Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2022 17:51 - Проф. Иво Христов“:Западът иска само едно от Русия - да я няма
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 2134 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

     Много отдавна в България мракът се представя за светлина

Информационното цунами на световните политически процеси днес буквално залива хората. Как се чувстват те в този объркан свят. Как са разположени световните играчи на сцената – САЩ, Великобритания, Израел, Русия, Китай и какво иска да получи всеки от тях. Каква е ситуацията в България днес – повече мрак или повече светлина има в живота ни. По тези въпроси разговаряме с депутата от левицата проф. Иво Христов.

- Днес повечето от нещата, които се случват около нас и по света са толкова безумни и странни, че човек вече всекидневно се пита „Как така?”. Като въпросът, който непрекъснато задава жабата и така тормози хората в прекрасния разказ на Йордан Радичков „Как така”. Ето това си позволявам да попитам и вас, проф. Христов?

- Ще ви отговоря с думите на същите тези жаби, които отговорили от другото блато: „е те така“. А сега сериозно на въпроса ви - ние преживяваме катаклизъм – социален, геополитически, цивилизационен и културен. В рамките на един ден сега обикновеният човек е залят с толкова разнопосочна информация, каквато неговите предци не са имали за целия си живот. Резултатът от това информационно цунами е, че от една страна ние сме свръхинформирани, а от друга сме абсолютно неграмотни и естествената реакция е изключване от всякакви дразнители. Много често за мислещия човек един от изходите е вътрешното бягство – емоционално, културно, чисто индивидуално. От друга страна това е илюзия, защото не можете да живеете в някакъв илюзорен манастир извън битието, в което сме потопени.

- Но това вътрешно бягство не води до решение. Ще използвам думите на президента Радев в знаковата му реч пред студенти преди дни – „да включим прожекторите и да осветим държавата”. Повече тъмно или повече светло е в България сега? Сигурно ще заложите на тъмнината, но тя е доста плашеща перспектива.

- Това е мотив, който е вечен като света. Предтечите на християнството – есеите, древноеврейска религиозна секта, са поставили точно този дуализъм като основа на света – битката на „синовете на светлината“ срещу „синовете на мрака“. Второ, по отношение на България ние много отдавна знаем, че страната е потопена, че прилича на айсберг, от който имаме само една видима част относително бяла и огряна от слънцето. Но реалният живот преминава в структурите на дъното на този айсберг, които са потопени в миазмите на нашето криминално, икономическо и всякакво друго псевдо политическо битие. Най-голямата драма е, че много отдавна в България мракът се представя за светлина. Днес ненормалното е станало норма, а нормалното е изключение. Това може да го видите и във вътрешен български план, и в контекста на международната геополитика, която ни залива отвсякъде. Последният пример е Сирия.

- Нападението над Сирия от преди дни без никаква резолюция на ООН не беше ли нарушение на международното право, на принципите в политиката?

- Това съществува поне от 30 години. Мога да добавя: а на какво правно основание беше нападната и разсипана Либия, Ирак, Югославия... Ясно е, че става въпрос за сурова геополитика, в която цинизмът е основният водещ мотив, а т. нар. правен наратив е излишна глезотия. Но това не е патент само на нашето време. В края на XIX век Британската империя започва т. нар. първа англо-бурска война в Южна Африка. Възникват дебати в британския парламент и лидерът на опозицията пита на какво правно основание войските на Нейно Величество се намират на територията на Оранжевата република. На което британският външен министър лорд Солсбъри отговаря цинично, но точно: „На правното основание, че ние имаме картечница „Максим“, а те нямат.“ Перифразирам: „Ние имаме „Томахоук“, а те нямат”.

- Нещо като аргументите на силата са по-важни от силата на аргументите.

- Да, всъщност махната е драперията на политкоректната целофанена обвивка и си проличава голата озъбена физиономия на отвратителния геополитически интерес. „Ти си виновен с това, че аз съм гладен – това ви казва геополитическия хищник, и ще ви изям – нищо лично.“ Конкретно – голямата драма беше, че Сирия е плацдарм, където за първи път след близо 30 години можеха да се сблъскат директно двете основни геополитически сили – САЩ и Русия. Нещастието на сирийската земя е в това, че точно там те си дадоха среща. Башар ал-Асад благодарение на Иран и на Русия разгроми своите вътрешни и външни интервенти и е на път да установи контрол на близо 70% от сирийската територия. Това не трябваше да се допусне и затова се разиграва този спектакъл, тази кървава оперета, която наблюдаваме в момента.

- Няма какво да се лъжем – днес не Сирия е проблемът на Запада, а Русия. И целта е тя да бъде изтикана, унизена. Русия на Путин ли не харесват или самата Русия?

- Въобще Русия. В едно свое изказване известният генерал от ГРУ (руското военно разузнаване) Шебаршин, го е формулирал най-точно: „Единственото нещо, което иска Запада от Русия, е да я няма.“ Това е територия, за която Маргарет Тачър навремето казваше, че е „несправедливост 150 милиона руснаци да експлоатират богатствата на Сибир и на Централна Азия, защото те били достояние на човечеството.“ Сещате се за коя избрана част от човечеството говори тя.

- Но подтекстът на тези думи не е ли анексия?

- Да, но на пътя към анексирането, метафорично казано, стоят т. нар. ракетни войски със стратегическо предназначение на Русия. Това е цялата драма. Иначе досега да сме изгледали либийската или сирийската история в мащабите на Русия, т. е. много по-трагична. Драмата на Русия не е, че това е Русия на „режима на Путин“ или, че е била управлявана от комунистически диктатор или от цар - самодържец. Драмата на Русия е, че я има. В нейните геополитически мащаби, в това че има собствена геополитическа тежест и не желае да бъде засмуквана, погълната от западния свят. Макар че Русия е Запад, тя е Европа. И тук има много хитра уловка – една част от европейската цивилизация се представя за универсалната световна цивилизация. Но тя има и друга страна – Русия е особен синтез между византийско-славянското начало и чисто западното начало. Русия на XIX век, на Александър Първи и Александър Втори, на Достоевски и Тургенев, на руския театър и на руската живопис, на руския балет и на руските революции, колкото и да е странно.

- Някои анализатори казват, че основният проблем сега бил Китай.

- Не съм съгласен с тях. Да, чисто формално руската икономика е 1/10 от китайската. Само преди 30 години беше обратното. Китай е огромна маса – икономическа, технологическа, военна... Той расте с по една Русия на година – икономическа. Но Китай не дава цивилизационна алтернатива на света. Никаква картина на света, която да хваща човек за сърцето. Китайският културен и цивилизационен модел е интровертен, това не е моделът, който ще заплени милиони хора по земята. Това е цялата драма на Китай. Докато Русия не е просто бензиноколонка с ракети. Тя има и културен модел, който по някакъв начин привлича много хора. Така че Русия е основният проблем, а не Китай.

- Западът обаче харесваше Русия на Елцин и на Горбачов, нали?

- Естествено. Защото беше обект, а не субект на собствената си геополитическа съдба. Русия на Елцин и на Горбачов попиля бездарно и кърваво огромното наследство, което десетки руски поколения с кръв, пот и сълзи създадоха между Берлин и Владивосток. Така че Западът харесва този, който предава без кръв всичко това.

- Само преди по-малко от два месеца започна истерията срещу Русия със случая „Скрипал” в Лондон, последваха дипломатическите санкции, ударите срещу Сирия. Докъде ще стигне тази антируска истерия? Подобни планове плашат хората.

- Много е опасно. Всяка прогноза е рискована. Хората искат да разберат дали техния живот и живота на децата им ще бъде сигурен. Ние сме вече в трета световна война. Разликата при нея е, че няма един взрив, а множество с различна интензивност. Големият проблем може да бъде, че действително той не е в Сирия. И за да бъде разрешено напрежението, той може да премине от точков конфликт в глобален. И второ, във военните доктрини на водещите държави – Русия и САЩ, които са с най-големи ядрени арсенали, за първи път се смята за легитимно употребата на ядрено напрежение в конвенционален конфликт. Тоест, премината е психологическата бариера в никакъв случай да не се използва ядрено оръжие, т. нар. „доктрина на взаимния страх, на взаимното унищожение“, което ни гарантираше мир през последните 50-60 години.

- Защо бяха само 3 държави в коалицията, извършила ракетни удари в Сирия, а преди няколко години в Коалицията на желаещите в Ирак те бяха 30?

- Защото се променят съотношенията на силите. А пък тези, които участваха в последната коалиция, бяха в условията на фиаско. Все още се спори дали четирите изстреляни британски ракети са достигнали целите си, а участието на Франция се е изразявало само в участие, нищо повече. Ясно е, че коалицията на желаещите ще се редуцира. Едно е да участваш в конфликт, който има за задача да бие вързан човек, тоест противник, който знаете, че няма да ви отговори, защото няма ресурс. Така беше с Ирак – първата и втората война, така беше и с Либия. Но когато нещата опират до това, че действително можете да получите удари и то смазващи, от отсрещната страна, какъвто е случаят със Сирия през 2018-а, желаещите май някак си се източват във времето и пространството. Пример – Германия на Меркел. Която иначе беше много силна с евроатлантическите речи.

- Какво е това неистово желание да се демонизира един човек – какъвто е „диктарора” Асад?

- Защото не е „нашият“ диктатор. Ако е „нашият диктатор”, той е по-демократичен диктатор и в този смисъл той е по-възприемчив, отколкото другите. Класиката в жанра – „кучи син, но наш кучи син”, както е казал Теодор Рузвелт за диктатора Сомоса-старши. Така че нищо ново под слънцето. Сирия е повод, тя не е причина. Сирия е място, но не основното, където ще се развива конфликтът и сблъсъкът.

- Но нещата могат ли да загрубеят и да станат още по-сериозни?

- Да, и това е така, защото в Сирия като в матрьошка са вкарани множество конфликти. И те имат потенциала в един момент да експлоадират всичките – всеки по собствена логика. Това е израело-иранският конфликт, който е базисен – опира до съдбата за съществуването на Израел. Второ, конфликтът между Турция и Русия и между Турция и САЩ по повод на Кюрдистан. И още конфликтът между шиитите и сунитите, конфликтът между желанията на стари колониални сили като Франция да се върнат на терена. И най-сетне това е чисто енергиен конфликт, защото е една от причините, но не е основната. В морето срещу Сирия – между Кипър, Сирия, израелския бряг и Египет, се намира може би едно от най-големите газови находища в света, което би обърнало енергийните баланси в света. Ето как тази матрьошка от конфликти би могла да доведе до взривяване на геополитическите баланси на планетата.

- Да погледнем какво се случва при основните световни играчи. Тереза Мей не се ли опитва да изглежда като втората Маргарет Тачър, има ли сили за това?

- Сегашният видим английски елит, защото има един друг, който е невидим, но е реален, е далеч от блестящите образци на Викторианската епоха. Това е индикация за дегенерация на елитите. Сещам се за прекрасната сентенция на Чърчил по отношение на неговия политически опонент Атли, с когато са се ненавиждали: „Вчера на „Даунинг стрийт” спря празно такси и от него излезе мистър Атли”. Вижте каква тънка ирония и сарказъм! В момента Англия е като едно празно такси, от което излизат някакви фактори, които твърдят, че са нещо. В случая дълбинният английски елит много тясно е свързан с реалния сблъсък в САЩ между, грубо казано, групата, която стои зад Тръмп и така наречената дълбочинна държава. Британският елит е вътре с двата крака в този конфликт.

- Тръмп не е ли заложник на собствените си грешки и минало? Защото случващото се сега може и да е начин да се потушат вътрешните конфликти в САЩ.

- Тръмп има огромен проблем, но той е само на повърхността и се изразява в това - той не е дошъл на власт. Формално е на работа, но реално не е. Той през цялото време се намира в ситуация, която се нарича цугцванг, т.е. каквото и да направиш – бъркаш. За да покаже, че не е марионетка на Кремъл, той трябва да държи едва ли не по-арогантна антируска позиция, отколкото нормалния геополитически разум налага. Драмата на Тръмп е, че той може да направи фатален геополитически ход само и само, за да докаже, че не е това, което е.

- А Израел не мълчи ли в момента? Смята се, че когато той мълчи, значи нещо подготвя. Какво не знаем?

- Не съм видял Израел да мълчи, той активно участва в бойните действия в Сирия. Израел е в много деликатна ситуация, защото в момента се опитва да балансира между интересите на Русия, с която го свързват и цивилизационни, и демографски връзки – 1,5-2 милиона са руснаците там. От друга страна Израел трябва да балансира интересите си в САЩ и влиятелните ционистки лобита там, които не са единни. Трето, за първи път Израел е изправен пред проблем на собственото си съществуване като държава.

- Какво имате предвид?

- Срещу себе си Израел има противник в лицето на Иран, който може да си позволи да загуби много, но има стратегическата дълбочина - да унищожи Израел. Израел си дава сметка и затова е нервен. От друга страна Израел няма никакви гаранции – въпреки че зетят на Тръмп произхожда от влиятелната фамилия Кушнер, няма никаква гаранция, че той ще получи дължимата протекция и защита от САЩ, ако се наложи. Затова Израел трябва да прави чудновати алианси със Саудитска Арабия например, за да гарантира собствената си сигурност. Войната в Сирия беше изгодна за Израел. Цялата Арабска пролет беше изгодна, защото без да гръмне пушка, две от трите ключови държави, които бяха реална заплаха за Израел, вече са в руини или се намират в политическа безтегловност. Това са Египет, Ирак, сега и Сирия. Проблемът е, че този вакуум бе запълнен от мощни геополитически сили отвън – от периферията на региона, визирам Турция и Иран. Така че, Израел, колкото и да е странно – постигайки успех и елиминирайки своите врагове, се сблъсква с далеч по-мощни врагове, които идват от геополитическа дълбочина. Образно казано вместо Ал Фатах сега той граничи с Иран, Турция и Русия. Определено „съседи“, предизвикващи геополитически и военен дискомфорт.

- Къде сме ние в цялата тази световна бъркотия? Между другото нашият премиер беше предложен за европейска личност на годината?

- Ще ви отговоря кратко с думите на изключителната проф. Вера Мутафчиева. На въпрос каква е ролята на личността в историята, тя казваше следното: „Тя е като на мухата, кацнала на челото на коня, мислейки, че кара каруцата, която конят дърпа.”

https://trud.bg/

и сега

– Никой не очакваше така дълго да продължи войната в Украйна, смяташе се че бързо ще свърши, Путин дори беше поставил срок до 9 май, но тя продължава и сега. Означава ли това, че Русия не се справя и че всъщност губи войната, както тръби Зеленски?

– Никой не може да направи такава преценка, с изключение на тези, които разполагат с достоверна информация. А тези, които разполагат с достоверна информация, не говорят по медиите. Така че всичко, което се говори по медиите, просто не трябва да му се вярва. В условията на война това се нарича пропаганда, битка с врага на информационното поле. Разбира се, има анализи, които се опитват да бъдат обективни, но пак казвам – много често в анализите има съзнателно допускане на манипулираща информация и на дезинформация. Така че, какви са били действителните намерения и доколко те са изпълнени, или напротив са провалени, можем да говорим много, много по-късно. До вземем това, което се случва с Втората световна война, сега излиза нова информация, разархивират се непознати данни, които доста променят едни или други оценки за събитията. Същото важи и за тази война. Беше създадено усещането, че Русия ще направи блицкриг и че ще се повтори Крим в далеч по-голям мащаб, но това бяха очаквания, а не знаем доколко това са били действителните цели на т.нар. специална военна операция. Ясно е едно – че Русия искаше да елиминира Украйна като заплаха за своята военно-стратегическа сигурност, т.е. да спре превръщането на Украйна във военно острие на Запада и САЩ, насочено срещу нея. Което беше факт не в последните 8, а в последните 30 години – преформатиране на съзнанието, създаването на украинска идентичност, базирана на антируска основа, с постепенното вкарване на Украйна в западния икономически, социално-политически и културен ако щете алианс (вижте тази пародия на култура, известна като „Евровизия“). И се свърши, разбира се, с най-важната съставляваща – военната. Истината е, че в Украйна в последните 8 години, на базата на преобладаващото там руско население беше създадена една анти-Русия. Нещо, което не беше отчетено в Русия, където смятаха, че става въпрос само за пропаганда, докато в Украйна вървяха структуриращи процеси на антируска основа с използване на руския демографски материал.

– По време на Студената война беше разбираемо – сблъсък на идеологическа основа, капиталистическият запад срещу социалистическия изток. Но днес Русия е капиталистическа държава, защо продължава битката на Запада срещу нея?

– Няма никакво значение каква е идеологията. Идеологията служи да опаковаме нашите геостратегически интереси в идеологически драперии, за да бъдат по-лесно смилаеми както за нашия лагер, така и за противника. Как да кажеш официално, че искаш да завладееш ресурсите на най-богатата на природни дадености страна в света, да експлоатираш нейните недра, да експлоатираш нейното население и, разбира се – да осъществиш световен доминитет? Следователно, ще го опаковаш в битка с тоталитаризма, със съветската комунистическа идеология, сега с авторитаризма и путинизма. Социализмът и комунизмът бяха драперията – това за тези, които са чели малко, нищо не знаят, но много и кресливо говорят – а те са мнозинство.

– Сега използват Путин като мишена, наричат го убиец, престъпник, сатана и какъв ли не. В Путин ли е проблемът?

– Това е нещо, което даже не си заслужава да го коментирам. Става въпрос за нещо много важно – за това, че битката е за Евразия, за най-големия континент на света,концентриращ в себе си най-големите икономически, геополитически, природни и демографски ресурси. Когато световният остров в лицето на Съединените щати и клиентелата под техен контрол желае да осъществи световно господство, това не може да стане при положение, че Евразия е под контрол на чужди сили. Следователно, имате два подхода. Първият е опит за директен контрол върху материка, което е много сложно и трудно, нямате такива ресурси. Второто е да правите това, което Англия е правила в продължение на 300 години по отношение на материкова Европа, а именно – разделяй и владей. Т.е. никога една сила да не доминира на континента, което ще постави веднага Британските острови в шах и мат. Така беше с Наполеон, така беше с Филип Трети преди това, така беше по-късно с Хитлер и разбира се, с Русия и СССР. Законите на геополитиката са като законите на физиката, те нямат никакво отношение към нашите желания или нежелания. Както казваше Наполеон, географията е съдба. И оттук, разбира се, произтичат всички останали подходи. Ако Западът, т.е. ситуираната в Съединените щати световна финансова олигархия, желае да доминира и да осъществява контрол, това не може да бъде осъществено, ако бъде оставена Евразия под контрола на независими сили, дори не бих казал враждебни. А там се ситуират най-голямата вече икономическа сила Китай, все още една от най-мощните военни сили – Русия, и най-голямата демографска сила, каквато е Индия. Това не може да бъде допуснато, следователно тук са възможни всякакви стратегии. Едната е „разделяй и владей“. Както е ставало в историята – ползваме едни индийски княжества срещу други индийски княжества и, ползвайки пушечното месо на едните, владеем другите. Ще осъществим кръстоносен поход срещу най-мощната във военно-техническо отношение – Русия, няма да я разрушим, а ще я използваме в удобен за нас вид за да се насочим разбира се срещу Китай. Затова и Китай, който знае за какво става дума, подкрепя Русия, макар че не го манифестира открито. Не защото много обича Русия, а защото обича себе си.

– От това, което казвате, в мен възникват два въпроса. Първо – защо Европа тъй ревностно изпълнява диктата на Съединените щати за постигане на техните интереси? Полският премиер Моравецки дори заяви, че трябва не просто да бъде победена Русия, а да бъде унищожен „руският свят“, разбирай идентичност, мислене, духовност, православие и пр.

– Трябва да разберем, че има два плана. Първият е ситуативният план за конкретни европейски страни. Случаят с Полша е бих казал медицинско-маниакален. Полша и поляците имат тежък национален комплекс, който се изразява в това, че преди повече от 200 години те загубиха битката с Русия за това кой да контролира и да управлява източнославянския свят. Проектът „Реч Посполита“, който беше проектиран върху териториите на Полша, днешна Беларус, Украйна и Прибалтика беше ликвидиран в полза на Русия. Поляците все още не могат да забравят, че през 17 век полски марионетки са управлявали Москва при Лъжедимитрий, а след това идва обратният удар и накрая Полша става част от Руската империя. Така че тук има такъв комплексарско-геополитически пласт. На второ място се натрупват вече културните пластове, религиозни и психоментални различия, но те не са решаващи.

За така наречената Европа. Първо, трябва да си изясним какво е това Европа. Това е удобно клише, което се използва от журналисти и анализатори, но което de facto е нищо. Европа наистина беше най-мощната, най-силната в икономическо, политическо, в невероятно културно отношение част на света, която неслучайно доминираше света близо 500 години. Европа приключи като самостоятелен геополитически субект на 9 май 1945 г., когато последният опит на голяма геополитическа сила на континента – визирам Германия, да се наложи беше ликвидиран от двете най-мощните във военно-политическо отношение сили – Съветският съюз и Съединените щати, страни с произход от Европа, но с глобални претенции. Оттам нататък Европа беше протекторат, разделен между Съветския съюз и САЩ.

– А вторият ми въпрос е за Китай. Толкова ли е сигурно, че Китай и Русия ще вървят заедно винаги, или Китай също си има собствени интереси? Както и Турция, която сега също като че ли е с Русия?

– Това е брак по интереси, дори не бих казал брак, а ситуативно напасване. Китай си прави сметката да играе ролята на мъдрата маймуна, която стои на върха на планината и гледа как тигрите се бият в долината. Когато двата тигъра – Русия и САЩ с техните марионетки, биват омаломощени и направо ликвидирани в тази самоубийствена война, тогава те ще се намесят. Нещо, което Англия, а след това и Съединените щати правеха по отношение на Европа. Китайците са си взели поука и използват същата стратегия по отношение на своите геополитически опоненти. В този случай Китай подкрепя Русия ситуативно, не защото има някакъв интерес с Русия, а интересът му е да запази Русия, защото тя е удобен щит срещу атаките на Запада. Разбира се, те очакват в този сблъсък между Русия и Запада двете сили да се омаломощят, тогава Китай ще дойде и ще прибере своето. От друга страна, те си дават сметка, че ако Русия падне, те са следващите и рухването на Китай ще е много по-бързо, отколкото това на Русия. При Турция играта е подобна, но мащабът е различен. Турция е с нараснали геополитически амбиции и стремежи, впрочем – обосновани. Тази страна ще достигне 100 милиона младо и енергично население в средата на века, със собствена икономика, със собствена индустрия, със собствен имперски проект, поради което рано или късно Турция ще пожелае да поеме своето и на Балканите, и в Черноморския басейн, и в Кавказ, и в Централна Азия. Дългосрочният руски интерес влиза в противоречие с дългосрочния турски интерес, сега има ситуитивно напасване с оперетата с влизането на Швеция и Финландия в НАТО. От друга страна Турция се стреми да доставя помощ на Украйна, има и турски наемници в Украйна, те се бият на нейна страна, включително и в Мариупол. Така че Турция преследва своя дългосрочен интерес. Разбира се, турските интереси са известни на Запада, основно на Англия, насочваща турските амбиции в полезна за нея посока. Така Турция на юг да бъде използвана с неоосманската й мечта подобно на Полша на север в мечтата й за нова Реч Посполита на територията на Беларус, Украйна и Русия. Те ще бъдат използвани, мислейки си, че ще играят след това роля, в една много по-голяма геополитическа игра.

– Покрай Турция стигаме и до България. Успяха ли да вкарат България във войната? Изнасяме, не изнасяме оръжия, ще ги ремонтираме и не знам какво още. Успяха ли чрез натиск да ни вкарат в конфликта?

– Първо две неща, които не звучат добре за българското ухо. България е марионетка и нейната воля няма никакво значение. Дали са успели или не са успели – в самия Ви въпрос има едва ли не неосъзната предпоставка, че тук е имало съпротива и тя е била преодоляна с натиск от нашите геополитически съюзници. Нищо подобно няма. България е загубила своята геополитическа субектност преди повече от 100 години и в момента виждаме само нейното гърчене в едната или другата плоскост. А пък особено сега след свалянето на режима на Борисов нещата минаха на ръчно управление на важните геополитически територии, на контактните зони с проблемни страни – Турция на юг, Русия на изток. По тази причина върви политическа подмяна на българския политически елит. Предишният беше продажен, но шикалкавеше. Този е на директен контрол, няма място за маньоври.

– Това се връзва като обяснение и за историята с руския газ. Най-бедната държава, каквато сме ние, най-ревностно се отказва от руските доставки. Кирил Петков се хвали, че сме били най-зависими от Русия, сега сме най-независими. Което е смешно, понеже вече над 20 фирми от самия Европейски съюз приеха условията за плащане в рубли, ЕС реши, че това не нарушава санкциите, само ние се репчим. Стив Ханке ни казва: „не влизайте в Еврозоната, ще е пагубно за вас“, а ние нямаме газ, цените ще хвръкнат непосилно за хората, но сме герои. Какво е това? Малоумие или послушно раболепие?

– Обяснението е просто. Разбира се, цялата тази епопея с газа има финансови, технически, технологически и икономически аспекти, но те не са толкова важни. Важен е геополитическият и военният аспект. Западът знаеше много добре, че постсъветска Русия може да акумулира някакъв финансов ресурс, изнасяйки нефт и газ. Друг е въпросът доколко това в дългосрочен аспект даваше шансове на Русия да се еманципира. Според мен, тя беше превърната в суровинен придатък на Запада. И следователно, за да не бъде допуснато Русия да акумулира ресурс, който пък от своя страна да бъде използван за нейните военно-политически и всякакви други цели, тези артерии трябваше да бъдат пресечени. За да бъдат пресечени, се разиграва сценката отърваване от „тоталитарния“ руски газ и замяната му с американския „демократичен“. Това е толкова примитивно, че даже не ми се коментира.

– Има ли сценарий за България, за превръщането й в предна прифронтова зона срещу Русия, която през Черно море е на хвърлей място от нас? НАТО вече заплашва, че и морето няма дълго да остане без западно присъствие, само Турция все още пречи. Нобелистът Джоузеф Стиглиц миналата седмица посъветва да излезем от Евросъюза, за да не ни изсмукват повече богатите западни страни в него. Затова питам – има ли сценарий на САЩ и Запада за България?

– То няма сценарий, това е вече резултат. Така че няма защо да гледаме в бъдещето, ние сме в него. По тази причина и всички разумни предложения на американски икономически анализатори звучат хубаво, има само един малък недостатък – те не отчитат най-важното: Европа и в частност Източна Европа нямат абсолютно никаква геополитическа субектност над определено ниво, което им е разрешено. Поради тази причина каквото кажат нашите геополитически господари, това ще стане. Какво мислим ние няма абсолютно никакво значение. А като гледам, много и не мислим.

– Същото се случва и с темата за ветото ни за Северна Македония. И тази тема вкараха в контекста на войната в Украйна и ни натискат с всички сили да де откажем от историята на държавата ни и да я подарим безусловно. България и Македония мюре ли са в цялата работа? Защо вкараха темата за Македония в темата за войната?

– Каква е нашата история и какво ние не искаме да забравим от миналото си е последното нещо, което вълнува нашите геополитически ментори, а и голяма част от т.нар. български управленски елит. Македония отдавна е престанала да бъде каквото и да било за средното българско ухо, така да речем. Второ, тук има много ясна военна логика и тя се изразява в следното: Македония вече е част от НАТО, важна е територията. Както и България – тя не е важна като страна, като икономически, географски, политически или пък някакъв друг потенциал. Важното е, че България е в центъра на Балканите. Който контролира България, той контролира и периферията на Балканите. Положението на България на Балканите много наподобява положението на Германия в Европа. Ако контролирате хардланда на Европа, сиреч Германия, вие поставяте в шах всички околни страни. Същото е и с България. Който контролира българската територия, той поставя в шах страните в периферията в геополитическо и военно отношение – Гърция, Албания, бивша Югославия, даже и Румъния. Това е важното в случая. Драмата и на България, и на Македония е в това, че те се намират там, където се намират. Нещастието на Македония е в следното – казвам го като човек, който има произход оттам и ме боли сърцето, но не бъркам емоцията с хладния анализ. Тя се намира там, където е, по долината на Вардар. Това означава директна връзка между Солунското пристанище и долината на Морава и оттам – към средна Европа. В това число и Сърбия – последния неясен субект на Балканите, заиграващ и с Русия, и със Запада. Следователно вървим към Сърбия с последващо нейно притискане и затова е важна Македония. Освен това, много е важен диагоналът от Драч към Бургас, заради конфликта, който се разиграва в Черноморския басейн. Не може да се позволи в тези територии да има части с неясен статут като Албания и като Македония. Албания е ясна от геополитическа и военна гледна точка, но все пак трябва да бъде вкарана в европейската кошара.

– Всички наши политици, независимо от действията си, говорят за националния интерес. Но явно го разбират по различен начин. И то – различно от интереса на обикновените българи. Що е то национален интерес?

– Когато едно нещо не съществува, някои хора си мислят, че с говорене могат да създадат реалност. Като го няма едно нещо и повторят заклинанието сто пъти, смятат, че то ще се появи. Тъй като ние нямаме вече национален суверенитет, имаме ниско ниво на самостоятелно поведение, това обстоятелство го заместваме с активно производство на думи. Белким с активното производство на думи заместим липсата на каквото и да било национално действие. Нямаш национален интерес, тъй като нямаш геополитическа субектност. Законите на геополитическата физика не могат да бъдат заместени с празнословие.

Максималното, което може да направи един отговорен елит днес е да лавира в обективно зададения ни коридор от геополитически възможности, а не да копае дъното та дано сюзеренът види и оцени старанието на слугата.

– Още през 2017 г. Вие предрекохте, че спокойните години свършиха и влизаме в гигантски турбуленции. На базата на случващото се в момента какво предричате сега?

– Не искам да предричам нищо. Въобще не съм щастлив от факта, че това, което съм казал тогава, а именно, че предстои война на Запада срещу Русия чрез Украйна, се случи. И изобщо, анализаторът няма за задача да ви предрича бъдеще. Бърка се ходенето на врачка с геополитически или друг социален анализ.

Второ, въпреки широко разпространеното мнение анализаторът не е длъжен да дава решения. Още по-малко такива каквито ще ви се харесат. Ярка демонстрация на инфантилното мислене е, че всеки проблем имал т.нар. „решение“ и т.нар. анализатор задължително трябва да ви го даде. Един вид да мисли вместо вас, да анализира вместо вас и да действа вместо вас, докато вие в най-добрия случай революционерствате безопасно във Фейсбук. От времената на Вазовите „Чичовци“ до ден днешен нищо не се е променило в тази насока.
Например когато в резултат от мащабни геополитически катаклизми преди повече от 30 години страната ни бе докарана до нивото на геополитическа периферия и обект на световната политика, какво решение може да има този базов „проблем“, който предопределя всичко останало у нас – от икономика и политика до пълния битов и културен примитивизъм залял тази страна – да обявиш война на доминьона ли?

Логиката на кухнята и кръчмата не е логика на политиката.

Не желая да казвам какво може да се случи оттук нататък, защото мога само да предполагам. Всяка прогноза обикновено се базира на две неща: на миналия опит и на екстраполиране на миналия опит върху бъдещето. Бъдещето обикновено се случва между миналия опит, настоящето и нещо, което ние не знаем. Очевидно е, че вече сме в третата световна война. Залогът е Евразия и в някакъв смисъл – моделът на цивилизация и бъдещите основи на тази цивилизация. Ако надделее англосаксонският блок, тогава ще имаме една форма на съществуване, която ни е известна, вероятно в още по-дълбоки измерения. Ако надделеят или имаме поне един контрабаланс от други сили, ще имаме един по-разнообразен свят, в който такива геополитически мушмороци като нас, ще могат да дишат малко по-спокойно.



Гласувай:
7



1. raders - :) Има известна логика. Но има и м...
19.05.2022 23:48
:) Има известна логика. Но има и много фантастика. Тези прогнози за англосаксонския или евразийския блок са твърде проблемни. Точно с факта за досегашната ситуация. Никак не ми се вижда освежаваща перспективата с доминация на Евразийския блок. Тъкмо, защото след краха на всяка цивилизация идват варварите с всички последствия. /нищо, че е само символика/. Поне според досегашната история на човечеството.
цитирай
2. radostinalassa - Нашата цивилизация е къде къде по - стара от Западната
20.05.2022 15:24
Именно те са варварите. за да не измрат от глад са спретвали Кръстоносни походи, за да грабчят злато. Имат много колонии, вкл. и нашата, за да ги ограбват. Вижте само къде отива златото ни.







цитирай
3. bojo12345 - В политиката няма логика, raders, сега е само безчовечност.
20.05.2022 16:45
raders написа:
:) Има известна логика. Но има и много фантастика. Тези прогнози за англосаксонския или евразийския блок са твърде проблемни. Точно с факта за досегашната ситуация. Никак не ми се вижда освежаваща перспективата с доминация на Евразийския блок. Тъкмо, защото след краха на всяка цивилизация идват варварите с всички последствия. /нищо, че е само символика/. Поне според досегашната история на човечеството.


Ако всички се обединяват със вечните агресори, къде е мислещото човечество?
Че целта на тази война срещу Русия е лликвидиране на всички източно-християнски държави и етноси. Това дали се разбира? Или пак сме заразени от интернационализъм?
Путин преди години предупреди, че следващата война няма да се води на руска територия /явно е назрявал този конфликт/. Защо ние се блъскаме пак да сме напред?
цитирай
4. bojo12345 - Радостина, целта на Запада от векове е бил да премахне всичко, което не е като него/алчно и злобно/
20.05.2022 16:48
radostinalassa написа:
Именно те са варварите. за да не измрат от глад са спретвали Кръстоносни походи, за да грабчят злато. Имат много колонии, вкл. и нашата, за да ги ограбват. Вижте само къде отива златото ни.

Единствената алтернатива на тази алчност сме ние - нито крадем територии и история, нито лъжем, за привличане на будали към своите теории. Но от истината боли много.






цитирай
5. radostinalassa - Добре е , че у нас няма ядрено оръжие...
20.05.2022 20:19
както в Румъния и полша. Да си държат картинките на Ф - 16 по - далеч от нас, защото те могат да носят ядрени бомби. Ние сме в демографска катастрофа и без война.




цитирай
6. bojo12345 - По-добре е да ни върнат и авансово дадените милиарди, барабар с лихвите досега!
21.05.2022 20:27
radostinalassa написа:
както в Румъния и полша. Да си държат картинките на Ф - 16 по - далеч от нас, защото те могат да носят ядрени бомби. Ние сме в демографска катастрофа и без война.





цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3629363
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031