Морската битка между египтяните и “морските народи” по времето на Рамзес III. Релеф от храма в Мединет-Xабу.

През 1191 г. пр.н.е. войната започнала отново. Египет бил ударен от две страни, а флотът на балканските народи блокирал делтата на Нил. Станала най-голямата битка в древната история на човечеството. В нея армията на Рамзес III /1198 - 1168 г.пр.н.е./ успяла да разбие “морските народи” по суша и по море. Египет се запазил като държава, но загубил Сирия и Палестина, където се установили два от “морските народи” - чакара и филистимляните. Филистимляните са ни добре известни от Библията, където се описват войните, които водили с евреите в продължение на векове за господство над земите на днешен Израел. От тях е останало името “Палестина”. Библията пише, че филистимляните са тръгнали от Крит, но според учените островът е бил само междинен пункт в преселението им. А.М.Кондратов посочва в книгата си “Атлантиды моря Тетис” че на брега на древния Епир е имало пристанище, наречено Палайсте, или Палайстинос, а долното течение на река Струма се е наричало в онези времена Палайстинос. От тези места са тръгнали филистимляните, или поне са минали от там преди да нападнат Крит.

Във Великото преселение е включена и Италия. Първото преселение на пеласги от Аркадия /Пелопонес/, за което вече споменахме, станало през ХVIII век пр.н.е. Според Дионисий Халикарнаски от тях произхождат аборигините, които са между прадедите на древните римляни. През ХIII век пр.н.е. започнали нови преселения на пеласгите. Две поколения преди Троянската война Евандър от Аркадия основал Паланциум /на територията на днешния Рим/, а дядото на Еней - Капис основал град Капуа до Неапол. След Троянската война част от победените троянци отплували с 20 кораба към Италия, водени от Еней. Там основали град Лавиний, а 30 години по-късно - и град Алба Лонга. Троянци /които били от тракийски произход/ се обединили с аборигините и пеласгите. Така според Дионисий Халикарнаски се образувал римският народ, който създал Рим и Римската империя. Мненията на другите антични автори почти не се различават от описаното.

В книгата си за Троя М.Ашкън разказва стара английска легенда, според която един от спътниците на Еней се наричал Брит. Те напуснали Троя заедно, но по-късно Брит се отделил и поел към днешна Британия. Там се заселил с хората си и дал името си на острова. Така англичаните подобно на римляните могат да смятат, че са потомци на троянците. Запомнете тази легенда, защото по-нататък ще срещнем друга подобна.
Някъде по това време /ХIII - ХII век пр.н.е./ жителите на Ассува /Лидия/ също се отправят съм Италия. Според античните автори те били водени от Тирен /Тирсен/ - син на царя на Сарди Атис. По негово име те били наречени тирени /тирсени/ и дали името си на Тиренско море. Предполага се, че те са се заселили първоначално на о-в Сардиния, чието име идва от столицата на Лидия. От там те заселват и древна Етрурия, като слагат началото на етруския народ и етруската цивилизация. Самите етруски наричат себе си “тирени”.

В Гръция пък нахлули от север дорийците. Между ХII и ХI век пр.н.е. те достигнали до Пелопонес и Крит, като разрушили по пътя си всички градове на Микенска Гърция. Само Атина успяла да се запази от превземане.
Мизите се появяват по горното течение на реките Ефрат и Тигър, откъдето ги отблъснала армията на Асирия около 1150 г. пр.н.е.

С Великото преселение на балканските народи може да се свърже още едно важно за световната история събитие - заселването на ариите в Индия. Това заселване е датирано от историците съвсем приблизително - края на II - началото на I хил. пр.н.е. Вижда се, че по време то следва Великото преселение. Следва го и по посока. Според историците ариите са дошли в Индия от Иран. Ако проследим пътя на фриги, арменци и мизи, ще видим, че те достигат до Иран. По-нататък просто не е имало кой да документира походите им и ако са продължили нататък, то е останало неизвестно за нас. Затова пък се знае, че в същото време в Северен Иран се появяват първите индоевропейци - мидийците. От там през следващите векове индоевропейците се разпространяват в Индия и Средна Азия. Прави впечатление сходството на имената МИЗИЯ и МИДИЯ, МИЗИ и МИДИ /мидийци/.

Историците са доказали, че в древното царство Mитани е живял народ, твърде сходен с индийските арии. Според “Всемирная история” /том I, стр.316/ там са установени редица типично индийски собствени имена, в това число и сред членовете на царската династия. Споменават се индийски богове като Индра, Варуна и братята Ашвини. В трактата на митаниеца Киккули за коневъдството има редица индийски думи. Държавата Митани е съществувала от ХVII до ХIV век пр.н.е. в земите по горното течение на Тигър и Ефрат. В началото на Великото преселение Митани е разгромена от хети и асирийци. После в земите й нахлуват мизите. Може би тези бедствия са тласнали тамошните хора на изток - към Индия? А може би някое от подгонилите ги балкански племена е достигнало до земите на север от Индия, където е дало началото на прабългарите? Напоследък някои публицисти, привеждайки различни аргументи се опитват да докажат индо-европейската принадлежност на прабългарите. Между тях са В. Бъчваров, П. Добрев, Д. Чиликов. Според инж. Венцеслав Бъчваров точно при описаното Велико преселение, започнало след изригването на Санторин прабългарите са се преселили на изток ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ. Но засега това е само хипотеза, към която ще се върнем по-нататък.

                                         Корените на елинската култура

                                   “Знам ги, но няма да напиша имената им”
                                                                        Херодот - “История”

Цял свят се възхищава на културата, създадена от древна Елада, но са малко тези, които знаят че корените на тази култура са в нашата Тракия. Най-древното име от земите на траките, което се е запазило през вековете, а може би и най-великото е на Орфей. Официалната история е приела да счита Орфей за герой от митовете, но античните автори са на друго мнение. Следата, оставена в историята от великия тракиец и неговите последователи е прекалено голяма за измислени личности. На него са посветени много литературни, художествени и музикални творби на най-известни автори: Есхил, Еврипид, Овидий, Вергилий, Шели, Рубенс, Лист, Глюк, Хайдн, Офенбах, Берлиоз и много други.

На читателите обикновено се преразказват митовете от късната античност, в които Орфей е обикновен пастир и певец. По правилата на логиката най-близко до истината следва да си най-ранните легенди и предания. В тях Орфей е ЦАР И ПРОРОК. Син е на тракийския цар Еагър. Обиколил много страни. Плавал с аргонавтите до Колхида. Посетил Египет, където бил посветен в мистериите на Озирис. След като се завърнал в Тракия се оженил за Евридика, но тя скоро починала. Мъката по изгубената любима заема значително място в преданията за Орфей.

Орфей за древните гърци е изобретателят на музиката и стихосложението - първият поет, певец, музикант и композитор. Притежавал е способности да лекува. Според д-р Т.Янчев [25] Орфей е бил екстрасенс. С необикновените си способности той е умеел за “омагьосва” /да хипнотизира ?/ хора и животни.
Счита се, че Орфей е живял през ХIII век пр.н.е. [25]. В гръцката митология той е участник в похода на Аргонавтите, който е бил “едно поколение преди Троянската война”. Проповядвал е ново религиозно - философско учение, намерило много последователи в древността - наречено по името на автора си “орфизъм”. Макар да не приемат реалността на автора, историците признават съществуването на орфизма и неговото значение за световната култура.

Според орфизма душата на човека продължава да съществува и след смъртта. На представите на гърците за мрачния Аид се противопоставя идеята за блаженство след смъртта. Противно на култа към Дионис и необузданите вакханалии на древните траки Орфей проповядва стремеж към скромен и праведен живот на Земята. Такa тoй се явява предшественик на християнството ХIII века преди Христос. Според Аристотел [26] “Орфей над всички проповядваше идеята за братство на човеците”. Орфеевият девиз бил “Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда зa всички” В орфизма важно място заемали мистериите - религиозни ритуали, извършвани от определен кръг “посветени”. За външни лица те били тайна. Според Конон, Орфей властвал над македоните и над одриската земя и проповядвал “в една голяма и добре направена за мистерии постройка” [27].

Учението на Орфей намерило много последователи.Между тях бил Тамирис /Тамир/, който според Страбон царувал на Атонския полуостров. Фригийският цар Мидас управлявал, “като слушал на планината Пиерия поученията на Орфей”. Други царе - жреци са били Залмоксис - на гетите в Североизточна България, Финей от Салмидесос - управлявал земите около Босфора, Марон - владетел на киконите и известният от Илиадата Резос, възпят и от Еврипид. Според Филострат Резос /Рез/ отблъснал чумата от Родопите. Резос загинал при Троя. Костите му били погребани от атиняните край основаният от тях град Амфиполис на егейския бряг на Тракия. Гробът на легендарния цар се превърнал в светилище.

Преданията са запазили и сведения за въоръжени сблъсквания между после-дователите на Орфей и тези на Дионис [28]. Самият Орфей е бил разкъсан от вакханки. Ликург, управлявал траките при Хелеспонт /Дарданелите/ пратил войниците си да погубят почитателите на Дионис. Подобни събития са отбелязани и на о-в Самотраки, и в Тесалия.

Останал в историята и сина на Орфей - Музей. Платон [29] пише за странстващи гадатели и лечители, които носели със себе си “много книги на Орфей и Музей”. Ал. Фол също споменава за “орфически папируси”[30]. Значи Орфей и последователите му са творили и в писмен вид ? Това не е изключено. Макар че траките от онова време не са имали свoя писменост, Орфей е бил запознат с египетската култура, а и с други народи, имащи писменост. Според някои историци [31] орфическата литература е била създадена в VI век преди н.е. и в първите  векове след н.е. Като пръв автор на орфически произведения се сочи Ономакрит, живял през VI в. пр.н.е. в Атина [32]. Но същият този Ономакрит бил изгонен от Атина не за друго, а за фалшифициране на стих от Музей [33] ! А може ли да се фалшифицира нещо, което не съществува? Това показва че произведенията на орфизма са много по-стари и освен това са били познати на атиняните и много ценени от тях, за да се стигне до изгонване от града само заради едно плагиатство. Разбира се, имало е и по-късни автори, които са творили, вдъхновени от идеите на Орфей. Един от тях е Питагор. Той е роден на остров Самос през VI век пр.н.е. Пътувал из Египет, Финикия, Вавилония. Около 531 год. се установил в град Кротон във Велика Гърция /гръцките колонии в Италия/. Там създал знаменитата Питагорейска школа, която се основавала на орфизма и оказвала огромно влияние върху философията през цялата антична епоха.

Синът на Музей - Евмолп става основател на прочутия род на Евмолпидите - тракийски владетели, чиято резиденция е била според Д.Чиликов в северната част на Пловдивското Трихълмие. Самият Пловдив в тези древни времена се е наричал Евмолпия. По-късно Евмолп по някаква причина се преселил на юг. Според легендите той завоювал цяла Атика в битка с владетеля й Ерехтей. След като се заселил там, той основал Елевсинските мистерии [34]. Мистериите били празници в чест на богиня Деметра, които се провеждали в края на септември и началото на октомври /велики мистерии/ и през пролетта /малки мистерии/. Съдържали представления,показващи тъгата на богиня Деметра изгубила дъщеря си Персефона /Кора/, търсенето й в Аид и радостта от намирането на обичаната дъщеря. В мистериите участвали само посветени Кандидатите преминавали през две степени на посвещение - мисти /посветени само в малките мистерии/ и епопти [35]. Мистериите сложили началото на античната трагедия [36]. Исторически факт е, че от най-древни времена мистериите се ръководят от рода на Евмолпидите в град Елевсина. От VI век пр.н.е. Елевсинските мистерии придобили общонационално значение за Гърция. От около 600 г. за тях се грижила Атинската държава.

Тракийски жречески род е имало и в прочутото Делфийско светилище [37]. Това е родът на Тракидите, известен там до 355 г. пр. н. е., когато вождът на фокейците Филомел ги избил и конфискувал имотите им. Това посегателство върху най-авторитетното гръцко светилище довело до “свещена война” на съюз на гръцките полиси, водени от Тива срещу фокейците. Последните наели със заграбените богатства голяма армия и разбили съюзниците. Това дало повод на македонския цар Филип II да се намеси с армията си в гръцките междуособици и в крайна сметка да обедини гърците под властта си за поход срещу Персия, но това вече е друга история.

хубаво, но морските народи не са ваша или нечия история

същите морски народи не са нито българи, нито траки

Защото често си много пристрастен, германтигърче.