Разузнаването е инструмент на държавността, но най-важното е чия ръка държи инструмента, защото скалпелът може да спаси живот, но и да го отнеме

   Интервю

• ВСИЧКИ 

Генерал Тодор Бояджиев: Чичо ми беше убит като враг на народа

И днес има така нареченото „приятелско разузнаване” – спомнете си как американците подслушваха мобилния телефон на Ангела Меркел

 

Генерал Тодор Бояджиев е роден на 10 октомври 1939 г. Образование - радиоинженерство. Работи 30 годиин в системата на МВР. 26 години в българското разузнаване - 13 в научно-техническото и 13 по линия на външнополитическото разузнаване. През 1990 г. е произведен в чин генерал, става първи главен секретар на МВР. Личностна професионална характеристика: висок коефициент на интелигентност, бърза и комбинативна мисъл, високо ниво на наблюдателност. Контролирано излъчване. Тимов играч с качества на организатор и медиатор. Широка обща култура. Развито чувство за дълг. Владее английски и руски език. Женен, с две деца. Невербуем.

- С какво се занимавате в момента? Разбрах, че пишете книги.

- Споделям възгледа, че разузнавачът не излиза в пенсия. Пиша книги, свързани с темата за разузнаването. Шестата ми, последна книга е в категорията мемоарен роман. Тя е документална, но документите, които трябва да я потвърдят, са в три разузнавания с гриф “секретно” и най-рано ще се появят в 2020 г. Става въпрос за три много важни оперативни мероприятия на английското, американското и руското разузнаване.

- Днес няма Варшавски договор, България е в НАТО, светът е друг. Какви са приоритетите днес на нашето разузнаване?

- Разузнаването работи за националния интерес, но и за общоцивилизационни цели - борбата срещу тероризма, прането на пари, корупцията. На първо място е опазването на мира. Ние в голяма част закрихме разузнаването си след 1989 г. С устно указание беше закрито може би най-силното направление - научно-техническото и икономическото, което беше глупост. Адмирал Пиер Лакост, шеф на френското разузнаване, казва, че днес то е част от бизнес културата. Българските специални служби понесоха много удари. Слагането на знак на равенство между сътрудник, което е оперативна категория, и доносник, което е морална категория, беше заченато и осъществено в грях. И до ден днешен то се използва за политически манипулации, за рекетиране. Бюджетът на комисията по досиетата е 19 млн. лева, а на разузнаването 16 млн. Това е подигравка. Днес агент не се привлича на идеологическа основа, а се купува. С какво?

- Има ли натиск от страна на външни разузнавания върху нашето?

- Една от наложителните реформи в разузнаването е да се избяга от глобализма, от желанието да си навсякъде, и да се фокусираме върху това, което е важно. България не може да мине без разузнаване на Балканите. Ние трябва да знаем какво мислят съседите ни за нас, какво ни готвят, какво правят техните разузнавания, за да можем да реагираме адекватно. Второ, по ред причини България винаги е имала възможности да получава информация за района на арабските страни - близо до нас ври и кипи. В международното сътрудничество сигурно има случаи, в които някои от партньорите ни се изкушават да настояват, да диктуват какво да прави разузнаването ни. Важно е то да има ръководство, което да отстоява националните интереси.

- Имам предвид и турското разузнаване...

- Турското разузнаване винаги е работило много активно срещу България. По същия начин ние работим по Турция. Ако някой мисли, че изявление на премиера от рода на “ние с моя приятел Ердоган” означава, че няма да разузнаваме, греши. Има т.нар. приятелско разузнаване, когато се разузнават партньори и съюзници. Как може агенцията по национална сигурност на САЩ да слуша мобилния телефон на Ангела Меркел! Не е морално, но се прави.

- В едно интервю казвате, че най-голямата опасност за националната сигурност е разединението на нацията ни. Могат ли службите да се противопоставят на това?

- Това е по-скоро вътрешнополитически, национален проблем. Контраразузнаването е това, което работи в България, то трябва да разкрива чуждите агенти, които също използват и залагат на разединението на нацията - тогава много по-лесно можеш да вербуваш, да получаваш информация и т.н. Задачите на разузнаването са навън. Аз съм на принципа - където има български дух, е България. Ако той съществува далеч извън границите ни, българското разузнаване би трябвало да използва този факт.

- Кои са скритите пружини на съвременния разузнавач ? Някога представата за него беше романтична - помним Авакум Захов. Писателите Иво Андрич и Съмърсет Моъм също са работили за техните служби.

- Основният двигател трябва да е патриотизмът, любовта към отечеството, желанието да служиш на народа си, а не на партия. Работата в тази сфера, колкото и да е рискована и опасна, носи и привилегии като по-добро заплащане, възможност да се чувстваш съпричастен към вземането на големи решения, авантюризма, желанието да пътуваш, да виждаш нови светове, да срещаш нови хора. Палитрата е твърде широка: има и черни овце, и двойни агенти, и хора, които отиват на предателство, има и други, които са готови на саможертва в името на националния интерес. Съмърсет Моъм е един голям разузнавач, както и Даниел Дефо, бащата на “Робинзон Крузо”.

- Моъм пише: У бележитите държавници не успях да открия някакви подчертани способности. Непрестанно недоумявах от посредствеността на техните умове. Стигнах до заключението, че за управлението на една нация не е необходима голяма интелигентност. 

- Много точно казано. Но разузнаването е инструмент, то е самарът на магарето. Това, че биха разузнаването, а не тези, които го използваха като инструмент, не беше в полза на държавата. Народът е казал, не бий самара, бий магарето. Разузнаването е остър и опасен скалпел. В ръката на хирурга, на умния политик, който има кауза, той спасява живот. В ръката на простака или на убиеца то е инструмент, който отнема живот. Изниква въпросът, кой държи инструмента. Моъм е много прав. И това е всеобща беда, не само на нашето или на източните разузнавания. ЦРУ не стоеше зад войната в Ирак. Кой ги послуша - никой!

- Бихте ли разкрили неща, които досега не сте разказвали, за вашия личен принос към съдбините на България?

- Това е въпрос, който определено ме затруднява. Цялата ми кариера е била в служба на държавата. Не е правилно и не мога да приема, че съм обслужвал партията. Аз попаднах в разузнаването против волята на рода си. През 1949 г. моят чичо, големият брат на баща ми, е убит като враг на народа по процеса за Трайчо Костов - причина, която в моя род и близки е създавала негативно отношение към Държавна сигурност. Но аз реших да работя там. И тогава баща ми в един разговор - беше ми позволено само с него да споделя къде отивам на работа - ми каза: ти си достатъчно голям, за да вземаш собствени решения, ти знаеш отношението ми към тази институция, но аз съм убеден, че в нея трябва да работят честни хора. Искам да ми обещаеш: ако трябва да правиш компромис със съвестта си, ще подадеш оставка. На тридесетата година от службата си аз подадох оставка, защото не исках да правя компромис със съвестта си. В крайна сметка като успех мога да тълкувам нещата, които се случваха по-късно, когато вече не бях в разузнаването. Като главен секретар на МВР контактите ми със заместник директор на ЦРУ, но с мандат от държавата, която представлявах, започнаха преди промените. Това беше регламентиран контакт със знанието на външния министър Петър Младенов през 1988 г. във връзка с това, че българското разузнаване вече виждаше накъде вървят нещата.

- Трудно ли се вербова агент?

- Зависи. Промените от края на 80-те години нанесоха сериозни промени и във вербовачната дейност. В работата на всички източни разузнавания основната база за вербовка беше близост на идеологическите възгледи и печелене на приятели. На второ място - материалната заинтересованост. Друга база беше компроматът, когато разполагаш с неща, с които можеш да притиснеш даден човек, което и сега се прави. Днес силните разузнавания са тези, които имат много пари. Много силна база имат израелското и китайското разузнаване. Огромната диаспора по света и общият корен е базата, на която успяват да вербоват сериозни източници на информация. Мосад не плаща за собствена агентура. Евреинът служи като патриот, а не заради пари. Китайците също.

- Колко пъти са правили опит да ви вербоват?

- Въобще не са правили опит. Може би не съм им бил достатъчно интересен. Бил съм под наблюдение, но не са намерили за какво да ме прецакат, контрабаза, на която да се опитат да ме вербоват. В резултат на контакта ми с Ричард Столц, зам.директора на ЦРУ, отговарящ за операциите, станахме не само лични приятели, но той стана и голям приятел на България. След промените предложих на Петър Младенов да го поканим на неофициално посещение. Превеждах на срещата му на четири очи с Младенов. С Андрей Луканов също имаше среща. Столц винаги е изказвал възхищението си от Луканов като голям държавник, знаеше и за баща му Карло Луканов.

- Как виждате бъдещето на “скалпела”?

- Разузнаването има повече бъдеще, отколкото минало. Това е една от най-старите професии. Докато има държава, ще има разузнаване.  

 

Интервю на Христо КУФОВ,

Вестник „Златна възраст”