Бившият главен прокурор проф. Никола Филчев извади на бял свят поразителни факти от биографията на друг главен прокурор – Борис Велчев, днес шеф на Конституционния съд и съветник в сянка на президента Румен Радев.
Поводът за разговора бе указът за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, който се очакваше президентът Румен Радев да подпише (той бе подписан във вторник – б. р.).
Според информация на агенция ПИК от сигурни източници президентът е бил склоняван да наруши Конституцията, като не подпише указа. В противозаконната игра за пръв партньор се гласял шефът на Конституционния съд Борис Велчев, който да вкара държавата в криза, а след това с машинации да направи опит самият той, отново против законите, да се впише като кандидат за главен прокурор, какъвто е бил и няма право на втори мандат.

Публикуваме части от интервюто с Никола Филчев за прелюбопитната биография на председателя на Конституционния съд Борис Велчев. Филчев разкрива пред ПИК, че навремето Велчев си е взел дипломата за висше образование с връзки, по партийна линия, заради контактите на баща му и дядо му Борис Велчев, член на Политбюро на ЦК на БКП. Той вдига завесата и около начина, по който Велчев е бил номиниран за обвинител № 1 на републиката.


- Проф. Филчев, как ще коментирате твърденията, че шефът на Конституционният съд Борис Велчев и съветник в сянка на президента Радев има амбиции отново да е главен прокурор. Какъв е вашият коментар?

- Що се отнася до щенията на Борис Велчев да става отново главен прокурор, то това е невъзможно и Конституцията го забранява. Не може втори път да бъде избран даже и ако напусне един главен прокурор по болест или друго и след това поиска да се върне. Повторно заемане на длъжността не е възможно и в това КС е категоричен. Но дори и да нямаше конституционна пречка, Борис Велчев е един толкова специален случай, че никой няма и да го избере. Той няма качествата. При тези специфични негови полови зависимости той не може да бъде главен прокурор. Да се радва, че ще запази ей тази службица, която има в момента.

Защото го помня от студент и казах, че той завърши по един престъпен начин. Някой да го оспори? Има живи участници в далаверата, с която той получи диплома, защото той е учил по чужбина, с баща си по посолствата, в различни държави. В България не можа да се дипломира. Второ, той беше избран за главен прокурор в една кръчма вечерта часове преди заседанието за избора.

И какво е работил Велчев? Той не е работил реално. Като завърши, го уредиха по партийна линия като съветник на последния социалистически министър-председател Георги Атанасов. Когото аз съдих във Върховния съд и му дадохме една присъда от 8-10 години за финансови далавери, но президентът Желев го помилва, правилно според мен, защото беше стар човек.

Друго какво е работил Велчев? Съветник на Първанов, където помиярстваше и с кафенца и интриги стана и главен прокурор.

А Гешев например е работил – служител на МВР, в участъка, в РПУ-то, следовател, прокурор. Ами те двамата са несравними по своите качества.

Да не говорим, че г-н Велчев е печално известен и в чужбина със своята зависимост. Той знае фактите и му е тежко, отрази му се и на здравето тази работа. Всичко това е отдавна известно и на службите, а вече е и публично известно. При тези негови зависимости и специфични практики той изобщо не е за държавна работа.

А за далаверите по морето... Навремето след 1990 година продаваше на някакви араби хотели...

Затова да не продължаваме да третираме въпроса за Велчев, защото ще направим лошо на държавата. На някой от служителите от специалните служби няма да му издържат нервите, ще извади доказателствата за неговите особености и ще настане такъв проблем в държавата, че ще останем без председател на Конституционни съд.

- А не е ли редно наистина това да стане най-сетне, защото истината трябва да се знае от обществото?

- Така или иначе Велчев сега се е докопал до тази службица, да си изкара мандата, да се успокои и да се отдаде на специфичните си практики. В края на краищата не може да му се сърдим, че сме различни. Моите предпочитания са по-различни, но това е животът.

- Но това състояние не крие ли рискове от зависимости, при това на отговорен пост?

- Така е, да. Той може да обяснява защо не са го пуснали в една служба в САЩ...
Гешев например е израснал и се е самонаправил. Какво лошо може да има в това изобщо? Е, сега, няма тези фини и меки движения с китката, които има г-н Велчев. Ама и слава Богу, че ги няма, нали така...

- Как точно стана дипломирането на Велчев и вие свидетел ли сте събитията?

- Случаят е отпреди 1990 г. Като асистент по наказателно право участвах в държавния изпит по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В деня на държавния изпит проф. Димитър Михайлов много настоятелно ме помоли „да направим едно добро дело“ и да помогнем на едно студентче, което било учило в различни държави и трудно се ориентирало в българското право.

Казах му, че не изпитвам ентусиазъм, защото пробутваме разни „талпи“, те заемат местата на добрите студенти и после се чудим защо съдебната ни система е на това дередже. Михайлов ми обясни, че случаят е много специален, ставало дума за внучето на другаря Борис Велчев (втория човек в партията и държавата, който по това време беше изгонен от всички постове). Освен това професорът бил много близък с… родителите на студентчето, което се казваше също Борис Велчев. И най-важното – това студентче никога нямало да се занимава със съдебна практика, затова нямало да направим кой знае какво нарушение. Абсолютно сигурно било, че младото Велчевче веднага след дипломирането започвало работа в апарата на ЦК на БКП.

- Баща му е бил известен и влиятелен по това време.

- Всички редови български граждани тогава уважаваха много бащата на Велчев – големия другар Владимир Велчев, член на ЦК на БКП, посланик в Лондон и Москва. Още повече уважаваха дядото на Велчев – още по-големия другар Борис Велчев, секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП, втори човек в комунистическата йерархия (който беше изхвърлен от Т. Живков от всички постове заради интриги и доноси до Съветския съюз срещу България, и най-вече заради специфичните си наклонности, за които не е прието да се говори публично).

Цялата рода на другарите Велчеви строеше комунизма и служеше директно на Съветския съюз (както и на някои служби). Но внучето се обърна наопаки и стана господин Велчев. Днес господин Велчев, с маниери на английски лорд, е лъскав демократ антикомунист, бори комунизма и служи на евроатлантическите си господари. Изобщо на господарите, които и да са те.

- Какво точно стана тогава на изпита?

- Проблемът обаче дойде от това, че проф. Михайлов не му знаеше факултетния номер, а изпитваха четири-пет комисии по няколко дена. Пред вратата на канцеларията на Юридическия факултет имаше залепени много списъци. Беше невъзможно само по име да се открие в коя зала е въпросното студентче на писмения изпит.

Наложи се Михайлов да звъни на майка му, за да разбере факултетния му номер. Тогава нямаше мобилни телефони. След като научи факултетния номер, проф. Михайлов лесно откри в коя зала е Велчев. Той беше в първата зала вляво на коридора на първия етаж на ЮФ. Беше седнал на последния ред, за да е по-удобно за подсказване на писмения изпит.

За да пробутаме Велчев на изпита, беше осъществена сложна операция, в която участваха и служителки от Юридическия факултет. Накрая студентчето Велчев „съвсем случайно“ се оказа в комисията на проф. Д. Михайлов. И, разбира се, получи „заслужена“ шестица. Веднага, без да изкара и задължителния стаж, Велчев започна като съветник на последния министър-председател на социалистическото правителство другаря Георги Атанасов. Какво го е съветвал – не знам, но след време като съдия във Върховния съд участвах в състава, който осъди Г. Атанасов на лишаване от свобода за финансови далавери.

След устния изпит и „заслужената шестица“ на Велчев неговите родители ме причакаха в коридора на университета – пред стълбата към мензата. Професор Михайлов ме посочи, а те се хвърлиха да ми благодарят и прегръщат. Велчев стоеше като сопол на три метра зад тях и не смееше да се доближи до мен.

- С днешна дата знаем, че не е спазено обещанието да не се занимава с право, но как се случи продължаването на кариерата му в тази посока?

- Успешното дипломиране на младото отроче очевидно даде кураж на близките му да го уредят за докторант по право. Ясно е, че Велчев не става за съдебната практика, ама поне една дисертация да защити. Нямаше ги вече старите взискателни професори – академик Павлов, проф. Ненов и проф. Лютов, които не допускаха случайни неуки хора в науката. Така записаха Велчев за докторант по наказателно право в Правния институт на БАН.

В института, където и аз работех, той не успя да защити дисертация. Тогава Михайлов го взе при себе си за асистент по наказателно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Под неговото бащинско крило Велчев израсна и стана „голям учен“.

Спомням си, че когато бях заместник-министър на правосъдието, проф. Михайлов ръководеше работната група за изменение на Наказателния кодекс и ми се оплака, че Велчев отказал да си довърши дисертацията. Отчаял се от интелектуалното си равнище и отказал да напише третата глава на дисертацията. Та се наложило проф. Михайлов да запретне ръкави и лично да му я напише. Не вярвам да е излъгал. По-скоро беше разочарован от произведението си.

Минаха години и Велчев, след като съветва последния социалистически премиер Г. Атанасов, попадна пак по партийно-аристократична линия при първия социалистически президент Г. Първанов. Пак да го съветва. И оттам Първанов го инсталира в кабинета на главния прокурор с помощта и на други верни другари. И така студентчето Велчев, което никога нямаше да работи в съдебната система, започна да я ръководи. И да раздава присъди.

- А какви са фактите около неговото избиране за главен прокурор, в което също сте ключова фигура?

- Изборът на главен прокурор трябва да бъде публичен и прозрачен, какъвто беше изборът на Иван Гешев, а не потаен и задкулисен – какъвто беше изборът на Борис Велчев преди 14 години.

Не бива да се повтаря срамната постановка на Георги Първанов, при която часове преди избора на главен прокурор се проведе тайна среща в ресторанта на измисления „Октопод“, в която участваха ръководството на прокуратурата, ръководството на МВР, някои по-верни членове на Висшия съдебен съвет и, разбира се, самият пишман кандидат Борис Велчев. На срещата бяха набелязани мерки за успешното избиране на Велчев на следващия ден във ВСС.

- Какви бяха тези мерки и какво се каза от участниците в тази среща?

- Велчев стоеше от лявата ми страна и постоянно ми досаждаше с въпроса дали някой утре ще гласува за него. Беше се разстроил толкова, че по негова и на важни хора гореща молба минах покрай президентството да го взема с моята кола, за да не се откажел в последния момент. Щото се срамувал да се покаже пред прокурорите.
Чакаше ме в тъмното пред входа на президентството. И тъй като валеше сняг, не се виждаше добре. Велчев се хвърляше след всяка по-голяма кола. Да не изпусне келепира. Жалка картина. Служителите на НСО не можаха да скрият презрението си.

На самата среща завеждащият отдел „Следствен“ о.р. полк. Цеко Йорданов му каза в очите пред всички, че няма да гласува за него на утрешния ден.

- Борис Велчев как реагира на това?

- Велчев се разстрои още повече и горчиво се разплака. След време Цеко Йорданов си плати за проявеното достойнство. Велчев го уволни дисциплинарно, повдигна му обвинение и го предаде на съд като покровител на мафията. При това наблюдаващият прокурор Светозар Костов обеща на Цеко Йорданов да го „оправи“, ако „натопи“ мен за такъв.

Минаха десетина години и съдът и прокуратурата оневиниха Цеко Йорданов. А „моралният“ Велчев, след като разби живота му, се скри в Конституционния съд без капчица разкаяние. Впрочем той не се извини и на главния секретар на МВР генерал Илия Илиев, когото арестува по „погрешка“.
Такива са „успехите“ на Велчев в борбата срещу престъпността.

- Важно е, че разкривате всичко това, за да може активните днес хора в обществото да знаят истината и да направят преценка за качествата на този човек...

- Някои ще кажат – да не се връщаме толкова назад в миналото. Сакън! Да не би „мъжкарят“ Велчев да се докачи. А той не си плати и сметката дори, та се наложи аз да платя кюфтетата и ракията за избора му.

С това показах, че уважавам третия пол и неговата евроатлантическа ориентация.

- След като стана ясна истината около дипломирането на Борис Велчев и назначаването му за главен прокурор, как продължи кариерата му на този висок пост?

- Под ръководството на Велчев прокуратурата се превърна в отдел за узаконяване на незаконните действия на министъра на вътрешните работи Цветанов. По негово време бяха монтирани наказателни процеси срещу невинни хора, бяха скалъпени обвинения, бяха изфабрикувани доказателства.

Полицейщината на Цветанов мачкаше правата на гражданите всеки ден. Страхът от полицейския произвол на Цветанов беше сковал европейска България. И всичко това ставаше под ръководството и надзора, т.е. със съучастието на главния прокурор Велчев. Вместо да спре произвола, Велчев безумно ръкопляскаше на Цецовата полицейщина. А на европейските наблюдатели обясняваше, че това е борба с организираната престъпност.

Въпросът е дали умишлено Велчев заблуждаваше евроатлантическите партньори или самият той е бил заблуден поради своята некомпетентност?

- Проф. Филчев, вие разкрихте особеностите на една нарицателна фигура от обществения живот на България, както и много исторически истини за изминалите години на прехода, можем ли да кажем, че образът на Борис Велчев е героят на нашето време?

- Да, Велчев е герой на нашето време, но не по Михаил Лермонтов. Той е типичен кариерист – дете на най-висшата комунистическа аристокрация (която няма нищо общо с Маркса и Енгелса, с Ленин и с Димитров).

Преди години, когато обикновените деца износвахме старите прекроени дрехи на родителите си, Велчев ходеше на детска градина с бронирания мерцедес на Политбюро на ЦК на БКП. Под зорката охрана на служителите от всемогъщото УБО.

Когато обикновените деца учехме, за да знаем, и тренирахме бокс, за да се защитим на улицата, то Велчев вече изпробваше модерните сладости на западния „прогнил капитализъм“... Когато мечтата на обикновеното дете беше да стане среден химик апаратчик в содовия завод в Девня (защото не е сигурно дали властите ще го допуснат да следва), то Велчев избираше измежду най-престижните университети на Великобритания, Канада и Съветския съюз.

- Какви идеи изповядва Борис Велчев?

- След смяната на властта през 1990 г. Велчев обърна гръб на комунистическата идея, която изхрани няколко поколения от неговата рода, а и самия него. Низвергна комунизма и прегърна идеята на новите господари – евроатлантизма. Взе да проповядва горещо евроатлантическата идея.

Затова Велчев е предател. Няколко поколения фамилията Велчеви строи комунизъм и служи директно на Съветския съюз (и на някои служби). Но като се обърна палачинката, внучето и то се обърна. Младото партийно другарче Велчев за един ден се превърна в лъскав демократ – в тежкия господин Велчев. Днес господин Велчев, с маниери на английски лорд, е яростен антикомунист, бори комунизма и служи на евроатлантическите си господари. Служи и ще служи на всеки господар, който и да е той. Само да дават папо. Само да има гювеч. Неговата идеология е „слушкай и папкай“.


https://retro.bg/intervyu/prof-nikola-filchev-boris-velchev-stana-glaven-prokuror-s-intrigi-predi-tova-toy-se-razplaka_24678.html

Какво е дипломата, една хартишка. Като шофьорската книжка, тя колата не кара. Кара я шофьора. Дето има една приказка, като знам какъв инженер съм, страх ме да отида на доктор.
За тези е важно дали борят крадците и престъпниците. Знаем и Филчев как ги бори.
Мамма мио.
:)))

Помниш я приказката едно време "Критикувай смело и събирай багажа за село". Нищо не се е променило, даже още по-лошо е станало. Много подмазвачи, много мълчаливци, за радост на управляващите. Пък за дипломите - да не говорим.
Поздрави!

Ода за прокурора Гешев и "Ария на клеветата" за Велчев. В ролята на Дон Базилио - прославеният бивш (крайно особен) гл. прокурор Филчев.
Велчев се ползваше с авторитет и беше редовно избран за член и председател на КС, така че интервюто Филчево е съмнително.

Промени се, промениии, Божо.
Спря "Работническо дело", само "Дело" и множество подобни разбойнически.
Добре, че ми напомни какво се е променило.
:)))

Вселената също се променя.

Вашето одобрение за скромната ми критика, ме зарадва като залог за по-широко и даже национално разбирателство. Гладна кокошка просо сънува...

Но промяната трябва да започне всеки - от себе си първо! После да гледа другите. Може и обратно - това, което го дразни у другите, да отстранява и от себе си първо! после да работи за мнозинството:)))
Някога българските царе са били първожреци, колобри, после царе.
Всеки да гледа царя в себе си!

Левски е казал "От едно място трябва да се свири".
И bojo не случайно споменава царя-жрец. Всеки може ВКЪЩИ да си пее, свири и играе сам. Обществото е като хорото (виж цитата от Левски).
Разцветът на Елада под управлението на Перикъл НЕ е започнал "всеки от себе си първо". Община не може без кмет и само при разумен и силен владетел държавата процъфтява. Както Израил процъфтява при Соломон и МОМЕНТАЛНО СЕ СРИВА при скодоумния му син Ровоам. Както Германия процъфтява при Бисмарк и се срива след него в ДВЕ войни...

Да чакаш "промяната да започне от всеки", ще е дълго чакане, май вечно. Но няма да е вечно, както е тръгнало ВНОСНОТО ни У Н И Щ О Ж Е Н И Е. Което унищожение се вижда с просто око. Не се ли вижда?

Да философстваш и да чакаш отгоре да те осени светлина - няма да стане. Става с труд!

За обществото промените се случват с УПРАВЛЕНИЕ. И ако те управлява ЧУЖД султан или ФРС, всеки се спасява както може да се спасява роб, затворник или емигрант, например.