Блогът на bojo12345 :: Премълчаното в нашата история

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.09.2020 06:33 - Премълчаното в нашата история

Автор: bojo12345 Категория: Тя и той

Прочетен: 992 Коментари: 0 Гласове:

Като говорим за приноса на траките в изкуството, може би трябва да споменем че според някои антични гръцки автори едностволата свирка /кавалът/ била изобретена от Севт и Ронак от тракийското племе меди.

Един от големите поети на древността бил Архилох, който живял през VII век пр. н.е. Той бил син на аристократ от Парос, но майка му била робиня от Тракия. Прекарал голяма част от живота си във пароската колония на остров Тасос. Като син на робиня той нямал право на наследство и прекарал живота си в бедност. Архилох преживял бруен живот. Той бил не само поет, но и войн. “В острото копие е моят хляб” - писал той за себе си. Поетът - войн създавал елегии и химни, епиграми и басни. Той е създателят на ямбическата стъпка в поезията. Съчинявал и музика за флейта [38].

Друг известен тракиец бил създателят на баснята - Езоп. Самият жанр бил наричан нерядко
“Езопови басни”, като на Езоп се приписват и сюжетите на всички по-късно създадени басни. Езоп е живял през VI век пр.н.е. Спори се дали е бил фригиец или от балканските траки. Херодот съобщава, че Езоп бил роб на Иадмон, мъж от Самос [39]. Бил грозен и гърбав, но това не му пречело да се прочуе с острия си eзик. В крайна сметка успял да получи свобода. Пътувал из Лидия и Месопотамия. Според Аристофан Лидийският цар Крез /562 - 546/ го изпратил с делегация в Делфи. Там влязъл в конфликт с Делфийските жреци, понеже разобличил користолюбието им. Те пък го осъдили по лъжливо обвинение и го хвърлили от една скала.
Като роб на Иадмон Езоп е имал късмета да съзерцава най-красивата жена на древния свят. Това била тракийката Родопис, която попаднала в робство при същия господар. По-късно била откарана в Египет от Ксант - мъж от Самос, който може би я е купил от Иадмон. В Египет Родопис среща Харакс от Митилена - брат на лирическата поетеса Сафо. Какво е имало между тях, Херодот не споменава, но отбелязва, че Харакс платил много пари за да дари свобода на красавицата [39]. После Харакс се върнал в Митилена, а Сафо го упрекнала в една дълга поема. Родопис останала в Египет и спечелила там голямо богатство като хетера. Това било по времето на последния египетски фараон Яхмос II /569 - 525 г.пр.н.е./, известен на гърците под името Амасис.

Страбон разказва във своята “География” следното: Една сутрин Родопис отишла да се къпе в Нил. Докато се къпела от небето се спуснал орел, грабнал едната й пантофка и отлетял с нея към столицата Мемфис. Там необикновенната чуждоземна обувка попаднала в ръцете на фараона и той наредил да се издири притежателката й. Служителите му намерили Родопис и я завели при фараона. Тя го омаяла с хубостта си и той се оженил за нея [40]. Тази красива легенда родила приказката за Пепеляшка, която днес слушат децата по целия свят. Родопис желаела да остави спомен за себе си и дарила 1/10 част от богатството си на храма в Делфи. Херодот пише за нея: “била наистина толкова прочута, че всички елини научили името на Родопис. По-късно друга ... станала прочута по цяла Елада, но по-малко от Родопис”. Красотата на Родопис е вдъхновила много творци на изкуството от антични времена до днес. Между тях са Хелиодор, Посейдип от Пела, ирландският поет от ХVIII век Томас Мур, съвременният египетски писател Нагиб Макфуз - носител на Нобелова награда.

Тракийска кръв имали и такива известни атиняни, като Темистокъл, Кимон и Тукидид. Известният пълководец и политик Милтиад се оженил за принцеса Хегесипиле - дъщеря на царя на тракийското племе сапеи. Сапеите обитавали Егейска Тракия срещу остров Тасос. Милтиад бил управник на Херсонес Тракийски /Галиполския полуостров/. При нахлуването на персите им оказал съпротива, но силите му били недостатъчни и бил принуден да избяга в Атина. Той бил главнокомандващ на атинската армия в прочутата битка край Маратон през 490 г.пр.н.е., където се решавала съдбата на цяла Гърция. Благодарение на неговата смела атака персите били разбити. На следващата година Милтиад получил тежка рана при обсадата на о-в Парос и починал.

Опасността от персийско нашествие останала. Затова през 484 г.пр. н.е., когато в Атика било открито ново находище на сребро, един атински политик - Темистокъл израсходвал много усилия, за да убеди съгражданите си да използват среброто за построяване на силен военен флот. И наистина през 480 г.пр.н.е. персите нахлули отново. Темистокъл изпратил при персийския цар свой доверен човек, който с обещания за капитулация накарал персите да навлязат с флота си в теснините край о-в Саламин. Там по-многобройния персийски флот бил атакуван и разгромен от гръцките кораби Тази победа осигурила отново свободата не само на Атина, но и на цяла Гърция. Победителят на персите по море - Темистокъл бил наполовина тракиец, тъй като майка му била тракийка [41]. Въпреки несъмнените си заслуги, той не се ползвал с добро име сред атиняните. Ширели се слухове, че Темистокъл използва положението си на командващ флота, за да се обогатява, като събира подкупи от врагове и съюзници. През следващата, 479 г. той не бил преизбран за стратег. Вместо това стратег станал Аристид - неговият главен съперник в борбата за власт над Атина.

Персите нахлули отново и отново били разбити - този път по суша. Сега вече гърците не се задоволили само да спрат противника, а преминали в настъпление. В тези битки се отличил Кимон - синът на пълководеца Милтиад и тракийската принцеса Хегесипиле. През 477 год. пр.н.е. бил сключен Делоският съюз, известен още като I Атински морски съюз. Целта на съюз била да изгони персите от тракийското крайбрежие и от Хелеспонта /Дарданелите/. Армията на съюза повел Кимон и изпълнил посочената задача, като се покрил със слава. Той завладял Черноморските проливи, очистил Егейско море от пирати и завладял базата им на о-в Скирос. В това време Темистокъл се заел да укрепва Атина. Той построил крепостна стена около града и укрепления в Пирея. Според историците опитният политик успял да предвиди предстоящото сблъскване между Атина и Спарта за хегемония над Гърция. Спарта била по-силна по суша и атиняните имали нужда да укрепят града си в случай на война със спартанците. Спарта поискала прекратяване на строителството. Темистокъл излъгал спартанците, че не се строят никакви укрепления. Истината се разбрала, чак когато строежите били завършени. Това изострило отношенията между Атини и Спарта, но сега вече спартанците не посмели да обявят война. Политиката на Темистокъл помогнала за засилване на Атинската държава, но накарала много атиняни да се съмняват в неговата честност. Кимон се завърнал в Атина и повел борба за властта с Темистокъл. През 471 г. пр. н.е. Темистокъл бил изгонен от града. Междувременно се разкрило, че той поддържал връзки с Персия. Накрая хитрият политик избягал при персите. Там той бил приет много добре и дори му било дадено да управлява 3 града в Мала Азия. Там той умрял през 464 г.

Кимон взел властта в Атина и управлявал в интерес на аристокрацията, към която принадлежал. През 464 год. имало голямо въстание на илотите в Спарта. Кимон решил да прати помощ на спартанците, но срещнал съпротива в народното събрание. Помощта за Спарта във вид на един отряд от 4000 бойци била изпратена с голямо закъснение. Спартанците върнали отряда обратно, подозирайки атиняните в съчувствие към въстаниците. Това било оскърбление за Атина и голям провал за политиката на Кимон. През 462 г. пр.н.е. властта на аристократите била ограничена, а Кимон - изгонен от Атина [42]. Но след изгонването му положението на Атина започнало да се влошава. През 457 г. започнала война със Спарта. През 454 г. Атина се опитала да помогне на Египет, който въстанал срещу персите, но атинската армия и флота претърпели жестоко поражение край Мемфис. След тези несполуки, през 451 г. Кимон успял да си върне властта. Като използвал връзките си в Спарта, той успял да сключи мирен договор със спартанците още в същата година. Кимон разбил персийския флот и възстановил позициите на Атина. Но през 450 г.пр.н.е. той умрял от рана, получена на Кипър в бой с персите.

Дъщерята на Кимон - Хегесипиле - се омъжила за тракиеца Олор. От този брак около 460 г. пр.н.е. се родил Тукидид. Той принадлежал към върховете на атинската аристокрация. Служил като стратег на Атина до 424 г., когато претърпял неуспех: Тогава командвал ескадра от 7 кораба, базирана на о-в Тасос. Големият спартански пълководец Брасид обсадил град Амфиполис. Тукидид трябвало да помогне на обсадените, но градът паднал преди пристигането му. За този провал той бил осъден на изгнание. Оттеглил се в семейното имение Скаптесиле. Имението било разположено по долното течение на р.Струма, в подножието на планината Кушница /Пангей/.То било много богато имение - в него имало и златни мини. Там на спокойствие Тукидид написал своята “История на Пелопонеската война” с която останал в историята [43]. След поражението на Атина в 404 г. пр.н.е. получил амнистия. Според едни историци Тукидид се завърнал от изгнание и скоро умрял в Атина, а според други бил погребан в Тракия.

Траките се включили активно и в завоюването на Персийската империя. В армията, с която Александър Велики навлязъл в Мала Азия от 35 000 войни 8000 били траки и представители на севернобалканските народи [44]. След смъртта на Александър много траки били привлечени на служба в Египет. Там по времето на Птоломеите имало цели поделения, съставени от нашите прадеди. Стенописите в оазиса Ал-Фаюм говорят, че той е бил обитаван от траки [45]. Тези стенописи са запазили името на Аетион - командир в кавалерията, дошъл в Египет от Еникьой.

Нагоре