В парламентарната комисия за КТБ, Иван Искров се подигра откровено с депутатите и всички вложители

БНБ направила всичко възможно за банката да бъде отворена на 31 юли, но липсвало политическа воля поясни управителят на БНБ Иван Искров на 31 март, което откъдето и да го погледне човек е на границата на лъжата.

"Централата банка нямаше капитала, за да подпомогне КТБ", оправда се Искров по време на заседание на Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции в КТБ.

"Одиторите в рамките на 10 работни дни са установили, че не биха могли да се изкажат за качеството на активите, които са повече от 3,5 милиарда лева", каза той, цитиран от Faktor.bg.  "При поставянето на КТБ под специален надзор, никой не си е мислил, че ще се стигне до отнемане на лиценза на банката", заяви Искров.

По думите му БНБ са се опитали да направят всичко възможно, за да може банката да бъде отворена на 31 юли, но това не се е случило поради липсата на политическа воля.

Първо – БНБ имаше пари, за да спаси една друга банка – Първа инвестиционна, наливайки 1, 8 млрд в нея, но видите ли за КТБ – нямала пари? Как е направен този избор коя банка да се спасява и от кого? Искров едва ли ще каже, пък и не вярвам някой прокурор да го запита.

Второ – одиторите се изказаха, че банката е ликвидна в Доклад, но Искров и обкръжението му го загърбиха.

Трето - "При поставянето на КТБ под специален надзор, никой не си е мислил, че ще се стигне до отнемане на лиценза на банката", заяви Искров. Че то и го- годе интелигентен човек да запиташ на улицата и той ще обясни, че поставяне под особен надзор плюс държане с месеци трезора затворен биха ликвидирали всяка една банка. Да не говорим, че с технологията за обезценяване на активите на КТБ, което бе приложено на трезора, всяка друга българска банка би последвала съдбата на КТБ.

"Не мислете, че е много приятно да стоя като боксова круша и начинаещи да се обучават на мой гръб! - изригна Иван Искров, видимо изнервен, неизвестно защо на първото заседание на парламентарната Комисия по казуса "КТБ". - Не ми е приятно! Чакам ви, няколко месеца Ви чакам вече - изберете управител!  Казах на 42-рото, казвам го и сега, уважавам политическите лидери, уважавам всеки един от вас, - в момента, в който кажете, че сте готови, и изберете управител - съм готов веднага да се оттегля!

Малцина са наясно, че ще на първото заседание на Комисията за КТБ в парламента, Искров се подигра с вложители, акционери и кого ли още не.

Самият Иван Искров, барабар с целия Управителен съвет се яви на заседанието на тази комисия, докато на представителите на движението „Ние, гражданите” бе съобщено, че заседанието ще бъде закрито. В същото време телевизия Канал 3 го предаваше на живо?!

Последните новини около затворения трезор е, че Софийски градски съд назначи двамата временни синдици в КТБ, посочени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките - това са Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Те заеха местата си и замениха квесторите на БНБ, които според управляващите вече нямат работа там.

Според пуснатите биографични справки: Лазар Илиев е бил главен секретар на Сметната палата, а между 2011 и 2014 г. е бил директор "Административна дейност" на одитната институция. До 2010 г. е бил изпълнителен директор на Централна кооперативна банка.

В периода от 1993 до 2002 г. г-н Илиев е работил като главен юрисконсулт и директор на дирекция „Правна" в Първа инвестиционна банка АД. Преди това, от 1989 до 1993 г., е работил като юрист в управление „Правно" на Българската народна банка.

Росен Ангелчев работел отскоро като държавен експерт в дирекция "Енергийна сигурност" в Министерството на енергетиката. Професионалният му опит е свързан с МИЕ през последните 10 години. Преди това е работил като главен юрисконсулт и ръководител на "Задгранични представителства" на Авиокомпания "Балкан" (2002-2004).

Според сайта Webcafe.bg, през 2012 г., при проверка на служителите в МИЕ Комисията по досиетата обявява съпричасността на Ангелчев като доверено лице и секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност.

Горните данни показват, че Лазар Илиев е човек, на който ГЕРБ се доверява, щом е бил главен секретар на Сметната палата цели три години. А каква е я вършил като главен юрисконсулт и ръководител на "Задгранични представителства" на Авиокомпания "Балкан"  в периода 2002-2004 не е ясно, след като Авиокомпанията бе продадена престъпно на цената на един апартамент от правителството на Иван Костов и как са били разпоредени задграничните активи на АК също остана забулено в тайна. Сигурно е едно: пари от продажбата на тези задгранични представителства едва ли са постъпили в хазната, както законът повелява.

Другата новина от деня на първото заседание на Комисията "КТБ" бе, че купувачите на контролираните от Цветан Василев дялове в БТК, НУРТС и "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и ГАРБ дадоха пресконференция, от която станаха ясни две неща: дяловете са били купени за 1 евро, и инвеститорите от LIC33 обявиха, че ще инвестират 900 милиона в тази сделка.

Докато траеше пресконференцията на инвеститорите от LIC33, дойде новината и от Министерски съвет, а тя бе следната:

Българското правителство изрази своята позиция във връзка с възникнали въпроси по повод днешната пресконференция на представители на дружеството „LIC33“, съобщиха от правителствената информационна служба. В позицията се посочва: "Българското правителство наблюдава с подчертано внимание всички големи сделки с активи, за които се предполага, че имат връзка с Корпоративна търговска банка (КТБ) и обвиняемия Цветан Василев. Основната ни задача, преди да формираме отношението си към обявилите се за инвеститори, е да проучим произхода на средствата, с които са реализирани тези инвестиции. Държим на това, за да гарантираме, че инвестиции в страна-членка от Европейския съюз се реализират само със средства, придобити от законна стопанска дейност. Във връзка с тази наша позиция, призоваваме инвеститорите от групата „LIC33“ да предоставят официална информация до българското правителство, с която да информират за произхода на средствата, с които реализират придобиванията на дялове от юридически лица, осъществяващи дейност на територията на Република България. Едва след това, на база анализа на предоставената информация, ще преценим дали да влезем в контакт с тях.”

Какво се случи в Комисията „КТБ”?

"Гузност и вина не изпитвам, орисницата ме е орисала цял живот да нося отговорност...  Вината се доказва на друго място, не тук. Моля ви, нека бъдем коректни към управителя на централната банка... Искате или не, след два месеца ще избирате управител на БНБ. Нося отговорност, така ме е орисала орисницата за цял живот да нося отговорност. Гузност и вина се изпитва, когато има за какво. Аз не чувствам гузност нито страх и изпитвам уважение към НС, което ме е избрало. Като подам оставка ще предизвикам криза и хаос. На 26-ти март ми е рождения ден. Направете ми подарък, като изберете нов управител. Обичам страната си, за да предизвикам хаос, повтори той. Не можете да променяте закони, припомни Искров и призова с мелодраматично: „покажете готовност, че сте готови да изберете управител", каза Искров по време на изслушване в специалната парламентарна комисия, която трябва да проучи действията на институциите по казуса "КТБ”.

"Не се опитвам да прехвърля отговорност. Нито управителят, нито който и да е член на управителния съвет не се меша в дейността на банковия надзор. Може ли министърът на финансите да носи отговорност, че някой е източил ДДС за 50 млн. лв.? Няма как да вмените такава вина и не казвам, че колегите ми през този период носят вина или не са си свършили работата”, заяви Искров пред депутатите в Комисията.

Той каза още, че вината за случилото се с КТБ не трябва да се търси само в БНБ, а е основно на акционерите в банката?!

Лошото е, че пред депутатите се разигра сценка под мотото: Виновният вика, дръжте виновните.

"Говорителите на акционерите и в парламента, и извън парламента, най-вече извън парламента, като че ли умишлено насочват дискусията по-скоро към регулативните органи. Някак си са събрали отговорността на тези, които най-вече отговарят в една пазарна икономика, в това число и в България - мениджмънта и акционерите на всяка една търговска банка. Последващият контрол, какъвто е банковият надзор в централната банка, дали има своите пропуски или не, е изключително важен въпрос и ние сме предприели съответните действия още от лятото", каза още той.

Кой освен регулативните органи трябва да следи за състоянието на една банка? Може ли да се приеме за нормален следният довод: дали Централна банка като надзор и регулация има своите пропуски или не, е изключително важен въпрос и ние сме предприели съответните действия... За кои действия говори гуверньорът – за преди затварянето на трезора, или за след това? Какво означава съответни мерки – да не би когато една банка се затвори вместо да се оздрави, въпреки че има основания за това – да не би това да са съответни действия за един управител на Централна банка?

Какво разбира Иван Искров под съответни действия?

• Съответни действия да се държи затворен трезора с месеци, 
  
• съответни действия да се опоскат досиета от кого ли не и да се поднесе версията, че досиетата са непълни, 
  
• съответни действия определени хора да си изтеглят парите без капка срам за престъпване на закона,
• или съответни действия Искров нарича обезценката на активите на банката с 4,22 милиарда, за да може след това да се пусне лъжата, че имало дупка в трезора?

А може би съответни действия е на 3 декември 2014 г., Министерският съвет да приеме Решение във връзка с писмо на министъра на финансите, което е написано два дни по-късно. И във връзка с това Решение на МС, да се състави Списък от 29 страници и на общини, фирми, държавни институции, които не са към общият бюджет, частни лица и прочие ДА СЕ ВЪРНАТ ПАРИ в размер на 110 милиона?! И всичко това се извършва преди съдът да се е произнесъл по отнемане на лиценза на банката?!

На какво отгоре в Комисията се чу следното от устата на гуверньора Искров: "Аз съм изключително горд, че успяхме, под лидерството на централната банка, с подкрепата на правителство, на основните парламентарно представени сили в тогавашното 42-ро Народно събрание и под егидата на президента в седмиците, следващи поставянето на КТБ под особен надзор, да овладеем една тотална криза. Държавата ни беше изправена пред огромна буря. Успяхме и това за мене е изключително важно", коментира той.

Та да питам: кое точно - парламента ли, президента ли, политици ли от изброените по-горе лица имаше законно основание да се меси в работите на един затворен трезор? Дава ли си сметка Искров къде отива и какво се случва с това изказване ако живееше и работеше в държава с нормално действаща Прокуратура и законодателство? Дава ли си сметка той къде отиват и тези, които са се месили трезорът да стои затворен? Но България не е такава държава и на гражданството може да му се говори и обяснява всичко – резултатът винаги ще е в полза на политиците.

Месеци наред ни проглушиха ушите политици, финансови експерти и други, не съвсем експерти, че банката се източвала.

Вярно е, но голямото източване се е случило с направената обезценка на активите от 4, 22 млрд. Как така технологията по тази обезценка, лицата, които са решили да я приложат и документите по нея са държавна тайна?

Какво трябва да разбираме от всичко това, че да има един гражданин, или фирма пари в банка не е тайна, но да се обезценят активите в същата банка е тайна. И въпреки че обезценката остави вложители с влогове над 100 000 евро да загубят парите си, въпреки, че след обезценката големи фирми и предприятия ще се сменят собственика си и то за за жълти стотинки, но не от държавата. Т. е. в България не е тайна да имаш пари в банка, тайна е как ще останеш без тях?!

И още тайни и „вина”?! Всички са виновни – Искров – в бяло...

Оказа се, още на първото заседание в парламента на Комисията "КТБ", че голяма част от материалите, поискани от Комисията за разследване на действията на държавата по казуса с трезора, не могат да бъдат предоставени на депутатите, защото са дадени на прокуратурата. "Те представляват банкова тайна, а вече те са и следствена тайна", съобщи управителят на БНБ Иван Искров на днешното заседание на комисията, цитиран от БТА.

Но, това не са документи по обезценката на активите – там откъдето тръгна източването на трезора.

"Искахме законови промени много по-рано, те сега се случват, но пет-шест месеца по-късно, каза управителят на Централната банка. Той изтъкна, че основна вина за краха на финансовата институция имат мениджърите и акционерите, а не банковият надзор.  "КТБ имаше активи, които чрез специални инвестиционни дружества, холдинги, поставени лица са придобити от други и не са под надзора на банката", каза Искров.  "В рамките на надзора всяка банка предоставя доклади за своята дейност, които се подготвят от мениджърите на банката, те носят основна вина за случилото се в КТБ, допълни той.

Къде остави Искров резултатите от ежегодните одити, внезапните месечни проверки в КТБ, къде остави факта, че към 31 март в КТБ е имало активи за 8 млрд?

Къде остави факта, че именно БНБ, банката която сам той ръководи, след проверка на КТБ разреши да се отвори друга банка, свързана с нея – банка „Виктория”?

Как така при всички тези проверки, одити, БНБ не усети, че има проблем, а след обезценката на активите на банката и след затварянето й за месеци – проблемът се появи със страшна сила?

Ще припомня на Иван Искров следното:

БНБ ще удължи надзора над Корпоративна търговска банка и ще покани акционерите в нея дали могат да осигурят капитал. Това реши Управителният съвет на Централната банка след Доклада на квесторите за състоянието на трезора, на 31 юли.

Според този Доклад само за месец от банката са били изтеглени 630 милиона лева, но банката беше с висока капиталова адекватност, което означава, че тя не е източвана!

Припомням, че на 21 юни банката беше поставена под особен надзор заради масово теглене на пари от клоновете й.

Към края на юни активите на банката са били близо 7 милиарда лева, а това е с близо 741 млн лева по-малко от сумата към края на май.

Депозитите на граждани и фирми намаляват с 630 милиона лева, до сумата от 5 млрд 620 млн лева.

Според Доклада, общата капиталова адекватност на банката е 10, 54 на сто, а това означава, че кредитите и депозитите в банката са обезпечени, тъй като според европейските стандарти този показател е 8 на сто.

С Решение от 31 юли на практика отпадна нуждата за осигуряване на ликвидност от страна на държавата, изплащане на депозитите в банката и съответно от актуализация на бюджета!

Същите одиторски фирми, които направиха първоначалната оценка ще могат да извършат цялостна оценка на активите на банката. Срокът за нея е 20 октомври.

Какво се оказа: активите на КТБ са 6,9 млрд. лв., и това посочено в прессъобщение на БНБ след излизането на Доклада.

А ето и целия текст на прессъобщението на Централната банка, което БНБ пусна след Доклада:

• В изпълнение на изискването на чл. 121 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) квесторите на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) представиха Доклад за текущото състояние на банката. С доклада е представен неодитираният финансов отчет на банката към 30.06.2014 г.
• Активите на банката са 6 896.2 млн. лева, което e със 741.4 млн. лева по-малко от сумата към 31.05.2014 г. Високо ликвидните активи са 144.3 млн. лева, като намалението спрямо края на предходния месец е 671.9 млн. лева. Портфейлът от ценни книжа е в размер на 776.9 млн. лева, а кредитният портфейл е в размер на 5265.6 млн. лева. Депозитите от граждани и предприятия към 30.06.2014 г. са 5620.4 млн. лева, като намалението спрямо края на май е 630.7 млн. лева. Финансовият резултат на банката към 30.06.2014 г. е загуба в размер на 65.3 млн. лв. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл. Същевременно квесторите отбелязват, че тези разходи за обезценки са определени по съществуващите в КТБ АД процедури за прилагане на вътрешните правила на банката, които не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО).
• На основата на неодитираните отчети общата капиталова адекватност на банката към 30.06.2014 г. е 10.54 на сто, а адекватността на капитала от първи ред – 7.86 на сто.
• В доклада за текущото състояние на банката подробно са изброени действията на квесторите в изпълнение на определените им със закона задължения. Предприети са всички действия по текущото управление и контрол върху дейността на банката в условия на специален надзор. Осигурено е изпълнението на решенията на УС на Българска народна банка (БНБ) както по отношение на наложените ограничения върху дейността на банката, така и за намаляването на лихвите по депозити и сметки до средните пазарни нива. Осигурено е също така и спазването на задълженията към регулаторните органи.

Квесторите незабавно са предприели мерки за сигурност, сред които:

• смяна на дружеството, осъществяващо физическа и техническа охрана към момента на налагане на надзора, с друго дружество.
• Извършено е предаване и приемане на охраната на всички финансови центрове и офиси, както и всички други обекти на КТБ АД в цялата страна.
• Изготвени са охранителни обследвания и са утвърдени планове за охрана на обектите и пропускателния режим.
• Извършени са промени в пропускателния режим на помещенията, като е преустановен достъпът на бившите членове на УС и НС на банката, както и на свързани с тях лица и др.
• Едновременно с това са предприети и адекватни действия за защита на интересите на банката както във взаимоотношенията с длъжниците, така и по отношение на кредиторите. Проведени са множество срещи с редица длъжници и кредитори за уточняване на взаимоотношенията в условията на надзорни ограничения върху дейността на банката.
• В допълнение на регулярните задължения квесторите успешно са организирали заделянето на значителен човешки и материален ресурс за осигуряване на работата както на външните одитори, така и на правоохранителните органи.
• Квесторите поставят като основен въпроса за необходимостта от определяне на надеждна оценка на кредитния и инвестиционния портфейли на банката, която да отговаря на текущото състояние на кредитополучателите и емитентите и да съответства на МСФО.
• Вземайки предвид посоченото по-горе и в съответствие с действащите законови процедури по специалния надзор, предвиден в ЗКИ, Управителният съвет на Българската народна банка днес прие следните решения:
• Приема Доклада за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД, представен от квесторите в изпълнение на чл. 121 от ЗКИ.
• На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ издава следните задължителни предписания на квесторите на „Корпоративна търговска банка” АД:
• Да създадат специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката;
• Да сключат договор за правна помощ по прегледа на обезпеченията като част от процеса на окомплектоване и подготовка на кредитните досиета;
• Да сключат допълнителни договори с одиторските фирми „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г. на основата на резултатите по т. 2.1 и т. 2.2.
• Да предложат на БНБ проект на покана към акционерите за заявяване на интерес и деклариране на възможност за осигуряване едновременно на капитал и ликвидна подкрепа за КТБ АД.
• До 20.08.2014 г. да извършат промени във вътрешните правила и процедури за определяне на обезценките по кредитни експозиции с цел обезценките на експозиции със съществени нарушения в обслужването да се определят на индивидуална основа, с което да се постигне пълно съответствие с МСФО.
• Квесторите да представят в БНБ информация за хода на изпълнение на направените препоръки в срок до 05.09.2014 г.
• Възлага на изпълняващия длъжността подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, до 10.09.2014 г. и в съответствие с описаните по-горе дейности на квесторите да внесе в УС на БНБ предложение за необходимото удължаване на срока на специалния надзор на КТБ АД.
• Поради големия обществен интерес докладът на квесторите за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД – без информацията, която може да представлява банкова и/или професионална тайна – е публикуван тук.

Как така банката беше с висока капиталова адекватност, а малко по-късно ни бе съобщено обратното? Към датата на Прессъобщението и цитирания Доклад от Искров което означава, а и всичко сочеше, че тя не е източвана!

Как така Искров съобще, че според Доклада общата капиталова адекватност на банката е 10, 54 на сто, а това означаваше, че кредитите и депозитите в банката са обезпечени, тъй като според европейските стандарти този показател е 8 на сто. Как така?

Как така тогава БНБ реши, че отпада нуждата за осигуряване на ликвидност от страна на държавата, изплащане на депозитите в банката и съответно от актуализация на бюджета! А малко по-късно нещата се обърнаха на 180 градуса?

Как така БНБ съобщи, че кредитите и депозитите в банката са обезпечени, а малко по-късно се оказа, че не са?

Как така БНБ ни информира, че банката е с висока капиталова адекватност, а малко след това се оказа, че банката е празна едва ли не?

След края на заседанието на парламентарната комисия за КТБ, Искров си тръгна като подмина журналистите с мълчание. Каза само, че ще говори на следващото заседание на комисията...

Днес се състоя второто заседание – не чухме нищо различно.

Не сте сигурни дали има още държава на територията на страната ни. Не сте сигурни дали някой от политическия и магистратски елит може да ви защити. Не може, те работят за себе си и в нечий интерес, но не и в интереса на гражданството. Това е сигурно.

Не сте сигурен дали ще доживеете някой най сетне да бъде изправен пред съда за извършени престъпления докато е заемал този или онзи висок пост? Едва ли ще доживеем - нищо ще накажат някого, престъпил законите, нито който и да било от политическата или магистратската кохорти ще отговаря за действията си в ущърб на гражданството и страната.

Така че бъдете сигурни и така няма да се надявате и вярвате, че живеете в страна, където водещ е законът.