Ето и някои от по-главните действащи лица в управлението
на страната тогава:

1. Кимон Георгиев* („Звено") - министър-председател;
2. Добри Терпешев (БРП) - министър без портфейл;
3. Антон Югов (БРП) - министър на вътрешните работи;
4. д-р Минчо Нейчев (БРП) - министър на правосъдието;
5. полковник Дамян Велчев - министър на войната;
6. Димо Казасов* („независим") - министър на пропагандата;
7. Никола Петков (БЗНС) - министър без портфейл;
8. проф. Петко Стайнов („Звено") - министър на външните
работи;
9. проф. Станчо Чолаков („Звено") - министър на народното просвещение;
10. проф. Петко Стоянов („независим") - министър на финансите;
23111. Димитър Нейков (СДП) - министър на търговията, промишлеността и труда;
12. Асен Павлов (БЗНС) - министър на земеделието и държавните имоти;
13. Борис Бумбаров (БЗНС) - министър на обществените
сгради, пътищата и благоустройството;
14. Ангел Держански (БЗНС) - министър на железниците,
пощите и телеграфите;
15. Григор Чешмеджиев (СДП) - министър на социалната
политика.

Това престъпно и незаконно правителство на ОФ с указ №13
разпуска ХХV-тото Обикновено народно събрание, освобождава
регентите и подготвя Геноцида, извършен над българския народ,
като приема редица антиконституционни наредби - закони
и актове в режим на комунистическа военна диктатура (155).

По време на арестите много български патриоти и военни
от висшите чинове предпочитат да се самоубият, отколкото да
попаднат в ръцете на комунистическите изверги и сатанинските
изчадия от НКВД. Сред тях са: поручик Петър Добрев Петров
от Шуменския гарнизон; офицер от запаса полковник Славейко
Василев - министър от кабинета на Иван Багрянов; генерал Кочо
Стоянов - командир на 5-а армия, и съпругата му; полковник
Сава Куцаров - директор на полицията; Паскалев - началник на
Софийското полицейско училище; капитан Радев от Военното
комендантство и други.

Други са убити по най-зверски и подъл начин без съд и присъда:
- На 10.09.1944 г. в село Долни Лозен, Софийско, войнишки
комунистически комитет сваля от пилона националния трикольор и
издига червено знаме. Батарейният командир поручик
Георги Дървингов заповядва да се свали комунистическия флаг
и издигне отново трибагреникът. Разстрелян е на място.
- На 12.09.1944 г. командирът на 4-та армия генерал-лейтенант
Атанас Стефанов, пътувайки се от София за Плевен, подло
е убит от комунистката-партизанка Митка Гръбчева. По-късно
нейната дъщеря Иванка Гръбчева като режисьор прави филма
"Черните ангели", в който са пресъздадени епизоди от дейността
на терористичните комунистически бойни групи в София и
,великите подвизи" на майка й.

- Много жертви дава Съюзът на българските национални
легиони (СБНЛ), който по това време наброява близо 300 000
членове. Христо Недев - водач на легиона във Варна, пребит от
бой, е завлечен в Морската градина и обесен на едно дърво. Иван
Йотов - водач на легиона в Пазарджик, и Стамен Лазов - водач
на легиона в Пловдив, са извлечени от домовете им през нощта
и са убити. Генчо Генев - водач на легиона в Габрово, е убит и
заровен някъде в местността Узана. Марко Димитров - водач
на легиона в град Бяла Слатина, и още 30 легионери са арестувани,
изведени извън града и разстреляни. В местността Девол
край Веслец около 100 легионери, събрани от околните села, са
избити най-жестоко, като са им отрязани главите и насечени с
брадви телата. В местността Бутово край Враца са избити около
100 легионери.
 
Арестуваните водачи на легиона в град Вин - йеромонах
Паладий и Валентин Шутилов, заедно с много техни другари легионери
са простреляни като мишени пред
погледите на другите, очакващи смъртта си. На йеромонах Паладий
най-напред му извадили очите, след което го убили.

Местността Бутово е гробницата на легионерите. Там са били откарвани
легионерите от околните селища и масово избивани,един от най-ярките
примери за комунистическите
зверства е избиването на 200 ученици легионери в мазето на училището
в град Оряхово (129).
- В село Козаревец (Горнооряховско) в гората Мешето след
5.09.1944 г. всяка вечер в продължение на близо месец разстелват и
избиват с колове и мотики десетки хора. Отначало ги
огребвали полуживи и местните хора чували как стенат в позаритите
гробове. После започнали да ги палят (Холокост),
за да заличават следите. Избитите са от Велико Търново, Горна Оряховица,
Долна Оряховица и околните села. „Безследно
изчезнали" 274 души, предимно интелектуалци - учители, адво-
кати, лекари, търговци, свещеници, банкови и кооперативни деятели и богати
селяни. При ексхумацията на масовия гроб след
1989 г. се установява, че някои са простреляни в главата (по образец на
екзекуция на НКВД), на други са отрязвани главите и
камион е прегазвал труповете (9).

- На 08.09.1944 г. е убит генерал-лейтенант Никола Христов - командир на 3-та армия; на 10.09.1944 г. е убит генералмайор Асен Карев, командир на 12-та пехотна дивизия; на
14.09.1944 г. е убит генерал-майор Антон Ганев, командир на трудови войски; на 01.09.1944 г. е убит офицерът от запаса генералмайор Кючуков, бивш командир на 7-ма Рилска дивизия; на
27.09.1944 г. е убит офицерът от запаса генерал-майор Георги Тенковски, бивш командир на конницата.
- На 23.09.1944 г. безследно изчезва (убит без съд и присъда) архимандрит Иреней (1910 - 1944 г.), доктор по философия от Римския университет, протосингел на Софийската митрополия, председател на Духовния съд. По същия начин в различни
части на България по заповед на комунистите-талмудисти (антихристи и атеисти) са убити над 150 български свещеници с различни санове.
На 25 септември 1944 г. вестник „Работническо дело" (орган на комунистическата партия - БРП), в уводна статия, озаглавена „Отмъщение", отправя следния призив към комунистите и членовете на ОФ: „Стреляйте верно, забивайте ножа по-дълбоко! Дръжте здраво пушките в ръцете си! Крачете смело срещу врага! Унищожавайте го безпощадно! Той не заслужава никаква милост - дори и оная към едно пребито куче!"...