Като видял, че не може да се справи с въстанието със собствени сили, турският султан се обърнал за помощ към владетеля на Египет. Макар да бил васал на султана, Мехмед-Али паша имал много по-силна армия от турската. Неговите войници били обучени и въоръжени по европейски образец. През 1825 година египетската армия, водена от Ибрахим паша - сина на Мехмед-Али - извършила десант в Пелопонес. След тежки и яростни сражения въстаниците били принудени да се оттеглят в планините. В Сфактирия бил избит почти целия отряд на хилядника Анастас Българин от Малешевско, който предпочел смъртта пред отстъплението.

                                                       

При превземането на крепостта Наварин Хаджи Христо попаднал в плен. Ибрахим паша, който най-вероятно го е познавал отпреди, на всяка цена искал да го вземе на служба при себе си. Но Хаджи Христо отклонявал всички негови предложения. Щом се измъкнал на свобода, веднага се включил отново в борбата. След превземането на Триполица бил назначен за комендант на града. По-късно участвал в превземането на Навплион и станал комендант и на този град.

                                        

След войната повечето българи, известни вече на турците като бунтовници, не можели да се върнат по родните си места и останали в Гърция. Други вече нямали при кого да отидат. Всички те се включили в изграждането на новата държава. Синът на споменатия по-горе Анастас Българин станал виден гръцки политик под името Леонидас Вулгарис.

                                  
                               хаджи Христо Българин 

Хаджи Христо останал в Атина.Оженил се за пленена през войната туркиня, която покръстил. Бива избран за депутат в народното събрание на Гърция, където бил представител на българите, живеещи в Атина. Умрял през 1853 год., като оставил 6 деца - 4 дъщери и 2 сина.

Участник в гръцкото освободително движение станал и известният Капитан Петко войвода. През 1864 год. той бил поканен от гръцкия комитет за повдигане на въстание на о-в Крит [117] и станал слушател във военното училище в Атина. През следващата 1865 год. бил изпратен от комитета да проучи настроенията на населението в Македония и при възможност да го организира за въстание едновременно с критяните. Петко войвода обикалял два и половина месеца като апостол, но се върнал с доклад, че македонците още не са узрели за въоръжена борба срещу поробителя. След тази неуспешна мисия той заминал в Италия при Гарибалди. През пролетта на 1866 год. избухнало Критското въстание. С помощта на Гарибалди била сформирана дружина от 220 бойци в помощ на въстаниците. Начело били поставени Петко войвода и сподвижника на Гарибалди Фридрих. През Атина дружината пристигнала на о-в Крит, където минала под командата на Коронеа. На Петко войвода бил даден по-малък самостоятелен отряд, с който той действал в планината Шилик. Последвали много тежки сражения с турците, в които Петко войвода се прославил като един от най-безстрашните борци. Той бил произведен в чин капитан от въстаническата армия. Но силите на турците превъзхождали многократно тези на въстаниците. През 1868 год. било подписано примирие, с което се възстановявала турската власт на острова. Според условията на примирието въстаниците трябвало да преминат обезоръжени между две редици турски войници. Само Петко войвода отказал да изпълни това условие и с 18 души отплавал за Александрия, от където през Марсилия се върнал в Атина. Там той организирал чета, с която продължил борбата в Беломорска Тракия. В Атина капитан Петко Кирков се обърнал за помощ към гръцкия министър Димитрис Вулгарис. Преведено на български, името на министъра е Димитър Българина.

копирано от нет