Спасителят на Европа


Човекът, за когото става дума е бележит римски пълководец и държавник от V век, роден в нашите земи. Цели 20 години той практически управлява Римската империя. По това време империята агонизира, разтърсвана от непрекъсващите нападения на различни “варварски” племена - хуни, вестготи, остготи, алани, вандали, франки, свеви и други. Най-страшни от всички били хуните. Те дошли от азиатските степи през втората половина на IV век и се настанили северно от Черно море. От там започват да нападат и грабят земите на Римската империя. В началото на V век те завземат Панония /днешна Унгария/ и образуват голям племенен съюз заедно с покорените от тях племена. Постепенно хуните опустошават голяма част от Европа, унищожавайки безпощадно цели села и градове.
Още в 395 година Римската империя се разпада на две части - Източна Римска империя със столица Константинопол и Западна Римска империя, чиято столица се премества от Рим в Медиолан, а по-късно в Равена. Императорът на Източната империя се откупува от хуните със злато и тяхната армия начело с Атила потегля на запад. Те пресичат река Рейн и нахлуват в Галия Там през 451 година на Каталаунското поле /източно от Париж/ хуните бива посрещнати от армията на Западната империя, водена от Аеций. Битката завършва с разгром на хуните.Галия била спасена от пълно опустошаване. Може би по-важното е, че са били спасени от разгром и франките. По-късно те основават държава, която през 843 година се разделя на три части. Те дават началото на трите най-големи държави на Западна Европа - Франция, Германия и Италия. Впоследствие от тези държави се отделят и останалите западноевропейски страни: Испания, Португалия, Швейцария, Австрия, Холандия, Белгия. Всички тези страни произхождат от държавата на франките, която едва ли би съществувала, ако хуните бяха победили на Каталаунското поле. А тогава Европа, а с нея и целия съвременен свят щеше да изглежда съвсем иначе ! ЗАТОВА СМЕЛО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ПОБЕДАТА, ИЗВОЮВАНА ОТ АЕЦИЙ ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН Е ОПРЕДЕЛИЛА ХОДА НА ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПА, А ОТ ТАМ - И НА ЦЯЛАТА СВЕТОВНА ИСТОРИЯ.

Ние, българите законно можем да се гордеем с името на Аеций. Той не само е роден в нашите земи, но и произхожда от народа на траките, образували по-късно със славяни и прабългари българската нация.
Флавий Аеций е роден през 390 година в град Дуросторум - днешна Силистра. Готският историк Иордан пише за него следното: “Той бил от град Дуросторум и произхождал от народа на извънредно храбрите мизи. Баща му се наричал Гауденций. Той понасял военните несгоди и бил създаден като че ли само за Римската държава.” Дуросторум по онова време бил крайгранично военно градче. В него било седалището на ХI Клавдиев легион. Аеций израсна сред войници и членове на войнишки семейства. В тези условия е напълно естествено,че и той избрал военното поприще. Според Гумилев [56], Аеций бил красив и силен мъж. Нямал равен в ездата, стрелбата с лък и мятането на дротик. Неговият живот е бил достоен за многотомен роман - бурен и интересен, изпълнен с опасности и премеждия, но за българите той е почти неизвестен. Още като младеж Аеций бил даден като заложник на вожда на вестготите Аларих /382 - 412 год./. Там младият мизиец се запознал много добре с варварите, техните обичаи и методите им за водене на война. Научил се свободно да говори на германски и хунски език. По-късно, когато Аеций се връща на римска служба, това му помага много път да побеждава в бой варварите или да води преговори с тях. С победите си той принудил племената на свевите и на франките да се подчинят на римската власт. Така Аеций се издигнал до най-високите правителствени постове в Западната римска империя. Това му дало възможност да се прояви и като изкусен политик. Той съумявал да привлече във войната срещу някое варварско племе други такива племена, с чиято помощ по-лесно печелел победите си и запазвал силата на римската армия за следващите сражения. Но славата на Аеций му създала и противници, на които той пречел в борбата им за власт. Такъв бил Бонифаций - наместника на римската провинция Африка. Той вдигнал метеж срещу Рим и повикал в 429 год. на помощ вандалите от Испания. Но вандалите, вместо да воюват за него, завзели Африка за себе си. Бонифаций бил принуден да се върне в Рим, където успял да наложи мнение, че за бунта му и загубата на Африка е виновен Аеций с интригите си. Тогава Аеций, който командвал войските в Галия, предприел поход срещу Рим.

Бонифаций  бил поставен начело на правителствените войски и разбил армията на Аеций, но бил ранен от копие и скоро умрял /432 год./. Аеций избягал при хуните. Ето какво пише за това историкът Проспер Аквински: “Аеций когато напуснал длъжността си, останал да живее в собственото си имение. Понеже там един негов неприятел се опитал чрез неочаквано нападение да го погуби, той избягал в Рим. Оттам отишъл в Далмация, а после през Панония стигнал при хуните. Като се възползвал от тяхното приятелство и помощ, той се помирил с първенците и узаконил възстановената си власт.”

Добрите отношения с хуните и лично с прочутия им вожд Атила продължили дълго. Според историците с помощта на хуните Аеций налагал волята си на императорското семейство в продължение на 20 години - от 433 до 453 година. През това време практически той управлявал Римската империя. Но рано или късно хуните трябвало да се сблъскат с римския пълководец. Това станало през 451 година в сражението, което решило съдбата на Западна Европа. Това била една истинска “битка на народите”, защото в нея взели участие много от племената и народите, които обитавали Европа по това време. Благодарение на дипломатическите си способности Аеций успял да обедини против хуните отдавнашни врагове на империята: вестготи, франки, сармати, бургунди, сакси, алани. С хуните били тръгнали на запад остготи, гепиди, херули и други народи. Рамо до рамо с тях са се били и войни от племената на нашите прадеди - славяни и прабългари.

Според историка Йордан битката била “люта, с променлив успех,зверска и упорита”. Двете страни се срещнали, както вече казахме, на Каталаунското поле. Мястото с лек наклон постепенно се издига в хълм. И двете войски пожелали да завземат хълма, понеже се надявали да им помогне в битката. Войните на Атила били изпреварени от хората на Аеций, които изтласкали хуните и завладели върха на стратегическия хълм. Това помогнало на Римската армия да отблъсне настъпващите хуни. Битката продължила до падането на нощта и тогава двете армии се оттеглили, като оставили на бойното поле според Касиодор 162 000 убити. На другия ден хуните отстъпили на другия бряг на Рейн, с което признали поражението си.

И така, битката била спечелена. Хуните за пръв път отстъпили. Две години по-късно Атила умира след една пиянска оргия. Покорените от него племена въстанали и Хунският съюз престанал да съществува. Славата на Аеций достигнала върха си. Но тази слава не му донесла добро. Уплашен за властта си император Валентиниан III /435 - 455 г./ го убил със собствените си ръце на 21 септември 454 година. По повод на това римляните казвали, че императора с лявата ръка отсякъл дясната си. Така загинал Аеций, когото Е.Гибън наричал “последният истински римлянин”. През следващата година Рим бил превзет и разграбен от вандалите. След Аеций Римската империя просто рухнала.

Нашите прадеди от Великата равнина


Счита се, че огромната равнина, която се простира от Карпатите на запад до река Амур на изток е прародината на чергарските народи - индоевропейци, тюрки и монголи.
Природните условия са ориентирали тези народи към скотовъдството. Непрекъснатото местене и честите сблъсъци със съседите в търсене на по-добри пасища са направили чергарите от равнината превъзходни ездачи и бойци. Постепенно те се превръщат във сила,  пред която околните земеделски народи не могат да устоят. Това дава възможност на Индо-европейските народи да заселят Европа и голяма част от Азия.

Първото нашествие от Великата равнина на Балканския полуостров, за което може да се говори с някаква сигурност е на племената, образували с местното население тракийските народи. Първите сведения за населението на север от Черно море са вече след оформянето на тракийските народи. По това време там живеят кимерийците, за които се предполага че са били близки до траките по език и произход. Според други те са ираноезични. През VIII век преди н.е. във Великата равнина настъпва раздвижване. Скитите, които живеели на изток от долното течение на р.Волга, били нападнати и изтласкани от масагетите. В търсене на нови земи за заселване скитите нахлули в територията на кимерийците. На свой ред кимерийците трябвало да търсят спасение на Балканския полуостров и в Мала Азия, или да признаят господството на победителите. Така по-голямата част от тях се разтворила между траки и скити.

През III век преди н.е. скитите са нападнати от родствените им сармати, които постепенно завладяват земите им и ги асимилират. През IV век от н.е. Северното Причерноморие е завладяно от хуни и прабългари. Те на свой ред асимилират заварените сармати и алани [57]. Хуните по-късно са били асимилирани от прабългарите, както ще видим по-нататък.

Известният наш историк Димитър Ангелов в книгата си “Образуване на българската народност” посочва всички изброени тук народи като взели участие във формирането на народа ни, а също и много други: гърци, келти, готи, карпи, бастарни, гепиди, гевтинги, вандали, язиги, скири, садагари и други. От повечето изброени народи в нашите земи е останала само една част и те имат свои наследници другаде. Но на кимерийци, скити, сармати и хуни, наследници сме само ние - българите. Затова смятам за логично да изучаваме историята им и да се гордеем с постигнатото от тях.

Хуните


Съвременните историци правят разлика между хуните, нахлули в Европа през V век и техните прадеди от монголските степи. За да е по-ясно за кого става дума, древните хуни биват наричани с китайското си име - хун-ну. Хун-ну са дали началото не само на “европейските” хуни, но и на много други народи. Според “официалната” наука, в това число са и прабългарите. Предполага се,че тяхната прародина е района на планината Алтай. Алтай разделя Великата равнина на две части - Източна и Западна. Ето какво пише за планината Гумильов [58]: “ По отношение на съседните степи Алтай е крепост, където при всякакви превратности можеш да се скриеш и да не се дадеш на противника. Храна има достатъчно. За добитъка има прекрасни пасбища ... за ловците - гъсти гори ... в реките има много риба, а по горските полянки - птици. Казано накратко, Алтай е най-благоприятното място за съхранение на дадена култура, даже и да е възникнала на съвсем други места. Затова е толкова богата археологията на Алтай.” Затова, бих добавил аз, от Алтай са излезли толкова много народи.

Всъщност, името се пише Аеций/ Aecius/, но се чете Еций! Вероятно произлиза от еквус Aequus/Aecus /- справедлив, какъвто по характер е и Еций! Да, наистина можем да се гордеем с него!

Хубав ден, Божидаре!

Приемам уточнението, преди време имаше пост по темата, но авторът го дава така. Явно има гражданственост името. Дори уикито го дава така.
А ние с теб знаем, че и етер се пише така на латински:)
Поздрави и хубав ден!

   Много ти благодаря затова така добре написано резюме Божо което на мене лично ми "избистря картинката", така добре завоалирана от фарисейски историци :-))
   В поредицата романи "Тангра" на Токораз Исто които изчетох също има много интересни исторически факти И съжалявам че не си водих записки.
Но знаем че винаги истината изплува... Даже сама намира търсещите я... :-)
Поздрави и почитания!
   Лекс

Текстът е чудесен, дори за материал за учениците. За истината - прав си, че който търси намира, пък и тя се показва на който търси! Аз ТАНГРА четох в избрано, понеже е трудно да чета на лаптоп. Много истини има в нея, както и неизвестни неща, за мен поне. Затова сме тук - да четем и споделяме..
Хубава вечер от мен!