Първанов, Станишев и Борисов обърнали гръб на геолога

България е една от най-богатите страни на злато в Европейския съюз. Чрез добиване на злато и сребро можем да излезем от икономическата криза, а освен това - и да вдигнем пенсиите. В момента на територията на страната доказано има 500 тона злато. Други 20 000 тона на стойност 1 трилион и 100 милиарда долара са прогнозните запаси. Такава е тезата на професор Вълко Гергелчев, който е един от ръководителите на националната програма за проучване на златните ресурси у нас. Вълко Гергелчев е роден на 8 юли 1935 година в Момчилград. Работил е като геолог, началник на рудник и главен геолог в ГОРУБСО – Кърджали. Бил е старши научен сътрудник в Геологическия институт на БАН и Научно-изследователския институт по полезни изкопаеми.

Издал е 125 научни труда

по геология на полезните изкопаеми.

Според професор Гергелчев в момента чужди фирми добиват рудите, съдържащи злато и сребро, а държавниците не правят нищо по въпроса. Учените са протестирали заради това, че държавата не проявява интерес към разкритията им. Обръщали са се към всички политици и институции, но не са получили отговор. Георги Първанов, Сергей Станишев и Бойко Борисов са обърнали гръб на данните на професора.

 “Царят некомпетентност и неразбиране. Защо не се използва науката”, пита се професорът. “През 1985 година излезе Национална програма за търсене на злато и сребро,

в Родопите се разкриха нови находища,

но след това дойдоха чуждите фирми”, оплаква се Гергелчев.

През страната минават шест златни пояса и пет златни зони, а също шест сребърни пояса, които продължават и в съседните страни, сочат данните на професора. “Това са ресурси, които не са изучени. Според някои учени, златото в България е примес, но аз доказах, че златото и среброто са основните метали в оловно-цинковите, медните руди”, хвали се той.

Развивайки златните ресурси в България ние можем да излезем от кризата, защото защото в хвостохранилищата се съдържат злато, сребро, платаноиди, и много други скъпоструващи компоненти. “Следователно, това е първият аспект за увеличение на пенсиите - от добиването на останалите компоненти в “хвостовете”, а най-големите са Кремиковци, Кърджали, Рудозем, Златоград, Средногорци и др. Получените финансови средства ще могат да увеличат пенсиите, което е напълно законно, защото това са пари на от данъците на работещите тогава хора, а това са именно сегашните пенсионери, които имат най-голямо право на тези пари, някои от които отиват незаконно в джоба на чуждестранни акционери”, твърди Гергелчев.

По информация на професора

печалбата от хвостовете в Кремиковци е 25 милиарда лева, а близо 8 милиарда лева има в Челопеч.

Според Гергелчев вторият начин да се засили икономиката и да се увеличат пенсиите е чрез възраждането на рудодобива у нас. Досега се смяташе, че рудите у нас са само оловно-цинкови, а всъщност в тях има и злато и сребро. Подобна е картината и в Средногорските рудници, където се е добивал само мед, а тези руди съдържат злато и сребро. България е единствената страна в света, която не използва големите си поликомпонентни, печеливши находища със запаси - за Челопеч - 1.100 млрд. тона, Кремиковци - 275 млрд. тона и Оброчище с 1 млрд. тона руда.

Според него друго задължително условие, ако искаме да увеличим приходите на държавата и пенсионерите е създаването на Геолого-проучвателна агенция към Министерския съвет заедно с научна лаборатория по стратегически ресурси.

В момента чужди фирми извличат съдържащите се скъпи метали в “хвостовете”. “Интересно защо на канадски, австралийски, ирландски, фирми е изгодно да добиват всички компоненти от остатъчните руди, а на България по незнайни причини, това не е изгодно, заключава професорът.

Ще забогатеем и с минералната вода

Източните Родопи могат да се развият например чрез откриването на геотермални минерални води, обяснява професорът. Това може да стане като се направят сондажи на местата с най-големите тектонски разломи. Те съвпадат с теченията на реките, защото водата се стича по най-ниските точки на терена. В Момчилград това може да стане на вливането на приток на Върбица, в Кърджали - при вливането на Върбица в Арда, в Крумовград - при вливането на Крумовица в Арда. Наличието на такива води дава възможност за развитие на балнеоложки туризъм, за отопление и битови нужди. Минералните води във Велинград също могат да се използват по същия начин. 

Адриана ЧАНЕВА

Вестник „Златна възраст”