Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2018 09:04 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Туризъм   
Прочетен: 1729 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Така бе благословен, поощрен и инспириран жестокият терор, залял с кръв България след окупацията на съветската армия и въоръжения преврат на комунистите.
Различни източници посочват, че в периода 1944-1945 г. комунистите избиват без съд и присъда между 25 000-35 000 души, които са цветът на нацията. Съюз „Истина" разполага с документи и свидетелства за около 25 000 избити след 9 септември 1944 г. и около 250 000 репресирани в лагери и затвори, където има данни за убити още над 1000 души, и то по найзверски начин. Между 1946 и 1985 г. 339 души са убити в района на границите на НРБ при опит да напуснат нелегално страната. Тези числа обаче според мен са силно занижени (може да се каже, че много документи липсват и са унищожени!). В своите „Спомени" царица Йоана твърди, че официалната статистика посочва 138 000 избити българи след 9 септември 1944 г.

Някои дори говорят за 300 000 убити, но явно в това число се посочват и репресира ните. Всъщност последното твърдение не е лишено от логика, тъй като преминалите през комунистическите концлагери и затвори (86 концлагера и 29 затвора!) бяха
смачкани от физическия и психически терор. Над тях беше извършен духовен Геноцид и повечето бяха унищожени като личности и доведени до пълна деградация и унижение!... Много от тези хора не доживяха спокойно края на дните си и умряха преждевременно от болести, глад, безработица, влошено здравословно състояние и мизерия (23, 160).

На 30 септември 1944 г. правителството на ОФ приема „Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". Съгласно този „закон" виновниците се наказват с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до 5 000 000 лева. Много интересен е чл. 4 на този псевдозакон, където пише:

„...Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно „предшествуващата алинея..." („Държавен вестник", № 219, 06.10.1944 г.) (155).

Горното е лесно обяснимо като се има предвид печалния факт, че много от осъдените са убити предварително и в протоколите пишело „отсъствуващ по време на делото" Целта обаче била допълнително да се ударят близките на осъдените и да
се конфискува имуществото им (движимо и недвижимо) в полза На държавата (т.е. в полза на комунистите).

С учредяването на „народния съд" се създават 68 съдебн състава в цялата страна - 4 върховни и 64 областни. С тези фарсови процеси в стил „ала Вишински" комунистическата власт на ОФ цели да узакони предварително извършените убийства и
грабежи на имущество.

В периода декември 1944 - април 1945 г. „народният съд" образува 135 процеса (13 в София, а останалите в провинцията) От произнесените 11 122 присъди (толкова са осъдените), 2730 са смъртни, 1305 - на доживотен затвор, 1782 - на строг тъмничен затвор от 10 до 20 години и т.н. Най-тежкото наказание получават бившите регенти, дворцовите съветници, министрите от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, много от депутатите на XXV ОНС и други видни представители
на управляващите среди в България до 9 септември 1944 г.

Редица документи, още преди процесите да се проведат, доказват, че присъдите за главните подсъдими са предрешени от комунистите и под диктовката на Москва!
Някои от арестуваните, като бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, бившият министърпредседател Добри Божилов и министърът на вътрешните работи Петър Габровски, преди процесите са отведени тайно в Москва, където са разпитвани от специалисти на НКВД и обработвани психологически.
Много съвременни историци и политолози отчитат факта, че никоя друга страна от участвувалите във Втората световна война не е ликвидирала по такъв драстичен начин всички ръководители от старата власт. За сравнение, от Нюрнбергския процес в Германия на смърт са осъдени само 11 души!

В случая с България, която не е била активна страна по време на войната, масонът Кимон Георгиев* заявява цинично следното: „България е виновна, че не е воювала с никого!" (157). Въз основа на тази логика имуществата на гражданите бяха конфиску вани, религиозното обучение бе премахнато, духовенството принудено да съдейства на правителството на ОФ; класата на дребната и средна буржоазия, градска и селска - подложена на безмилостно изтребване! Всъщност „другарят" Кимон Георгиев* е прав по отношение на мотива защо е наказана и ударена по такъв жесток начин България; защото нейните ръководители не се подчиниха на юдео-масонската схема на „поръчителите" на войната, които извлякоха най-голяма печалба от нея, предизвиквайки разрушения и погроми на цели държави и континенти и избивайки над 50 милиона души!

България трябваше да бъде наказана и за това, че спаси 50 000 евреи от депортация в Германия да работят и с това обърка плановете на ционистите, но това е друга тема. Точно тези обаче 50 000 евреи (повечето комунисти, ционисти, талмудисти и бандити-гешефтари) закопаха България, ограбиха и избиха цвета на българската нация
-138 000 души!

Съдилищата на т.нар. „народен съд" бяха съставени от юрист-комунист, обществен обвинител, съдебни заседатели от народни елементи (разбирай лумпени), избрани сред работници, разни чиновничета и изпаднали адвокати от провинцията, записали се набързо в партията (БРП или ОФ). В съдебната зала съгласно класическата формула присъстват постоянно платени клакьори - мъже и жени, викащи периодично и „спонтанно" едно единствено искане за присъда: „Смърт"! Някои от жените,
специално докарани от селата, са облечени с чисто нови дрехи в черно и се представят, че са един вид вдовици в траур на „избитите им семейства" от „виновниците за катастрофата" - пълен фарс и лош третокласен „провинциален театър", запомнящ се с
фалшивия патос на актьорите и марионетките (157).


Нека видим кои бяха „народните съдии":
1. Богдан Саздов Шулев - председател (роднина на бившия вицепремиер от НДСВ Лидия Шулева (Биджерано)*);
2. Стефан Манов - член на съда, заместник-председател;
3. Вяра Начева - член на съда;
4. Тодор Милев Божилов - член на съда;
5. Давид Николов* - съдия от Апелативния съд;
6. Йордан Шумков - военен съдия;
7. Рада Тодорова - член на съда;
8. Васил Хр. Гърбов - член на съда;
9. Райна Тодорова Петкова - член на съда;
10. Димитър М. Тошев - член на съда;
11. Крум М. Михайлов - член на съда;
12. Мишо Димитров Мишев - член на съда;
13. Сергей Златанов - член на съда;
14. Георги Петров - главен обвинител;
15. Никола Гавраилов - обществен обвинител;
16. Атанас Армянов - обществен обвинител; (забележка: това е съставът на „народния съд", съдил регентите, министрите и царските съветници) (103).



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2178012
Постинги: 1591
Коментари: 3341
Гласове: 15273
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930