Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2021 08:11 - За честта на собственото си име
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                                                 Св.Попов



И за честта на собственото си име. Защото общественик, политик и още повече, държавник без развито национално чувство и национална идея не е просто нихилист. Постът, който обществото му е гласувало го превръща в безродник, родоотстъпник и национален предател. Той лесно и бързо става проводник и агент на чужди интереси, подобно на Г. Димитров, В. Коларов, В. Червенков, Т. Живков и техните клики, които бяха подменили националните приоритети с интересите на престъпната си партия и кремълските си господари.
какво разбираме под понятието национална идея. Както говори самата формулировка, касае се до идея, отнасяща се до цяла една нация. Така се изправяме пред необходимостта от дефинирането на понятието “нация”.

Според най-разпространената представа, нацията е тип етническа категория и представлява историческа общност от хора, създадена в процеса на усилените им контакти на основата на обща територия, икономически връзки, литературен език, някои особености в културата и характера им. В този смисъл нацията включва народа на една държава, консолидиран в рамките на единен пазар и общи държавни граници, без решаващо значение на кръвно-родовия фактор. И все пак следва да различаваме нации доминирани от една или повече народности, както и такива, които представляват истински конгломерат от народности. Това разграничаване, което има пряко отношение за работата ни, говорейки за българската нация. Във всички случаи обаче нацията представлява една по-развита етническа категория, в сравнение с народността и разликата се състои най-вече в степента на културното ниво, характерно за формирането на различните етнически категории.

Всички тези специфични и силно изразени обективни съставки за българската народност, намират субективен израз в народностното самосъзнание, в чувството за принадлежност, единение и солидарност и словесен израз в общото народност но име. И точно поради това българското име придобива, в хилядолетната българска история, ролята и значението на специфичен есенциален белег, но и същевременно и на етногенетичен фактор .българската идея също е наднацио нална и поради това сме длъжни да различаваме две относително отделни нива в нея. Първото ниво представлява по същество националната концепция, в тесния смисъл на това понятие, тъй както го формулирахме. Негов приоритет ще бъде България и българската нация, т.е. населението живеещо в нейните граници. Второто ниво ще включва всичкото онова население, което не е чуждо на българското име и е запазило българското си самосъзнание, независимо, че живее и дори може да е било родено извън страната. Тази концепция ние ще наричаме “общобългарска”, за разлика от концепцията, която ще бъде само една част от нея. Неин обект, както вече посочихме, ще бъде българската държава и всички българи: нацията, т.е. всички български граждани и цялата българска емиграция по света.

Националната идея възниква върху основите на националното чувство . националното чувство представлява разновидност на груповото и родовото чувство, на чувството за общност, съпричастност, солидарност и сигурност, толкова необходими за психичния ни комфорт и нормалното ни и пълноценно съществуване. националното чувство е онова духовно, интегриращо начало, което гарантира устойчивостта и дълголетието на една нация.

Съветският болшевизъм, при всичките си претенции за явление от напълно друг – класов порядък, само прикриваше хищническите си амбиции на падналата и унизена във войната Руска империя . Оттам и невероятните етнически измерения на болшевишкия произвол: геноцидът, планираният глад, депортациите по етнически признак, преименуванията, заличаването и провъзгласяването на нови етноси, тъй и останали незабелязани на фона на общия погром на населението, чиито контури напоследък постепенно започват да се проясняват. Не бива обаче да се бъркаме и да мислим, че националното чувство и националната идея са едно и също нещо. Националното чувство е преживяване. То е проява на отношението на цяла една нация или на отделни нейни представители към заобикалящия ни свят и предопределя готовността, с която реагираме на него. То повишава напрежението в социалната група или обществото като цяло и ги привежда в активно състояние, готово за действие.

Както присъствието на чужди граждани (руснаци) в най-висшите етажи на властта в България (Андрей Карлович, Гриша Филипов и др.), така също насаждането на национален нихилизъм: тоталното подтискане на националното чувство, загърбването на националните интереси, отказа от национална идея. Само така българското общество можеше да бъде приспано в робската люлка на кремълските господари, за да бъде асимилирано при първия удобен момент. Националната идея следва да се различава от националния идеал. За разлика от него, който изразява изключително стремежите, т.е. заветните цели на една нация, националната идея е нещо повече. Тя представлява активно, ръководно начало, определящо дългосрочната стратегия във вътрешното развитие и външните взаимоотношения на нацията.

Следва да поясним, че понятията “национална идея”, “национална концепция” к “национална доктрина” се приемат като синоними. В контекста на казаното националното чувство, дух и мисъл представляват сила. И като такива могат да се използват в качеството си на оръжие. За добро или за зло! Националният дух в патриотизма, родолюбието и национализма е едно, а съвсем друго са извращенията му в шовинизма, нацизма, ксенофобията, расизма, панславизма, антисемитизма, фундаментализма, империализма и останалите отровни кълнове на войнстващия експанзионизъм.

Освобождението и разпокъсването на България доведе до нов приоритет и нова национална идея – Обединението. Оттук и новия девиз, изписан върху фасадата на новопостроения български парламент: “Съединението прави силата!”. Дори и последвалите неуспешни войни и национални катастрофи не можаха да сломят духа за българското единение до момента на съветската окупация и налагането на болшевизма в България.

Утвърждаването на противобългарския, коминтерновски режим на московските агенти Г. Димитров и В. Коларов дори и само за по-малко от половин век се оказа гибелен за България. Денационализацията и налагането на националния нихилизъм бяха издигнати в първостепенна задача за продажната БКП. Ликвидирането на интелигенцията и сковаването на живия народен дух в българския ГУЛАГ, погромът на българската история и българските историци, подмяната на българското име, отказът от защита на българските национални интереси, табуто върху всяка мисъл за българска национална идея бяха само отделни щрихи от диктата на чуждата власт. Отсъствието на гражданско общество лиши България от граждани, граждански инициативи и живот. Затова и миграцията на близо милион млади българи бе естествената реакция от рухването на режима. Бягството от България се оказа единствения светъл лъч надежда за мнозина .

Кое тогава ще ни обедини, ако не националната идея? Кое ще ни стопли без взаимност, съпричастност, солидарност? И кое ще ни вдъхне тъй необходимите ни вяра и надежда?

Отговорът е един. И това е националната идея. Без нея ще бъдем без изход, без избор и без шанс. Без нея ще останем без име, без идентичност, без собственото си “Аз”, без род и родина, без минало и бъдеще! Попаднали на дъното, ние имаме нужда от национална идея, за да ни помогне да се отблъснем от него, да изплуваме на повърхността и доплуваме до спасителния бряг . да потърсим и очертаем грубите контури на новата българска национална идея. По същество това представлява изграждането на дългосрочен план за бъдещото развитие на България, към който трябва да се придържат българските правителства и българското общество като цяло.

Основното изискване към този план е той да осигурява просперитета на държавата и добруването на обществото. Това означава от една страна да бъде печеливш, а от втора – да не допуска излишни рискове, които биха разстроили обществото, подобно на националните катастрофи от изминалия век. На първо място новата българска национална идея трябва да има спасителен характер, за да изведе благополучно страната ни от посткомунистическото блато, в което сме затънали. Същевременно обаче това съвсем не е достатъчно. Защото проспери тет и добруване не означава просто съществуване. Просперитет означава материално благосъстояние, но най-вече духовно процъфтяване и извисяване! Това означава издигането ни като общество по определени пунктове над останалия свят. Извисяване, което осигурява и подхранва националната ни гордост и самоидентификация, което не отблъсква, а привлича и увлича другите народи. Което търпи положителна оценка и одобрението на световната общественост и става пример за подражание. Което издига българското име пред света и го прави познато и желано навред . Оказва се, че изискванията ни към търсената национална идея са твърде високи. Тя трябва да е спасителна. Да е мащабна, печеливша, но и реална, и прагматична. Да играе ролята на обединител на нацията. Да мотивира и стимулира. Да привлича и увлича. Да е ориентирана към бъдещето като изхожда от миналото, но без да загърбва настоящето. Да свързва материалното с духовното. Разбира се, трябва да е приемлива за света, което ще рече да не бъде конфронтационна и егоцентрична. Да е чужда на насилието и посегателството. Да не се гради за чужда сметка и върху чуждото злощастие .

Не бива да се забравя, че днес, значителна част от българското население живее със самосъзнанието на славяни, турци, македонци и производство, че не се зачита и страни от българското си име, с което се поддава на външна асимилация. Българската национална концепция следва да преодолее и пречупи веднъж и завинаги тази порочна практика. Трябва да се направи всичко възможно, за да се гарантира запазването на българското национално самосъзнание в дългосрочен план не само на хилядите емигранти, но и на потомствата им, създадени в чужбина.

Остава опасността от действията и провокациите на т.н. пета колона в българс кото общество. Естествено това са хилядите представители на бившата комунистическа номенклатура и на свързаните с режима репресивни органи, които загубиха част от безграничните си привилегии. не бива да се забравя, че това са хората, концентрирали огромна икономическа и политическа власт в страната. В техни ръце са милиардите заеми вземани през 80-те години, почти изцяло стопанската собственост, банките, транспорта, медиите, съдебната власт, силовите структури, десетките политически партийки – недоносчета, синдикал ните организации, огромна част от казионната научна и художествено-творческа интелигенция, възпитаваното в съветски военни школи офицерство, бездухов ната църква. Като по правило всичките тези структури и техните представители са изразители на чужди интереси и по същество представляват явна, открита, агресивна и омерзена от собственото си падение чужда агентура .

Именно те манипулират обществото и бойкотират развитието на демократичните процеси. Именно те подменят пазарната икономика с икономиката на скритите монополи. Те дирижират и ползват сивата икономика, армията мутри-дегенерати, фараоните и пирамидите. В техните мръсни ръце са цялата куча преса, както и “националните” медии – БНТ и БНР. Затова и ежедневието ни е наситено с черни прокоби, с откровени лъжи, манипулации, компромати, богато гарнирано с кал и оплювки .България трябва да отхвърли тяхното бреме! Да се очисти! За да тръгне по пътя на своето ново възраждане!

Това са, най-общо казано, опасностите пред една национална идея, чиито корени водят началото си от недрата на българското общество: нейното изкривяване и нейното съзнателно и целенасочено бойкотиране и профанизиране. Наред с тях обаче са налице и редица външни опасности, с които също трябва да се съобразяваме. И на първо място сред тях е добре известната ни руско-съветска опасност.
В исторически план, още от времето на създаването на първото руско държавно обединение – т.н. Киевска Рус, до ден днешен Русия е най-отявленият и последова телен враг на всичко българско. Замислена като алтернатива на Киевската българска държава на Бат Баяновите наследници от хазарския суверен, тя последователно ликводора българската държавност в земите на старата Кубратова България, а след това и на Волжко-Камска България и на Дунавска или Аспарухова България. Неслучайно Димитър Съсълов говори за вековната руска омраза срещу всичко българско, резултат на руския малоценностен комплекс пред българското име и минало.

И това са го разбирали още българските възрожденци далеч преди т.н. Освобож-дение. Користните руски цели на Балканите и в България са били добре известни на Г. Раковски, Хр. Ботев и И. Вазов. С. Стамболов ги е прозрял още като студент в Одеса. Затова е бил и толкова непримирим. Затова е бил и посечен от руски платени убийци. 3-ти март не донесе свободата. 3-ти март само замени турската власт с руска. Подобно на 9-ти септември и 3-ти март е ден на поредната руска окупация. Никой друг като Русия няма толкова вина за сполетелите ни национални катастрофи и човешката трагедия .разпънала на кръст мъченическия български народ .най-жалкото е, че досега България не намери дори и веднъж достоен отговор в своя защита и не дискредитира несъстоятелните, имперски посегател ства срещу себе си.

Обратно, инспирираната от половин век кремълска теза: “Да не засегнем и обидим съседите” тегне като табу над държавниците ни и ни превръща в лесна плячка за всякакви външни инсинуации: Южна Добруджа, “шопска нация”, “македонски език” и нация, македонско малцинство в България и македонизиране на древната българска история, етническа асимилация и погром над българското население в Западните покрайнини, Поморавието, Северна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония, голямата част от Тракия, ползването на българите-мохамедани за налагането на панислямистки и фундаменталистки тенденции и интереси и ерозирането на българското общество. България трябва да намери сили и средства за да противодейства на доктрини като великосърбизъм, македонизъм, елинизъм, пантюркизъм, ислямизъм, да изработи адекватно поведение и защити интересите си. И това е също задача на националната концепция.

Грубият прагматизъм, перфидният егоизъм, себичността и лицемерието на Европа никога не бива да се пренебрегват. Колкото и да бъдат критикувани, имат напълно обективен характер. Важното за нас е все пак, че тя съумя и превъзмогна агресивността, експанзионизма, разделението, нетърпимостта. Нова и обединена Европа е шансът на всички европейски народи и всеки, който не се съобрази с тази съвременна тенденция може само да загуби.

Друга една опасност, която води началото си от идеалния характер на всяка концепция. Казаното, отнесено към националната идея означава, че тя като нещо дълбоко съкровено за цял един народ, носи елементите на святост и свещеност. Ето защо попаднала в нечистоплътни ръце, те лесно я биха омърсили и обезсмислили. Имайки предвид казаното и вражеската среда, в която ще се налага да функционира българската национална идея, налице е явната опасност тя да бъде съзнателно дискредитирана и компрометирана о превърната в жалка гротеска. Основна задача на българското общество е да не допусне разиграването на подобен сценарий, да посочи и изолира злосторниците и продажното им дело.
в най-общ вид, националната концепция ние разглеждаме като цивилизовано средство, което има за цел да осигури всестранния просперитет на българския народ и държава в условията на съвременния отворен, интегриран и глобали зиращ се свят, при гарантирано опазване на българското име и самосъзнание.

Като всяка национална концепция, основният акцент поставяме върху българския народ и държава, за разлика от половинвековната практика за доминиране е диктат на теснопартийни и великоруски интереси. Основните цели виждаме насочени към осигуряването на благоденствието на целокупния български народ, независимо от пол, възраст, гражданство, етническа, верска и политическа принадлежност; изграждането на България като стабилна, сигурна, демократична и правова държава – истинска майка и притегателен център за всички българи, където и да се намират те по света – опора, защита и гарант за пълноценното развитие на българския интелектуален и духовен гений.

И така, обект на националната идея са българинът и България .Задачите.

На първо място поставяме дефинирането на обекта, т.е. понятията “българин” и “България”. Като втора задача виждаме изработването на формулата, около която народът може да се обедини и която ще осигури единението ни като цяло. Също и девизът, зад който той би застанал и в името на който би приел необходимите усилия, жертви и лишения . интегрирането ни в евроатлантическия свят, при условия, запазващи българската идентичност и националното ни достойнство. На пето място поставяме защитата на човешките права и свободи на българите във и извън границите на България. Следва работата по защитата на българските национални интереси и стабилност, отпорът на вражеските, противобългарски доктрини, на антибългарските действия и сплетни на нашите зложелатели, както и задушаването и ликвидирането на чуждата агентура у нас. И накрая, като последна задача виждаме работата по опознаването на истината за древното и величаво българско минало, възпитанието в чувство на родолюбие и патриотизъм у подрастващите и цялото население и преклонението пред българските добродетели и име.

След фиксирането на целите и задачите , да маркираме и принципите, върху които ще бъде градена тя. С това ние ще споделим вътрешните й правила и норми на допустимост, както и границите на приложението й. принципа на единението. Стремежът концепцията да е насочена към всички българи по света и да обхваща, колкото е възможно по-голяма част от тях я превръща във всебългарска концепция. Разбирателството и солидарността между българите следва да бъдат издигнати като всеобщ нравствен принцип и държавна политика. Друг основен принцип, залегнал в основите на националната идея е този на демократичността. Развитието на гражданското общество, съблюдаването и равенството пред закона, Във външен план е заложен принципът на мирното съвместно съществуване, но не този, към който се придържаше и както го правеше бившият СССР, а този на отворените врати, на откритите и ясни отношения, на цивилизованите диалози и на международните правни норми. Следва принципът на активността, което ще рече, че животът ще се гради по личната инициатива на гражданите, организациите и институциите, а не под задушаващия диктат на чуждите интереси. Това не означава държавата да бъде пасивна .

Българското име в представите на другите народи

Името ни най-вероятно не е дело отвън и не ни е дадено от чужди народи, а че по същество представлява самоназвание . Открихме следите на името си още в най-ранните човешки цивилизации. А това ни помага да установим не само времето на възникването му, но и онова най-първично значение, влагано му от далечните ни предшественици, което ги е изпълвало с чувството на гордост и достойнство .
Най-голяма популярност е на хипотезата на Томашек-Вамбери-Немет, извеждаща българското име от тюркския глагол БУЛГАМАК със значение: смесвам, разбърк вам, въставам, бунтувам се, авторът обръща внимание върху негативния смисъл, влаган в съдържанието му .тълкува етнонима БЪЛГАРИ в “смисъла на най-долната човешка утайка, която била останала след бурята на хунското нашествие към Запад и която след разрухата му се била стекла и събрала около блатата на Меотида – Азовско море, за да живее чрез грабеж”.

Според Т.Танев смисловите значения на носеното от българското име, изведено от тюркското БУЛГАМАК и корените му БУЛГА и БУЛА са 138 думи, свързани с отрицателно значение и звучене. Напротив - древните културни перси, индуси, памирци, кавказци, келти, фриги, включително и високоци-вилизованите шумери и асиро-вавилонци извеждат от близките корени БЪЛГ, БЪЛК, БЛЪГЕР, БАЛГЕН, ПАЛКУ, МАЛК представата за светлина и блясък и в пряк природен и физически, и в духовен и социален аспект. тюркското БУЛГА не е пряко свързано с българския етноним. Нещо повече, се развенчава тюркската хипотеза за българския произход. Въпросът, че не коренът БУЛГА, а по-древният корен БАЛК има отношение към българското име, говори за неговия по-древен произход, далеч преди появата на самите тюрки като народ.

“вариантите на българското народностно име, както и косвено свързаните с него обозначения, представляват производни на една и съща основа БАЛК-БАРК, образувани чрез присъединяване към нея на древните показатели за събираемост – множественост (а)р, (а)н или (а)к. в редица кавказки езици, в езика на загадъчните келти, сред които откриваме названията на народи като болги, белги, волки, молди и мелди .

Конкретно, българското име автори като Б. Симеонов свързват и извеждат от названието на булгара (булгана) – оня гризач с ценна кожа от рода на белката, златката, невестулката, хермелина, самсара , самура (собола), образа на който не един народ някога е свързвал с българския етнос като “синове, потомци на булгара …. горди, ловки, красиви и изящни като булгара”. Че тези автори имат известни основания личи не само от “самур” калпаците на старите българи, но още повече от родословието им, според митологията на волжките българи, извеждащи го от прамайката алп-бий Самар. Без особена фантазия, да се свърже названието на българите-барсили с името на барса (леопард, пантера). Или пък формата БЕЛЕНДЖЕР (БАЛАНДЖЕР) на същия този народ с перс. паланг (пеленг).Други са склонни да приемат за тотем на древните българи вълка (рус. волк, немс. волф, анг. уулф), още повече предвид хипотезата на В. Стоянов, свързваща етнонима с представата за “хора”, “народ” и обстоятелството, че точно на немски и английски волк и съответно фолк имат значението на хора и народ. Не бихме се учудили и ако думи като бурятската БУЛГАК (куче) и анг. БУЛДОГ се вписват все в същата зависимост. /продължава/




Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3629542
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031