Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2018 08:58 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Тя и той   
Прочетен: 415 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите
- принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги с лека кола, а ги
откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги
седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа" доведоха
генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери
(ШЗО). Наши „гвардейци" го убиха с чук в главата и хвърлиха
трупа му от петия етаж - уж се е самоубил. Бяха убити и други
хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците"
ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако
в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше други и ако беше вечер,
да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или закол-
ване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в
„Славянска беседа", където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и
се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от
нас, не изчезваха. Не зная до тогава колко души съм
убил - аз или общо нашата „ударна група", ръководена от Лев
Главинчев*. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи"-
Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск и намерехме ли
ценни неща - злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо
джобовете си; след това се правеше протокол за останалото,
което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не
протестираше. Но ако протестира, го убивахме. Имаше такъв
случай - човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков"
и улица „Солунска". От касата извадихме над 20 килограма злато,
диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена
му започна да вика: „Грабители, разбойници!". Главинчев* я застреля,
а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава на гърдите, написа
протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, а те бяха
повече, и не вписа нищо друго, накара човека
да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете -
кой колкото може да вземе. Главинчев* сложи останалото в едно
куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който
даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията.
След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва
късно вечерта са изнесли труповете.

Арестувахме хора навсякъде - в София, в Банкя, в Бояна, в
провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7.
Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме
офицери...

После дойде 1946 г. Ние, милиционерите, започнахме да бием и избиваме представители на опозицията и през 1947 г., когато беше забранена със закон, опозицията беше всъщност унищожена изцяло. Всеки набеден, че е от
опозицията го арестувахме и го пращаха на лагер или в затвора. Беше
ми станало отвратително. Но как да пожалиш някого? Моите началници узнаеха
ли, щяха ли да ме пощадят?...
Най-сетне всичко мина. Аз се уволних от милицията и станах началник на пласмента в един голям завод. Но нощем сънувах хората, които бях убил. Това са страшни кошмари..." (148).

Подобни са и спомените на Жеко Кашеров* - секретар на РК на БРП (к) от Свиленград, който разказва как след 9 септември 1944 г. са се взимали партийни решения за избиване на политически противници и „врагове на народа" (Държавен архив - Хасково, ЧП - №318, л. 6, 7). В мемоарната книга на комуниста Теню Стоянов - „Шпионаж, преврати, процеси, убийства" (ИК „Пеликан - Алфа", София, 1993 г.) се споменава и за така наречената „екзекутивна група", действала под ръководството на Трайчо Костов. В нея влизали Мирчо Спасов, Тодор Живков д-р Владимир Бонев, Раденко Видински и други. По думите на Стоянов „непосредствено след 9 септември „екзекутивната група" се разправяше безмилостно с всички контрареволюционни и антиотечествено фронтовски сили... Ние узнавахме (в редакцията на вестник „Работническо дело"), че без каквото и да е разследване са били залавяни и незабавно екзекутирани познати или посочени видни царски реакционери, фашистки и немски, уличени като агенти..."

От изложените свидетелства става ясно, че това са били комунистически терористични групи, които са избивали по свое усмотрение невинни хора, без съд и присъда!
Споменатият по-горе Лев Главинчев* (македонски евреин) бил изключителен садист; според някои показания на политически затворници собственоръчно убил близо 250 души! Някои от тях удушавал с голи ръце за няколко минути. Жертвите му
били предимно македонци, свързани с ВМРО. Една от жертвите на убиеца Главинчев* е Манчо Димитров - виден адвокат и съдия в апелативния съд в София. Димитров бил удушен още в камионетката на път за Дирекцията на милицията на „Лъвов
мост". Той имал лошия шанс да бъде съдия в един наказателен процес преди 1944 г., където Лев Главинчев* бил осъден за криминално деяние - убийството на една жена (23).

Полковник Лев Главинчев* се ползвал с голямо доверие от страна на комунистическото ръководство. Било му поверено да извърши екзекуцията на регентите - принц Кирил и генерал Михов. По-късно Главинчев ръководи групата, изровила гроба на цар Борис III в Рилския манастир, а през 1946 г. директорът на милицията Руси Христозов и Димо Дичев (от ЦК на БРП) му нареждат да проведе акцията по избиването без съд и присъда на десетки дейци на ВМРО, преживели предишните чистки. Сред тях
са Вл. Куртев, Ж. Настев, Стр. Развигоров, К. Дрангов и други.

Царица Йоана в своите „Спомени" посочва, че комунистическият терор след 9 септември 1944 г. достигнал чудовищни измерения:

„... Арестите следваха ден и нощ: селяни от селата, държавни чиновници без вина, богати търговци, професори, офицери на служба или в оставка, журналисти, свещеници, представители на всякакви идейни течения и така нататък. Някои плащаха
значителни суми, за да получат свобода, но биваха залавяни отново след няколко дни и ликвидирани. Заплахата, че можеш да излезеш от къщи и да не се върнеш за доста време (тоест да бъдеш арестуван на улицата) беше така разпространена и поради това, както загатнах, бе установила една любопитна привичка: хората носеха винаги със себе си чорапи и кърпи за смяна и не забравяха никога палтото. Много пъти, за да
бъдат арестувани, беше достатъчен някакъв израз на лицето, ненавременен смях, признак на радост, които минаваха лесно за антикомунистически изяви. Дори униформата на „стария режим" можеше да послужи като мотив за осъждане на смърт. Бяха разстреляни много регулировчици, виновни единствено, че са носели униформата на Софийското кметство. Храбрият командир на столичните пожарникари Захарчук се самоуби, когато разбра за предстоящия му арест
..." (157).



Гласувай:
4
0



1. batogo - !!!:))) Аз предпочитам НАТО и ЕС пред българо-съветската и путинската дружба!
21.11.2018 15:08
Убеден съм, че докато България не скъса пъпната връв с империята на злото рУсия /съветска путинска или каквато и да е/, причинила най-много нещастия на Родината ни, никога няма да заживеем свободно и да постигнем просперитет.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2178028
Постинги: 1591
Коментари: 3341
Гласове: 15273
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930