Постинг
08.07.2020 16:11 -
ОСМИ ЮЛИ
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 4606 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2020 00:30
Прочетен: 4606 Коментари: 16 Гласове:
30
Последна промяна: 13.09.2020 00:30
ОСМИ ЮЛИ
Разресвам косата си
с четка от ясен -
дърветата са на изчезване
начело с брястовете,
но отнемат електричеството.
Питам се, дали ще се обадиш,
докато превързвам драскотината
на върха на коляното,
в която има или няма
игла от кактуса, който
онези гости подариха,
а аз изхвърлих.
8. 07. 2020.
Разресвам косата си
с четка от ясен -
дърветата са на изчезване
начело с брястовете,
но отнемат електричеството.
Питам се, дали ще се обадиш,
докато превързвам драскотината
на върха на коляното,
в която има или няма
игла от кактуса, който
онези гости подариха,
а аз изхвърлих.
8. 07. 2020.
Тагове:
Вълнообразно
и ,на кой му пука, за това?!!
До Витоша по въздух и земя
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
До Витоша по въздух и земя
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Очаквам те от "Рокля от океан".
Завърна се и то с това стихотворение, което приемам като реалност и алегория.
Във всеки случай ще се връщам пак на него...
Поздрави!
цитирайЗавърна се и то с това стихотворение, което приемам като реалност и алегория.
Във всеки случай ще се връщам пак на него...
Поздрави!
katan написа:
Очаквам те от "Рокля от океан".
Завърна се и то с това стихотворение, което приемам като реалност и алегория.
Във всеки случай ще се връщам пак на него...
Поздрави!
Завърна се и то с това стихотворение, което приемам като реалност и алегория.
Във всеки случай ще се връщам пак на него...
Поздрави!
Здравей, Кате, благодаря ти - добре дошла и добре заварила! Отново пристъпвам в тази моя къща, в този дом от въздух, слънце и светлина, защото, както казваше моята майка, светла й памет! - "Да видим къщицата, тя ни очаква." Така говореше майка ми, Дина, която е родена на 8 юли, 1940 г., за къщата ни в Копривщица. Днес щеше да навърши осемдесет години... Напусна този свят преди 11 години, но не и нас. Днес е нейният ден!
Благодаря, че ме посрещна, Катенце! <3 Прегръдки!
Честит рожден ден на някои хора,които ми бяха скъпи на времето: много здраве,късмет и благоденствие!
цитирайshtaparov написа:
Честит рожден ден на някои хора,които ми бяха скъпи на времето: много здраве,късмет и благоденствие!
Скъпите на сърцето ни някога, винаги са в мечтите ни, за да можем да бъдем във времето. Всички други и всичко друго се оттича на вечни времена сякаш не е било. Сърцето никога не греши и любовта никога не отпада. Тя духом бележи пътя, проправя път. Благодаря, Ангеле!
Юли месец е тежък и за мен.
Моята майка е родена през месеца, но почина седмица преди него.
Посещавай къщата, която те очаква да прекрачиш прага й. Знаеш защо.
Прегръдка от мен!
цитирайМоята майка е родена през месеца, но почина седмица преди него.
Посещавай къщата, която те очаква да прекрачиш прага й. Знаеш защо.
Прегръдка от мен!
Знам за какво говориш, Наде - и за къщата, и за очакването. Стана ми тъжно, но и някак топло от обичта - и от "ненапускането".
Светло да й е на твоята майчица на оня свят. Не оставяй задълго сама старата къща - всичко в Копривщица диша "слънце и светлина", зарежда.
А стиховете ти са знак - сън и спомен, атавистичен някакъв рефлекс, връщане към началото, търсене, болка и примирение. Поздравления!
Прегръщам те, приятелко!
цитирайСветло да й е на твоята майчица на оня свят. Не оставяй задълго сама старата къща - всичко в Копривщица диша "слънце и светлина", зарежда.
А стиховете ти са знак - сън и спомен, атавистичен някакъв рефлекс, връщане към началото, търсене, болка и примирение. Поздравления!
Прегръщам те, приятелко!
katan написа:
Юли месец е тежък и за мен.
Моята майка е родена през месеца, но почина седмица преди него.
Посещавай къщата, която те очаква да прекрачиш прага й. Знаеш защо.
Прегръдка от мен!
Моята майка е родена през месеца, но почина седмица преди него.
Посещавай къщата, която те очаква да прекрачиш прага й. Знаеш защо.
Прегръдка от мен!
Благодаря, мила Кате, да, отдавна не съм стъпвала, а къщата е самата любов. Поздрав с това Вазово стихотворение, писано в 1900 г., а сякаш днес, за нас, под нашето небе. Светла памет на майка ти, Катенце!
ЛЮБОВ ТРЯБВА - ИВАН ВАЗОВ
Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.
Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.
Но има нещо по-добро, о брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.
Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, може би по-лош;
то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума - с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.
Да съди всякой знае - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!
"Под нашето небе", 1900 г.
donchevav написа:
Знам за какво говориш, Наде - и за къщата, и за очакването. Стана ми тъжно, но и някак топло от обичта - и от "ненапускането".
Светло да й е на твоята майчица на оня свят. Не оставяй задълго сама старата къща - всичко в Копривщица диша "слънце и светлина", зарежда.
А стиховете ти са знак - сън и спомен, атавистичен някакъв рефлекс, връщане към началото, търсене, болка и примирение. Поздравления!
Прегръщам те, приятелко!
Светло да й е на твоята майчица на оня свят. Не оставяй задълго сама старата къща - всичко в Копривщица диша "слънце и светлина", зарежда.
А стиховете ти са знак - сън и спомен, атавистичен някакъв рефлекс, връщане към началото, търсене, болка и примирение. Поздравления!
Прегръщам те, приятелко!
Здравей, скъпа Вени! Толкова ми липсваха срещите и разговорите ни тук, че това, което ме отдалечи, точно то ме върна... И сякаш думите на моя вечен съгражданин, Дебелянов, идват сами, неповикани отекват "под тъмни небеса". Дори не знам, кога го е написал... Публикувано е за първи път в сп. „Смях“, г. II, бр. 64 от 19. 08. 1912 г.
* * *
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Благодаря ти за отношението и разбирането, мила приятелко, прегръщам те!
Иглата от кактус само раната стапя
накрая и спомен няма, само бяло петно.
цитирайнакрая и спомен няма, само бяло петно.
zax написа:
Иглата от кактус само раната стапя
накрая и спомен няма, само бяло петно.
накрая и спомен няма, само бяло петно.
Да, може би, благодаря ти за това. Мъчно ми е за кактуса. Докато го поливах, ме убоде. После остана прекрасната липса на яснота, така отдавна вкоренена в мен. Толерантност към неопределеността. Да, като "бяло петно" - белият лист хартия е така безпаметен и толкова прекрасен. Камъкът, скалата, също.
malchaniaotnadejda7 написа:
Скъпите на сърцето ни някога, винаги са в мечтите ни, за да можем да бъдем във времето. Всички други и всичко друго се оттича на вечни времена сякаш не е било. Сърцето никога не греши и любовта никога не отпада. Тя духом бележи пътя, проправя път. Благодаря, Ангеле!
shtaparov написа:
Честит рожден ден на някои хора,които ми бяха скъпи на времето: много здраве,късмет и благоденствие!
Скъпите на сърцето ни някога, винаги са в мечтите ни, за да можем да бъдем във времето. Всички други и всичко друго се оттича на вечни времена сякаш не е било. Сърцето никога не греши и любовта никога не отпада. Тя духом бележи пътя, проправя път. Благодаря, Ангеле!
То не е и лъжа :)
Прекрасна морска картина си сложила,а чудния ти стих отново ме силно развълнува! ...
цитирайmalchaniaotnadejda7 написа:
Здравей, скъпа Вени! Толкова ми липсваха срещите и разговорите ни тук, че това, което ме отдалечи, точно то ме върна... И сякаш думите на моя вечен съгражданин, Дебелянов, идват сами, неповикани отекват "под тъмни небеса". Дори не знам, кога го е написал... Публикувано е за първи път в сп. „Смях“, г. II, бр. 64 от 19. 08. 1912 г.
* * *
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Благодаря ти за отношението и разбирането, мила приятелко, прегръщам те!
donchevav написа:
Знам за какво говориш, Наде - и за къщата, и за очакването. Стана ми тъжно, но и някак топло от обичта - и от "ненапускането".
Светло да й е на твоята майчица на оня свят. Не оставяй задълго сама старата къща - всичко в Копривщица диша "слънце и светлина", зарежда.
А стиховете ти са знак - сън и спомен, атавистичен някакъв рефлекс, връщане към началото, търсене, болка и примирение. Поздравления!
Прегръщам те, приятелко!
Светло да й е на твоята майчица на оня свят. Не оставяй задълго сама старата къща - всичко в Копривщица диша "слънце и светлина", зарежда.
А стиховете ти са знак - сън и спомен, атавистичен някакъв рефлекс, връщане към началото, търсене, болка и примирение. Поздравления!
Прегръщам те, приятелко!
Здравей, скъпа Вени! Толкова ми липсваха срещите и разговорите ни тук, че това, което ме отдалечи, точно то ме върна... И сякаш думите на моя вечен съгражданин, Дебелянов, идват сами, неповикани отекват "под тъмни небеса". Дори не знам, кога го е написал... Публикувано е за първи път в сп. „Смях“, г. II, бр. 64 от 19. 08. 1912 г.
* * *
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Благодаря ти за отношението и разбирането, мила приятелко, прегръщам те!
Миналата година гостувах на градовете Копривщица,Търново,Приморско и Елена а преди 2 години- на Ботевград и Тетевен. В Етрополе,Видин и Силистра още не съм бил,но нямам против някой ден да ги разгледам и тях :)
Привет, Ангеле, това е чудесно. България е неизбродна земя с високо небе, безбрежно море и недостижими тайни. Не обичам прилагателни, ще опитам да ти отговоря по друг начин, в стих. Но няма по-хубава земя на света от България и ние, поне аз, за жалост не я познавам. Но познаваме ли себе си? :) Както и да е, хубаво си попътувал, аз пък си мечтая да видя Рилските езера, Пирин, Родопите, Жеравна, Котел... Къде ли не съм била по света, а там не съм била.
цитирайmalchaniaotnadejda7 написа:
Привет, Ангеле, това е чудесно. България е неизбродна земя с високо небе, безбрежно море и недостижими тайни. Не обичам прилагателни, ще опитам да ти отговоря по друг начин, в стих. Но няма по-хубава земя на света от България и ние, поне аз, за жалост не я познавам. Но познаваме ли себе си? :) Както и да е, хубаво си попътувал, аз пък си мечтая да видя Рилските езера, Пирин, Родопите, Жеравна, Котел... Къде ли не съм била по света, а там не съм била.
Вълшебен е стихът ти! ... На Рилските езера съм ходил над 20 пъти а една неочаквана среща,която ме развълнува по пътя за Мусала още не мога да забравя,макар да съм ходил там поне десетина пъти по три различни маршрута...
malchaniaotnadejda7 написа:
Привет, Ангеле, това е чудесно. България е неизбродна земя с високо небе, безбрежно море и недостижими тайни. Не обичам прилагателни, ще опитам да ти отговоря по друг начин, в стих. Но няма по-хубава земя на света от България и ние, поне аз, за жалост не я познавам. Но познаваме ли себе си? :) Както и да е, хубаво си попътувал, аз пък си мечтая да видя Рилските езера, Пирин, Родопите, Жеравна, Котел... Къде ли не съм била по света, а там не съм била.
На Седемте Рилски езера съм бил около 25 пъти по обясними обстоятелства впрочем- близко са ми! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43593
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА