Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2020 06:44 - Премълчаното в нашата история
Автор: bojo12345 Категория: Тя и той   
Прочетен: 1925 Коментари: 9 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Бихме могли да потърсим тракийски произход и на личности като Деметрий от Одесос /Варна/ - историк и географ, живял през III век пр.н.е., на Аристарх от Самотраки /ок. 217 - 145 год. пр.н.е./ - работил в Александрия по времето на Птолемей VI, един от първите литературни критици. Със сигурност може да се смята че е тракиец ученикът на Аристарх - Дионисий Тракиеца. Неговият баща се наричал Терес Тракиеца, а дядо му - Тер [46]. Името Терес е с доказан тракийски произход, Тер е негово производно и накрая това се потвърждава и от фамилията. Дионисий живял от 170 до 90 год. пр.н.е. в Александрия, а по-късно на остров Родос, където преподавал граматика и литература. Според историците той създал много литературни произведения, но безсмъртие му донесло написването на първата в света граматика, озаглавена “Граматическо изкуство”. Този малък учебник бил преведен на латински, арменски, сирийски и станал основа за много граматически трудове в Европа и Азия. В Европа граматиката на Дионисий Тракиеца била използвана чак до ХVIII век.

На брега на полуостров Крим гърците основали град Пантикапей. През 80-те год. на V век преди н.е. архонтите на града обявили властта си за наследствена и поставили началото на Боспорското царство. Изглежда в малкото царство имало доста траки, защото в 438/437 год. цар станал тракиеца Спарток и поставил началото на династията на Спартокидите, която управлявала до края на II век пр.н.е.[47]. Спартокидите разширили държавата, като включили в нея голяма част от Крим и земите срещу него по другия бряг на Азовско и Черно море. В държавата живеели гърци, траки, скити и меоти. Боспорското царство забогатяло много от търговия със селскостопански продукти и най-вече със жито. Най-голямо могъщество било достигнато при цар Перисад I / 344 - 310 / , сина му Евмел /309 - 304/ и внука му Спарток III /303 - 284/. За благополучието на държавата се грижил и Перисад II /283 - след 252/, който разширил търговските връзки с Египет, Родос и Делос, но след неговото царуване започнал упадък.

Вътрешни смутове се съчетали с натиск отвън - на скитите от запад и на сарматите от изток. Стигнало се до там, че цар Перисад V предал властта си на Митридат VI Евпатор - амбициозния владетел на силното Понтийско царство в Мала Азия. На това решение народа отговорил с въстание. Начело на въстанието застанали скити - роби на Перисад, които издигнали за цар скита Савмак. Но през 107 или 106 год. пр.н.е. пълководецът на Митридат - Диофант потушил въстанието и пленил Савмак.

Подчиняването на Понт влошило икономическото положение в Боспорското царство. Поради войните на Митридат с Рим данъците били увеличени, а възможностите за търговия - ограничени. През 83 г. боспорци отхвърлят властта на Понт, но през 80 г. пр.н.е. са отново подчинени. Независимост била извоювана през 47 год. пр.н.е. Синът на Митридат - Фарнак тръгнал на поход срещу Юлий Цезар и оставил за управител на Боспор местният аристократ  Асандър, който бил женен за дъщеря му Динамия. Но Асандър се възползвал от победата на Цезар над Фарнак, за да се обяви за цар. След смъртта на Асандър император Август се опитал да постави на трона римското протеже Полемон, но местните племена не пожелали да го приемат и след няколко години война в 8 год. пр. н.е. наложили за цар Аспург. Преки сведения за народността на Аспург няма, но един от синовете му се казва Котис [48], а това е типично тракийско име.
След Аспург последвал нов опит за намеса от страна на Рим - Император Калигула /37 - 41 г. от.н.е./ се опитал да постави на трона внука на Полемон, но не успял. Цар станал сина на Аспург - Митридат VII. Той бил признат от следващия римски император Клавдий, но бил оклеветен от брат си - споменатия вече Котис. Клавдий пратил войска, която свалила Митридат и поставила за цар Котис. Така Рим утвърдил влиянието си върху Боспорското царство. По времето на Нерон /54 - 68/ в царството бил разположен римски гарнизон, но по-късно войската била отзована заради войната с Децебал в Дакия. Боспорските царе се почувствали отново независими. В края на II и началото на III век царете Котис II и Савромат II водили успешни войни срещу скити и сармати, като скитите даже изпаднали в зависимост от царството. Следващият цар Рескупорид III /210 - 227/ се титулува “цар на Боспор и тавроскитите”.

През II и нач. на III век Боспорското царство преживяло нов разцвет. Царете били в родство със старата тракийска династия и носили тракийски имена - Котис, Реметалк, Рескупорид. В царството се чувствало влиянието на тракийската култура, a и царете вероятно са покровителствали своите сънародници. Наред с това големи размери добива и влиянието на сарматите, което се чувства даже и в личните имена на царете - четирима от тях се казват Савромат.

Краят на разцвета идва с готското нашествие. Около 235 год. готите опустошили Олвия, през 237 - разрушили Танаис. Боспорското царство моли за помощ Рим, но през 40-те години римляните се оттеглят, защото трябва да защитават собствените си градове. Царете, приятели на Рим, се сменят с други, които търсят съюз с готите. Наред със законния цар Рескупорид V през 253 - 254 год. се споменава и цар Фарсанз. Боспорските царе са принудени да предоставят флота си на готите за техните грабителски походи из провинциите на Римската империя.
Това продължило до 275 год., когато римската армия нанесла решаващо поражение на готите и те били заставени да прекратят набезите си. Старата тракийска династия, вярна на Рим, отново укрепила властта си. За известно време Боспорското царство се съвзема от упадъка. В началото на IV век било прието християнството. На Никейския събор през 325 год. присъствал и Боспорския епископ Кадм. Царството просъществувало до 371 - 374 год., когато било унищожено от хуните.

Изнесеното до тук едва ли отразява целият принос на траките за развитието на Елинската култура. Въпреки това се вижда, че цивилизацията на древна Гърция, от която се възхищава целия свят, просто не би могла да се развие, ако не беше черпила непрекъснато вдъхновение и жизнени сили от огромния духовен и човешки потенциал на Тракия.

                                                Траките в Римската империя

През вековете нашите прадеди на три пъти са попадали под управле-нието на могъщи империи. Земите ни са били владение на Римската империя, после - на Византия,а накрая - и на Османската империя. В различните курсове по история на България тези периоди се третират най-често само като чуждо робство. Описват се на първо място борбите на прадедите ни срещу завоевателите, тежестта на чуждия гнет. На по-заден план остава простичкия факт, че и под чуждо иго народът ни е продължавал да живее, да твори и ДА ВЗЕМА УЧАСТИЕ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ДЪРЖАВАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕ. Последното в много случаи се разглежда едва ли не като национално предателство. В действителност, за да достигнат до високо обществено положение, на нашите прадеди им е било необходимо и да сменят името си, езика си, а в Османската империя - даже и вярата си. Дори прочутият с патриотизма си Раковски по време на учението си в Цариград е сменил името си със гръцкото Сава Стефанидис. Такива са били времената. Точно тези “ренегати” са елита на тогавашното общество. И трите посочени империи не са в никакъв случай държави на един отделен народ. Общоизвестно е, че те са били МНОГОНАЦИОНАЛНИ държави. Всички хубаво, с което тези държави са останали в историята не е дело само на латини, на гърци, или на турци. То е създавано с общите усилия на всички народи, живеещи в империите - в това число и нашите прадеди - траки, славяни и българи. Затова смятам, че ние българите имаме правото ДА СЕ СЧИТАМЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ на Римската империя, на Източната Римска империя / името Византия е измислено от историците много след като тази държава е престанала да съществува !/ и дори на Османската империя, НАРЕД СЪС ВСИЧКИ ДРУГИ НАРОДИ, ОБИТАВАЛИ ТЕЗИ ИМПЕРИИ.

Нашите прадеди са дали ОГРОМЕН ПРИНОС за развитието на всяка една от тези държави, принос, който е оставил траен отпечатък във световната история и е сериозно основание за гордост, макар че досега е незаслужено премълчаван. За съжаление изучаването на този принос не е никак лесно. Как да познаем, че зад едно латинско, гръцко или турско име се крие някой от нашите прадеди - освен ако това не е специално упоменато? А и защо им е на чуждите летописци да възпяват нашия народ. Самите нашенци много пъти са скривали произхода си, за да не пречи на кариерата им. И въпреки всичко това, което е известно не е никак малко:

Помислим ли за приноса на нашите прадеди в историята на Древния Рим, винаги ще се сещаме най-напред за Спартак. Легендарният вожд на въстаналите роби отдавна се е превърнал в символ на борбата за справедливост по целия свят. Неговото дело далеч е надхвърлило рамките на римската история и е неразделна част от общо световната история. Много спортни клубове, обществени и политически организации в различни страни са носили и ще носят неговото име.
В Рим е имало и други прочути гладиатори - траки: Битус, Бакаин, Стунозис, Келедос, Атик [49].
Според луксозната академична “История на България” император Калигула изпратил за владетели на Армения Полемон и Котис - синове на тракийския цар Котис [50]. Тракийският цар Реметалк е станал пак по римска воля архонт на Атина [51].

                                                Бащата на римската басня

От времето на Тиберий е творчеството на баснописеца Федър - авторът, от когото е преписвал басни дори и известният Лафонтен. Федър е роден в римската провинция Македония някъде около 15 год. преди Христа. Авторите на “Всемирная история” /том II,стр.663/ са категорични, че Федър е тракиец по националност. Бил е роб на император Август, но успява да получи свобода. От около 20 год. след Христа публикува 5 сборника “Езопови басни” в стихове. ДО ТОГАВА БАСНЯТА НЕ БИЛА ПРЕДСТАВЕНА В РИМСКАТА ЛИТЕРАТУРА като самостоятелен вид [52].

Федър бил плебейски поет. Неговите басни са насочени против “силните на деня” - управниците и богатите, угнетяващи обикновените хора. Още първата му книга започва с известната /макар и от името на Лафонтен/ басня “Вълк и агне”. След излизането на първите 2 тома авторът пострадал заради езика си. Станал жертва на гонение от страна на Емилий Сеян - префекта на преторианската гвардия при император Тиберий /14 - 37 год./. В следващите си книги Федър е вече по-въздържан. “Публично да възразиш е престъпление за плебея” - казва той.
Общо Федър написал 134 басни, но далеч не всички са се запазили [53]. Той считал за своя заслуга краткостта, но пък другите го упреквали, че неговата краткост води до прекалена неяснота. Имал добро мнение за себе си като автор, но бил игнориран от тогавашните литературни върхове. Например, около 40-та година Сенека още нарича баснята “вид, който не е описан от римските дарби”.
В късната античност басните на Федър, преразказани в проза, влезли в състава на сборника “Ромул”, който много векове служел за школско обучение. Истинският Федър станал широко известен едва в края на ХVI век. Много басни на Федър били използвани от Лафонтен и Крилов - най- известните баснописци от по-ново време.

                                                       Тракийският Херкулес

Тракиец успява да достигне и до най-високото място в империята: През 235 година след Христа армията на Римската империя потеглила на поход срещу непокорните германски племена, които непрекъснато нападали и плячкосвали земите на империята. Начело на войската бил самият император Александър Север /222 - 235 г./. Някъде край съвременния град Майнц легионите се разбунтували и убили непопулярния император. Войниците провъзгласили за император Гай Юлий Вер Максимин Тракиеца.

Максимин бил син на прост тракийски овчар. Той бил взет в армията като обикновен войник по времето на Септимий Север - първият император от династията на Северите. Максимин бил изключително едър и с огромна физическа сила - като митичният герой Херкулес, който бил почитан като бог, защитник на простолюдието в Римската империя. Затова и съвременниците на Максимин го сравнявали с Херкулес. Със своята сила, храброст и ловкост във военните упражнения бившият овчар станал много популярен в армията. Постепенно той се издигнал от обикновен войник до старши трибун на легионите. Според “Всемирная история” на академията на науките на бившия СССР - II том, стр.734, Максимин ръководел обучението на новите набори по времето на Александър Север. Дали е участвал в умъртвяването на споменатия император, историците не могат да кажат. Когато бил провъзгласен за император, Максимин изпратил само съобщение до сената в Рим с което уведомявал, че поема властта и продължил започнатия поход срещу германците. След като им нанесъл редица поражения, през 237 година той проникнал дълбоко във вътрешността на
Германия - нещо, което други римски пълководци не се осмелявали да направят. След това водил война с язиги и даки.

През цялото си управление Максимин така и не стъпил в Рим, защитавайки северните граници на империята. Но армията поглъщала големи суми за изхранване, обличане и въоръжаване. Тези средства трябвало да бъдат набавени. Императорът увеличил налозите и започнал масови конфискации на земи от богатите. Бедните считали Максимин за свой защитник, но за аристократите той бил зъл и жесток тиран. Всъщност императорът трябвало да поддържа по необходимост силна армия в една държава, тръгнала вече към упадък. Като тракиец, Максимин не забравил да помогне и на собствения си народ. Това личи от намерените благодарствени надписи в провинциите Тракия и Долна Мизия [54].

Римската аристокрация посрещнала с недоволство избирането на Максимин за император. Та той бил прост овчар, при това не бил и римлянин ! /Преди него е имало други императори, родени в провинцията, но всички те са били потомци на римски аристократи./ А ето че този “варварин” посягал и на богатствата на патрициите ! Недоволството довело до това, че аристократите от римската провинция Африка убили събирача на данъци, въоръжили робите и слугите от плантациите си и провъзгласили за император 80-годишния наместник на провинцията Гордиан, а за негов съуправител - сина му, който се казвал също Гордиан. Римският сенат побързал да потвърди това решение и да обяви Максимин за низложен. Започнала гражданска война. В Африка нахлул от Нумидия III Авустов легион, верен на Максимин. Подпомогнат от жителите на Картаген, легионът разбил войската на новите императори. Двамата Гордиановци се опитали да избягат, но били убити. Римският сенат се решил на отчаяна стъпка - обявил нови управници и започнал да събира армия. В това време Максимин се върнал от Дунавската граница в Италия и обсадил град Аквилея. По време на тази обсада той бил убит - това станало през 238 година. За император бил обявен 13-годишният внук на стария Гордиан под името Гордиан III. Още същата година варварите подновили нападенията си срещу империята.

След Максимин имало императори и от други народи - илири, германци и т.н., но Максимин Тракиеца бил ПЪРВИЯТ “чужденец” на престола на Римската империя. Ганчо Ценов [55] обръща внимание на това, че през III - IV век империята е управлявана от императори, родени “в Дунавските провинции”. Историците наричат най-често тези владетели “Илирийски императори” по името на римската провинция Илирия /днешна Югославия/, без да се интересуват особено от народността им. Но за нас българите този въпрос има значение. Според Г. Ценов поне някои от тези императори са произлизали от народите на нашите предци. Между “заподозрените” са император Гал /около 251 - 254 год./, който бил преди това управител на Мизия, император Диоклетиан /284 - 305 год./ - също управител на Мизия до 283 год., и дори обявеният за светец от християнската църква Константин Велики /306 - 337 год./ - роден през 274 год. в град Ниш.




Гласувай:
9



1. dobrodan - Името на тракиеца Терес
05.09.2020 08:17
се извежда от древнотюркските думи тарьi - сея, засявам, и ас - обобщено самоназвание на древните тюрки. Втората дума може да бъде и ес - истински, учен, умен. Оттам е и латинската дума за земя - Terra.
Дионисий е сложносъставно тюркоезично име. Диу-он-ис-ия. Диу - дух, бог. Он - род, порода. Ис/ес - истински. Ия - многозначна древна тюркска дума. От земя, територия до стопанин, собственик.
Това са траките. Свиквайте. При интерес мога да продължа с Котис, Реметалк и другите.
цитирай
2. germantiger - ...
05.09.2020 12:54
МАКСИМИН НЯМА НИЩО ТРАКИЙСКО - БАЩА МУ Е ГЕРМАНСКИ ГОТ, МАЙКА МУ АЛАНКА
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Божидаре!
06.09.2020 09:02
Излишен спор, какъв е Максимин Тракиец!
Историята е оставила прозвището му-Тракиец, а не някакъв друг! Гетите го считат за техен човек, така е записано в същата история Е да, някъде между Русе и силистра е родното му място При раждането му, по това време , няма готи в нашите земи Каракала още не е убил Гета!
Император Галерий е роден в Сердика Там е управлявал империята от Сердика, въпреки ,че е имал дворец в Солун Същото е и за Константин Велики Роден е в Ниш, но е считал Сердика за своя столица По стратегически причини столица е константинопол, но през повечето време е в Сердика Той също е от тракийски произход Същото , естествено с, се отнася и до синовете му, до Юлиан Апостат-също!

Честит празник!
цитирай
4. bojo12345 - отказвам се да пиша отговори - явно някой спира
06.09.2020 17:38
комуникациите по желание.
Честит празник!
цитирай
5. germantiger - за леон
07.09.2020 12:50
КЛАВДИЙ БРИТАНИК НЯМА НИЩО БРИТАНСКО

ДРУЗ ГЕРМАНИК НЯМА НИЩО ГЕРМАНСКО

максимин трак няма нищо тракийско

или ТИЯ не ги знаЙте ?1
цитирай
6. leonleonovpom2 - Германтигър, на императорите се ...
07.09.2020 18:35
Германтигър,на императорите се добавят такива имена, обикновено за победи, какъвто е случаят с Клавдий!
Но Тракиец в случая е прякор, не е официално име
Защо като е гот, ще му лепнат прякор тракиец? Няма логика А прякорът му е лепнат, за да се подчертае именно произходът му Той е първият, ако се изключи Макрин, но той все пак командва преторианската гвардия, издигнал се от войник до император Благодарение на физиката си
Не е воювал в Тракия, воювал е в Германия и Дакия- успешно, така ,че прякорът му е свързан с произходаму- несъмнено!
Другият Клавдий, 50 години след него е Готски, заради победата си над готите Но това име му е присъдено от сената в чест на тази победа
Ето пълното име на Максимин: Гай Юлий Вер Максимин
Със сената е в сложни отношения! Никога не се е явявал пред него / прекрасно знае ,че ще стане за смях пред него с полуграмотността си/ и за победите в Германия е нормално сенатът да не го удостои с Германик!
В Същото време държи под око родните Мизия и Тракия и отменя санкциите, наложени им от Каракала във връзка с Гета!
цитирай
7. germantiger - +
09.09.2020 18:28
леонлеоновпом2, бащата на максимин е гот, а готите не са траки, нито българи - това сочи историята, изворите и учените

леонлоновпом2, майката на максимин е аланка, а аланите не са нито траки,нито българи и това сопчи науката историята и маса учени

същия максимин е приел след една битка в германия прозвище германикус, макар и да не е известен с него

същия няма особено забележителни победи и с трях не е известен, те липсват в кариерата му в която премного има физическа сила и персонална популярност базираща се точно на тази сила, но не пълководчески гений или пордеица победи - такива лиспват

трак е наречен поради мястото или локацията или ареала където е роден, като в онези времена в тракийските земи е имало какви ли не племена, траките демографски почти изчесват, романизират се оцелелите от тях, а неселението е ВСЯКАКВО и то НЕТРАКИЙСКО

и така - нито баща му, нито майка му са траки, а освен това траките не са българи и не са български племена, траките са траки и тракийски племена

остава да докажеш че траките не са траки, а българи
цитирай
8. leonleonovpom2 - Термантигър, в уикипедията пише ...
09.09.2020 20:25
Термантигър, в уикипедията пише това наистина, което твърдиш
Дал съм ти друг източник, сериозен, които е за вярване
Максимин е император ,за който съм писал статии, вероятно около десет Имам и студия за римските императори, в който е с водеща роля
Изчел съм стотици страници за него
В третата четвърт на втори век, когато е роден, в нашите земи няма готи и алани Така ,че вероятността гот да срешне аланка в тях клони към нула! Аланите проникват в Европа доста по- късно, готите, поне на нашите земи са спорни Твърди се ,че са живели в Малка Скития, преди да се отправят на запад Но там са живели и гетите Защо няма германска следа в Добруджа, поне като топоним? Аз поне не знам

Иначе гот, алан , а прозвише по местоживеене!
Майка чу, " аланката" се казва Абоба? Плиска в един период се казва Абоба?
цитирай
9. bojo12345 - Германтигер е изтрит поради нецензурни изрази.
10.09.2020 19:00
Не е добре дошъл тук!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2854759
Постинги: 1891
Коментари: 4154
Гласове: 17631
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31