Неслучайно голямата наша етно-джаз певица Ивелина Балчева е родена на Международния ден на музиката.Преди няколко години тя ни гостува в Кърджали за една от годишнините от освобождението на България. Провидението я е белязало с голяма харизма - да облъчва мощно и магнетично с невероятния си глас, съчетаващ дълбок лиризъм и изключителна дълбочина на чувствата, с богатите си вокални и артистични данни, с широкото си амплоа от фолк, джаз, поп и рап. Изключително модерна я прави и нейното разбиране за музиката и изкуството, въобще като променяща се динамично реалност. Също и нейните широки интереси, включващи музикална психотерапия, езотерика, медитативна методика и др.

            Ивелина Балчева: ДНЕШНОТО НИ РОБСТВО Е ПРОГРАМИРАНО

- Явно, музиката за вас, г-жо Балчева, е нещо много повече от забавление?
- Това е било известно още в зората на човечеството, а сега само го преоткриваме. Музикалните закони действат навсякъде и влияят на всички нива в живота ни.

-Музиката е мелодията на Светлината, а божествените идеи се изразяват чрез хармония, мелодия и ритъм.
Тайните на вселената също са кодирани във връзката между идея, тон и форма. А пък тя свързва звуците, формите и Словото в най-великата хармония. Тази в музика на сферите.Така че много важно е да имате повече познание за нейното въздействие.

-И вие правите доста в това отношение...
-Работя също така и за деца с психически проблеми, като използвам терапевтична музикална методика. Виждам, че тепърва ще бъдат финансирани все повече подобни структури и програми, които ще използват възможностите на музиката като катализатор на жизненост и оптимизъм.

-Изкуството все повече ще служи за арт-терапия и ще адаптира към новите и непрекъснато променящи се реалности.
- Затова музиката трябва все повече да въздейства и да съжителства с проблематиката на обикновените хора и да придобива все повече социални функции.

- Музиката е и вид свобода.
- Сега свободни ли сме? Свободата както дава, така и взема. Тя може съвсем да те ограничи и да те затрудни дори да дишаш. Защото зависи от толкова много неща. И ако искаш да си в ън от нейните ограничения, трябва да се бориш с тях, което не е никак лесно. Затова хората предпочитет по-лесното – да останат в „затвора“ на онзи тип освободеност, който е под контрола на нечий диктат или нечии чужди правила.

- Ето защо свобода в чист вид няма. Човекът е свободен само в съня си и в съновиденията си. Във всички други случаи се самоопределя спрямо законите и правилата на някой друг.

-И СанСтефанска България ли е такъв вид свобода?
- Напълно. Освобождението от каквото и да било робство понякога не е от никакво значение. Защото може да си живял в робство, но да си се чувствал много свободен, отколкото преди „несвободата„ си. Много по-свободен да изявиш себе си, отколкото преди да си влязъл в новите териториални граници , за пореден път наложени от някой като ултиматум.

- Значи робството продължава?
- Нещо повече. Това е програмирано. Съвсем умишлено се работи за несъвършенството на човека, което е неговата реална несвобода. За да може той да бъде управляван, въвеждан в малоумни игри, в нещо антидуховно, антикултурно, античовешко. И тази тенденция се развива в световен план.

- Май само небето може да промени това статукво?
 - То има тази регулативна функция. И сега все по-отчетливо и настоятелно си казва думата.
Още много неща има да се случат като ставащите сега катаклизми, земетресения, наводнения и др. Но ще се отиде и доста по-далече.

- Когато нищо друго не помага, изпитанието идва като крайно отрезвяване.
- Много от световните и нашите територии ще изчезнат, но имаме да научим и друг урок – не нищо не е толкова страшно, колкото изглежда. Ще се научим както се раждаме, така и да умираме с оптимизъм. Да се чувстваме като неизменна част от вечния енергиен кръговрат.

- И все пак българското ще оцелее, нали?..
- Българският ген е толкова жилав и устойчив, че непременно ще оцелее. Нали е разпръснат навсякъде по света от нашите прадеди, които са съградили многобройните си държави и градове. Сигурно е, че паметта за нашата велика цивилизация ще бъде съхранена.
                                                                                         Л.Фероли, в-к Психо