Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2018 14:09 - да помогнем на съседите
Автор: bojo12345 Категория: История   
Прочетен: 1652 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
                                      За свободата на Гърция

През 1814 година във Одеса трима патриотично настроени мъже основали тайната организация "Филики етерия", чиято цел била освобождаването на Гърция от турско робство. Единият от тримата се казвал Атанас Чакалов [116].

"Етерията" вербувала членове не само в Гърция, а и по цяла Европа. Между нейните най-активни емисари бил и Атанас Богориди - братът на бъдещия княз Стефан Богориди. За неговата дейност припомня гръцкият публицист Левидис : " Българинът Ат. Богориди беше във Виена деен апостол на Филики етерия, изложен винаги на опасността да бъде задържан от австрийската полиция ... Той посвети нас и други, живеещи тогава във Виена". Атанас Богориди умрял млад през 1826 год. в Пелопонес - центъра на въстанието. Друг българин, направил много за гръцката кауза бил д-р Никола Пиколо - с особен принос в гръцкото възраждане и в защитата на гръцкото въстание пред европейските правителства.

Ръководителят на организацията - Н.Скуфас, през 1818 год. - малко преди смъртта си, дал идеята да се разпратят "апостоли", по различните части на Османската империя.
За България бил определен Димитър Ватикиоти, който бил командир на български отряд в руската армия през руско - турската война от 1806 - 1812 год. Този отряд през 1811 год. прераснал в Българска земска войска. Ватикиоти взел за помощници Хаджи Михаил и Велко. Хаджи Михаил бил от известният Пловдивски род Чалъкови. Ватикиоти умрял през 1919 год. и делото било продължено от помощниците му.

През октомври 1820 год. на събрание на Етерията бил обсъждан планът за бъдещото въстание. Според гърците център на въстанието трябвало да бъде в Пелопонес, а от Русия да излезе отряд от емигранти, който да се придвижи през Влашко, Сърбия и Македония към Гърция. Сава Бинбаши предложил по-различен план, според който войската на емигрантите да навлезе в България, където да се вдигне народа на въстание. По сведения на българите в района на Пловдив щели да въстанат 20 000 души, в Габровско - 10000 и в Котелско - още 10 000 души. Предвиждало се във въстанието да се включат и българите от Странджа и Черноморското крайбрежие. Този план почивал на реално извършена подготвителна работа: Например в Габрово били скрити 12 коли с пушки и 40 товара барут и куршуми само във воденицата на Хаджи Христо Рачков. Други складове на оръжие имало в Сливен и Елена.
Ръководителите на Филики етерия счели за нужно да привлекат за водач на въстанието някой от видните гръцки аристократи. Така начело на организацията застанал княз Александър Ипсиланти.

Бойните действия във Влашко и Молдова

Уви, това което организирали обикновените християни било провалено от " вождовете ". Повод за начало на въоръжените действия станала смъртта на влашкия княз Ал. Суцо на 15 януари 1821 год. Във Влашко навлязъл войводата Тудор Владимиреску, който искал да заеме княжеския престол. Той обявил програма за социални реформи и защита на обикновенните хора от болярския произвол. С това Владимиреску спечелил хиляди въоръжени сподвижници и завладял голяма част от Влашко. Но още от началото влашкият водач играел двойна игра. Докато говорел, че иска да освободи Влашко от Османска зависимост, той изпратил до Портата писмо, в което уверявал, че надигането на румънците не е срещу султана, а само против болярите - експлоататори на народа. Същевременно Владимиреску поддържал връзка cъс същите тези боляри и подкрепял Филики етерия.
Във войската на Владимиреску участвали голям брой българи. Влашкият войвода се обкръжил с редица капитани българи, между които се откроявали двамата братя Димитър и Павел Македонски. Баща им и дядо им били известни хайдушки войводи. Братята участвали в Руско-турската война. Там Димитър получил чин поручик. За водач на българите бил обявен Александър Николаевич Павлович, също участник в Руско-турската война. Той трябвало да стане български княз при навлизане в България.
Българи имало и в другите части на Владимиреску - например около 1800 души, предимно българи били под командата на споменатия вече Сава Бинбаши.
След като пътя през Влашко вече бил осигурен, на 22 февруари 1821 год. Ал. Ипсиланти навлязъл от Русия в Молдова. Там бил посрещнат от арнаутите на молдавския княз М.Суцо, който подкрепял Етерията. Ипсиланти отседнал в столицата на Молдова - град Яш, от където с няколко прокламации обявил началото на въстанието. Веднага започнали да се стичат доброволци от всички страни. За техен сборен пункт бил определен Фокшани, където на 1 март пристигнал и Ипсиланти. Според руския консул в Яш до 3 март в Молдова се събрали 5 000 доброволци.
 

През март изглежда вече се разбрало, че Сърбия няма да се включи във войната срещу Турция и се приел плана на Сава Бинбаши да се настъпва към българските земи. Ипсиланти преместил седалището си в Колентина край Букурещ /Букурещ от 16 март бил зает от Владимиреску/. Преминаването на Дунав трябвало да стане край Зимнич и Свищов. Организацията на това прехвърляне била поверена на българина Христо Панко. Той трябвало да подготви и населението на Свищов, Търново, Габрово и околиите за посрещане на въстаниците. Това било свършено, но Ипсиланти се бавел с преминаването на Дунав. Във Влашко пристигнала специална делегация от 17 български първенци да го моли да побърза,за да не го изпреварят турците. Ипсиланти изглежда разчитал преди всичко на руска помощ, но през април бил неприятно изненадан: Руският император официално обявил, че не подкрепя въстанието и дава разрешение на турските войски да се прехвърлят в Дунавските княжества, за да разгромят въстаниците. Като научил това, Ипсиланти се отказал да минава Дунав и се оттеглил северно от Букурещ - в румънския град Търговище. Това отстъпление имало фатални последици за България. Турците провели масово обезоръжаване на българите, които до тогава имали право да носят оръжие. Раковски съобщава, че българските първенци по градовете и по-големите села били избити.

Струпването на турски войски по Дунав накарало Владимиреску да поиска от Ипсиланти да напусне Влашко, което според него щяло да отстрани повода за турска намеса. Хората на Ипсиланти от своя страна го обвинили в предателство. В това време султана назначил нов княз на Влашко - споменатият вече Скарлат Калимахи. Князът се обърнал за съдействие към Сава Бинбаши с когото бил твърде близък. Разочарован от Владимиреску и Ипсиланти, Сава Бинбаши ги изоставил.
На 1 / 13 май турските войски нахлули във Влашко и Молдова от няколко места, без да бъдат обезпокоявани от никого. Владимиреску побързал да се изтегли от Букурещ и се заел да "въвежда ред" с наказания и убийства във собствената си войска. Недоволството от действията му довело до арестуването на Владимиреску от Д. Македонски и Хаджи Продан, които го предали на един от ръководи-телите на Филики етерия - Й.Олимпиос. Той пък го отвел при Ипсиланти, който наредил Владимиреску да бъде разстрелян като предател. Така завършил живота на войводата, пожелал да стане влашки княз. По-късно историците го обявиха за един от най-големите вождове на румънския народ в борбата му против феодализма и за национално освобождение.

След смъртта на Владимиреску войската му се разпръснала, но около 800 души начело с Д.Македонски и Хаджи Продан се присъединили към армията на Ипсиланти. Българските войводи водили сражения по река Олт, задържайки настъплението на турците. При село Завидени авангард от 175 души под командата на капитан Иванчо от Битоля една седмица отбивал опитите на турците да преминат реката до идването на основните сили - "около 2000 гърци, българи, арнаути, сърби" водени от Д.Македонски и Хаджи Продан. На 26 май станало сражение, при което турците имали успех, но на 29 май при Драгишани те били отхвърлени назад от частите на нашите капитани и сръбския войвода А.Николаевич.

На 7 юни при Драгишани се състояло "решителното сражение" между турците и войската на Етерията. Ипсиланти така разпръснал частите си, че по-голямата част от тях не могли да вземат участие в битката. Турците победили и на другия ден Ипсиланти избягал през Римник в Австрия. Там той бил арестуван и затворен от властите. Обикновените бойци и войводи проявили повече мъжество от злощастния си вожд и продължили съпротивата. Последвала 15-дневна обсада на манастира Секу в Молдова, битки в Галац и при Скулени, в които участвали и много българи. Последните организирани етеристи се оттеглили през р. Прут в Русия. Но 350 от тях предпочели да се бият, вместо да отстъпят, макар да нямали никакъв шанс срещу многобройната турска армия. Командирът им заявил на руската гранична охрана : "Ние знаем, че ще умрем, но това е наше задължение. Касае се до честта на целия народ." Така започнала знаменитата битка при Скулени, в която се бил и загинал с хората си капитан Индже войвода.
Най-упорити се оказали българите. Хаджи Продан, Македонски и други командири се окопали с хората си в манастирите на Олтения и от там през целия юли и август извършвали набези срещу турците.

Въстанието в Гърция

През март 1821 година избухва Гръцкото въстание. След дълги години на битки и дипломатически ходове, победи и поражения, то довежда накрая до война между Турция и Русия и създаване на независима гръцка държава.
Център на въстанието бил Пелопонес - отделен от континента полуостров със силно насечен планински релеф, той представлявал естествена крепост. Турците били изненадани. Малко преди въстанието техните основни сили били изпратени на север - срещу бунтовния Али паша от Янина. Затова въстаниците бързо овладели Пелопонес и обсадили останалите турци в административния център Триполица.

От цял свят се стекли доброволци, за да се бият за свободата на гръцкия народ. Най - многобройни били представителите на балканските народи, а между тях - българите. В академичното издание на "История на България" - том 5 може да се прочете следното: "Най-многобройни били българите - ТЕХНИЯТ БРОЙ БИЛ ПО-ГОЛЯМ ОТ ОБЩИЯ БРОЙ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДОБРОВОЛЦИ." Постепенно българските доброволци станали основната ударна сила на въстанието. Георги Ст.Георгиев в статията си "Хаджи Христо Българинът" във "Спектър - 64" цитира английския генерал Джокмъс, който е написал следното: "Тези, които се бият за гръцката свобода не са моралии /жители на Морея - Пелопонес/, или гръковизантийци, а народ от по-твърдата албанска раса и от този на север. Под командата на Хаджи Христо конницата им е от българи. Едничката добра пехота се състои от сулиоти /от град Сула в Албания/ и от румелиоти /т.е. българи от Румелия/."

Първите българи застанали на страната на въстаниците още в самото начало. Случайно намиращи се в Пелопонес като помощен персонал на турските части - коняри, колари и др., те веднага напуснали омразните поробители. По-късно започнали да прииждат българи от всички краища на Балканския полуостров. Много от българите идват организирани във чети и отряди със пълно бойно снаряжение, което са закупили със собствени средства, със боен опит от хайдушкото движение, от предишни войни и въстания.

Само от Пловдив са установени имената на 27 доброволци. Най-изявеният от пловдивчани е Янко Стоян Българин.Той започва войната с чин капитан и умира в края на 1825 година като генерал от гръцката армия. Той не е единственият генерал измежду нашите сънародници. До такъв чин достигат още четирима българи: Хаджи Стефан Българин от Одрин, Кара Георги Българин, Ангел Гацо от Воденско и Хаджи Христо Българин. Ангел Гацо оставил след смъртта си двама сина, единият от които - Мицо Гацо, също взел участие във войната с турците и по-късно също достигнал до чин генерал.

Най-прочутият от всички български участници във въстанието е Хаджи Христо Българин.Роден е най-вероятно през 1783 година. Баща му и брат му Ставро загинали в бой с турците по време на Първото сръбско въстание през 1806 год. Христо избягал в Босна, а от там през Венеция, Родос и Кипър попаднал в Александрия. Там постъпил на служба при владетеля на Египет - албанеца Мехмед - Али паша.Отличил се с храбростта си в сраженията с непокорните арабски племена,за което бил наречен "шахим" /ястреб/. По-късно преминал в Сирия, където служил при Хуршит паша. Пашата бил назначен от султана за управител на Пелопонес. С него и Хаджи Христо попада там. Още при обсадата на Триполица той минал на страната на гърците - начело на голям отряд от българи. През лятото на 1822 год. се състояла решителната битка. При теснините Дервенаки въстаниците, водени от бившия хайдушки войвода Теодор Колокотронис разгромили 40-хилядна турска армия, изпратена да потуши въстанието.В мемоарите на Колокотронис се споменава, че сражението било спечелено благодарение на Хаджи Христо, който се явил в тила на турските войски. На 23 май 1824 год. Хаджи Христо бил произведен в чин генерал. През същата година той предложил на гръцкото правителство да организира конницата като самостоятелна част. Така станал създател и пръв командир на гръцката кавалерия./продължава/



Гласувай:
6
0



1. leonleonovpom2 - Българите, при освободителната за ...
26.11.2018 14:22
Българите,при освободителната за Гърцияв ойна са командвани от Генерал Ивам Липранди-изпреварвам постинга ти
Те са организирани в корпус За тях генералът на руска служба казва ,че те са най- добрите войници на Балканите и ако се организират, са непобедичи!
Той картографира земите на Българите-отличен картограф е и по неговите граници на България е очертана Санстефанска България Почти се припокриват, разликите са не на етническа , а на религиозна основа!

Хубав ден!
цитирай
2. bojo12345 - Здравей, leonle.
26.11.2018 16:47
Има много материали за българското участие в освобождението на съседите-гърци. За съжаление, много малко са известни тези герои, наши революционери , служили за пример и възхищение сред съвременниците си и сега. Беше ми приятно да чета и попълвам историческите си знания. Дано материалъът е полезен за много от читателите на блога.
Благодаря и за твоето допълнение.
Поздрави!
цитирай
3. kvg55 - bojo12345
26.11.2018 18:37
За гърците не може да се каже, че са отговорили със същата всеотдайност.
цитирай
4. bojo12345 - kvg55 - Красимире, всичко си е до човека.
29.11.2018 13:50
Щом могат гърците да правят паметници на българи, значи имали са благодарност. В по-късни години обаче, са я забравили дотолкова, че са направили първия концлагер в Европа за нас - в Трикери, през 1913 година,след войната. Тази война, в която са се изкарали по-велики от Наполеон и Александър, взети заедно.
История! Наш дълг е да знаем и помним.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2177961
Постинги: 1591
Коментари: 3341
Гласове: 15273
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930