Постинг
20.08.2018 10:55 -
геноцидът и холокостът над българите
- Голям брой българи станали жертви на турско-еврейския произвол и в София, където руските войски, както съобщава един чуждестранен кореспондент, заварили 16 бесилки (66).
- Пострадали също Каварна, Стремската долина, Златарица, Елена, Котел, Новозагарско, Самоков, Белово, Караагач(Брезник), Чепеларе, Златоград, Търново Сиймен (Симеоновград), Мустафа паша (Свиленград), Любимец, Харманли и други при отстъплението на турската армия. Там мирното население било подложено на клането, грабежи и насилия (66).
Историците отбелязват, че по време на войната безчинствата на редовните турски войски, черкезите и башибозушките отряди надминавали всичко, което дотогава бил изтърпял през робството многострадалният български народ; избити били общо над 150 000 души българи - цивилно население. Целта била да се смаже чрез целенасочен терор порива за свобода у българите (66).
След освободителната война от 1877-1878 г. най-после България се освободила от турско-еврейското петвековно робство, съпътствано от постоянен Геноцид и Холокост. Но не всички българи получили свободата - тези от Тракия и Македония все още били поробени.
Четвърта глава
Бедите на българите и националните катастрофи при
и българско царство (1878-1944 г.)
След споразумението между Русия и Турция от 31 януари1878 г. съдбата на България се решава от така наречените „Велики сили" - Русия, Англия, Германия, Австро-Унгария и Франция. Всички те се борели за своите си интереси и на последно място се поставяли интересите на България.
По-напред споменахме за „Гръцкия проект" на Екатерина Велика, който предвиждал Москва да стане „Третия Рим" и да се възстанови Византийската империя под патронажа на Русия. Този проект предвиждал окупация на България и превръщането й в „Задунайская губерния", като целта на Русия била излаз на топлите морета на юг - Егейско и Адриатическо, контрол на морските пътища и развитие на мощен флот, който да конкурира Англия. Естествено този проект не предвиждал създаването или по-точно възстановяването на България като самостоятелна държава.
Свои планове имали за територията на България и съседните страни. Още през 1866-1867 г. между трите васални на Турция държави - Сърбия, Румъния и Гърция, обособени като автономни княжества, назряват тенденции за сключване на общ съюз срещу Османската империя с подкрепата на Русия. В резултат на това през януари 1868 г. помежду им е подписан договор за приятелство. По-интересен е обаче проектодоговорът, в който съществуват три секретни члена, засягащи пряко съдбата на Бьлгария. В чл. 8 четем: „... Ако провидението благослови техните усилия и им предостави свободно да разполагат с териториите, отнети от Османското владичество, двете договарящи се
страни се съгласяват по между си със следното разпределение:
ще бъдат присъединени към Румъния островите, които образуват делтата на Дунав, и източната част на България, включена между Русе и Варна. Ще бъдат присъединени към Сърбия: Босна, Херцеговина и България, без предоставената на Румъния част от тази провинция" (4).
От този проектодоговор е видно, че останалата част от България - Македония и Тракия, се е предвиждало да бъде заграбена от Гърция.
Зад всички тези проекти е стояла Русия, която очевидно се е стремяла да контролира Балканите като свой протекторат.
Горните машинации станали известни на Тайния Български централен комитет, който тогава бил със седалище в Букурещ, и Втората българска легия, в която членували Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други видни дейци на освободителното движение. Естествено те яростно се противопоставили и в това отношение Раковски бил най-активен в разобличаването на руските имперски интереси, провеждани в явен ущърб на България (24).
На 3 март 1878 г. бил подписан Санстефанският мирен договор, който давал известни предимства на България като автономно княжество и повече изгоди за Русия. Останалите Велики сили обаче категорично се обявили против договора; особено активна била Англия в лицето на палача на България - лорд Биконсфилд Дизраели*. Териториални претенции към българските земи предявили също Сърбия и Гърция. Против този договор се обявили и евреите в България, които през цялата война били на страната на Турция и нейния съюзник Англия.
М. Варшавски изтъква, че българските евреи шпионирали в
полза на Турция и нанесли много вреди на руските войски и българите във войната:
„... Затова, те (евреите) с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война, евреите хвърляли отрова във водата, виното и съестните продукти. В това отношение изключително активно участие са проявили евреите, изгнаници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските, карловските и казанлъш-ките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на юдеин - ЙосифФридман*. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 г., когато Руско-турската война е била в разгара си.
След цял ред неуспехи на бойните планове и загуба на няколко
десетки хиляди войници поради еврейския шпионаж, руските военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази предпазна мярка руските войски удържали колосална победа над турците..." (30).
Ямболските евреи и тези от Лозенград изпращат пратеници до всички краища на света с фалшиви обвинения за погроми срещу тях, целящи да предизвикат намесата на западните армии във войната. За да се предпазят от справедливия народен гняв и наказания за извършените престъпления, българските евреи в съучастие с международните еврейски организации и тайните масонски ложи вмъкват и специален параграф за тяхна протекция в Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г., на който бил отменен Санстефанският мирен договор.
На Берлинския конгрес лорд Биконсфилд Дизраели* заплашил Русия с война и заедно с френския председател настояли да бъде призната статия (параграф) 44 от договора за даруване на евреите в България на пълни граждански и политически права, които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание, в което участвал старшият равин и масон 33-та степен Гавриел (Габриел) Алмозино Аврамов*. На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно! (30).
геноцидът и холокостът над българите
геноцидът и холокостът над българите
геноцидът и холокостът над българите
геноцидът и холокостът над българите
геноцидът и холокостът над българите
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. mileidi46
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!