Автор: Ива Антонова - кор. на БНР във Враца  

Заради противоепидемичните мерки във врачанското село Згориград се отлага традиционното възпоменателно събиране в памет на жертвите на голямото наводнение от 1 май 1966 г. Тогава в района на Враца се случва едно от най-мащабните наводнения в най-новата ни история. 

След пробив в стената на хвостохранилище във Врачанския балкан за 20 минути 500 000 тона вода, метални и скални отпадъци заливат село Згориград и голяма част от града. Почти мигновено са разрушени мостове и стотици постройки, сред които 153 къщи. 
Официално признатите жертви са 96 души, но и до днес се смята, че броят им е в пъти по-голям заради безследното изчезване на много хора. 
В пресата бедствието се отразява пестеливо с единствен акцент - всеобщата държавна мобилизация за пълно възстановяване на района и изплащане на милиони левове за пострадалите и нови домове. 
Въпреки мълчанието за причините още тогава е ясно, че трагедията е причинена от безстопанствено отношение. Зад спуснатата информационна завеса прибързано се дават четири осъдителни присъди, които обаче остават на най-ниско ниво. 
В засегнатото село Згориград и до днес споменът за опустошението, което променя съдбата на поколения е активен - и за преживелите трагедията, и за родените след нея. 

Хвостохранилището през 60-те години
Ето и част от спомените на местните хора: 
„Отварям печката, та да видя агнето дали е готово, гледам иде една тъмница от върха“.
„Иде отгоре някаква вълна, ама страхотна, и гърми. Къщата пада, преди вълната да я докосне. Всичко кал, тиня, сива. Само едни писъци“.
„Това си е традиция за 1-ви май да се коли агне. Хората си се веселиха, но така стана, че не е им било писано да отпразнуват този 1 май 1966 година. Хората просто не са очаквали такива чудеса“. 

Опустошенията след бедствието

„Преди да стане тая работа, седмица валеше дъжд, не спираше. И казаха, че някаква подпочвена вода е подкопала стената. Тя не беше много сериозна стена. Нямаше бетон, направо от пясък, отвън се слагаха камъни и се садяха люляци. Мои вуйчо и чичо работеха на язовира и се обадили на директора и му казали, че става лошо и водата ще откъсне язовира. Той им казал, мълчете, правете каквото правите, ама днес да не е, че ще провалим празника“. 
„Когато се обърнах нагоре, всичко се захлупи, от моста изхвръкна 15-метрова вълна“
„И то не е баш вода, а нещо като лава“
„Една ударна вълна, която отива надолу, удря на зиг-заг и събаря всичко“.
„Цели семейства си заминаха“.
„С хеликоптери започнаха да издирват труповете“. 


Постановлението на Министерския съвет за общественото бедствие

„Думите са положени в две плоскости - едната е официалната лексика, другата е лексиката на хората, които са преживели това нещастие. Наводнението от 1-ви май 1966 е оставило незаличим белег…

Изведнъж става така, че 1-ви май заменя Гергьовден и хората в Згориград помнят не наводнението, а че са били опекли агне за Гергьовден... Тази промяна води до промяна в начина на възприемане на обстоятелствата и събитията. Между манифестацията и агнето идва водата и отнася хората, голяма част не се знае къде, защото много от хората не са били намерени. Наводнението е ужасно бедствие, което потриса оцелелите, прави ги несигурни и поражда у тях ужасен страх от необяснимостта на това, което се е случило...

Проблемът има различни интерпретации. Постановлението на Министерския съвет не говори за природно бедствие, не говори за бедствие, причинено от промишлена авария, нито за бедствие, причинено от човешка грешка, а говори за обществено бедствие. Самата номинативност на думата обществено говори за нещо, което, едва ли не, обществото е трябвало да изживее тогава. Има такива характеристики самото отношение на властта към това ужасно човешко нещастие, които и до ден днешен поставят ужасно драматични въпроси“. 

Живият спомен за бедствието в местната общноств Згориград, от една страна, а от друга - дългото му прикриване по идеологически причини, са съображения темата да бъде част от проект в БНР Академия. 

https://bnr.bg/post/101268454/obshtestvenoto-bedstvie-1966-godina-tonove-voda-zalivat-s-zgorigrad-i-chast-ot-vraca-za-minuti

Пълно затъмнение, без вируси и закани , само със смразяващ страх!
Давам тази статия, защото имахме лично преживяване по този повод. За радост - без произшествие за фамилията ни.
Да е светла паметта на отишлите си без време от този свят!

присвояване вместо кражба,
обществено бедствие вместо лична безотговорност,
посещение на добра воля вместо разходка с държавни пари
и много апартаменти - менти?!

Явно приспивната песен е била и все още е много сполучливо избрана.