Блогът на bojo12345 :: Ускорен курс за опознаване на робската психика

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.03.2022 05:12 - Ускорен курс за опознаване на робската психика

Автор: bojo12345 Категория: Политика

Прочетен: 992 Коментари: 0 Гласове:

„Истинският роб е този, който сляпо и с удоволствие се придържа към правилата, модата и се изпълва със страх от идеята за независимост спрямо изградената или изграждащата се система. Истинските роби биха се сражавали и умирали, за да запазят реда, който ги поробва. Истинският роб не може да си представи живот, в който хората не са контролирани изкъсо.“

Вначалните етапи на почти всяка позната диктатура се наблюдава особено отричане на действителността от голяма част от населението. Целите на лукавите правителства и зловещото положение стават обект на цинична психологична игра, вместо да предизвикат основателна загриженост сред зомбираните маси. Тяхната отчаяна нужда да поддържат предубежденията си създава своеобразен вакуум, в който всичко, което не е в съгласие с вече създадения мироглед, просто се изпарява; сякаш не могат да различат цвета на небето от ботуша върху лицето им. Реалният свят на истината се превръща в сън, илюзия, която може да бъде взета под внимание или да бъде напълно пренебрегната. Техният живот е непрестанна дисоциационна борба, в която действителното не е желано…

Сблъсъкът ни с доброволното невежество е в епични размери, дори и за широките исторически стандарти. От една страна наблюдаваме значително развитие откъм осъзнатост на обществото, но въпреки това пречките (свързани с невежеството) са безпрецедентно високи. И ето, наблюдаваме тенденцията за масово пробуждане, която ни кара неуморно да повдигаме булото, така че хората поне да имат възможността да видят какво има от другата страна. Но, за съжаление, има опасности, които трябва да се имат предвид.

Едно е да бъдеш свидетел как се отрича истината и как се установява тоталитарна власт заради нехайството на мнозинството хора. В крайна сметка обаче, рано или късно, идва втори етап в установяването на олигархията. Това е моментът, когато тиранията става толкова очевидна, че скептиците няма как да не признаят съществуването й. Но след като го направят, те избират да рационализират дори неприемливите неща, като ги обявяват за нещо нормално. Така е – много са тези, които първо се присмиват на предупрежденията за настъпващия тоталитарен кошмар, а след това го приемат с радост, когато се разгърне с пълна сила.

Наскоро ми направиха впечатление разногласията около случая с американския пехотинец Гари Стийн, който може да бъде лишен от сержантско звание, след като основа групата Armed Forces Tea Party във Facebook и изрази критики към президента Обама. Натъкнах се на много американци, подкрепящи гражданското право на Стийн да говори свободно срещу противоконституционните действия от страна на президента или кандидат-президентите (право, което му е гарантирано дори от военния устав). Имаше и мнозина на противното мнение, които искаха отстраняването на сержанта от военна длъжност, като даже настояваха да му се скалъпи и някакво наказание.

Ясно е, че Министерството на отбраната (на САЩ) следи новинарските сайтове и социалните мрежи. Хващани са на местопрестъплението да се представят за редови граждани със странни войнствени, авторитарни възгледи (като например организираната пропаганда срещу сайтове, отразяващи провала на дигите по време на урагана Катрина). Не е пресилено и да предположим, че ще засипят със спам коментарите под новините за сержант Стийн, за да създадат лъжовната представа, че действията на Стийн са били приети негативно от мнозинството американци. Чиновниците в министеството все пак са американци и поддържаните от тях възгледи изразяват нагласи на част от страната (макар и на една малка елитарна група). Също така, за съжаление, има и много хора, които не са обвързани с властите, но вярват в същите държавни „ценности“.

Разбира се, можем да дискутираме вътрешните правила на военните, докато съмне. Например мога да посоча някои факти, които големите медии не отразиха в техните репортажи за Стийн – да речем, факта, че Стийн е отишъл при началниците си и е поискал съвет за политическите си убеждения, много преди да повдигнат сегашните обвинения срещу него; или факта, че Стийн е приложил много от съветите на по-висшестоящите. В крайна сметка, вътрешните правила на военните и дори законите на държавата са без значение. Такива закони са преходни – те обикновено са толкова общи и абстрактни, че властите могат да ги прилагат както намерят за добре в дадения момент.

Важното в случая са принципите, моралът и Конституцията (доколкото Конституцията е документ, който отразява вечните универсални отношения). Да оставим настрана за момент и безсмислените юридически или военни норми. Нека тук се запитаме: Имат ли американските войници свобода на словото? Ако вярвате, че имат такава свобода, тогава техните права не са ограничени или специални. Те са свободни да кажат, каквото и всеки друг американец има право да каже. Ако вярвате, че нямат право на свобода на словото, тогава ги приравнявате с втора ръка хора, с добитък, собственост на държавата. Няма средно положение.

Дисциплината и военната принадлежност могат да вървят по дяволите. Или тези мъже и жени могат да се позоват на Първата поправка (към американската Конституция) и са истински свободни граждани, или трябва да ги приемем като бездушни брънки от държавния механизъм, сиреч като хора със заличени граждански права.

Макар да разбирам причините зад такива мнения, съм дълбоко потресен от общуването си с хора, които подкрепят идеята за безправието на военните. Изобщо от всякакви идеи, че военнослужещите са движимо имущество, че трябва да се подчиняват на президента, без да мислят, и да загърбват Конституцията, както и че това било нужно, за да можела да функционира армията. Малцина са хората с подобни убеждения, които се питат какви функции в действителност ще изпълнява една такава армия, в редиците на която маршируват роботи без морал и слепи роби на президентските диктати.

Каква полза имаме от такава войска без принципи и право на индивидуални убеждения?

За какво ни е такова безпринципно правителство? Ами безпринципното общество? Каква е причината да съществуват такива институции? Нюрнбергските процеси утвърдиха принципите, че войниците са отговорни за изпълнението на криминални заповеди. И въпреки това се намират хора, които искат войниците да приемат философията „първо стреляй, после мисли“.

Използвам случая на сержант Стийн, за да обрисувам ситуацията, пред която са изправени американците. На прага сме на страшен деспотизъм, където скептиците, доскоро осмивали заплахата от лъжливите държавни власти, изведнъж започват да приемат тези власти и да подкрепят решенията и „нормите“ им. Когато Стюарт Роудс основавал организацията на Клетвопазителите (Oath Keepers), същите доводи са били използвани за спъване на начинанието му: „Заповедите, които бихте отказали да изпълните, никога не биха се случили в тази страна…“ И въпреки това, много от предупрежденията на Клетвопазителите вече са се сбъднали. Сред тях са: незаконното отнемане на личното оръжие на мирни американски граждани по време на бедствието в Ню Орлиънс; учредяването на правителствени програми (по времето на Буш и Обама) за екзекуции на американски граждани; приемането на закона с име NDAA, който включва клаузи за задържане без съд за неопределено време; ежедневие стана подслушването, следенето и дори нахълтването в частни домове от страна на властите; администрацията на Обама е заложила и няколко изпълнителни процедури, които прокарват пътя за обявяването на военно положение.

Суровата реалност е, че Клетвопазителите и сержант Стийн са прави

А сега, когато всичко това става неоспоримо, техните опоненти, се обръщат като фурнаджийски лопати и започват да агитират за прокарването на нови противоконституционни закони, които доскоро самите те са считали за невъзможни, смехотворни и абсурдни. Може ли ситуацията да стане по-ненормална от това, което вече е? О, да, може, може…

Няма граници за отприщения и доскоро невъобразим ад, когато си имаме работа с „робската психика“. Робската психика приема много лица и форми. Тя е широко разпространена във времена на обществени отливи и може да бъде много заразна. Психологът Карл Юнг казва, че жестоката социопатия, наблюдавана в населението на нацистка Германия или СССР по времето на Сталин, всъщност дреме в мнозина от нас. Всичко, което й трябва, за да се прояви, са подходящите социополитически обстоятелства и слаба воля – тогава наяве излизат сенките в сърцата. Това е особено вярно за Америка, където хората мислят и действат с предразсъдъка, че държавата е абсолютен авторитет в случай на национално бедствие.

Но какви са белезите на несъзнатото желание за колективизъм и контрол? Какво кара робите да се държат като такива? Ето няколко теми за размисъл…

* * *

Истинският роб: Това е човек, който не е непременно окован, бит, измъчван и принуден да се подчинява под смъртна заплаха. Всъщност дори окованите и битите роби може да не са истински роби, ако в тях продължава да живее независимият дух и те търсят свободата си – тогава те не са напълно подчинени. Истинският роб е този, който сляпо и с удоволствие се придържа към правилата, модата и се изпълва със страх от идеята за независимост спрямо изградената или изграждащата се система. Истинските роби биха се сражавали и умирали, за да запазят реда, който ги поробва. Истинският роб не може да си представи живот, в който хората не са контролирани изкъсо.

Фактите губят стойност: Най-лошият грях на роба не е непременно способността да не разбира истината, а способността да я вижда и да я разбира, но въпреки това да я отхвърля, защото е в противоречие с личните му самозаблуди. За роба съществува истина и свобода, но те не са полезни и изгодни за него. (Тук може да се добави, че мечтата на истинският роб не е да бъде напълно свободен, а да има свои роби. Сиреч да е нещо като привилегирован роб, когото допускат да се храни с остатъците от трапезата на господарите. Такива привилегировани роби са много от политиците и медийните магнати, които изопачават фактите или откровено лъжат, за да запазят привилегированото си положение на блюдолизци. Те са достатъчно умни да знаят, че са роби, но и достатъчно глупави, за да им харесва, защото има по-низшестоящи роби под техния контрол – бел. Стопанина.) Лъжите движат света, а фактите са само средство за употреба според моментните желания или интереси.

Вманиаченост по закона: Робската психика, колкото и понякога да е нелогична и невротична, все пак изисква известни основи, на които да се крепи. Такива основи например са законите в държавата. Тези закони могат да са в пълно противоречие с вродената съвест или морал, но тъй като робът вече не слуша вътрешния си разумен глас, противоречието не го притеснява особено. Ако се чудите защо съвременните тирани държат да обличат в букви ужасяващите си намерения, това е причината. Олигарсите много добре знаят, че законите предоставят на робите средства за рационализация, средства да оправдаят съучастието си в престъпленията на държавата. Все пак, ако някакъв охранен и кръвожаден елит насажда безумията си чрез закон, нямаме никакъв избор, освен да го слушаме и следваме, нали? Нали? Дали?

Нуждата да те приемат: Робите търсят външен, а не вътрешен мир – дори когато този „мир“ залага на система, замислена да унищожава човека. Порочността на колективизма е в способността му да превръща жестокостите и ненормалното в нещо нормално. Докато робите се чувстват като част от машината и намират мястото си в групата, те не се интересуват какво прави тази машина с останалите. Обичайните аргумени са: „Трябва да живеем заедно и затова трябва да жертваме нашия егоистичен индивидуализъм за висшето благо…“ или: „Правителствата са, за да ни пазят, и трябва да правим всичко необходимо, за да улесняваме работата им“. Рядко се поставя въпросът дали системата е в хармония с Конституцията. Системата просто „е“, тя изпълнява нуждата на роба да бъде обгрижван и това е достатъчно за него. Противно на собствените си приказки за „общност“ и „висше благо“, колективистите в голяма степен са изключително себелюбиви. Те не подкрепят колективизма заради другите, а за да угодят на личните си нужди.

Нуждата от контрол: Предполагам е иронично, но средностатистическият роб обича тиранията, защото му предоставя някаква сила, власт, вероятно за първи път в живота му. Това са хора, които са се чувствали слаби и неадекватни от детството си. Докато почтените хора се борят с несигурността, укрепвайки се физически и душевно, като усъвършенстват характера си, робите хващат лесния път и се присъединяват към бюрокрацията, като живеят на гърба на останалите и се ползват с привилегии. Чрез държавата всички ограничени хора, страхливците и глупаците имат възможността да „покажат кой е шефът“ и да си отмъстят за безсмисления си досегашен живот.

Нуждата от одобрение: Жалък, но често срещан случай. Човек носи отговорност за себе си и се учи с времето кое адекватно служи на всеобхатните му нужди. Робите нямат енергията или мотивацията за това – те се допитват до разни авторитети как да живеят. Те приемат почти всичко на доверие, стига да идва от някакво изтъкнато име. Робите презират с отвращение тези, които следват собствения си разум, тези, които се бунтуват срещу шаблонното вървене с „общественото мнение“. Бунтът на личността е нещо омразно за конформистите, защото конформистите са част от естеството на системата и имат индивидуалност само в нейните граници. Когато нападаш системата, робите приемат тези нападки като към самите тях като „личности“.

(Бел. Стопанина: Това е съвършено вярно, но все пак не отговаря изцяло на истината. Авторът пише с предразсъдъка, че хората се раждат като бели листа и всичко по отношение на напредъка се решава само в един живот, а това не е така. Някои са по-напреднали в духовната си еволюция и вече са се освободили от нуждата да следват авторитети. Това е задачата на цялото човечество в настоящата Епоха на Съзнателната душа. Нормално е някои да закъснеят с освобождаването от авторитетите, а други пък няма да успеят да се освободят до края на тази епоха и ще трябва да чакат хиляди години, преди да получат шанс за поправителен изпит… Накратко, не е мястото, като пишем по тези въпроси, да пишем с надменност. Трябва да пишем с разбиране, но за целта трябва да го имаме това разбиране – както разбиране за естеството на епохата и сегашното време, така и разбиране за задачите на голямата част от днешните хора. Разбирането на човека и неговите задачи – това е Антропософия.)

Нуждата от оправдание: Понякога не е достатъчно за определени хора да имат някакъв мироглед. Робите търсят одобрение за този мироглед на всеки ъгъл, дори този мироглед да е изкривен от замъглена логика. Те стигат дотам, че принуждават другите да се съгласяват с техния мироглед, така че да се чувстват по-сигурни в убежденията си. Нормално е хората да търсят други с подобни възгледи и идеали, но не е нормално и морално да използват държавния апарат като средство за сплашване и подчиняване на останалите, така че да могат да се чувстват по-уверени в нелепите си лекомислени философии. Робите искат свят без противоречия. Забавното е, че самите те създават много от противоречията по света.

ХОДИ НА РАБОТА, ПРАТИ ДЕЦАТА НА УЧИЛИЩЕ
БЪДИ В КРАК С МОДАТА, ДРЪЖ СЕ НОРМАЛНО
ВЪРВИ ПО ТРОТОАРА, ГЛЕДАЙ ТЕЛЕВИЗИЯ
СПЕСТЯВАЙ ЗА СТАРИНИ, ПОДЧИНЯВАЙ СЕ НА ЗАКОНА
ПОВТАРЯЙ СЛЕД МЕН: АЗ СЪМ СВОБОДЕН

Това, което видях в доста от реакциите към честния активизъм на сержант Стийн, е инертното пристрастие, пропито от вонята на робската психика. Но то ни дава възможност и да преценим наклонностите на широката общественост. Сега, когато доскорошните чисто теоретични опасности от федерален фашизъм се превърнаха в ежедневие и практика, голямото изпитание е да сме нащрек за настоящите и бъдещите приоритети на масите. Дали ще тръгнат по пътя на индивидуализма, дали ще признаят лабораторната мутация на държавните власти, дали ще опитат да оправят нещата? Или ще тръгнат по пътя на робите, ще забравят старите си празни аргументи и приказки, за да се качат на вагона на тоталитаризма?

Със сигурност върлите и безусловни поддръжници на държавата не винаги успяват да минат между капките и да останат незасегнати от борбата. В повечето случаи те ще са късметлии да се намерят живи и без рани, след като димът на бойните полета се разнесе. Поуките от историята са достатъчно красноречиви, но робът е взел всякакви предпазни мерки да укрепи фантазията си, че живее в приказна страна, която не подлежи на съмнения и критики. Установената системата е като наркотик за роба, а промяната, която може да му донесе свободната мисъл, по-напред ще трябва да разруши удобството и блаженството на невежеството…

* * *

Автор: Брандън Смит @ Activist Post

TelegramPrint

Нагоре