Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2018 05:54 - в помощ на съседи
Автор: bojo12345 Категория: Технологии   
Прочетен: 717 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Българите по света

Най-черният период от българската история - омразното турско робство - прогони от Родината огромен брой българи. Според В.Трайков [118] само във Влашко и Молдова през турското робство преминават около 1 милион наши сънародници. "История на България" на БАН дава следните данни: От средата на ХVI век до началото на ХVIII век от България са се изселили към 680 000 души. През ХVIII век и до 1812 год. бегълците са 250 000 души. Само след руско-турската война от 1828-29 год. страната са напуснали над 100 000 души.

И след Освобождението положението на повечето българи не е особено добро. Затова и емиграцията продължава. Всички тези хора не са изчезнали безследно. Те са живели, трудили са се и са допринасяли за развитието на другите страни по света. Дори откъслечните сведения, с които разполагам, позволяват да се направи извода, че този принос не е никак малък. С особена сила важи това за съседните държави. Специално е отбелязано " историята, че "българските заселници със своята политическа активност и стопанска дейност, със своята грамот-ност и образованост допринасяли много за укрепване съпротивителните сили на тези държави" [119]. Всеизвестно е, че тези които се решават да напуснат бащиния си дом за да тръгнат в неизвестното са обикновено най-предприемчивите, най-смелите и най-способните от хората.

Избягалите от турците през ХIV век българи основали много от най - известните манастири във Влашко и Молдова - Нямцу, Драгомирна, Путна и др. Вече писахме за дейността на великите учени и книжовници Киприан, Г.Цамблак и К.Костенечки. Техните имена ще останат завинаги във СВЕТОВНАТА история.

През 1612 год. в Чипровци се ражда Петър Парчевич. Като католик по вероизповедание той следва в Рим, където става доктор по канони-ческо право и теология. От 1644 год. се връща в България за да работи в Марцианополската /Преславска/ архиепископия. Парчевич остава в историята с огромната дипломатическа дейност, която развива от 1647 г. Целия си живот той посвещава на борбата за обединение на християн-ските държави срещу османските нашественици. В продължение на много години Парчевич обикаля Европа - Италия, Австрийската империя, Балканските държави, Украйна ... Негова е заслугата за помиряването на Полша със украинския атаман Богдан Хмелницки. За тази си мисия Парчевич получава от австрийския император Фердинанд III благородническа титла и званието "императорски съветник" през януари 1657 год. Малко преди това - през 1656 год. бива провъзгласен за Марцианополски архиепископ. Наистина, след време той трябвало да се раздели с титлата архиепископ, понеже бил обвинен, че заради политическата си дейност изоставил църковната работа. Затова пък през 1668 год. наследникът на Фердинанд - император Леополд I със специален декрет го обявява за барон. Барон Парчевич умира в Рим по време на една от дипломатическите си мисии на 23 август 1674 год. Вече след смъртта му турците претърпяват незапомнен до тогава разгром от обединените армии на Австрия, Полша, Русия и Венеция. За пръв път Османската империя трябва да се примири с големи териториални загуби. За това дело има несъмнена заслуга и дипломатическата совалка на барон Парчевич.

По време на настъплението на австрийската армия българите масово въстанали, с което облекчили задачата й. След разгрома на Чипровското въстание през 1688 год. неговите ръководители Георги Пеячевич и Богдан Маринов избягали в Австрийската империя. Б.Маринов постъпил на служба в армията и стигнал до чин полковник. Заселил се със семейството и роднините си в Петроварадин, където и умрял.

Георги Пеячевич бил роден към 1655 год. в Чипровци. Още преди Чипровското въстание събира чети с които помага на австрийците да превземат Оршова. След въстанието продължава да служи в австрийската армия. Отличил се в битката при Сента /1697 год./. Настанил се със семейството си в Осиек, където до края на ХVIII век има българска колония. През 1708 год. носил тайни писма до австрийския посланик в Цариград. Със проявите си спечелил за себе си и за братята си редица привилегии, а през 1712 год. получил и титлата барон. По-късно Г.Пеячевич бил назначен за заместник-управител на Бачкия комитат. На този пост спечелил големи богатства. Брат му Марко Пеячевич през следващата война с Турция в 1716 - 1717 год. бил доставчик на фураж за цялата кавалерия. Г.Пеячевич умрял през 1725 год. Рода Пеячевич дал на света редица видни учени и администратори. С нашата история са свързани имената на проф. Франц Клавер Пеячевич, написал "История на България" /завършена в 1799 г./ и граф Йозеф Пеячевич в чийто архив има ценни за нашата история документи. Графовете Пеячевич са били между претендентите за княжеския престол след Освобождението.

От ХVIII век се оформят колониите на български търговци във Виена и в Нежин /Русия/. Във Виена започват да действат големите търговски къщи "Ненович" и "Радул Хаджи Михаел". В Будапеща начело на списъка на търговската гилдия през 1719 год. е Станко Българин. През 80-те год. на ХVIII век отварят търговска кантора в Москва братята Христофор и Никифор Априлови. През 1799 год. те вземат при себе си 10-годишния си брат Васил - известният по-късно български просветител. Към българската колония в Брашов се присъединили в началото на ХIХ век доста търговци от Сливен, избягали от нападенията на кърджалиите. По същото време в Букурещ има цяла "улица на габровците". През 1817 год. дошлият от Габрово Димитър Мустаков купил Стария дворец на влашките князе и изградил там нови магазини и стопански сгради.

През 1800 год. в Котел се родил Петър Берон - син на заможния Хаджи Беро. П.Берон следвал медицина в Хайделберг и Мюнхен. През 1831 год. започнал лекарска практика във Влашко, но скоро я изоставил, за да се захване с търговия. От търговията Петър Берон натрупал голямо състояние, което му позволило да се отдаде на науката. Той заминал отново за Европа където написал и издал на немски, френски и английски език големи книги по геология, минералогия, астрономия, физико-химия, космография и философия. Общо трудовете му съдържали над 8 000 страници.

Първият управител на Аляска

Докато западноевропейските народи проникват в Америка от изток, прекосявайки Атлантическия океан, руснаците откриват Новия свят, заобикаляйки нашата планета от другата страна - през Сибир.

През 1696 - 1699 год. В.Атласов присъединява към Русия полуостров Камчатка. В 1719 - 1721 год. биват открити Курилските острови. През 1728 год. В.Беринг прекосява пролива, разделящ Азия от Америка. На 21 август 1732 год. руска експедиция, водена от М.Гвоздев, стъпва за пръв път на Американския континент.

През 1741 год. В.Беринг и А.Чириков изследват Алеутските острови и южните брегове на Аляска. А когато през 1744 год. сержанта Басов и ловеца Санников докарват от остров Беринг огромен товар от над 5000 броя ценни кожи, интересът към "Източния океан" и земите в него нараства много. Постепенно руските ловци откриват и опознават Алеутските острови и Аляска.

В 1775 год. в Охотск - административния център на руския Далечен Изток - пристига Георгий Шелихов. Той организира и поставя на промишлена основа добива на кожи. През октомври 1784 Шелихов основава селище на остров Кодак, което става за 20 години център на Руска Америка. Пръв помощник на Шелихов е българинът от Македония Евстрат Иванович Деларов [120]. Той взема най-активно участие в изследването на Аляска и островите около нея. През 1786 год. той води експедиция за изследване на Алеутските острови. През следващите 4 години той управлява руските селища в Америка с център на о-в Кодак. Така един българин става първият европейски управител на Аляска. От Кодак Деларов организира няколко ловни и изследователски експедиции, но не се задоволява само с това. Той лично плава, командвайки корабите из залива Аляска и край Алеутската верига. Деларов открива остров Унга - най-големият от Островите на Шумагин. Като оценка на неговите заслуги един от архипелазите на алеутската верига е наречен от руснаците "Острови на Деларов".

Авторът на идеята за ООН

Инж.Никола Димков бил преуспял промишленик в Цариград, но това не го задоволява. Той е един от тези, които смятат, че могат да променят света. Или поне могат да опитат да го променят. В края на 1916 и началото на 1917 година той написва книгата "Звезда на съгласието" с подзаглавие "Постоянен световен съвет". Книгата е смел, но обоснован проект за създаване на световна организация за мир. Димков превежда книгата си на различни езици и я изпраща на много държавни глави и правителствa [121].

Според биографите на Димков, президентът на САЩ Томас Уилсън, който е инициатора за създаване на Обществото на народите, също е разполагал и с проекта на инж.Димков [122]. Обикновено се цитира историографа на Уилсън - Бекер, според който "нито една идея не принадлежеше на самия президент - всички бяха заимствувани от другите, но все пак президентът беше работил много по създаването на устава и целият свят свързваше Обществото на народите с името на Уилсън."

Никола Димков е роден през 1858 год. в село Горно Броди близо до град Сер. Той бил третото от 7-те деца на Кипра и Димко Халембакови. Завършил с отличие Пловдивската гимназия, получил стипендия и учил технически науки в Париж. Установява се в Цариград, където намира време да изучава философия и да разсъждава за устройството на човешкото общество. Димков се занимавал активно и с българските дела, поради което бил избран за съветник на Екзарх Йосиф, чието седалище до 1915 год. било в Цариград.

Българите в Сев.Америка

 

"Ние всички сме се учили да летим от г-н Йорданов"

Нийл Армстронг - първият човек, стъпил на Луната

Значителна българска емиграция има в САЩ и Канада. Броят й към 1989 год. се определя на 130 - 140 000 души [123], от които около 120 000 в САЩ и към 20 000 в Канада. Вестник “Работа и живот в чужбина” - бр. 48 от април 1996 год., отбелязвайки че от 1989 до 1995 год. България са напуснали 500 000 души, сочи за 1996 год. цифрата 250 000 българи общо в Сев.Америка и Австралия, от които 130 хиляди в Канада. Според председателя на дружество “България - Канада” - г-н Дамянов нашенци в тази страна към началото на 1996 г. са около 40 000 /в-к “Пловдивски новини” - 13.03.1996 год.. Само в Торонто има три български православни църкви /в-к “Арт - клуб” бр.20 за 1996 год./.

През 1911 год. в щата Ню Мексико се създава първото българско градче в САЩ, наречено София. През същата година е образувана българска колония и в щата Луизиана, близо до границата с Арканзас. През 1913 год. наши имигранти основават "град Македония" в Тексас на 52 мили от Хюстън. Според В.Трайков [124] българската колония Македония съществува и до днес.

В САЩ има доста известни българи. Безспорно най-известен за нас сега е Джон Атанасов (1903 - 1995) - изобретателя на компютъра.За него е писано и говорено достатъчно. Затова ще кажа само едно - опитайте се да си представите днешния свят без компютрите. Баща му - Иван Атанасов пристига в Америка от с.Бояджик - Ямболско и завършил университета в Колгейт. Дали роденият в Америка Джон Атанасов се е чувствал българин не знам, но ако баща му не беше отпътувал от България за Америка, той просто нямаше да се появи на белия свят.

 

Повече за Джон Атанасов и неговото изобретение можете да прочетете в Интернет на адрес:http://inventors.miningco.com/library/weekly/aa050898.htm

Друго известно име е това на летеца и авиоконструктора Асен Йорданов, роден на 2 септември 1886 год. в София. Той завършил авиационно училище в Париж. Участвал е и в трите войни, които води България в началото на ХХ век [125]. А. Йорданов е конструирал през 1915 год. първия наш самолет. По време на Първата световна война се отличил на фронта като свалил 9 вражески самолета. През 1921 год. той емигрирал в САЩ, където основал въздухоплавателно училище и става технически съветник на редица самолетостроителни компании. Според в-к "Марица" [126] Асен Йорданов е конструктора на военнотран-спортния самолет "Дакота"/DC - 3/. Това e на пръв поглед съвсем непретенциозно самолетче: може да вози 21 - 32 пътници със скорост до 260 км/ч. Но тъкмо неговата непретенциозност и пословична сигурност го правят известен. Времето показва, че е създаден НАЙ-УДАЧНИЯТ САМОЛЕТ В СВЕТА! "Дакота" е произведен в огромни количества - над 130 000 броя, между които и 2 000 произведени по лиценз СССР под името ЛИ-2 [127]. Тези самолети се използват необичайно дълго време - чак до днешни дни.

   Сред техническата интелигенция по-известни са : инж.Александър Георгиев, завършил университета в Дейтън - Охайо, изобретател в областта на радиотехниката, проф. Рамаданов - преподавател по техни-чески науки в универ-ситета Корнуел, др. Георги Фурнаджиев - виден физик в Ню Йорк, инж. Васил Коджабанов от Битоля, президент на големи фирми в Ню Йорк, др. З.Ангелушев - член на академията на науките в Ню Йорк, специалист по борбата с шума.

В химията - д-р Спас Иванов от Севлиево - със значителен принос в патологията на растенията, професор в университета в Мадисон, Уисконсин. Проф. Попов - преподавател по химия в Айова , Станиел Тончев - един от най-изтъкнатите български химици в САЩ, дошъл в Америка през 1906 год., завършил Държавния университет на Минесота в Сент Пол.

В Америка придобиват известност сред медиците д-р С.А.Петров - авторитетен специалист по туберкулозата и в бактериологията, д-р Тома Димитров от с.Арменско - Леринско, завършил в Торонто, специали-зирал в Пенсилванския у-т, оставил светла диря в канадската и американската хирургия, д-р Асен Керемикчиев от Търново, завършил в Париж, автор на 4 капитални труда, за които е награден с медал от правителството на САЩ, практикувал в Ню Йорк. Георги Кирков от с.Лаген - Леринско, дошъл в САЩ през 1912 год. става известен с изнамереният от него мехлем за рани и изгаряния.

След 1945 год. става популярен откривателят на производството на изкуствен хлорофил др. Калоянов /1960 г./, д-р Георги Табаков от Акрон, Охайо, издал голям труд "Медицината в САЩ и СССР"

Семейство Цанови е излъчило вече три поколения видни личности: Бащата Андрей Цанов идва в Америка преди Освобождението на България, следва в университета в Корнуел. Неговият син Радослав Цанов завършва висшето си образование през 1910 година, а от 1914 год. вече e професор по философия и педагогика в института Раис в Хюстън - Тексас. Той публикувал редица книги по философски и етични проблеми.Известност добива книгата му "Цивилизация и прогрес", издадена през 1971 год. Братът на Радослав - Владимир Цанов завършил Харвардския университет и работи като журналист. Като представител на Асошейтед прес в Санкт Петербург се среща с най-известните държавни мъже по онова време. Дъщерята на проф.Р.Цанов - Катерина Броун е декан на факултет в в института Райс в Хюстън , а племенникът му - Андрей Цанов, емигрирал в Щатите през 1951 год. работи като инженер в Кливлънд, Охайо.

Други известни българи са проф. Вангел Сугарев , завършил в Харвард, преподавател по история в Тексас /брат на войводата Георги Сугарев/. Марин Пундев - преподавател по история в Калифорнийския у-т в Нортридж, публикувал много студии и книги по история на Източна Европа, проф. Любомир Делин - директор на Института за руски и източно-европейски проучвания,проф.Боримир Йорданов - класически науки,проф. д-р Александър Райнов - езиковед в Калифорния, проф. Петър Христов - Сан Франциско, проф. Борис Кременлиев - музиколог в Лос Анджелес, проф. д-р Димов-Богоев в Сиракюз, проф. Панайот Бъчваров - председател на факултета по философия в у-та в Айова, автор на много книги, проф. Филип Шашко - изтъкнат специалист по история на Изт. Европа в Милуоки.

В изкуствата са известни Иван Георгиев - цигулар, капелмайстор на Индианополския симфоничен оркестър, Крум Багрянов - тенор-солист, Доротея Якимова от Гери - Индиана - певица, Христо Дафов - преподавател по цигулка в Кралската консерватория в Торонто, Веси Кадемова - известна балерина, проф. Петър Котов - преподавател по музика и диригент в Qент Луис, Васил Христов от Битоля - художник портретист и пейзажист, Атанас Качамаков - скулптор и писател, спече-лил през 1935 год. награда "за най-значителен принос в американската литература за деца". Качамаков оглавява Училището за изкуства в Лос Анджелес. Проф. Иван Досев от Габрово преподава изобразително изкуство в Щатския университет в Минеаполис, Минесота. Никола Манолов от Търново е преподавател по музика в консерваторията в Чикаго, композитор и музикален критик. В Америка твори и Христо Явашев - роден през 1935 год. в България.

На 12.11.94 год. Българска телевизия съобщи, че дори и най-популярният американски приключенски сериал за Рамбо е дело на режисьор от български произход - Тед Кочев.

През 1909 год. в Новия свят дошъл Дончо Колев от с.Чадърлий - Севлиевско. В началото започнал работа в стоманолеярната индустрия. Като видели голямата му физическа сила, приятелите му - американци го насочили към борбата. Така на тепиха се появил прочутият Дан Колов.

Хенри Каранджиев от с.Смърдеш - Костурско - става президент на централната банка в Гранит-сити. Иван Кънчев от Габрово, дошъл в Америка през 1903 год., постъпва на полицейска служба в Милуоки, Уйскънсин. След 1921 год. се издига в Държавния департамент на правосъдието във Вашингтон, където отговаря за Милуоки и околностите му. Проф.Никола Долапчиев, завършил в САЩ и специализирал там наказателно право става почетен член на Американската академия по криминология в Чикаго през 1932 год. След победата на комунистите в България емигрира в Щатите, където пише книга за България,излязла след смъртта му в 1972 г.

Тома Тамаш е избран за щатски сенатор в Охайо, а Стоян Христов - за щатски сенатор във Вермонт. През 1975 год. Иван Лебамов става кмет на Форт Уейн като представител на Демократическата партия. В съседния Индианаполис Борис Медич става председател на Търговската камара.

През тоталитарните години към Пловдивската община се обръща кметът на Форт Уейн - Индиана [128]. Предлага побратимяване на двата града - много българи имало там и им се искало да общуват със сънародниците си, а и с нещо да помогнат. Кметът на американският град е споменатият Иван Лебамов. Пловдивските общинари искат разрешение от тогавашните власти за да завържат връзка, но така и не го получават. Последен опит да пробие "Желязната завеса" прави фирмата "Индустра" от Форт Уейн през 1975 год.

Българите в Латинска Америка

Най-много са българите в Аржентина. Започнали да прииждат там след 1906 година. Особено много емигранти се появили след септемврийското въстание на 1923 год. Българите се установяват в столицата Буенос Айрес, в близкия град Берисо, в земеделската провинция Чако, в Патагония.

Аржентина привлича с това, че е една от най-развитите страни на Латинска Америка,а по промишлена продукция на човек от населението е на първо място на континента. Затова в началото на века около 20 000 българи се заселват в тази страна. От тях над 5 000 се установяват в провинция Чако, чието население е под 500 000. Официално е признато, че "с трудолюбието и упоритостта си българските заселници проправили пътя на прогреса" в тази добре развита сега провинция [129]. Над 1000 души се заселили в Патагония, предимно в района на Комодоро Ривадавиа като работници в нефтената промишленост.

Около 4 000 души предпочитат съседен Уругвай. Те се установяват предимно в столицата Монтевидео.

В Бразилия живее инж. Генчо Табаков. Завършил в Прага, оженил се за швейцарка. В навечерието на Втората световна война получил повиквателна, но вместо да служи на фашистите заминал за Бразилия. Установил се в Сан Паулу, където създал свое предприятие за производство на кабели. В Сан Паулу се заселил и Джакомо Франко. Роден и живял в Пловдив, той е женен за българка от същия град. Изселват се от България в 1939 г., когато за евреите в Европа става опасно. Г-н Франко става известен индустриалец и милионер. Синът му е президент на спортната асоциация на 14-милионния Сан Паулу.

В столицата на Перу се заселили през 1938 -1940 г. инж. Благой Дочев и инж. Пенчо Дочев. Една от солистките на балета на Перу се нарича Роза Петрова, а между най-известните архитекти на страната е Елка Попйорданова от София.

В Колумбия е много популярен жителят на столицата Богота Димитър Митов от Пернишко. За него разказа Българска телевизия на 2.08.1995 год. Той е инициатор на движението "излез, ако можеш". През почивните дни Д.Митов редовно извежда жители на Богота в околностите на града, където да отдъхнат и да се полюбуват на красотите на природата. Той открил мястото на легендарното езеро, в което според преданията индианците скрили съкровищата си от европейските завоеватели. Испанците източили езерото, за да открият тези съкровища. Д.Митов с цената на много усилия възстановил това изключително красиво езеро и днес то носи неговото име - "езеро Митов".

Във Венецуела живее Теодоро Петров - един от най-известните комунистически дейци в света през 60-те години. В Латинска Америка популярността му може да се сравни само с тази на Ернесто Гевара. Той е водач на Венецуелката комунистическа партия, партизански командир, организатор на сензационно бягство от най-добре охранявания затвор в страната. Събитията в Чехословакия през 1968 год. карат Петров да преосмисли възгледите си. Той започва да разбира тоталитарната същност на режимите от "социалистическия лагер". Сега Теодоро Петров е водач на социалистическата партия на Венецуела - една от големите партии, които реално управляват страната.

Във Венецуела живее и Стефан Цонев - дългогодишен председател на Съвета на де
ловите среди в Маракайбо.
копирано от нет

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, Божо. За помощта нкъм с...
30.11.2018 06:35
Здравей, Божо. За помощта нкъм съседите българите сме добре в положителния сектор. Много пъти сме помагали на Византия, но рядко сме получавали помощ. Дори и в новото време ние се бием добре и Първата Световна война продължава по-дълго.
Поздрави!
цитирай
2. bojo12345 - Здравей, barin. Ние сме участници в събитията сега, а за другите четем нечий прочит.
30.11.2018 15:37
Трябва да бъдем обективни - отнасяме се добре според нас, но според другите така ли е? Англия също се отнася добре с колониите си?!, но въстания и метежи е имало,дори и една гладна стачка на Ганди е повлияло на политическите отношения. Та и сега Австралия чака кралицата да си отиде от този свят, за да признаят независимостта им, по официални данни. Значи - култура, интелигенция, но свободата е собствено отношение към себе си и околните. А че са постигнали всичко с оръжие и са грабили е ясно на всички.
За войните - сега също върви една перманентна война на целия свят. Какво става със свободата? В България свободата е на първо място от векове. Остава и да я видим.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628330
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18517
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031