2 милиона българи остават под чужда власт

На 27 ноември се навършват 100 години от подписването на унизителния за България Ньойски мирен договор, поставил край на участието на страната ни в Първата световна война. Според клаузите на договора България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км, 2 милиона българи са оставени под чужда власт, лишени сме от правото на наборна армия, иззето е оръжието и сме обречени на тежки дългогодишни репарации.

Страната ни търпи унижение не само чрез клаузите на печално известния мирен договор, но се налага да понесе и тенденциозното отношение към българските преговарящи. В делегацията на Парижката конференция, освен първите държавни мъже, начело с министър-председателя Теодор Теодоров, е и проф. Георги П. Генов - юрист, член на Радикалната партия - в ролята си на експерт. През 30-те години той издава монография на тема "Ньойският договор и България", а през 1941 г. в списание "Отец Паисий" професорът разказва личните си спомени за дните на преговорите, в които реално България не е допусната да участва.

Кметството в Ньой сюр Сен, където на 27 ноември 1919 г. Александър Стамболийски подписва мирния договор.

"Сутринта на 26 юли 1919 г., със Симплонския влак, българската делегация пристигна на Лионската гара в Париж. Посрещнаха ни външно любезни, но твърде сдържани посрещачи. Настаниха ни в приготвените автомобили и направо ни отведоха в "Мадридския замък", в парижкото предградие Ньойи на Сена. Още на гарата разбрахме, че не ни посрещат като гости, а като пленници: във всеки автомобил се настани по един цивилен полицейски агент. Затворничеството почувствахме още по-добре, когато влязохме в "Шато дьо Мадрид": железните врати се затвориха и стражата остана да ни пази.

Всичко това ни смути и наскърби. Светът не помнеше отдавна подобно отнасяне с бивши противници, дошли да сключат мир и да възстановят нормални отношения между народите, които досега бяха неприятели, но за в бъдеще са повикани да живеят в мирни и приятелски отношения.

Мярката беше наистина обща за всички противници; германците бяха вече претърпели страшно наказание във Версай, а австрийците го изтърпяваха по същото време в Сен-Жермен. Никакви мотиви не можеха да оправдаят тая мярка, освен желанието да се унижат докрай бившите неприятели и да се заставят постоянно да чувстват своето унижение.

Теодор Теодоров и Александър Стамболийски излизат от сградата на френското външно министерство, 19 септември 1919 г.

В Ньойи пристигнахме без да бъдем осведомени за онова, което ни очакваше. Във всеки случай, още в Триест имахме едно неособено благоприятно указание. Там научихме за постигнатото споразумение между италианската делегация, от една страна, и гръцката и сръбската от друга - за разпределението на териториите. Това споразумение, твърде естествено, ставаше за сметка на победените. Всички надежди, че италианската делегация ще подкрепи българските искания, особено за създаването на една автономна Македония, изчезваха. По тоя начин България оставаше на волята на победителите, за които знаехме вече как постъпиха с германците.

Наистина, някои измежду нас се утешаваха, че ние не сме така виновни за войната, че ние нямаме никакви преки политически или лични сметки с великите държави победителки, че ние дори не бяхме в отношения на война със Съединените Щати. Но какво значение можеха да имат тия съображения пред факта, че ние бяхме не само победени, но и постоянно клеветени от нашите съседи в извършване на невидени и нечувани злодеяния през войната в окупираните области, особено в Моравско, без да бъдем в състояние да се защитим, при условията, при които бяхме поставени: далеч от нашата страна, откъдето биха могли да се опровергаят най-лесно изнесените обвинения, и сами лишени от възможност да се свързваме с външния свят.

Парижкият печат ни посрещна враждебно, с изключение на някои по-леви и десни клерикални вестници. Вестник "Фигаро" още същия ден публикува тенденциозни телеграми, в които се твърдеше, че агитациите против съглашенците се засилили в цяла България. В същия дух писаха "Журнал де Деба" и "Тан". Те повтаряха измислените от сърбите и гърците обвинения против нас. Впрочем, ние знаехме, че тия вестници са отдавна в услуга на нашите противници. Тези вестници и след това писаха най-невъздържано против България по въпроса за репарациите.

Вестниците "Енформасион" и "Л"ьовр" дадоха статии в наша полза. Бившият министър, социалистът Марсел Самба, пишеше: "Триумфът на Съглашението не може да промени народността на македонското население. То се е чувствало и продължава да се чувства като българско. Говорят, че българите трябва да бъдат изгонени от крайбрежието на Егейско море. Искат да откажат всякакъв достъп на България до това море! Но това ще бъде най-голямата пречка за бъдещото помирение между балканските народи".

Хотел "Шато дьо Мадрид", където е настанена българската делегация.

Думите на Марсел Самба, още когато ги четях, ме дълбоко разчувстваха. Неговото безпристрастие и откровеност пленяваха. Уви, те не можаха да имат никакъв отзвук в коравите сърца на нашите противници, които се вълнуваха само от една мисъл: да смажат своите дотогавашни неприятели и да заграбят колкото е възможно повече техни земи.

Вестник "Енформасион" в своя статия от 27 юли 1919 г. открито заявяваше, че "ако се дадат български земи на Румъния, Сърбия и Гърция, ще имаме договор по-лош от Букурещкия!" Българското правителство, продължаваше вестникът, не предявява определени териториални искания, а настоява, въз основа принципите на Уилсън, да се прибегне до плебисцит във всички спорни територии, под контрола на Съглашението и предпочтително под тоя на Америка.

Освен тези вестници, също така и монархическият вестник "L"Action Franзaise" се застъпваше за създаването на една автономна Македония.

Граждански протест в София срещу Ньойския договор

За съжаление, кръговете около конференцията бяха много далеч от подобни разбирания. Тях не ги интересуваше нито правдата, нито Балканската федерация като една политическа възможност за улесняване разбирателството между балканските народи.

В броя от 28 юли 1919 г. на в. "Журнал де Деба", отговори известният Леон Саваджиян, който, след като бе живял дълго в България, бе постъпил на служба у нашите съседи. Той се нахвърли срещу личността на българските делегати. Всички носели германски манталитет. Въпреки усилията им да се представят за "верни" на Съглашението, мъчно можели да прикрият своята привързаност към Централните сили. "През войната, пишеше той, демократи, народняци, радикали, социалисти, земеделци бяха прокламирали необходимостта от тържеството на прусащината и чрез нея да създадат Велика България".

Постепенно свикнахме с нашия затвор. Помирихме се с мисълта, че в столицата на свободолюбива и демократическа Франция могат да се държат затворени, като престъпници, представителите на победените държави. Разбрахме, че за нашето затворничество бяха допринесли твърде много и нашите съседи. Техните първи делегати настоявали пред председателя на конференцията Клемансо, да ни държат, колкото се може по-строго, за да не се свързваме с никого и да не "сеем интриги".

Очевидно, нашите съседи се бояха за своите несправедливи каузи, бояха се да се не хвърли светлина върху истинското положение на Балканите и затова искаха на всяка цена да ни изолират. Особено се бояха от всякаква връзка между нас и някои американски кръгове около конференцията, които имаха по-други разбирания за нашите работи. Не позволиха нито една среща с някои от нашите приятели. Джеймс Баучер напразно се мъчи да влезе във връзка с нас. Клемансо, който беше изцяло в услуга на нашите противници, ги слушаше във всичко. Нашият затвор, въпреки нашите настоявания и протести, оставаше твърде строг. Стамболийски го сравняваше със софийския затвор. Разликата намираше в това, че вътрешният двор на последния бил значително по-широк, по-просторен от тоя на Мадридския замък.

https://videlei.com/bg/news/926-njioiski-dogovor

Този договор си действа и сега.
Българите намаляваме. Територията и тя, само че скрито.
:)))

Обаче и ние си имаме вина!
Беломорска Тракия не е дадена пряко на Гърция За една година е протекторат на Франция Когато годината изтича, французите се изтеглят Гърците не влизат веднага, няма такова решение Но ние, реално нямаме армия И е предрешено-влиза гръцката армия В такива случаи земите се ползват 101 години те изтекоха тази година Сигнализирах, но глас в пустиня
Е, кой ни е виновен?
По същия начин е изтървана и Северна Добруджа През 1979 година е трябвало да ни се върне Живков, все пак е запитал Брежнев, какво да правим
Но Брежнев махнал с ръка, какво значение има, нали сме заедно!?
Така и с Крим, който административно е отстъпен на Украйна ...

Лека нощ!

Сега трябва да си поискаме Западните покрайнини .
Всички земи от Българска Морава на Изток са населени с българи.

След всяка война нас ни демилитаризират, смаляват гранично и шамаросват силно.
Но казано е: Глас народен - глас Божи!
Можем да направим подписка и да й дадем гласност - не искаме чуждо, а това, което по закон и спогодби е наше! Да припомним на всички, вслючително и на дипломатите, за какво трябва да се разговаря, а не една очиларка да се хили глупаво/като досегашната министърка/.
Но един вътрещен глас ми нашепва, че след като разтуриха Югославия, европейските господари казаха, че границите не подлежат повече на промени?!
Определено не е последно мнението им.
Бъди здрав!

А западните покрайнини , също и Украина/ крайна земя/ явно ги чака подобна съдба. Някой си е присвоил ролята на Господ.
Но нищо не е вечно.
Поздрави!