Когато този брой бъде в ръцете на читателите ще е отминал не само Международния ден на детето – 1 юни. Ще е отминал и 2 юни – Денят на Ботев и падналите за Свободата на България. Но в същия този ден, под протяжния вой на сирените, които се опитваха да съединят името на подвига с духовната нищета на нашето съвремие, се проведе един митинг – хилядно множество на тревожни бащи и майки, хора, загрижени за бъдещето на своите деца, но всъщност умове и сърца, които търсиха яснота за утрешния български ден, за собственото си бъдеще и за бъдещето на България. Тези хора протестираха срещу т. нар. Стратегия на детето – 2019/2030г., в която са включени и клаузи, относно т. нар. Ювенална юстиция. Всеки ред от транспорираната директива на ООН и ЕС в българското законодателство, чрез въпросната Стратегия за детето предпоставя до скоро немислими в българската националана традиция принципи на семейството да бъдат превръщани в реалност. Подробно по тези въпроси „Нова Зора“ писа в бр. 12 от 19 март т.г. - „Еничари ходят мамо“ и в бр.15 от 9 април т.г. - „Чудовищата на мрака“. Днес няма да преразказваме тези задълбочени и документално подробни публикации. Ще отбележим само, че „Стратегията за детето“ е поредния токсичен смъртоносен облак надвиснал над бъдещето на България. И че според контекста на нейните клаузи, закони и инициативи в рамките на 10-11г., според нас, окончателно ще бъде разбита основната клетка на българското общество – семейството – светая светих за всеки нормален българин.

За да бъде преодоляна неговата очаквана съпротива, сатанинските сили на мрака отдавна са изобретили своята чудовищна технология, наречена „Прозорецът на Овертон“! Чрез нея вияко „немислимо“ се превръща в по-желана от тези сили реалност.

В този брой предлагаме на нашите читатели синтезиран разказ за мракобесната технология, създадена от Джоузеф П. Овертон (1960-2003г) старши вицепрезидент на центъра за обществена политика MacKinac center, чрез която се сломява всяка обществена съпротива срещу забрани и табута и се постига „плащът на Сатаната“, за която още в далечната 1948г ни предупреждава руският философ Иван Илин. В своето есе „Към историята на Дявола“ той предрича как отрицанието на Дявола в човека се заменя с „оправдание на дяволското начало“. Скритата зад тази подмяна пропаст, пише Иван Илин е видял пръв Достоевски, „посочил я е с пророческа тревога и цял живот е търсил пътища за преодоляването й“.

Тъкмо този „черен огън“ днес гори душите на хората в България. Всички ние сме поставени „пред ужасни, тайнствени проявления на тази стихия и не се решават, пише Илин, да изговорят своя жизнен опит с правилни думи“.

Ние го правим вместо тях с „Прозорецът на Овертон“ и „Към историята на Дявола“, пък който има око да види и който има ухо - да чуе!

Зора

Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне. Ще разберете как се легализират хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще стане съвършено ясно, че работата по легализацията на педофилията и кръвосмешението ще бъде завършена в Европа в близките години. Както и детската евтаназия впрочем.

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи се вадят от помийната яма на общественото презрение, измиват се и накрая се закрепват законодателно.

Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в обществото съществува т.нар. прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено - до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.

Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.

И се вижда как стъпка по стъпка в обществото започва най-напред да се обсъжда нещо неприемливо, после обществото да го сметне за уместно, а накрая да се примири с новата норма, която да узакони и защити също онова някога немислимо.

Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, сиреч идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат един друг.

Достатъчно ли е ужасен примерът?

Немислимото

За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон се нарича „Немислимото“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.

Технологията

Още веднъж ще повторя, че Овертон описва технологията, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не формулира свои идеи по някакъв начин – той описва работеща технология! Тоест такава последователност от действия, изпълнението на която неизменно води към желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешкото общество такава технология може да бъде ефективна като термоядрен заряд.

Колко смело е това!

Но, да се върнем на темата за канибализма. Засега тя все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Да се разсъждава върху нея е нежелателно както в пресата, а още по-малко в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото.Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?

За учените е нормално да говорят за всичко – за тях няма забранени теми, те са длъжни да изучават всичко. И при това положение няма пречка да свикаме етноложки симпозиум на тема „Екзотичните обреди на племената в Полинезия“. Да обсъдим на него историята на предмета, да го въведем в научен оборот и да стигнем до факта на авторитетни изказвания за канибализма.

Виждате, колко е просто. Оказва, че за людоедството, може да поговорим като предмет, като обект и при това да останем в предела на научната респектобилност.

Прозорецът на Овертон вече се е преместил. И вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова.

Едновременно с псевдонаучните дебати непременно трябва да се появи някакво „Общество на радикалните канибали“. И нека то да бъде представено само в интернет – радикалните канибали непременно ще бъдат забелязани и цитирани във всички заинтересувани медии.

Първо, това е още една възможност за изказвания. И второ, шокиращите отрепки на специалния генезис са нужни за да създадат образа на радикалното плашило. Тези ще бъдат „лошите канибали“ срещу другите плашила – „фашисти, призоваващи онези да бъдат изгаряни на клада“. Но за плашилата по-късно. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това, какво мислят за людоедството, например, британските учени, както  и някои радикални мошеници от най-различно естество.

Ако теглим чертата до тук, резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот; табуто е десакрализирано; разрушена е еднозначността на проблема, т.е създадени са „нюанси на сивото“.

Защо не?

Следващото движение на Прозореца е по-далечно. То превежда темата за канибализма от радикалния сектор в областта на възможното.

На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието, дори когато е реч за канибализъм. Така че всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик и лицемер.

Но като осъдим фанатизма, трябва вече непременно да сме измислили за канибализма някакво елегантно название. Така няма да посмеят фашистите от най-различни породи  да се правят на принципни и да лепят на инакомислещите етикети с буквата „к“.

Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализацията на  една немислима идея е необходимо да се подмени нейното истинско име.

Няма повече канибализъм

Сега канибализмът се нарича примерно антропофагия. Но и този термин скоро трябва да  бъде заменен поне още веднъж. Няма как да не признем, че в него все пак има нещо оскърбително.

Каква е целта на изобретяването на нови названия?

Трябва проблемът който създава неговото наименование, да отдели формата на думата от нейното съдържание; да се лишат идеологическите противници от езика. Затова канибализмът няма да е антропофагия, той ще се нарича вече антропофилия. Все едно, че престъпникът сменя фамилията си и паспорта.

Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното е да бъде  легитимиращ. Все едно дали ще бъде намерен или измислен като „доказателство“. Важното в случая е , че той ще способства антропофилията по принцип може да бъде узаконена.

Примери и аргументи ли?

„Спомняте ли си легендата за самоотвержената майка, напоила с кръвта си умиращото си от жажда дете?“

„А историите на античните богове, изяждащи всичко наред – у римляните това си е било в реда на нещата!“

„Е, ами при много по-близките ни християни, там с антропофилията съвсем всичко е наред! Те до ден днешен ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие да не би да обвинявате в това християнската църква? Ама кои сте вие, да ви вземат дяволите?“

Коя е главната задача на този етап? Главната задаче  е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Засега поне в някой отделен случай или за определен исторически момент.

Така и трябва

След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможността да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третият етап. С него завършва цикълът на „дробенето“ на единични проблеми.

Примери за тяхното обогатяване:

„Желанието да се ядат хора е генетически заложено, това е в природата на човека.“

„Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“

„Има хора, които искат да бъдат изядени.“

„Провокират антропофилите!“

„Забраненият плод е най-сладък!“

„Свободният човек има право да решава какво да яде.“

„Не крийте информацията и нека всеки се определи какъв е – антропофил или антропофоб.“

„А дали има в антропофилията опасност? Това не е доказано.“

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от плашилата – специално с участието на радикалните привърженици и радикалните противници на людоедството.

Реалните противници обаче са нормалните хора, които не искат да остават безразлични към проблема за людоедството. Те се опитват да са заедно с радикалните плашила и дори да се запишат при радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образа на откачени психопати – агресивни, фашизоидни хейтъри на антропофилите. Техните призиви са да се изгарят живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Ако забелязвате, в медиите са представени всички  изброени до тук, с изключение на реалните противници на легализацията.

При този сценарий самите т.нар. антропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума“, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността“ започват да осъждат „фашистите от всички цветове и категории“.

„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история от време на време са се изяждали един друг и това е нормално. Сега вече темата за антропофилията може да бъде преведена от областта на рационалното в категорията на популярното.

А Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.

В хубавия смисъл

За популяризацията на темата за канибализма, на избрания от нас пример, трябва да се поддържа предствата за нейното широко народностно съдържание, прикрепено с исторически и митологически личности, а по възможност и съвременни медийни авторитети.

Антропофилията масово прониква в новините и токшоуто. Хора биват изяждани във филми от касети под наем, в текстове на песни и видеоклипове.

Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“

„Нима не знаехте, че един известен композитор –едикой си – е антропофил?“

„А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него дори са го преследвали за това.“

„А колко от тях са ги тикнали в лудницата! Колко милиона са изселили, лишили са от гражданство! Впрочем как ви се струва новият клип на Лейди Гага „Eat me, baby“ („Изяж ме, бейби“)?

На този етап разработката на темата води в топ класациите и започва автономно да се самопроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом е същественото за проблема, засегнат в дискусиите, активно да се подменя от опериращите с информация (журналисти, телевизионни водещи, общественици и др.), при неговото отразяване от дискусиите специалистите.

И идва момента, когато на всички вече им е станало скучно и обсъждането на проблема отива в задънена улица. Тогава се пускат подбрани професионали, които казват: „Господа, в действителност нещата не стоят така. И работата не е в това, а в онова. И трябва да се направи това и това.“
И в същото време се задава специфична посока, на Прозореца на Овертон, която има за цел да опавдае привържениците на легализацията. За целта се използват очовечени престъпници, на които  се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики.

Изследване на образа

„Това са креативни хора. Изял жена си и какво?“

„Те искрено обичат своите жертви. Да изядеш, означава да обичаш!“

„Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“

„Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива.“

„Тях така са ги възпитали.“ И така нататък.

Такъв тип бръщолевене е солта на популярното токшоу.

„Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да я изяде! А тя просто искала да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“

Ние тук сме властта

Следва петия етап движението на Прозореца на Овертон. Към него се минава, когато темата вече е достатъчно подгрята и се открива възможност да премине от категорията на популярното към сферата на актуалната политика.

Започва подготовката за законодателната база. Излизат от сянката лобистките групировки във властта, които консолидират. Публикуват се социологически проучвания, които да потвърдят високия процент на привържениците на легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни балони с публични изказвания на тема законодателно закрепване на темата. В общественото съзнание се въвежда нова догма – „забраната за ядене на хора се забранява“.

Това е то либерализъм! Има си и  фирмено блюдо: толерантност към табутата, забрана за коригиране и предотвратяване на разрушителни за обществото отклонения.

По време на последния етап от движението на Прозореца от „популярното“ към „актуалната политика“ обществото вече е сломено. Все още неговата жива част ще се опитва да се съпротивлява срещу законодателно закрепване на всичко до неотдавна немислимо. Като цяло обаче  обществото ще се е примирило със своето поражение и наистина ще е сломено.

http://www.zora-news.com/