Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2020 07:36 - За името българско
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 351 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


Борис Балкх

 

Римската империя, през цялото си съществуване е била най-мощният двигател на прогреса, за цялото човечество. Тя е началото на съвременната цивилизация. Това става възможно единствено заради превръщането на Рим, а по-късно и на Константинопол, в световни центрове, където е съсредоточено и събрано цялото човешко познание до онова време, от всички страни. Най-висшето за мъдреците на Рим и Константинопол, и естествено, понеже са мъдреци, е познанието. С него те оценяват останалите народи – по техния мироглед, по ценностната им система. Затова споменавайки някои племена, ги причисляват към други, по-цивилизовани. Примерно, към сармати, скити, перси. Някои пък направо обезличават, като ги слагат в един голям общ "кюп" – варвари.

 

Та, затова искам да обърна внимание на следното. Едва по време на Кубратова България и преливането и по-късно в Първото българско царство, името "Българи" става наше народово име и за това заслугата е на мъдрите от Константинопол. До тогава, още от най-дълбока древност, то е било общо, събирателно за племена с общ мироглед – Българският. Така, както днес обобщаваме християни, мюсулмани и др. Затова има много народи, на различни места в Евразия, които по различно време са наричани българи.

Но по времето на Кубрат, всяко наше племе си е имало име и в Константинопол са ги знаели. Те са (приблизително): уногундури, кутригури, утигури, ванандури и др. Но, нашите тогавашни съседи са предпочели и наложили това име заради неговата значимост, която са знаели много добре. Въпреки че сме били сериозен военен враг за тях, те не го смачкват и унищожават, а биха могли. Съхраняват го и го въздигат, защото не искат  да са победени и да съжителстват само с някакви си уногондури, а с хора равни на тях не само военно, но и със сериозен мироглед – българите. Пък и да изчезне, да се забрави названието хуни.

Предстои ни да научим още много за древните българи, които някой умен човек е нарекъл прабългари. Чувам гласове от тук – от там, да се махне това пра и за съвременните и древните да се употребява само българи. Признавам, и аз мислех така, но...

Това пра (първо), е едно от най-важните неща в българската история, а тя не е някакви си 1300 години. Това пра, е вратата през която сме минали, кога доброволно, кога насила и сме станали днешните българи. Какво има зад тази врата? Аз се опитвам да кажа нещо, но то е капка в морето. Ако разбием и унищожим тази врата, ще захвърлим цялата си древна история и ще заприличаме на безпомощен стар склеротик, който няма минало и с всичко се съгласява.

Само дърво, което има дълбоки и здрави корени, може да израсте нависоко и да устоява на бурите. Затова трябва да пазим тази врата пра, за този наш потомък, който ще потърси и ще намери ключа и. Ще я отвори и ще мине през нея, за да се озове в друг свят, преди хиляди години, на най-неочаквано място и с изненада да прочете “Тат туам аси” – Това си ти!

А на онова "неочаквано място", най-висшето понятие в мирогледа на нашите деди е било вложено в думата БАЛ – Кръговратът на Вселенския Закон. Тя е от езика Бхаджа и означава и Истина.

От това понятие, от тази дума започва роенето от нашата древна цивилизация и народ. Тогава голямата Истина се разделя на части, които имат своите названия в езика Бхаджа.

Истината, знанието за най-малките химически системи във Вселената САМ – атомите, става Самбала. Това са Тибетската Шамбала, Симбела и руското Беловодие. А истината, знанието за това как се изгражда, съществува и разгражда материята, за творческата мощ – КХА, става Кхабала. Това е еврейската Кабала.

В книгата „Апокрифната история на света” от Джонатан Блек, на стр 330 можем да прочетем следното:„В Испания през XIII век живее кабалист на име Абрахам Абулафия, който пише за съзидателното слово на Бога. В ранните кабалистични текстове 22-те букви от еврейската азбука са описани като обладаващи съзидателна мощ. Следователно „в началото” Бог е комбинирал тези букви в определени модели, трансформирал ги е и от тях е създал думите, а от този процес са се разгърнали всички различни форми на Вселената.”

Както се вижда, без БАЛ – Истината, не могат да минат нито тибетската Шамбала, нито еврейската Кабала.

Вероятно знаейки това, средновековният пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси отбелязва,"Българин означава мъдър, знаещ човек.".

Думата БАЛ, е останала и съществува и днес в съвременния български език като мярка за човешкото познание. В нашите училища, знанията на децата се оценяват по шестобална система, а във висшите училища се приемат кандидатите с най-висок бал.

Титлата на нашият древен звездоброец, отговорен за времето и календара – колобър, боколобър, е останала в образователната система на Западна Европа като бакалавър, а титлата на пазителя на знанието – маг, е станала магистър. Отскоро те отново се завърнаха при нас. Идеята за Бал, само като градация е приета и за мярка, степенуване на височината на морските вълни.

От почит и уважение към мирогледа Балкхара, дедите ни наричат главния си град Балкх, държавата си Балкхара, а себе си балкхари. Но за да остане в човешката памет през вековете и да придобие масовост, а от там почит и уважение от много хора, понятието БАЛ, става Бог. Той е известен от историята още и със следните имена, Бел, Пал, Пел, и Балу, а от Библията Баал – семитска версия, Ваал – гръцка версия.

Бил е върховен бог в Балкхара, Акад, Асирия, Бабилон, Балистан – Палестина и неговата колония Картаген. За Балкхара сведенията бяха посочени по-горе в текста. Акад е съществувал от втората половина на третото хилядолетие преди новата ера, в южната част на Междуречието, в днешен Ирак. Населението е семитско, а най-известният владетел Саргон. Върховен бог е Бал.

Известният асирийски цар Ашурбанипал заповядал да напишат върху глинена плочка с клинопис следното:„Който с коварна умисъл заличи документ с моето име, унищожи го или го пренесе на друго място, нека него прокълне Нинмах пред Бел и Саратея, нека унищожи неговото име и неговото семе във всички земи!”

Ето имената на владетели от Междуречието за период от 2500 години, в които се съдържа Бал, Бел или Пал.

Шумер. Първа династия на Киш.

      Ба – ли – их, четиринадесети владетел. Царувал 400 години.

Първа династия на Ур. Около 3100 до 2930 г. пр. н. ера.

      Балулу, четвърти владетел. Царувал 36 години.

Бабилон и Асирия.

      Ашурубалит І – асирийски цар от Ашур. От 1880 – до 1840 год. пр. н. ера.

      Тиглатпаласар І – асирийски цар. От 1115 до 1093 г. пр. н. ера.

      Ашурбелкала – асирийски цар. От 1085 до 1062 г. пр. н. ера.

      Ашурнасипал І – асирийски цар. От 1049 до 1031 г. пр. н. ера.

      Тиглатпаласар ІІ – асирийски цар. От 966 до 934 г. пр. н. ера.

      Ашурнасипал ІІ – асирийски цар. От 884 да 859 г. пр. н. ера.

      Набуапаладин – бабилонски цар. От 885 до 852 г. пр. н. ера.

      Мардук Белусати – бабилонски цар. От 851 до 827 г. пр. н. ера.

      Мардук Балаксуикби – бабилоски цар. От 826 до 815 г. пр. н. ера.

      Тиглатпаласар ІІІ – асирийски цар. От 745 до 727 г. пр. г. ера.

      Меродахбаладан ІІ – бабилонски цар. От 721 до 710 г. пр. н. ера.

      Ашурбанипал – асирийски цар. От 668 до 626 г. пр. н. ера.

      Ашурубалит ІІ – асирийски цар. От 611 до 606 г. пр. н. ера.

      Белшарушур (Балтазар) – син на Набонид, последния бабилонски цар. Убит в 539 г. пр. н. ера.

Знаейки това и много от тайните на древността, по-късно Аристотел обучава и изпраща ученика си Александър на изток, чак до Балкхара – Бактрия – Прародината и първоизворът на Българския мироглед. А по заръка на Александър, бабилонският маг и историк Берос, тълкувател на белусите – свещени древни книги изгубени във времето, е описал историята на Бабилон и вярванията там. В текста е записано и следното, „Бог Бел разделил Оморка (мрака, като прасубстанция) и създал небето и земята.”

От нашата и от световната история знаем, че когато някъде се появи религиозна нетърпимост, угнетените обикновено се преселват, най-често при свои едноверци или на ново място. Така постъпват българите от Кубратова България, угнетявани от юдеите. Така постъпват богомилите, след гоненията в собствената им страна, религиозно (което тогава означава и политически) подчинена на Източната Римска империя.

Така постъпва и библейският Абрахам – Аврам, последовател на бог Бал. Тръгва от Ур Халдейски и спира първо в Харан, в съвременна Турция, а по-късно пристига и се установява окончателно в Ханаан. Там вече има толкова много последователи на бог Бал, че той се е наричал Балистан, на гръцки Палестина. И днес в Израел все още наричат Палестина Балистан.

Балистанският град Бибал, е оставил името си върху корицата на Библията, а с него и името на бог Бал, въпреки че в нея не са казани ласкави думи за него. Така е защото Библията е сбор от редактирани и приспособени за нуждите на новата религия по-стари текстове от Бабилон и Египет.

Но както писа наскоро един световноизвестен автор, в една своя книга, (цитирам по памет) "Тогава (в библейско време, в Балистан Б.Б.)се е състояла многовековна борба между последователите на бог Бал (Баал) и тези на Йехова. Побеждават йеховистите.", но в края на текста е написал следното: „Борбата между Бал и Йехова, още не е завършила”.

Потвърждение за тази борба е и този цитат от Библията, "И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла". (А бааловите пророци са 450.)          3 Царе 18:40

От Картаген са известните братя Ханибал и Хасдрубал синове на Хамилкар Барка.

Още в древността, части от населението на територията Балкхара (от Иран, до Кашмир) се преселват в различни посоки, главно на запад и към Индия. Навсякъде, при своите преселения последователите на бог Бал се стремят да запазят името му и да именуват държавите си, главните си градове, планини, езера и морета с неговото име. Такива са: 

·         Бха Бел – Бабел – Бабилон.

·         Баалбек и Бибал в Балистан – Палестина.

·         Белазги и трибали в Тракия, дошли от Балистан.

·         Държавата Белгия – от народа белги, дошли от Белазгия, от Тракия.

·         Такива са езерата Балкхаш – Балхаш и Балатон.

·         Балтийско море – от народа балти. Балти живеят и днес в Балтистан, в североизточен Пакистан, близо до глетчера Балторо.

·         Провинция Белуджистан в Пакистан – от народа белуджи. Белуджи живеят и днес в Пакистан, Афганистан, Иран и други близкоизточни държави.

·         В Кавказ и днес съществува Балкария и град Балкар в Дагестан.

·         На територията на Волжска България, са развалините на древната и столица Болгар.

·         На североизток от Черно море е държавата на балахите – Балахия, на гръцки Влахия.

·         В Дунавска България са Бяла, Белица, Беласица и сръбската столица Белград. А най-голямата планина в земите на аспаруховите българи е именувана Балкхан.

 

На тази карта от 1907 – 1909 г. е Афганистан. Там, най-долу, над рамката на картата е BALUCHISTAN. А най-горе, под рамката пише BOKHARA. Това е достигнало да началото на деветнадисети век от името на територията BALKHARA.
                             image
продължава




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nedovolen - България е била от Атлантика до Т...
02.05.2020 07:40
България е била от Атлантика до Тихия!
Това в книгите на т.н. историци не може да се намери.
:)))
цитирай
2. bojo12345 - Нашето дело е право /това, на българите/, nedovolen!
03.05.2020 09:41
Който живее с тази мисъл, се чувства добре и мисли добро. Останалите все търсят причини защо не им върви. А то за всичко си има обяснение. Ние сме Божият народ - тук сме създадени и тази земя е за нас! Другите българи си имат нови имена и други държави, но в паметта им е кодирано знанието на българите.
Поздрави и хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2175893
Постинги: 1590
Коментари: 3341
Гласове: 15267
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930