Блогът на bojo12345 :: Следите се губят умишлено ли?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.04.2022 00:44 - Следите се губят умишлено ли?

Автор: bojo12345 Категория: Политика

Прочетен: 1171 Коментари: 0 Гласове:

С благодарност на oia за припомнянето!

СКАНДАЛИТЕ ОКОЛО ВОЕННАТА ЕЛЕКТРОНИКА НЕ НОСЯТ НЕЖНИ ИМЕНА

Преди закриването на летния парламентарен сезон позаглъхналата

натовска тема отново получи оживление покрай отлежаващите

в българските военни складове ракети СС-23. Така и не стана ясно

кой е българският източник, провокирал излишния шум. Има съмнения,

че депутатът Георги Пирински, повдигнал у нас въпроса, е сторил

преди това същото на чужда територия. Във всеки случай в качеството

си на външен министър той последен е водил в Щатите разговори

по проблемите на българското разоръжаване. По-интересното е защо

досега никой в парламента не се сети да попита друго - има ли

някаква връзка между нашите вълнения за и против НАТО и скандалната съдба на

комай единственото българско ноу-хау

във военната област, добило известност под името Стършел.

Началото на серията радиосмутители е поставено в

далечната 1967 година. А миналата сряда заместник-министърът на

отбраната Румен Кънчев заяви в печата, че натовските експерти

оценяват по достойнство това ефективно българско оръжие за радиоелектронна

война. Само че висшият военен служител е пропуснал

да отбележи, че авторите на разработката са обявени в началото

на 1996 г. за шпиони и до сега никой на практика официално

не е свалил от тях този етикет. Не се споменават и нелепите затруднения

по внедряването на най-новите модификации на изделието в редовно

производство.

Иначе ноу-хауто е основателен повод за национална

гордост. Парирането на радиовръзките при мащабни бойни действия

е твърде стара мечта на военните експерти. В края на Втората световна

война влиза в действие Грейс хопър - зеленият скачач. Той обаче е доста

неугледен, технически несъвършен и обемен. След войната дълго време както

американците, така и руснаците правят безуспешни опити да създадат идеалния

радиосмутител.

Това се удава на българите. През 1967 г. на бял свят се появява

цитираната вече Оса, която влиза на въоръжение в нашата

армия. През 1979 г. започва внедряването на Стършел 152,

приет през 1984 г. на въоръжение в армиите от Варшавския договор.

През 1989 г. лицензът на изделието е продаден на Ирак и така му

излиза късмета да вземе пряко бойно участие в операцията Пустинна

буря. Американската техника не е успяла да се справи със

стършелите и впоследствие командването на САЩ си е закупило известни

количества от тях, за да разбере що за чудо са. А през 1989 г.

у нас е създаден Стършел 122. Цифрите отразяват милиметровия

калибър на оръдейното дуло, от което се изстрелват паразитите.

Само специалистите могат да разберат колко сложни технически и

други проблеми е трябвало да бъдат решени, за да се гарантира

качественото пристигане на смутителя на местоназначението. Колкото

по-малка и по-къса е оръдейната цев, толкова по-голям брутен заряд

е необходим, за да стигне съоръжението на зададеното разстояние.

В същото време колкото по-малък е диаметърът, толкова по-голямо

натоварване при изстрелването понася смутителят, тежащ между 4

и 6 килограма. При калибър 152 мм всяка електронна съставка на

стършела е длъжна да издържи на натоварване, превишаващо

11 до 12 хил. пъти собственото й тегло. При калибър 122 мм превишението

е около 16 хиляди. С такива научно-технически дреболийки

са се справяли хората от екипа на ст.н.с., д-р на техническите

науки, полковник Емилиян Съслеков - майорите Владимир Туртански,

Румен Симеонов и Валери Неделкин, всички с научни степени, специалисти

във Военния научно-технически институт (ВНТИ) на Министерството

на отбраната. Справянето им приключва на 6 февруари

1996 г., когато групата е прибрана на Развигор. Писмени

обвинения на задържаните не са предявени. Те са арестувани за

престъпления по служба с постановление на Военна прокуратура по

сигнали на служители от Военното контраразузнаване.

След сравнително кратък едномесечен престой специалистите са освободени.

Явно прокуратурата и следствие, въпреки непривичната за тях материя,

свързана с високи технологии и върхови постижения в науката, успяват

бързо да се ориентират е да изяснят има ли, или няма шпионски

изпълнения. Шест месеца след освобождаването на специалистите

следствието напълно ги реабилитира, прекратявайки делото с оправдателно

постановление. На 18 септември 1996 г. те са възстановени на работа.

Месец по-късно Неделкин и Симеонов по собствено желание се уволняват

от системата на МО, преминават в частния сектор, а на 17 януари

1997 г. полковник Съслеков, който е и заместник-началник на ВНТИ,

и майор Туртански получават заповеди, с които им се отнемат пропуските

до работните места. Започва нова битка за справедливост - потърпевшите

пишат рапорти и жалби до ресорния си министър и до всички отговорни

инстанции, в т. ч. и до президента в качеството му на върховен

главнокомандващ въоръжените сили на страната. Майор Туртански

обаче междувременно също напуска военната система и в момента

е изпълняващ длъжността главен секретар на Междуведомствения съвет

по въпросите на ВПК и военновременните запаси към МС. Нелепото

е, че сега о.з. майорът има достъп до всички секрети на специалното

производство, но не и до собствените си разработки, които явно

прашясват някъде из военния институт. Доказателството, че работата

е изпратена в глуха линия, е фактът, че разработените през 1995

и 1996 г. нови поколения смутители - три модела Лилия

и последната модификация, наречена Кобра, все още

не могат да влезнат в серийно производство. Изпълнител на заданието

е заводът от системата на ВПК - Електрон прогрес.

За да потръгне по-бързо работата, през декември 1996 г. екипът

Съслеков, Туртански, Симеонов и Неделкин сключва със завода производител

лицензен договор, с който четиримата автори на ноу-хауто Активна

предавателна антена отстъпват патентните си права на предприятието.

Патентът им е от 1992 г. и има отношение към производството на

лилиите. Възможността да завърти на пълни обороти

конвейера с новите изделия е шансът на Електрон прогрес

да си осигури хляба. Някои важни звена от Министерството на отбраната

явно не се интересуват от този жизнено важен финансов процес.

В края на юли тази година началникът на Управление научно-техническо

осигуряване на отбраната (УНТОО) полковник Николай Личков предприема

действия, оспорващи правото на завода да ползва лиценза, смятайки,

че собствеността върху него трябва да се прехвърли на министерството.

Както научи в. БАНКЕРЪ, през миналата седмица лично

заместник-министърът на отбраната о.з. генерал Петковски най-сетне

е спрял тази операция.

Управителят на Електрон прогрес Иван Николов обаче изрази пред репортер на

вестника загрижеността си,

че Военният институт съзнателно губи мозъците си. А тези хора,

допълни г-н Николов, страшно ни липсват.

Но на какво се дължи липсата, никой не казва. Все

още Министерството на отбраната не е казало ясно и кой кого шпионира.

Засега остава да приемем версията, че авторите на военното ноу-хау

шпионират самите себе си.

https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/skandalite-okolo-voennata-elektronika-ne-nosiat-nejni-imena

Нагоре