Енергиен хармонизатор – ЖЕЗЪЛЪТ
                                             уста Дарин Божков


Преди години, под мое ръководство синът ми, Никола, изработи гега. Беше ученик в националната гимназия за приложни изкуства. Трябваше да му покажа как се прави проучване, събиране на сведения, анализ и как се създава форма на базата на тази информация.

Работейки по този проект, направихме символична връзка между гегата и жезъла и се докоснахме до ценности, които наричаме непреходни и общочовешки. Бях заинтригуван и дръзнах да работя по един от атрибутите на ранговото достойнство – жезъла. Започнах да събирам информация. Власт, инструмент, символ, връзка между Земния и Небесния свят – това е анализът от историческия преглед на жезъла. В съзнанието ми започнаха да изплуват конкретни образи, а първото нещо, което търся в изграждането на пластичната форма, това е архитектониката. Когато започнах работа по първия си иконостас, предназначен за ортодоксален храм, пред мен стояха въпросите: – “Как да проектирам иконостаса в синтез с архитектурата?” и нещо, което ми беше направило впечатление – “Има ли връзка между архитектониката на фасадата на храма и архитектониката на иконостаса?”. Той също представлява фасада, разделяща земния от Божествения свят. Съпоставих фасадите и на храмове от различни периоди от историята на изкуството и за първи път преброих поясите на вертикалното членение.

       

ЧУДО! Поясите са седем – седемте стъпала на храма! Още на входа фасадата ни показва пътя на нашия духовен растеж: от трите първи стъпала, през най-динамичната част – колонадата, до хоризонталната конструкция – архитрав, фриз и корниз – вътрешно хармонизирана и уравновесена, където силата на колоните се е превърнала в мощ, готова да понесе тежестта на фронтона ( тежестта на небесните дарове ). За да се достигне до знанието на Небесния Храм, човек трябва да се преустрои – вътрешно да се реализира, изкачвайки седемте стъпала на храма по пътя към светлината. Архитектоничната структура на храма е въплътена в жезъла за да стане той инструмент за Пътя към Висшите светове.



Следващото обстоятелство, което прави впечатление е образността и символите в детайлите от различните архитектонични пояси в храмовата архитектура. Символно послание, което е било необходимо да се предаде на човечеството в съответния етап от развитие.

Трябваше да събера архитектоника и символика в едно. Архитектониката ни показа стъпките на нашия духовен градеж. Сега тези стъпки трябваше да бъдат наситени със съдържание чрез символи, изобразяващи пътя на духовната трансформация на човечеството от нашето време – периода на преход от епохата на “Риби” към епохата на “Водолей”. Затова първо маркирах знака на Водолея в основата на жезъла и той се осмисли като жалон на времето. Повечето хора, тръгнали по духовен път на развитие, търсят естествените пътища, заложени в тях още преди самото раждане. Важна предпоставка в процеса на себеосъзнаване е овладяването на четирите елемента на човека – Земя, Въздух, Огън и Вода, и постигане на Квинтесенцията – петия елемент. Четирите елемента са първоосновата на естествените форми на нашия свят, изградени не по пътя на натрупването, а на превръщането и свързването. Тайната за четирите елемента е в тяхната противоположа позиция и еднаква тежест. Превръщането, видоизменянето и облагородяването на елементите са заключени в човешкото тяло, а древните алхимици са казвали:”Четирите елемента не са нашите четири елемента “, т.е. невидимата им страна се изплъзва на чисто материалното (профанното) разбиране. Основните елементи вече бяха в основата на нашия инструмент за духовния път – жезъла!







Четирите елемента и квинтесенцията, като основна субстанция на човека, се изобразяват заедно с неговия звезден знак – пентаграма.

Звездата с пет лъча отвежда, най-вероятно, към школата на Питагорейците, чието свещено число е пет. Позната ни е и от символите на великия посветен от античността – философът Платон. При Платон имаме пространственост, обемност, развитие на информацията, съдържаща енергийните характеристики на основните елементи. За Платон главната и най-сложна фигура е тази, която олицетворява космоса – пентагондодекаедъра. А той е съставен от пентаграми, съединени така, че образуват структура, най-близка до най-съвършената космическа форма – сферата. Но не сферата въобще, а енергийната сфера на структурите, на които може да се развиват еволюционните процеси на живата материя и главно Човекът. Енергийната структура на Земята е точно такава. Ако принадлежиш към школата на Питагор и само споменеш думата “додекаедър” – ще загубиш живота си. Ето колко свещено е това тяло. Додекаедърът съответства на Quintessence. Ето защо кристален пентагондодекаедър определя точката в жезъла, съответстваща на нивото, което свързва човека с фините светове. В архитектониката на жезъла, това беше нивото на корниза – границата с фронтона.

         

Останалите платонови тела също са взаимосвързани с елементите: огън – тетраедър, земя – куб, въздух – октаедър и вода – икосаедър. На микроскопично равнище додекаедърът и икосаедърът са взаимосвързаните параметри на ДНК – матрицата на живота. Дан Уинтър показва в книгата си “Математика на сърцето” молекулата на ДНК, конструирана въз основа на взаимовръзката между додекаедъра и икосаедъра. Двойната спирала се свързва и със Спиралния път – Космически закон за духовния път. Представен като виеща се стълба, символизира личния ни стремеж на духовно извисяване към единното съзнание – Пътят до Центъра.

Реших да прорежа в дървото двойна спирала в пояса на колоната – пространството за трансформация на енергията, но попаднах и на още информация. Информация за аспектите, които отличават всяко трансформирано ново ниво на съзнание. Един от тях е промяната в матрицата – човешката ДНК. Сега информацията за хромозомите и ДНК бе адаптирана към времето на Водолея. Изградих в активното пространство на жезъла спиралния път и матрицата на живота, и то в трансформацията, показваща еволюционния път, по който върви човечеството. Жезълът на единното съзнание се въплъти във форма.

Колоната беше готова да понесе архитрава. Вертикалът трябваше да се успокои в хоризонтал. Дуалистичното трябваше да се уравновеси от центъра. Точка в кръг и два вертикала, тангиращи с кръга. Това е знакът от нивото на архитрава в жезъла.

Човек става по-съвършен с помощта на интегриращата и озаряваща сила на издигащата се енергия. Достигайки кристала пентагондодекаедър, вече го определихме като точката на връзка с новото съзнание, ние символично се изкачваме до небесната твърд – фронтона, а там ни посреща Всевиждащото око на нашия Отец.

Сияйната енергия се възприема като трансформиращ елексир, чрез одухотвореното виждане – събуденото трето око (епифизата), капитела на колоната в нашия жезъл.

Чрез езика на символите, свързани с пътя на духовно израстване, до трансформираното ниво на единно съзнание през новото време, жезълът прие образа на символ на новата култура през епохата на Водолея.



Досега говорихме за човека и космоса, и тяхната субстанционална, и енергийна взаимовръзка.

Сега ще разгледаме човека, вписан в структурата на планетата, като основен модул, като символ на Златното сечение и проявата на Троичността на творчеството в неговите три основни плана: Божествен (кръг), Материален (квадрат, земя), и човек (пентаграм).

Това веднага ни насочва към канона на Леонардо да Винчи.

От известната рисунка ще извлечем онова, което е необходимо за нашето изследване.

Първо, центърът на квадрата, описан около фигурата, съвпада точно със средата на тялото – мястото, където се намират първите осем клетки. Второ, около фигурата с разтворени крака встрани е описана окръжност, чийто център съвпада точно с пъпа. Ако преместим центъра на кръга така, че да съвпадне с центъра на квадрата, двете фигури ще бъдат в отношението, при което по централните оси кръгът се намира на една длан разстояние от квадрата, а разстоянието, с което преместваме окръжността е също една длан.

Един втори опит ни показва, че ако опишем окръжност, вписана в квадрата (около фигурата в канона на Леонардо) и опишем друг кръг, чийто център се намира върху вече приетата външна окръжност, ще получим отношение между окръжности равно на отношението между Земя и Луна. Радиусът на Луната, отнесен към Земята с модул – човешката фигура е разстоянието до точката на разширеното съзнание. Казано по друг начин, трансцедентната точка ( в жезъла съответства на кристала пентагондодекаедър ) съвпада с центъра на Луната (при положение, че Луната опира Земята) и се намира на една човешка длан от главата на човека, ако човека е вписан в окръжността на Земята. Освен това, периметърът на квадрата, описан около Земята и обиколката на окръжността, минаваща през центъра на Луната (от същата графика) са равни.


Друнвало Мелхизедек вписва първите осем клетки на човека – яйцето на живота, в канона на Леонардо и сравнява получения модел с пространствения модел на куба на Метатрон. Също така описва, че докато търси отношението между кръга и квадрата в куба на Метатрон, получава информация, че обиколката на окръжността и периметърът на квадрата са равни. Отношението между квадрата и кръга е отново същото. Това е така наречената квадратура на кръга.


Но ето и още един факт. Начертаваме хоризонтална линия през центъра на Земята до обиколката й, после свързваме точките на пресичане с центъра на Луната и получаваме триъгълник с точните пропорции на Великата пирамида в Египет.


Размерите на Земята, Луната, Човека и първите осем клетки са в хармонично отношение. Това определено ме въодушеви да потърся връзката между разгледаната космическа хармония и жезъла, и да го пропорционирам в съобщение с нея.

Определих жезъла като инструмент за космическите отношения с единица мярка “човека”.



Жезълът вече е определен като отношения. Той съдържа в себе си отношението между Земята и Луната, и между Човека и първите осем клетки, заключени в квадратурата на кръга.

Като художник-дърворезбар ежедневно използвам стандартите от системата “Модулор” на френския архитект Льо Корбюзие. Тя работи, обединявайки фут-инчовата и метричната система. Фут, инч, стъпка, лакът, педя – мерки, свързани с човека. Още по-важното – в пропорция на Златното сечение. Като единица мярка са взети размерите на човек с височина 6 фута, което е закръглено в система “Модулор” на 183 см. Нямах търпение да наложа фигурата от Модулора върху схемата, илюстрираща отношението между Земята и Луната. Вписвайки човешката фигура в окръжността, представляваща Земята, вдигнатата й ръка съвпадна с далечния край на окръжността, представляваща Луната. Вълнението ми бе възнаградено. Златното сечение отново доказа Великата синхронност, а жезълът се превърна в неин инструмент.


Жезълът беше определен като отношение, вече имаше и мерна стойност. Чрез системата на Модулора определих и размерите на отделните пояси, изграждащи архитектониката му.

Уста Кольо Фичето е предпоследният Велик майстор на оперативните зидари в България. Изучил занаята в Цариград и Персия. По-късно, в Италия, се среща с Гарибалди. Изгражда едни от най-внушителните архитектурни образци на строителното изкуство в България през ХІХ век. “…Неговата тояга – жезъл е била нещо като четиризначна таблица, с която е правел бързи и точни сметки. За съжаление никой не е успял да съхрани този ключ, чрез който бихме се добрали до много от тайните му.” – пише Румен Василев.
                                                                                                           продължава.