Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2018 09:02 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Поезия   
Прочетен: 911 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

На 20 декември 1944 г. престъпното правителство на Отечествения фронт (ОФ) приема два закона, с които се поставя началото на широкомащабни репресии спрямо населението и изпращането на българите в концлагери. Двата „закона" са: „Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития" и „Наредба закон за трудововъзпита телните общежития за политически опасни лица". С това се слага началото на комунистическите концлагери в България - 86 на брой, наричани цинично „Трудово-възпитателни общежития" (ТВО). Най-зловещите концлагери са: Куциан, Ножарево, Бобов дол, Скравена, Зеленодол, Росица, Белене(остров Персин), Слънчев бряг (до Ловеч), село Борил (сега Вайкал), Макаренко, Кофалджа, Босна, Богданов дол, Гонда вода, Заград, Николаево, Янко Забуново, Биримирци, Александрово, Кариерата, Красно градище, Подлее, Чернево, Дебелт, Тръстина...

На 26 януари 1945 г. е приета „Наредба-закон за защита на
народната власт", а преди това на 15 януари 1945 г. регентите
проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и проф. Тодор Д. Павлов
по предложение на министъра на вътрешните работи Антон
Югов приемат Указ №8 на МВР за създаване и работа на ТВО.
Една от особеностите е, че в комунистическите концлагери са
изпращани хора предимно без съд и присъда. В допълнение на
това са функционирали с максималния си капацитет и 29 затвора.
През тези концлагери и затвори в периода 1944-1989 г. са
преминали и са били репресирани близо 300 000 души. Това са
предимно роднини на осъдени от „народния съд", дисиденти,
интелектуалци, хора, свързани с бившата власт, царски офицери,
членове на патриотични организации, бивши народни представители,
министри, хора, несимпатизиращи на ОФ-властта и комунизма, и
случайни граждани (например разказващи политически вицове).
Целта на комунистическите концлагери в България не е била
„превъзпитание" (ТВО), както са ги афиширали в обществото
241тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били
изградени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.

В началото на 1945 г. по указания на Георги Димитров и
Трайчо Костов се изпращат български групи за обучение в НКВД
в Москва. През юли 1945 г. по настояване на Георги Димитров от
Москва за София заминават трима полковници: Стружников, Глубенко
и Зеленски в качеството си на съветници при министъра
на вътрешните работи Антон Югов. При отпътуването им лично Георги
Димитров се среща с тях, „за да ги инструктира" (38).
По-късно в репресивния апарат се включват и други съветски специалисти,
предаващи на българските комунисти своя опит в терора и убийствата
по същия начин както обучаваха през 30-
те години немските специалисти от „Гестапо" и „СС" - факт,
който и до сега се крие от историците!

Сред специалните агенти на Лаврентий Берия Гогоберидзе* и Сталин* в България могат
да се посочат имената на: генерал Атанас Атанасов (бивш служител от съветското армейско контраразузнаване), генерал А. Филатов, генерал Сергей Бирюзов, Бачи Зеев (Изидор Леви*) - началник служба в Първи отдел на ДС, генерал Черипанов - от
съюзническата контролна комисия, генерал Чернов* (Черни или Шварц), полковник Иван Крекманов (бивш служител на НКВД), генерал В. Емелянов (главен съветник към МВР и МНО) и полковник Л. Мишчербековски (съветник към българската главна
следствена служба). В разпореждане на тези палачи специалисти били още неколкостотин помощници и съветници от НКВД и „Смерш", които действали по места!...
Тези професионални инквизитори заедно с българските комунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.

Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите, жертвите били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземията на държавна сигурност (ДС). Сред следователите и биячите палачи имало и много евреи.
Ето какво пише във връзка с това концлагеристът д-р Найден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:
„... Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла седмица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер
инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме, викаше:
- Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с
лъжливи документи!...

Една вечер евреинът инспектор ми нанесе жесток побой. Удари ме с едно дърво по главата. Усетих, че ми става лошо... Когато отворих очи и се огледах, лежах на легло в една стая...
В продължение на десетина дни, след довеждането на Младенов в килията, не бях извеждан на разпит. Но една вечер вратата се отвори и аз се отзовах при инспектора, чиято физиономия издаваше еврейския му произход. По-късно разбрах, че се
казва майор Тершанов*. Още с влизането си при него, той се нахвърли върху ми с юмруци и ритници... Така продължиха въпросите до сутринта. От време на време инспекторът ставаше, удряше ми няколко плесници или юмруци, мушкаше ме в корема с ръка и пак сядаше на стола си. След три поредни вечери разпит, и като не постигна резултат, евреинът ме наказа да стоя на един крак 24 часа. При мен стоеше милиционер и щом се опитвах да стъпя на двете си ходила, той ме шибаше с тънка пръчка по
краката, голи до глезените.

На следната вечер бях отново на разпит, който приключи пак със същия резултат и с наказание - „три денонощия на един крак". С падане, с бой, изтърпях и Това наказание.
Пак разпит и пак наказание: три дена без храна, подпрян на стената само на палците на краката и на показалците на ръката, непозволяване да спя през деня и какво ли още не. Разбира се, отговарях: „Нямам какво да кажа" или „Нямам вражеска дейност!" Тия „занимания" продължиха около 20 дни.

Една вечер обаче бях подложен на жесток побой. Съблякоха ме гол, накараха ме да легна на пода по корем и инспекторът майор Тершанов* и едно съвсем младо момче почнаха да ме налагат с пръчки по задника, гърба и краката, докато ми прилоша и загубих съзнание. Когато се събудих, бях в килията. Цялото тяло ме болеше, не можех да се помръдна. Главата ме болеше така, че не можех да гледам от болка. Дрехите ми бяха изцапани с кръв. Тези „занимания" продължиха през 2 - 3 вечери и траяха
почти цял месец, докато отпаднах толкова, че нямах сили да се изправя на крака.

Една вечер, не ходещ, а почти влачен от двама милиционери, бях представен на майор Тершанов*, който с мазна подигравателна усмивка ме запита:
- Ти като че ли не си добре? То е вероятно от много лежане. Нищо, ще ти мине като на куче... Тая вечер ще кажеш всичко, иначе ще те изпратя при вашия свети Петър. Говори за вражеската си дейност!... Тук ще мреш, куче недно. Докато не кажешкакво гласите, няма да те оставя. На парчета ще те направя, косъм по косъм ще те скубя, зъбите ще ти избия, но всичко ще кажеш! Казвай, говедо (гой)!..." (103).




Тагове:   концлагери,   тво,   гой,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2177997
Постинги: 1591
Коментари: 3341
Гласове: 15273
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930