Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10 07:21 - Премълчаното в нашата история
Автор: bojo12345 Категория: Тя и той   
Прочетен: 445 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Най-многобройни били еретиците в Южна Франция и Северна Италия. Във Франция към тях се присъединява и Тулузкият граф Раймонд. Изплашен от възможността да бъде създадена държава на еретиците под носа му, Римският папа обявява кръстоносен поход срещу албигойците от Южна Франция. Започват известните албигойски войни. Срещу еретиците била хвърлена 300 - хилядна католическа армия. Изглежда силите са били равни, защото войната продължила цели 20 години и взела 1 000 000 жертви. В крайна сметка албигойците били победени и избити.

Във Северна Италия последователите на поп Богомил не стигнали до вземане на властта, но пък като останали в нелегалност успели да се запазят. Благодарение на огромното раздвижване на умовете, предизвикано от тях Северна Италия станала родина на европейския Ренесанс.

Пратеници на културата

Гърци и българи се преселват в други страни и преди турското нашествие. Османското робство прогонва много други от родните им места. Тези преселници в много случаи са интелигентни хора, носители на културата на ЗАПОЧНАЛОТО ВЕЧЕ възраждане в България и Византия. Ето какво пише за времето от края на ХIII и първата половина на ХIV век проф. Ст.Рънсимън: “...културен живот, по-трескав и продуктивен от кое да е друго време в миналото на Византия ... мозайките и фреските в черквата “Хора” показват жизненост, свежест и красота, които правят италианските творби от това време да изглеждат примитивни и недодялани ... Произведения със същите качества се работели навсякъде в столицата и в Солун.” [103] “Папа Пий II писа, че на младини всеки италианец с претенции към науката казва, че учи в Константинопол.” [104]

България от онова време не отстъпва по културно развитие на Византия. Особено е прочута Търновската зографска школа. Уви, у нас почти не са останали паметници, които да свидетелстват за този възход. Това, което е било създадено от българските майстори в продължение на пет века е било съзнателно унищожавано от турци и гръцки свещеници.

Особено голямо е присъствието и влиянието на наши сънародници във родината на Западноевропейския ренесанс - Италия, при това без да се вземат пред вид богомилите и техните последователи. Георги Ст. Георгиев [105] посочва много италиански фамилии Булгаро, Булгари, Булгарини и други подобни, сочещи ясно произхода на носещите ги родове. Българи в Италия има още от преди Аспарух - вече писахме за хората на Алцек, заселили се по крайбрежието на Адриатическо море още през първата половина на VII век. Може би от тях произхожда римският кардинал Пиетро Булгаро Блажени, живял през същия век. Според Георгиев през 951 год. се появява български манастир и черква в Сицилия, а в Неапол от 970 год. вече има български квартал, за който се споменава чак до 1400 год. В 1066 год. се ражда Булгаро де Булгари - виден правист, съветник на император Фридрих Барбароса, възобновител на Римското право, основател на най-стария университет в Европа - Болонският. Проф. д-р де Булгари умира на възраст 100 години. През първата половина на ХIV век се споменават имената на Пиетро и Марино Булгаро от о-в Иския. По-често е споменавано името на Марино, който бил личен приятел на Неаполитанския крал Роберто. От хората на изкуството през ХIV век се споменават миниатюриста Булгарино ди Симоне, зографа Марио Булгерини и художника от Сиена Бартоломео Болгарини, който твори от 1345 до 1378 год. През ХVI век става известен литератора Белизарио Булгарини.

От решаващо значение е българският принос за развитието на православните народи - сърби, румънци и руси. Те са взели от нас славянската азбука и с нея - първите си книги на черковнославянски /тоест - старобългарcки/ език. В Сърбия и Русия кирилицата се ползва и до днес, а в латиноезична Румъния тя се ползва чак до ХIX век, когато е заменена с латиница. Впрочем, самата Румъния през почти цялото съществуване на Първата Българска държава е част от територията на нашите прадеди. Едва след разгрома на Българската държава от Василий II,Унгария завзема Трансилвания, но Влашко и Молдова остават българско владение до началото на турските нашествия.

Идването на турците за нещастие съвпада с разпадането на Балканските държави на отделни феодални владения - процес, характерен за епохата на феодализма, който за нас се оказва гибелен. В Македония към средата на ХIV век се образуват няколко самостоятелни държави - кралството на Вълкашин със столица Прилеп, деспотството на брат му Иван Углеша с център Сяр, Велбъждкото деспотство на Деян, във Воден управлява Хлапен, във Гинекокастро - Богдан, а в Струмица - Хрельо, признат от Византия за кесар през 1340 г. Охрид става столица на Андрей Гропа, а Трикала - на най-голямата от тези държави - тази на Симеон.В курсовете по история на България тези държави само се споменават между другото, но те са били БЪЛГАРСКИ държави и е крайно време да им се обърне повече внимание от историците.
За кратко време в Родопите се появява и изчезва държавата на Момчил -1344 - 1345 год., но споменът за нея се запазва до наши дни заради смелите действия на владетеля й срещу турците. На североизток от България през ХIV век се отделят последователно Молдова, Добруджанското деспотсво и Влашкото войводство. П.Петков посочва имената на Влашките войводи от ХIV век - Тихомир /1290 - 1310 год./, синът му - Иванко, а след него - Владислав. Все познати, БЪЛГАРСКИ имена [106].

Отслабването на България и падането й под турско робство позволяват във земите северно от Дунав да се оформи нова националност - румънската. В генезиса на румънския народ участват и българите, живели в тези земи. Най-известните румънски историци признават, че у румънците има и славянска кръв. А в съвременния румънски език 16.41 % от думите са от славянски произход. Но какви сме ние, българите ? Нашият народ е образуван от сливането на СЪЩИТЕ славяни, прабългари и РОМАНИЗИРАНИ ТРАКИ /тоест - власи/. Само съотноше нието е било различно - на юг от Дунав славяните са били повече и са наложили своя език, докато на север са били повече власите и те наложили в крайна сметка своя поизменен латински. От 1521 год. е първият запазен текст на румънски език - писмо на болярина Някшу [107]. Чак към средата на ХIХ век латиницата измества кирилицата. Последното станало цели 4 и половина века след като турските ятагани прекъснали мощният културен поток, идващ от столицата на обединената държава - Търново и населението на Влашко било принудено да тръгне по свой път в историята.




Гласувай:
4
0



1. bven - Поздравления за поредицата, Божо!
10.10 09:49
Не бях чела тази книга, а откривам толкова нови факти:)))
Хубав ден!
цитирай
2. bojo12345 - благодаря, бвен.
12.10 15:46
Аз също харесвам изнесените данни, дано възприемането е лесно за всички.Е, сигурно има и какво да се добави, то постоянно излизат нови факти за българската история.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1972295
Постинги: 1440
Коментари: 2914
Гласове: 14069
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031