Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2021 08:11 - Перущице бледна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твойта пепел и на твоя гроб
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 555 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                      Нямало робство, било само  присъствие...

Дали наистина е било така?   -

                                      Кочо



O, движенье славно, о, мрачно движенье,

дни на борба горда, о, дни на паденье!

Епопея тъмна, непозната нам,

епопея, пълна с геройство и срам!

Храмът беше пълен с деца и невести,

с въстаници бодри и бащи злочести,

които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всякой вече я разбра.

Врагът от три деня наоколо храма

гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,

ни бой, ни закани нямаха успех.

Борците държаха и никой от тех

за сдаване срамно уста не отвори

и лицето първи да си опозори.

Оградата беше прилична на пещ

задушена, пълна със въздух горещ

и със дим барутен. Свирепият глад

издаваше вече своя вик познат.

Децата пищяха уплашени, бледни

пред майки убити и трупове ледни.

Борбата кипеше отвътре, отвън.

Във всички очи пламтеше огън.

Болнави и здрави, богати, сюрмаси,

русите главички и белите власи

зимаха участье в последния бой.

Майката мълвеше: „Чедо, Не се бой!“

и даваше сину напълнена пушка;

и старата баба, що едвам се люшка,

носеше куршуми в свойта пола,

и мъжът, учуден, имаше крила:

отзади, до него, жена му любима

гледаше азлъкът пупал дали има.

Децата пищяха като за пръв път

чеваха гърмежи и гледаха кръв.

и боят кипеше отвътре, отвън.

Много борци хладни спяха вечен сън,

и димът беше гъстък, и смъртта не беше

ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше

из женски гърди наместо млеко.

Лудост бе пламнала във всяко око.

Старците търчаха с ярост на лице

и търесеха пушки с трепетни ръце…

Отвън враговете диви, побеснели

сган башибозуци храма налетели –

фучаха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви във немощен гнев.

Главатарят техен, с кръв топла оквасен,

на таз жътва дива гледаше безгласен,

и страхът неволно обзе му духът

пред тез раи слаби, що сееха смърт,

и вместо молби, плач пукаха куршуми.

Изведнъж далеко, на голите друми,

войска се зададе с трясък, тичешком…

Сганта се зарадва, а в божия дом

душите сетиха трепет и смущенье

като пред десница, що принася мщенье.

Битката утихна…Разредя димът,

и някой глас чу се, че ехти в шумът:

-Ний се бихме, братя, с башибозуци,

защото са мръсни, диви и хайдуци…

Ето, царска сила, да се предадем!

-Не щем! – Не! – Не бива! По-добре да мрем!

-Пушките си дайте! – Не! Не! – Що да сторим?

– Да се покорим ли? – Мълчи! Да се борим!

– Предателят кой е?! – Долу! – викат с бяс. –

Спогодба не става между тях и нас!

Една жена викна: „Чуйте! Срам!“ и пушна

към войската царска и падна бездушна,

и гърмът разклати смаяний народ!

Трепна всяко сърце и всякой живот,

огънят обхвана тия души горди.

– Да се не вдадеме на турските орди!

И гърмежът почна, и боят със гнев

подзе своя страшен и грабен напев,

но йоще по-страшно и йоще по-гробно.

и смъртта из храма фучеше злокобно.

Отчаянье мрачно ицата вапца,

майки не познаха своите деца.

отвън срешу храма зяпнали пушкала

забълваха пламък и бомби, и хала!

и стените стари разлюляха с звук

кат внезапний вятър планинския бук

като тръс подземен многажди повторен.

изведнъж видяха там зидът съборен!

Перущице бедна, гнездо на герои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Слава теб, че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек, и падна със сяйност.

Ти в борбата черна и пред турский гнев

издигна високо твоя свилен лев,

и глава не клюмна, и меча ни даде,

и твойта светиня срамно не предаде,

и нашта свобода ти я освети.

и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!

Твойте чеда бяха силни в трудний час,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашта исторйя тури светло слово.

Защото ти блесна в синия простор

след многото подлост, сред общий позор!

Защото пропадна и в гроб се халоса

славно както Прага, както Сарагоса,

обвита във пущек, окъпана в кръв;

защото ти – сетня – пример даде пръв

как мре народа и не моли бога,

и не рече: Милост! – в общата тревога;

и – нищожна, тъмна, без крепост, без мощ

и със голи ръце, и без никой вожд,

без минало славно, без примери славни,

що малките правят с великите равни,

ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами.

Но войската скоро храмът окръжава,

отвсякъде ужас и смърт приближава.

и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. Бомбите трещяха

и момите красни с децата пишяха.

Слисаните майки с поглед страховит

блъскаха глави си о голия зид

и падаха, други – с настръхнали власи

във свойте колене душаха деца си.

Във тоя миг Кочо – простият чизмар,

наранен отслабнал и бунтовник стар,

повика жена си – млада хубавица,

на гърди с детенце със златна косица

и рече: „Невасто Виж, настая сеч

и по-лошо нещо… Ти разбираш веч…

Искаш ли да умреш?“ – И клетата майка

бледна, луда, няма и без да завайка,

сложи се детето с трептящи ръце

и кат го цалуна в бялото чебце,

задтана и рече: „То да е отзади!

Удряй!“ …И Кочо ножът си извади

кървав из гърди й; и чучур червен

бликна и затече, и Кочо втрещен

погледна детето. То плачеше, клето!

„Майка ти не ще и сама на небето!“

Рече и замахна като в някой сън

и възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

и кръвта детинска с майчинта се смеси.

И Кочо пак рече: Не остана мощ,

но за един удар имам сила йощ!“

И ножът димещи опря с две ръце

право дето тупа негово сърце.

И падна обагрен, грозен, страховит

с отворени очи и със нож забит.

…………………………

…………………………

И храмът ехтеше от моми, невести,

кат падаха в кръвье или в безчестье!

И господ от свода, през гъстия дим,

гледаше на всичко тих, невъзмутим!…/https://bulgarianhistory.org/

И защото вече почти не се споменават героите и не се учат стихотворения наизуст, а може и историята да се пренаписва под диктат на някоя империя, да се разходим до Перущица:

image

Важно е да се знае, че хората са се готвили за въстанието месеци преди това и не защото са били гладни, а свободолюбиви. Когато от родопско село изпращат башибозуци, Петър Бонев изпраща белобради старци да преговарят, но те са убити в гръб.
Шест дни е храбрата защита на перущенци, но пристига подкрепа и от Пловдив. Населението, главно жени и деца, търси защита зад дебелите стени на църквата, обстрелвана с топчета отвсякъде. Покривът пада и  това решава изхода. Не са събирали пари за откуп, както други селища. Спас Гинев убива петте си децца, бременната си съпруга , сестрите си и слага край на живота си. Коча убива жена си и детето си и се самоубива. Другите мъже последват примера им: 

image

Учителят Петър Бонев е убит  от турците. Бягайки, бременната му жена ражда син, когото нарича Петър.
Повече можете да видите в Историческия музей - Перущица.













Гласувай:
5



1. bven - Много силно послание към днешните българи - всички българи!
16.05.2021 10:32
Защото това е нашата история и тя е записана с кръв и много жертви!
За съжаление днес има едно тихо завръщане на миналото, диктувано от политически среди и то засяга всички, които живеят тук и се наричат българи! Ето и цитат от пост на нашия колега, писал за джамията в Монтана - храм на поробителя:
"Факт е, че изповядващите тази религия се разполагат сред нас. Опитват да наложат свой начин на живот, облекло, ритуали. Принуждават ни да ги възприемем. В конституцията на Република България пише, че ислямът е традиционна религия. Всъщност това съвсем не е така, защото ислямът и ислямизирането се налагат след последователното поробване на държавите от Балканите. Амбициите на ислямистите са нестихващи до момента и едва ли ще спрат до тук.

Само за последните няколко години в България се нароиха стотици джамии, дори на места, където няма мюсюлманско население, а по няколко семейства от циганска общност. До скоро това ставаше предимно в Благоевградско и Гоцеделчевско. Турското културно-религиозно проникване ерозира България. Стремежът е да се замени „османското робство” с „османско присъствие”. Целта е да се вменява, че българските традиции, фолклор, облеклото, обичаите, обредите, празниците са турски - поради присъствието на турците през вековете. Но това разбира се не може да стане без помощта на ибрикчии и българофоби. Пример за това е читанката от трети клас на издателство „Просвета”, в която се цензурира стихотворение на Елисавета Багряна „Обичам те, Родино”. Тук трябва да припомним и дебатите около стихотворението „Аз съм българче” на Иван Вазов, и дали да се чества датата Трети Март."
цитирай
2. bojo12345 - bven, благодаря за коментара ти. Напоследък се мълчи и подминава "тактично" за зверствата над българите от създаването на държавата ни, та до днес.
17.05.2021 09:33
bven написа:
Защото това е нашата история и тя е записана с кръв и много жертви!
За съжаление днес има едно тихо завръщане на миналото, диктувано от политически среди и то засяга всички, които живеят тук и се наричат българи! Ето и цитат от пост на нашия колега, писал за джамията в Монтана - храм на поробителя:
"Факт е, че изповядващите тази религия се разполагат сред нас. Опитват да наложат свой начин на живот, облекло, ритуали. Принуждават ни да ги възприемем. В конституцията на Република България пише, че ислямът е традиционна религия. Всъщност това съвсем не е така, защото ислямът и ислямизирането се налагат след последователното поробване на държавите от Балканите. Амбициите на ислямистите са нестихващи до момента и едва ли ще спрат до тук.

Само за последните няколко години в България се нароиха стотици джамии, дори на места, където няма мюсюлманско население, а по няколко семейства от циганска общност. До скоро това ставаше предимно в Благоевградско и Гоцеделчевско. Турското културно-религиозно проникване ерозира България. Стремежът е да се замени „османското робство” с „османско присъствие”. Целта е да се вменява, че българските традиции, фолклор, облеклото, обичаите, обредите, празниците са турски - поради присъствието на турците през вековете. Но това разбира се не може да стане без помощта на ибрикчии и българофоби. Пример за това е читанката от трети клас на издателство „Просвета”, в която се цензурира стихотворение на Елисавета Багряна „Обичам те, Родино”. Тук трябва да припомним и дебатите около стихотворението „Аз съм българче” на Иван Вазов, и дали да се чества датата Трети Март."

Истината трябва да се потаря и потретя, докато на всички им светне, че няма случайно нищо! Особено за тези, които мълчат и подминават!
Българите през вековете са защитавали земята си с кръвта и живота си. Историята го знае. Редно е да го научим ние и другите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3656952
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18541
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930