Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03 10:17 - За честта на собственото си име
Автор: bojo12345 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 755 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Можем да допълним с оня вид делфин, срещащ се в Енисей и Обществото, чието название БЕЛУГА (БЕЛУХА) не само съвпада с етническото ни име, но ни напомня и за названието на най-високия Алтайски връх – БЕЛУХА, т.е. отново за райони, обитавани някога от старите българи, там където и днес БОЛЬГАР означава “човек, който оцелява в беди и който ще го бъде” . Сибирският БУЛГАН (БУЛГАР), доколкото коренът му БУЛГА, както установи Т. Танев, е по-късна трансформация на по-древния корен БАЛК (БЪЛК) и това показва, че връзката между гризача и народа ни е възникнала значително по-късно от самата му поява в Централна Азия. Казаното твърде категорично свидетелства, че водещо място в причинно-следствената връзка тотем-етнос има народа, а животинчето е наречено така вторично, нещо, което категорично се потвърждава и от широката употреба на названието БУЛГАР на конския юфт из АЗИЯ и дори в Европа.

Така се обособиха следните няколко вида групи понятия, изразяващи представите за:
1. власт - включително и върховна, царска;
2. духовна и умствена извисеност, изразена директно или косвено чрез представите за природни и физически явления от рода на блясък, светлина, сила, мощ, Слънце;
3. род и родина;
4. етническо присъствие и движение (преместване, размесване, смесване);
5. организация и ред;
6. природна защита;
7. град, крепост, изкуствена защита, строителство;
8. видове оръжия;
9. войн, борец;
10. предпазващи човека изделия и материали;
11. предмети от бита;
12. понятия за болка, болест и лечение;
13. понятия, свързани с езика, говора и глагола “съм”;
14. географски понятия;
15. количествени определения;
16. музика и музикални инструменти;
17. негативни значения.
Накрая се спряхме и на определен кръг животински представители, за които се допуска, че са играли ролята на тотеми. Така стигнахме до най-древните митологични и религиозно-теологични представи на голям брой народи от определени райони на Азия и Европа - митологични герои и божествата в названията, на които откриваме следите от корена на българското народностно име.

ШУМЕРСКИ:
Валих (Палих) – дванадесети цар на гр. Киш (XXI в.пр.Хр.) Според легендата той бил заченат след като майка му пила от “тревата на раждането”, донесена от Етана след пътешествието му до небето.
Билга-меш (Билгамос, Гилгамеш) – пети цар на гр. Урук (Унуг).
 Балтин – жена на бога-пастир Думуз.
АСИРИЙСКИ:
 Баршам – родоначалник на асирийците

СЕМИТСКИ:
 Балу – общосемитски бог на бурята, гърма и мълнията. От него водят началото си по-сетнешните Баал, Ваал, Баал-Хамон, Баал-Хаддат, Баал-Зебул (Валзевул) и пр.

ЕГИПЕТСКИ:
 Бел – цар на Египет – баща на Египт, Данай и Кефей – родоначалници на египтяни, данаиди и перси; брат на Агенор – бащата на Кадъм, Финикс, Киликс и Европа.

ЮДЕЙСКИ:
Билхан – библейски персонаж от вениаминовото коляно. Билган (Билхан) – библейски персонаж – син на хорееца (хурита) Сеир.
 Вилга – левит от Библията
 Вилгай – левит от Библията.
 Малкицедек (Мелхиседек) – цар на Йерусалим, отъждествяван с бог Яхве.
 Мелхола – дъщеря на цар Саул и съпруга на Давид.
 Мелек – едно от названията на единния юдейски бог
 Мелхиор – един от тримата влъхви
 Балтазар (Валтазар) – най-младият от влъхвите, предсказал раждането на
Исус.

 Бат Билга – баща на Дева Мария и дядо на Исус.
 Малах Га-Мавет – една от сеферите на кабалистиката – отговаря на краката на първочовека Адам
 Балкис (Билкис) – името на савската царица в юдейско-мюсюлманската митология, имала от цар Соломон син – основател на етиопската династия

 АРАБСКИ:
 Малка (Малик) – езически бог. По-късно отъждествяван с Малакбел.

МЮСЮЛМАНСКИ:
 малаика – ангели
 малак ал мавт – ангели на смъртта
 влъхви – магове-звездобройци в Предна Азия или жреци на езически култове у източните славяни, раждащи се от мълниите.
СКИТСКИ:
 Пал – син на Скит. Родоначалник на един от двата клона скити.

ПРЕДРИМСКА И РИМСКА:
 Волтумна (Вертумна) – бог у кимрите във Волсиния.
 Велханс – етруски бог на подземния огън в Популония
 Вулкан – римски бог на подземния огън, произлязъл от бог Велханс
КЕЛТСКА:
 Беленус – галски слънчев бог
 Бели – уелски бог, тъждествен с галския Беленус
 Баулхини (англ. Белтанови празници) – празник, честван с огнени клади на 1-ви май. Името му отпраща към шумеро-акадската богиня Балтин, известна с това, че е подпалила древен Харан.
 Коладболг (Каладвулх) – названието на меча на крал Артур у ирландци и
     уелсци, чието име ни напомня имената Колад и Болг – български царе от      историята на Спиридон Йеросхимонах.
 Мелт – герой от обкръжението на крал Артур
 Бел – цар на Испания, чийто син водел първите заселници в Ирландия.

КАВКАЗКИ:
 Балатур – герой от осетинската митология
 Балсаг – персонификация на слънцето в осетинската митология
 Барасър – владетел на задгробния живот у осетинците
 Борхаурали – владетел на хлебните растения и добивите у осетинците
 Барбале – олицетворение на слънцето у грузинците
 Барг – персонификация на слънцето у лакти, аварци, лезгини, даргинци
 Барз – персонификация на луната у лакци, лезгинци, аварци
 Молдза-Ерди – бог на войната у ингушетите

ИНДУИСТКИ:
 валакхили – мъдри, добродетелни джуджета, възникнали от косата (вала, воло) на Праджапати, обитаващи Хималаите или Слънцето
 Пулаха – син на Брахма – върховния бог
Брахма – върховен бог и творец на света
 Пхалгуна – епитет на Арджуна – син на бог Индра, означаващ “роден от съзвездието Пхалгуна”.

СРЕДНО И ЦЕНТРАЛНОАЗИАТСКИ:
 Булхури-омо – свещено езеро, свързано с родоначалието на императорския дом Цин в манджурската митология
 Бугалат – родоначалник на бугалатите в бурятската митология
 Пулгоне – китайски запис на името на създателя на корейската държава Сила.
 мулквисти – водни духове в корейската митология
 Алтан Мелхий “златната жаба” – морско чудовище у монголите
 Молтек – небесно божество, смятано за слънцето в мон-ихмерската митология
 боланг – берлинг, млинг – птица, културен герой в мон-ихмерската митология

Сега, след като посочихме толкова имена на митологични герои и богове, не е трудно да установим, че те се групират по географски принцип, като формират няколко самостоятелни помежду си териториални ядра, каквито се откриват в Предна Азия, Прикавказието, в Средна и Централна Азия, както и на не едно място в Европа. между всички тях е налице някаква дълбока връзка и ключът към нея е не нещо друго, а именно българското етническо име. Върнем ли лентата на събитията назад във времето, с изненада ще установим, че тя ни отвежда толкова далече през хилядолетията, колкото не сме и допускали. И криволичейки от място на място, ще извежда до извора на самата цивилизация – древен Шумер .

Богове на Слънцето са семитските Бел (Бол), Баалшамем и Малакбел, древноараб ският Малка (Малик), галския Беленус и уелския Бели, осетинският Билбале и сродният му Барг у лакци, аварци. лезгини и даргинци, Молтек сред мон-кхерските народи. Свързани все със Слънцето са и мъдрите валакхили от имдийската митология и осетинския Балеаг. А да не пропускаме, че и келтският Беленос ни отвежда до гръцкия Хелиос.

Не са малко и тези от изброените, коиро заемат мястото на върховни богове и родоначалници, с имена , изградени върху корена на българското име: Баалшамем в ханаанейско-арамейския памтеон, акадската Белет или Мами, финикийския Мелкарт и амонитянския Милком, египетския Бел, юдейските Мелхиседек и Мелек, древноарабския Малка (Малик), скитския Пал, бурятския Бугалат, свещеното езеро Бурхури-омо, свързано с родоначалието на китайската династия Цин, корейския Пулгоне и шумерския Марту – бога на конните народи. Още по-интересно е, че тук откриваме и цяло съцветие митологизирани историчес ки герои като келтско-българския Болг, готския му едноименник Болг, тюркския Билге-каган, савската царица Балкис, библейските Билхан и Билган, шумерските Балих и Билгамос.

Сега вече няма да ни учудват и епитетите на Зевс и Атина Палада – Полнух (“владетел на държавата”) и Полиухос (“градодържавник”), явно, свързани с управленските им функции в гръцкия полис. Нека не забравяме и боговете, свързани със земеделието и скотовъдството: Балтин – жената на бога пастир Думуз у шумери и асиро-вавилонци, балтийската Валгина, чувашката Вълах-черлех сатаракан тура и славянския Велес.

Установихме, че представите за Слънцето, прприродните стихии, гърма и мълнията, за върховната божествена, но и човешка власт, за родоначалието на боговете и на хората, за най-ранните прояви на културна дейност: земеделие, животновъдство, ползването на огъня за металодобива и управлението, било то на града или държавата, изплуват от древността, отново преплетени с българското име. Този път обаче изненадата е още по-пълна. Този път специфичната основана на етническото ни име свързва в едно представите за най-висшите природни и човешки прояви и дейности с тези от митологията и теологията.

Сега вече веригата ПРИРИДА-БОГ-ЧОВЕК, изградена върху името ни, е осезателна и доловима, за да бъди съмнения и да бъде отричана. Сега тя е очевадна. Най-същественото в случая обаче си остава това, че навсякъде сред посочените народи тя има за носител корена на българското име!

Българското име в думи и понятия свидетелства единствено за присъствието ни като народ в древността. Показва, че някога е съществувало, както и днес, и че по неведоми пътища е прониквало в езиците на чуждите народи и се е разпространявало къде с техните миграции, къде чрез културните и езикови връзки помежду им .

Бихме могли да започнем от Болград – центърът на българските заселници в Украйна. След него ще попаднем на БОЛОГОЕ и БОЛОГОВО в Калининска област на европейска Русия. В Кавказ ще открием ЦОБОЛГО (Чечено-Ингушетия). За всеобщо удивление името си ще открием в далечна Гана – БОЛГАТАНГА и Канада – БОЛДЖЕР. И в Испания – ез. БОЛАРГЕ, името на което се получава след метатеза в подредбата на звуковия му състав и БАЛАТОНБОГЛАР (Унгария).

- замяна на гласната О с У:
Българският квартал в Истамбул – БУЛГУРЛУ и планината БУЛГАР-ДАГ в Турция, град БУЛГАН и р. БУЛГАР-ГОЛ в Монголия, р. БУЛГАР-ЧАЙ (Азурбейджан), АЛТЪН-БУЛГ, БУЛГАКОВО в Смоленска обл., планината БУЛГЕРИЯ в Италия и дори в Австралия – БУЛИГАЛ, а след метатеза – БЮГЛАНСФЬОРД (Норвегия).

- замяна на гласната Ъ с Е или И:
БЕЛГАОН (Индия), БЕЛЯГАШ (Казахстан), БЕЛЕГИЕМ (Белгия), БЕЛГОРАТЕ (Италия), БИЛГЯХ (Азърбейджан), БИЛГОРАЙ (Полша), БЕЛГИЯ.
- замяна на гласната Ъ с А или Я:

БАЛАГЕР (Испания), БАЛАГХАТ (Индия), връх ХАРА-БАЛГАС (Монголия), БАЛГИН (Киргизия), БАЛАГАНСК, БАЛЪГЧАН, БАЛГАЗИН, БАЛГАША в Сибир, а след метатеза: град и река БАГЛАН (Афганистан), БАГЛУНГ (Непал),
Балкан (Стара планина), БАЛКАНИ (Челябинска обл.), БАЛКАРИЯ (руска
република в Кавказ), БАЛКАН (Азърбейджан), БАЛАКЛЕЯ и БАЛАКЛАВА (Украйна), БАЛАКИРЕВО (Владимировска обл.), БАЛКАШИНО (Казахстан), БАЛАКОВО (Саратовска обл.), БАЛИКАСЛ (Ирландия), БАЛИКАПАН (Индонезия), БАЛЪКСА (Красноярски край), БАЛЪКЕСИР (Турция), БАЛЪКЧИ (Узбекистан), БАЛКШИ (Казахстан), БИЛКИЗА (Албания), БЕЛКАЧИ (Якутска реп.), БИКАС (Египет), БАОЛОК (Виетнам), БУЛУКУМБА (Индонезия).
БАЛШИ – названията на села в България, Албания и на село и град в Румъния, БАЛАШИХА (Московска обл.), БАЛАШОВ (Саратовска обл.), БАЛЧИК, БАЛАШДЕРМЯТ (Унгария), БАЛЦЕР (Лихтенщайн), БОЛЦАНО и ез. БОЛСЕНА (Италия), БУЛСАР, БАЛЕШВАР, БИЛАСПУР (Индия), БЕЛЦИГ (Германия), БЕЛЕСАР (Испания), БЕЛЧЕЩИ (Румъния), БЕЛЧЕР (о-ви в Канада),

                    Мястото на историята като знание от миналото и трасиращо
                                времето в развитието  на обществото.

Отнесени към нашата история, те твърде категорично разкриват причините за извършения от нея погром и обясняват защо родолюбивите български историци биваха интернирани, репресирани, въдворявани в концлагери и затвори или пък “тихичко” ликвидирани, защо българското име токова пречеше на управляващите ни Андрешковци, че не трепнаха, когато посегнаха да го заличат, защо да се занимаваш с древна българска история, десетилетия наред бе най-тежък грах и провинение и представляваше нещо рисковано и опасно, защо вместо към опознаване, вървяхме към изкривяване на образа си, защо ни пишеха толкова малобройни, диви, варвари и какви ли не още, лишени от всякаква култура, достойнство и човешки образ, защо историците ни бяха принудени да изоставят старата българска история, а години наред тя се пишеше от писатели, лекари, архитекти. Някому това беше изгодно! Някому това беше необходимо! За да заличи чуждата слава и да си я присвои и така, с лъжа и измама да подчертае собственото си величие!

Затова той и местните му лакеи посегнаха и на името ни, и на идентичността ни, и на миналото ни! А то би трябвало да е наистина величаво, за да привлича алчните чужди погледи, да предизвиква такава омраза и толкова насилие, да не пести време и средства за фалшификации. Явно, дълбоко вкоренените малоценностни комплекси не дават и минутка покой на диктаторите като ги карат да треперят от злоба и страх и тях, и целите им империи.

Така се роди легендата за шепата диви конници, водени от Аспарух, за “мръсния” му народ,  заселил се отсам Дунава само благодарение на “подаграта” и милостта на византийските императори. Така паметната 680/1г. се превърна от погром на войските на имп. Константин IV Погонат, в погром над собствената ни история.

Така древната българска писменост набързо се превърна в руска, още във времето преди историята да опознае русите като народ, а пък ние българите – във, векове по-късно появилите се на историческата сцена, славяни. Така поредната руска завоевателна експанзия срещу разпадащата се Отоманска империя бе издигната в “Освободителна” война. А най-продажните български историци – в “български научен елит”! Така непобедимата конница на българс ките канове беше обезличена в разбойническа орда, високоразвитото земеделие и животновъдство – забравени, каменните български градове – повизанчени, каменните български надписи – заличавани и изчуквани, писмеността и широката грамотност – зачеркнати, чуждите източници – свидетели на всичко това анате мосвани и набеждавани за “анахронизми”, книгите от царската и патриаршеската библиотеки в Търново – изчезнали, изнесени от руския консул на магарешки керван, заличени и забравени.

Има ли нещо учудващо тогава върху падналата сянка на забрава над българския битов календар и изключителните астрономически познания на дедите ни, дали основания на чуждите народи да използват етническото ни име бълг-балхвлъх
(ви) за обозначаване на маговете-звездобройци в древността? Кой се наема днес да обясни какви познания са ползвали възрожденските ни майстори, вграждали в чешми образите на деветте планети от слънчевата система век преди откриването на Плутон и дори на Нептун? И още нещо, къде остана древната българска държавност, чиито корени се губят назад през вековете и днес са обект на широки дискусии и коментари, а някога е била модел, върху който е възникнал съвреме н ния свят, такъв, какъвто го познаваме .

Срещнахме го в най-различни географски селища, реки, планини и местности: в средноазиатския Бурджан, днес – Бурсан-джирт и малоазиатския град Бурса, откъдето българите били разселени от Александър Велики. Срещнахме го през средновековието и до наши дни на територията на съвременна Турция в названията на хребета Булгар-даг, част от Тороските планини, в езерото и едноименния град Балкар, в градчето Булгар. Открихме го в кавказките Балкария и реката Булгар-чай. В памирския Палгар/Фалгар, Булгар по средното течение на р. Зеравшан (Сорд) и в съседен Балх, в ширналия се на юг, по долината на величествения Инд Белуджистан. Откриваме го в името на притока на Горен Ефрат – Балих (Белих). Да не забравяме масираното му присъствие в митологиите и теологиите през хилядолетията на толкова много народи. В арабския език божествения просветлен носеше наименованието Балхаур. Най-популярният келтски празник беше известен като Баулхини. Ако шумерите бяха най-първата, известна ни цивилизация, а БИЛГА на шумерски означаваше “родоначалник”, докъде ли стигаше назад във времето българското име? Да не забравяме, че и бащата на Дева Мария, т.е. дядото на Христос носеше името Бат Билга – първата част, от което фиксираше стара българска титла, а втората – самото ни име…

                                                                                                                  /продължава/


Тагове:   българското име,


Гласувай:
7
1



1. kvg55 - bojo12345,
29.03 14:09
Интересно!
цитирай
2. bojo12345 - kvg55, цял свят ни се чуди и възхищава, само ние не вярваме и дивеем:(
29.03 15:18
цял свят ни се чуди и възхищава, само ние не вярваме и дивеем:(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2287884
Постинги: 1651
Коментари: 3465
Гласове: 15664
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930