Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2020 08:06 - Премълчаното в нашата история
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 1130 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
В търсене на съюзници срещу хун-ну, китайците изпратили експедиция, която да открие юечжи. Експедицията се бавила 13 години - от 139 до 126 год. пр.н.е. От тях 10 години пратениците били в плен на хуните. Юечжи били открити, но отказали да се бият отново с  хуните. Затова пък императорът научил, че в долината на Фергана се въдят едри и силни коне, каквито китайците не притежавали.

Китайците създали своя конница и възприели тактиката на хун-ну. Освен това те изобретили арбалета, с който можели да изпращат стрели с много по-голяма сила и на по-голямо разстояние от лъковете на хуните. Въпреки това през 90 г. пр.н.е. Китай бил отново разгромен. Но от 86 - 85 год. в Хунската империя избухнали междуособици, може би не без помощта на китайската дипломация. Подчинените от хуните народи започнали да се отделят от тях, а съюзниците им - усуните, преминали на страната на Китай. В 51 год. пр.н.е. шанюй Хухане се признава за васал на Китайската империя [67], но през 9 год. от н.е. хун-ну възстановили независимостта си. През 45 - 46 год. Китай отново е разгромен, но след това започват нови междуособици. В резултат от междуособиците 8 от хунските народи се отделили от останалите и образували отделна държава. Техният шанюй се признал за васал на Китай. Те са известни в историята като “южни хуни”.
През 311 год. южните хуни превземат китайската столица Лоян и до 325 год. покоряват цял Северен Китай, но това вече не са наши прадеди. Твърде показателно е, че хунски вожд през 407 година обявява ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на царството Ся. Това показва, че хуните са се считали за наследници на дошлите от запад основатели на първата държава в Китай през III хил. пр.н.е., за която вече споменахме.

При запазилите свободата си “северни хуни” кризата продължила. Нови групи от населението се преселили на юг. Междуособици, природни бедствия и външни противници непрекъснато отслабвали държавата. През 86 г. северните хуни били нападнати и победени от южните си сънародници. През 87 год. те претърпели поражение от източните си съседи - сянби. В следващата, 88 година настъпва глад. Следват 3 победоносни похода на китайската армия - през 89, 90 и 91 год.
През 93 год. китайците убили чрез измама последният шанюй от рода на Моде - Юйчугян. Земите на северните хуни били завладени от сянбииците. До 155 год. хун-ну продължили борбата срещу врага с променлив успех, но накрая били окончателно разгромени от сянбийския вожд Таншихай. Според Гумилев [68] северните хуни след разгрома се разделили - голяма част се присъединили към победителите и “приели името сянби”, друга част се скрили в горите на Тарбагатай и басейна на Черен Иртиш, където преживели опасността и впослед-ствие завладели Седморечието. Тяхната държава Юебан просъществувала до 488 година.

Трети продължили на запад, докато се установили между Волга и Дон. Те били прадедите на “европейските” хуни. За тях се чува отново чак след 200 години. Между 360 и 370 год. хуните водят война с аланите [69] и ги побеждават, въпреки че аланите разполагали с крепости и тежковъоръжени конници, обковани в броня. След аланите дошъл реда на техните съюзници - готите. Готите се прехвърлили през 155 год. от Скандинавския полуостров в днешна Полша, а от там достигат северните брегове на Черно море по времето на император Каракала /211-217 г./ Според Гумилев готите създали голяма държава “от Балтийско море до Азовско и от р.Тиса до Дон” в която обединили подчинените от тях славяни, сармати и германски племена.

През 371 год. хуните преминали от Таманския п-в в Крим и ударили в гръб готската армия, която ги чакала на река Дон. След разгрома на готите държавата им се разпаднала. Остготският крал Германарих от рода Амал се самоубил през 375 год. Започнало хунското нашествие в Европа. Хуните създали съюз, в който участвали остготи, гепиди, тюринги, херули, руги, българи и славяни. Центърът на тяхната държава отначало бил край северните брегове на Черно море, но в началото на V век се преместил в Панония. От там те нападали и Източната и Западната Римска империя, всявайки ужас в цяла Европа. Страхът и омразата към тях са накарали тогавашните хронисти да описват хуните като изостанали диваци /например Амиан Марцелин/. Но всеки, прочел написаното до тук би се усъмнил в това. Един от най-добрите специалисти по историята на народите от Великата Степ - Гумильов отделя специално място в книгата си, за да опровергае подобни твърдения.

След смъртта на Атила през 453 година, Хунският съюз се разпада. Вината за това се приписва на синовете на страшния вожд, които се отнасяли към съюзниците си от другите племена като към роби. Готският историк Йордан пише следното: “Синовете на Атила, които ... били цяла тълпа, искали да си поделят народите по равно”. Предизвиканото от това отношение недоволство довело до образуване на антихунски съюз начело с краля на гепидите Ардарих. “След много и тежки сражения, на гепидите се усмихнала неочаквано победата” - пише Йордан. Решителната битка станала през 454 година в Банат. Хуните дали 30 000 убити “и били прогонени чак до Черно море”. В тази битка загива и водачът на хуните - синът на Атила Елак. След неговата смърт лидер става друг син на Атила - Дингезих. По-късно хуните се опитват да възстановят властта си в Панония, но биват отново разбити. В битка край река Болия през 469 год. бил убит и Дингезих. Вожд на хуните станал следващият по старшинство син на Атила - Ернак. За него се счита, че е идентичен с Ирник от именника на българските владетели, от когото води началото си прочутият род Дуло - родът на хановете Кубрат и Аспарух. В именника на владетелите сигурно има истина, защото с хуните към северните брегове на Черно море се оттеглят и част от прабългарите. Самите хуни се разтварят между прабългарите - така завършва тяхната история.

Кимерийци

За кимерийците имаме малко сведения. Античните автори пишат за тях през VIII век пр.н.е., когато те нахлуват на Балканския полуостров и в Предна Азия. Тяхната войска се състояла изцяло от конници, които отдалеч засипвали със стрели противника си. Първоначално имали успех, понеже народите от Близкия Изток не били запознати с този начин на воюване. Затова пък кимерийците не умеели да превземат крепости и обикновено се задоволявали да оплячко
сат нападнатата област и се оттегляли.



Гласувай:
6



1. dobrodan - Съжалявам, но мисля, че датировките не са съвсем правилни,
12.09.2020 09:14
както и изходните точки на разселване.
Източните хунну дават твърдо тюркските племена.
Българите и хазарите говорят прадядото на езика на тюрките. Тюркският език се променя силно.
Оформя се парадокс: дядото не може да произлезе от внука.
Тюрките също са ни роднини, но вече по-далечни.
Аварите и хуните в началото на новото хилядолетие вече са нагоре по Волго-Камието. При нас.
Не е лесно за описване. Особено в най-далечното минало.
Поздрави за усилията.
Българството е било вяра, религия. Народност става значително по-късно, чак с идването ни в Европа.
цитирай
2. bojo12345 - тигърът от германия да пише в своя блог.
12.09.2020 09:59
Знае защо.
цитирай
3. bojo12345 - Добродане,
12.09.2020 10:03
Димитър Нейчев е автора на книгата. Мисля,че дава доста информация за историята на онези векове, както и за българите. Всяко уточнение е от полза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3630287
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031