ИЗГУБЕНИТЕ МУЗИ НА БЪЛГАРИЯ:
КАКВО СТАВА С ПРОЕКТА ЗА БАНЯТА В ОВЧА КУПЕЛ?
Милва Цветкова 18 май 2020

                                                 



Минералната баня в Овча купел е построена през 1933 г. от известния архитект Георги Овчаров. Величествената ѝ архитектура обединява умело както духа, така и достолепието на Царска България. Банята, която понастоящем е паметник на културата, обаче, не е просто сграда. От земните недра под нея блика вода с изключителни, научно доказани лечебни свойства.

Наричат я „жива вода“. Според експерти, температурата ѝ не е твърде висока, което позволява да бъде използвана от хора с хронични оплаквания, както и от здрави с цел превенция от патологии на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, ортопедични и травматологични заболявания.

Само няколко години след построяването ѝ, именно заради близостта с лечебния извор, на няколко метра разстояние е изградена и Националната специализирана болница за физикална терапия и физиотерапия.
Банята и болницата заработват в пълна симбиоза, а постигнатите резултати са забележителни.
                                          

По думите на бивши служители, медицински лица, освен двата огромни басейна на приземния етаж, вип-залите и външните плажове, е имало етаж, специално пригоден за хора със специални нужди. Там те са били обучавани да бъдат полезни на себе си и обществото. В банята са били лекувани редица заболявания на периферната нервна система и е било поддържано състоянието на пациенти с нелечими болести, увеличавайки значително прогнозата им за живот.

В края на 80-те години банята е затворена за реставрация, но така и не дочаква този момент. До 2017 г. сградата е собственост на Министерството на здравеопазването, под опеката на Националната специализирана болница за физикална терапия и физиотерапия.





След възникнал мащабен пожар собствеността е иззета и прехвърлена безвъзмездно на Столична община с решение на Министерския съвет (според охранителната фирма, ангажирана в обекта днес, пожарите там са чести – само през последните месеци такива са възниквали неколкократно). Целта на прехвърлянето на собствеността към Столична община е била незабавното започване на реставрационна дейност.

Въпреки обещанията, днес, три години по-късно, положението вътре е отчайващо – напълно сринати покриви, изпочупени веранди, избити прозорци, рушащи се стени и постоянни набези на съмнителни лица. Сред архива, някога помещавал се на последния етаж, сега разхвърлян по подовете на обширните помещения, намираме огромно количество специализирана литература и безкрайно дълги списъци с имената на пациенти от цял свят, идвали за лечение именно тук.

                                                 



През 2019 г. беше обявена обществена поръчка за пpoeĸтиpaнe и изпълнeниe нa peĸoнcтpyĸциятa нa сградата. Проектът включваше както дa ce възcтaнoви бaлнeoлoжĸия ĸoмплeĸc, така и дa бъдe cъздaдeн „цeнтъp зa въpxoви пocтижeния“, в ĸoйтo дa ce изcлeдвaт лeчeбнитe cвoйcтвa нa минepaлнaтa вoдa за човека, животните и растенията. Предвиждаха се още музикални и визуални помещения, VR-инсталации, интерактивни екрани, заседателни и конферентни зали.

Планираше се финaнcиpaнeтo да бъде ocигypeнo пo Oпepaтивнa пpoгpaмa „Hayĸa и oбpaзoвaниe зa интeлигeнтeн pacтeж“ като част от по-мащабен проект, свързващ чрез обща дейност банята, бившия ресторант „Яйцето“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и старата сграда на Софийския университет на ул. „Гурко“.

Срокът за кандидатстване изтече на 19 август 2019 г. Оттогава никаква официална информация не бе оповестена…

В края на март 2020 г. направихме многократни опити да се свържем с отговорните за реставрацията институции.
С учудване разбрахме, че сградата е прехвърлена под опеката на Регионалния исторически музей на София (който понастоящем се намира в сградата на Централната минерална баня). Напразни останаха и множеството опити за контакт с директора на музея – г-жа Венета Ханджийска. Тя се оказа напълно неоткриваема, особено след като информирахме секретарката ѝ за причината за нашите обаждания.

Свързахме се и с Националния институт за недвижимо културно наследство, където арх. Стоянова ни уведоми, че проектът за реставрация вече е избран и ще бъде осъществен, както по отношение на банята в Овча купел, така и за тази в Горна Баня. Изключително съмнителен факт, имайки предвид, че за сградата в Горна баня, която също е паметник на културата, обществена поръчка никога не е била обявявана.

За наша изненада, в края на април стана ясно, че обществената поръчка за реконструкция на минералната баня в Овча купел е била прекратена, след като Националният институт за недвижимо културно наследство е изпратил становище до общината, че проектът не е съобразен с историческата стойност на сградата.

Това, разбира се, повдига няколко логични въпроса: ако общината няма ясна стратегия за реставрация на сградата, защо преди три години насилствено я иззема от Министерството на здравеопазването и Националната болница за физикална терапия и физиотерапия?

                                                  

Защо се обявяват обществени поръчки, предварително обречени на анулиране и провал?

Ако предвидените в обявената обществена поръчка музикални и визуални зaли, VR-дeмoнcтpaции c интерактивни екрани, и помещения за зaceдaния и конференции са несъвместими с историческата стойност на сградата, тогава кой и защо позволи Централната минерална баня да бъде превърната в Регионален исторически музей ?

Нима Царските конюшни не бяха идеалното място за музей на София? Същите онези, които бяха продадени на безценица и после опожарени (дали това стана случайно или умишлено е отделна тема).

И тъй като проблемът с минералните води обединява всички извори на територията на София, нека си припомним, че първите обитатели на днешната столица, датиращи от второто хилядолетие преди Христа (Бронзовата епоха), са населявали именно териториите в непосредствена близост до минералните извори. Същите извори са основната причина тракийските племена трери и тилатеи да основат именно тук своя „Сердонполис“ .

Когато римляните настъпват в областта през 28 – 9 година пр. Хр., те изграждат най-важните за инфраструктурата си сгради именно около днешната Централна минерална баня – т.нар. „централен извор“. Термите, построени през ll в. сл. Хр. са така нареченото „топло сърце“ на Улпия Сердика. Римският император Гай Галерий Валерий Максимиан избира да прекара тук последните години от живота си, защото минералните води на „централния извор“ на Сердика са единственото облекчение за нелечимата му болест.

А римският каптаж на минералния извор, изграден тогава, оцелява и се използва до 1912 г. – до изграждането на Централната минерална баня.

В годините на Царска България неслучайно около всички минерални извори биват изградени монументални структури с изключително културно и архитектурно значение.



И не на последно място – музеи, „центрове за върхови постижения“ и конферентни зали биха могли да съществуват навсякъде, а минерална баня – само в непосредствена близост до топлия минерален извор.

През последните месеци имах възможността да посетя реставрацията на Банята в Банкя и да се запозная с екипа, ангажиран с нея. Следях реставрационната дейност отблизо и с учудване установих, че там кипеше усилен труд и в най-студените зимни дни, и във времето на строга карантина! В общество, в което алогични стратегии и действия ни принудиха да се съмняваме във всяко добро намерение, си зададох въпроса – дали г-н Борисов не възнамерява да превърне Банкя в „термалния център“ на София и областта, умишлено неглижирайки всички останали минерални извори и изградените до тях монументални структури, обричайки ги на разруха или на промяна на тяхното предназначение?

В заключение, ако София възниква като селище през второто хилядолетие преди Христа именно благодарение на минералните води, въпросът за тях не бива да бъде отправян само към Столична община, Националния институт за недвижимо културно наследство, към архитекти или директори на музеи. Защото всички те са временни!
Вярвам, че най-същественият въпрос стои пред всички нас като нация и общество.
                                               
Въпросът е докога ще бъдем така безмълвно безразлични към малкото оцеляло богатство, което би трябвало да защитаваме с цената на всичко?

Водеща снимка Милва Цветкова. Вижте още снимки във фейсбук страницата Минерална Баня Овча Купел