Блогът на bojo12345 :: Премълчаното в нашата история

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.09.2020 08:32 - Премълчаното в нашата история

Автор: bojo12345 Категория: Лични дневници

Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:

Според “Малая советская энциклопедия” името на Хун-ну се споменава за пръв път в китайски хроники, според които те са безпокоили Китай още през 2356 - 2208 год.пр.н.е. Дати с такава древност обикновено се подлагат на съмнение. Историците преди години не вярваха в съществуването на царството Ин /Шан/, което според същите хроники е датирано от ХVIII
до ХII век преди н.е., нито пък на реалността на най-старата китайска държава - царството Ся, съществувало от 2205 до 1767 год. пред н.е. Археологическите разкопки вече доказаха, че царството Ин не е измислено. Намерени са и по-стари останки от укрепени градове, които са от времето на царство Ся /Виж В.М.Массон [59]/. Значи древните китайски историци не лъжат и действително хун-ну са съществували още преди основаването на царството Ся? Не само са съществували, но и са били на по-високо културно равнище от тогавашните китайци. Массон отбелязва, че във времето на Ся изведнъж възниква производството на бронзови изделия и то направо на стадия на високо развитие. В същото време /III хилядолетие преди н.е./ бронзът вече е известен на хората от Алтай и съседната Минусинска котловина. Земите на нашите прадеди са били като остров на цивилизацията сред околните племена, живеещи още в каменния век. Ако те са имали контакти с древните китайци, както самите китайци твърдят, тогава е напълно възможно те да са научили майсторите от царството Ся на тайните на получаването и обработката на бронза. Впрочем нахлуванията на хун-ну в Китай се датират непосредствено преди основаването на царството Ся. Това навежда на мисълта: Обединяването на китайците в държава не е ли било стимулирано от нашествията отвън? Във историята на света, написана от Бащата на съвременна Индия - Джавахарлал Неру - може да се прочете следното: “Преди около 5000 години имало нахлуване в Китай от запад. Нахлулите племена дошли от Централна Азия и притежавали доста развита цивилизация. Те били запознати със земеделието и имали големи стада... Пришълците имали добре развито обществено устройство. Те се заселили на бреговете на Хуанхъ ... и създали своя държава... След 600 или 700 години виждаме човек на име Яо, който се нарекъл император... Скоро тази титла станала наследствена и в продължение на 400 години в Китай управлявала династията Ся.” [60] Със това приносът на нашите прадеди в историята на китайската цивилизация не свършва. По време на династията Шан в Китай се появяват конят и бойната колесница. “В западният произход както на колесниците, така и на конете не може да има съмнение” - пише Массон.

Според Гумильов споменатите през ХХIV - ХХIII век преди н.е. народи са племената хянюн и хунюй, които са живеели по южните покрайнини на пустинята Гоби. Според него те не са хуни, а по-скоро прадеди на хуните.[61] Същинските хуни се образували от сливането на посочените племена с емигранти от Китай. Според Китайската историческа традиция при падането на династията Ся синът на последният цар Цзе-куй - принц Шун Вей със семейството си и останалите му верни поданици се преселил в северните степи. Така възникнал народа на хуните. Преселването на Шун Вей станало около 1764 год. пр.н.е. По-нататък [62] Гумильов разказва, чe около 1158 год. пр.н.е. ванът на Чжоу Вен нападнал хянюй и ги разбил. Може би поради това те се преселват през пустинята Гоби на север. Поради промяна на климата пустинята станала проходима и те я пресекли с покрити волски коли. Спорен Y.Degignes /Дегин/ “около 1200 г. пр.н.е. се създава Хунското царство”. През времето на Западните Чжоу /II пол. на IХ век преди н.е./ китайците трябвало да водят тежка борба със северните племена “Бейди”, които били обединени от хун-ну /наричани по това време “сянюн”.

Според проф.д-р Й.Николов през IV век пр. н.е. се образува Хунската държава [63]. Тя обединявала 24 народа, всеки от които имал свой наследствен владетел. Тези владетели образували съвет, който решавал основните въпроси на държавата. Съветът избирал държавния глава, наричан от китайците шанюй. По-късно титлата започнала да се предавала по наследство. Столицата на държавата бил Ноин-Ула на река Орхон.
Гумильов съобщава, че през IV век хуните се засилват достатъчно, за да преминат Гоби и да нахлуят отново в Китай. През III век преди н.е. хун-ну завладяват китайските провинции Иншан и Ордос, но през 215 год. преди н.е. 300-хилядна китайска армия ги побеждава.

Към края на III век започва царуването на най-изявеният хунски владетел - шанюй Маодун /Моде/ (209 - 174 г.пр.н.е.). Според Гумильов [64] бащата на Маодун - шанюй Туман го дал за заложник на своите най-големи врагове - юечжи, за да се отърве от него. Той даже извършил нападение срещу тях, за да ги предизвика да го убият. Туман имал нова жена и по-малък син от нея, на когото искал да завещае престола. Но Маодун откраднал кон от враговете и избягал при своите. Под давление на общественото мнение Туман дал на сина си командването на отряд от 10 000 души. С този отряд Маодун извършил преврат в 209 год. пр. н.е. и убил баща си, мащехата и нейния син.

По това време Хунската държава била в упадък. Във запaдната част на Великата степ господствали юечжи, а в източната - дунху. Като разбрали за междуособиците, дунху решили да използват повода за да покорят хуните. Те отправили предизвикателство към Маодун, като поискали да им бъдат предадени най-хубавият му кон и любимата му жена. “Като сме съседи с тези хора, защо да не им дадем един кон или една жена?” казал Маодун и им ги дал. Тогава дунху поискали една ивица пустиня, която била необитаема. Старейшините на хуните смятали, че заради едно парче пустиня няма смисъл да се спори, но Маодун твърдо заявил: “Земята е основа на държавата, как може да бъде давана!”. Той заповядал да бъдат отсечени главите на всички, които го съветвали да даде на съседите спорната територия, след което събрал войската си и нападнал дунху. След като получили жената и коня на Маодун, дунху не очаквали нахлуване и били разбити напълно. Цялата им територия и имущество били превзети от хуните. Като се върнал от похода, Маодун не разпуснал войската си, а веднага нападнал юечжи и ги изтласкал на запад. От тогава започнала продължителна война между хуни и юечжи.
Маодун разширил държавата на хун-ну във всички посоки - на север, на запад, на изток. На юг той отвоювал от китайците Ордос. В 202 год. пр.н.е. в Китай Лю Бан провъзгласил династията Хан, създал силна централизирана държава и се опитал да разгроми хун-ну. Но през 200 год. Маодун обкръжил водената лично от императора китайска войска. Китайците били принудени да сключат договор, според който плащали ежегоден данък на Хунската империя и което било крайно унизително за тях - китайските императори трябвало да дават дъщерите си за жени на хунските шанюи. Сключеният с Китай мир дал възможност на Маодун да съсредоточи силите си срещу народа юечжи, който нахлул от запад. След тежка и продължителна война хунну разгромили юечжи през 177 год., а през 165 г.пр.н.е. при сина на Маодун - шанюй Лаошан /174 - 161 г. пр.н.е/ окончателно ги прогонили на запад.

Хунската империя била на върха на могъществото си. Армията й достигала численост 300 000 души [65]. Във страната започнала да навлиза китайската култура. Евнухът Юе, който бил пратен с китайско посолство, останал при шанюй Лаошан и научил хуните да водят книги за данъци [66]. Хунска литература не е дошла до наши дни, но през III век китайският пътешественик Кан Тай, описвайки други народи е написал “ Писмеността им напомня ПИСМЕНОСТТА НА ХУНИТЕ.” Но според съвременниците този период бил време на изобилие и разкош, но и на упадък на нравите, което неизбежно започнало да отслабва държавата.

Нагоре