Борис Балкх
Римската империя, през цялото си съществуване е била най-мощният двигател на прогреса, за цялото човечество. Тя е началото на съвременната цивилизация. Това става възможно единствено заради превръщането на Рим, а по-късно и на Константинопол, в световни центрове, където е съсредоточено и събрано цялото човешко познание до онова време, от всички страни. Най-висшето за мъдреците на Рим и Константинопол, и естествено, понеже са мъдреци, е познанието. С него те оценяват останалите народи – по техния мироглед, по ценностната им система. Затова споменавайки някои племена, ги причисляват към други, по-цивилизовани. Примерно, към сармати, скити, перси. Някои пък направо обезличават, като ги слагат в един голям общ "кюп" – варвари.
Та, затова искам да обърна внимание на следното. Едва по време на Кубратова България и преливането и по-късно в Първото българско царство, името "Българи" става наше народово име и за това заслугата е на мъдрите от Константинопол. До тогава, още от най-дълбока древност, то е било общо, събирателно за племена с общ мироглед – Българският. Така, както днес обобщаваме християни, мюсулмани и др. Затова има много народи, на различни места в Евразия, които по различно време са наричани българи.
Но по времето на Кубрат, всяко наше племе си е имало име и в Константинопол са ги знаели. Те са (приблизително): уногундури, кутригури, утигури, ванандури и др. Но, нашите тогавашни съседи са предпочели и наложили това име заради неговата значимост, която са знаели много добре. Въпреки че сме били сериозен военен враг за тях, те не го смачкват и унищожават, а биха могли. Съхраняват го и го въздигат, защото не искат да са победени и да съжителстват само с някакви си уногондури, а с хора равни на тях не само военно, но и със сериозен мироглед – българите. Пък и да изчезне, да се забрави названието хуни.
Предстои ни да научим още много за древните българи, които някой умен човек е нарекъл прабългари. Чувам гласове от тук – от там, да се махне това пра и за съвременните и древните да се употребява само българи. Признавам, и аз мислех така, но...
Това пра (първо), е едно от най-важните неща в българската история, а тя не е някакви си 1300 години. Това пра, е вратата през която сме минали, кога доброволно, кога насила и сме станали днешните българи. Какво има зад тази врата? Аз се опитвам да кажа нещо, но то е капка в морето. Ако разбием и унищожим тази врата, ще захвърлим цялата си древна история и ще заприличаме на безпомощен стар склеротик, който няма минало и с всичко се съгласява.
Само дърво, което има дълбоки и здрави корени, може да израсте нависоко и да устоява на бурите. Затова трябва да пазим тази врата пра, за този наш потомък, който ще потърси и ще намери ключа и. Ще я отвори и ще мине през нея, за да се озове в друг свят, преди хиляди години, на най-неочаквано място и с изненада да прочете “Тат туам аси” – Това си ти!
А на онова "неочаквано място", най-висшето понятие в мирогледа на нашите деди е било вложено в думата БАЛ – Кръговратът на Вселенския Закон. Тя е от езика Бхаджа и означава и Истина.
От това понятие, от тази дума започва роенето от нашата древна цивилизация и народ. Тогава голямата Истина се разделя на части, които имат своите названия в езика Бхаджа.
Истината, знанието за най-малките химически системи във Вселената САМ – атомите, става Самбала. Това са Тибетската Шамбала, Симбела и руското Беловодие. А истината, знанието за това как се изгражда, съществува и разгражда материята, за творческата мощ – КХА, става Кхабала. Това е еврейската Кабала.
В книгата „Апокрифната история на света” от Джонатан Блек, на стр 330 можем да прочетем следното:„В Испания през XIII век живее кабалист на име Абрахам Абулафия, който пише за съзидателното слово на Бога. В ранните кабалистични текстове 22-те букви от еврейската азбука са описани като обладаващи съзидателна мощ. Следователно „в началото” Бог е комбинирал тези букви в определени модели, трансформирал ги е и от тях е създал думите, а от този процес са се разгърнали всички различни форми на Вселената.”
Както се вижда, без БАЛ – Истината, не могат да минат нито тибетската Шамбала, нито еврейската Кабала.
Вероятно знаейки това, средновековният пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси отбелязва,"Българин означава мъдър, знаещ човек.".
Думата БАЛ, е останала и съществува и днес в съвременния български език като мярка за човешкото познание. В нашите училища, знанията на децата се оценяват по шестобална система, а във висшите училища се приемат кандидатите с най-висок бал.
Титлата на нашият древен звездоброец, отговорен за времето и календара – колобър, боколобър, е останала в образователната система на Западна Европа като бакалавър, а титлата на пазителя на знанието – маг, е станала магистър. Отскоро те отново се завърнаха при нас. Идеята за Бал, само като градация е приета и за мярка, степенуване на височината на морските вълни.
От почит и уважение към мирогледа Балкхара, дедите ни наричат главния си град Балкх, държавата си Балкхара, а себе си балкхари. Но за да остане в човешката памет през вековете и да придобие масовост, а от там почит и уважение от много хора, понятието БАЛ, става Бог. Той е известен от историята още и със следните имена, Бел, Пал, Пел, и Балу, а от Библията Баал – семитска версия, Ваал – гръцка версия.
Бил е върховен бог в Балкхара, Акад, Асирия, Бабилон, Балистан – Палестина и неговата колония Картаген. За Балкхара сведенията бяха посочени по-горе в текста. Акад е съществувал от втората половина на третото хилядолетие преди новата ера, в южната част на Междуречието, в днешен Ирак. Населението е семитско, а най-известният владетел Саргон. Върховен бог е Бал.
Известният асирийски цар Ашурбанипал заповядал да напишат върху глинена плочка с клинопис следното:„Който с коварна умисъл заличи документ с моето име, унищожи го или го пренесе на друго място, нека него прокълне Нинмах пред Бел и Саратея, нека унищожи неговото име и неговото семе във всички земи!”
Ето имената на владетели от Междуречието за период от 2500 години, в които се съдържа Бал, Бел или Пал.
Шумер. Първа династия на Киш.
Ба – ли – их, четиринадесети владетел. Царувал 400 години.
Първа династия на Ур. Около 3100 до 2930 г. пр. н. ера.
Балулу, четвърти владетел. Царувал 36 години.
Бабилон и Асирия.
Ашурубалит І – асирийски цар от Ашур. От 1880 – до 1840 год. пр. н. ера.
Тиглатпаласар І – асирийски цар. От 1115 до 1093 г. пр. н. ера.
Ашурбелкала – асирийски цар. От 1085 до 1062 г. пр. н. ера.
Ашурнасипал І – асирийски цар. От 1049 до 1031 г. пр. н. ера.
Тиглатпаласар ІІ – асирийски цар. От 966 до 934 г. пр. н. ера.
Ашурнасипал ІІ – асирийски цар. От 884 да 859 г. пр. н. ера.
Набуапаладин – бабилонски цар. От 885 до 852 г. пр. н. ера.
Мардук Белусати – бабилонски цар. От 851 до 827 г. пр. н. ера.
Мардук Балаксуикби – бабилоски цар. От 826 до 815 г. пр. н. ера.
Тиглатпаласар ІІІ – асирийски цар. От 745 до 727 г. пр. г. ера.
Меродахбаладан ІІ – бабилонски цар. От 721 до 710 г. пр. н. ера.
Ашурбанипал – асирийски цар. От 668 до 626 г. пр. н. ера.
Ашурубалит ІІ – асирийски цар. От 611 до 606 г. пр. н. ера.
Белшарушур (Балтазар) – син на Набонид, последния бабилонски цар. Убит в 539 г. пр. н. ера.
Знаейки това и много от тайните на древността, по-късно Аристотел обучава и изпраща ученика си Александър на изток, чак до Балкхара – Бактрия – Прародината и първоизворът на Българския мироглед. А по заръка на Александър, бабилонският маг и историк Берос, тълкувател на белусите – свещени древни книги изгубени във времето, е описал историята на Бабилон и вярванията там. В текста е записано и следното, „Бог Бел разделил Оморка (мрака, като прасубстанция) и създал небето и земята.”
От нашата и от световната история знаем, че когато някъде се появи религиозна нетърпимост, угнетените обикновено се преселват, най-често при свои едноверци или на ново място. Така постъпват българите от Кубратова България, угнетявани от юдеите. Така постъпват богомилите, след гоненията в собствената им страна, религиозно (което тогава означава и политически) подчинена на Източната Римска империя.
Така постъпва и библейският Абрахам – Аврам, последовател на бог Бал. Тръгва от Ур Халдейски и спира първо в Харан, в съвременна Турция, а по-късно пристига и се установява окончателно в Ханаан. Там вече има толкова много последователи на бог Бал, че той се е наричал Балистан, на гръцки Палестина. И днес в Израел все още наричат Палестина Балистан.
Балистанският град Бибал, е оставил името си върху корицата на Библията, а с него и името на бог Бал, въпреки че в нея не са казани ласкави думи за него. Така е защото Библията е сбор от редактирани и приспособени за нуждите на новата религия по-стари текстове от Бабилон и Египет.
Но както писа наскоро един световноизвестен автор, в една своя книга, (цитирам по памет) "Тогава (в библейско време, в Балистан Б.Б.)се е състояла многовековна борба между последователите на бог Бал (Баал) и тези на Йехова. Побеждават йеховистите.", но в края на текста е написал следното: „Борбата между Бал и Йехова, още не е завършила”.
Потвърждение за тази борба е и този цитат от Библията, "И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла". (А бааловите пророци са 450.) 3 Царе 18:40
От Картаген са известните братя Ханибал и Хасдрубал синове на Хамилкар Барка.
Още в древността, части от населението на територията Балкхара (от Иран, до Кашмир) се преселват в различни посоки, главно на запад и към Индия. Навсякъде, при своите преселения последователите на бог Бал се стремят да запазят името му и да именуват държавите си, главните си градове, планини, езера и морета с неговото име. Такива са:
· Бха Бел – Бабел – Бабилон.
· Баалбек и Бибал в Балистан – Палестина.
· Белазги и трибали в Тракия, дошли от Балистан.
· Държавата Белгия – от народа белги, дошли от Белазгия, от Тракия.
· Такива са езерата Балкхаш – Балхаш и Балатон.
· Балтийско море – от народа балти. Балти живеят и днес в Балтистан, в североизточен Пакистан, близо до глетчера Балторо.
· Провинция Белуджистан в Пакистан – от народа белуджи. Белуджи живеят и днес в Пакистан, Афганистан, Иран и други близкоизточни държави.
· В Кавказ и днес съществува Балкария и град Балкар в Дагестан.
· На територията на Волжска България, са развалините на древната и столица Болгар.
· На североизток от Черно море е държавата на балахите – Балахия, на гръцки Влахия.
· В Дунавска България са Бяла, Белица, Беласица и сръбската столица Белград. А най-голямата планина в земите на аспаруховите българи е именувана Балкхан.
На тази карта от 1907 – 1909 г. е Афганистан. Там, най-долу, над рамката на картата е BALUCHISTAN. А най-горе, под рамката пише BOKHARA. Това е достигнало да началото на деветнадисети век от името на територията BALKHARA.
продължава
Това в книгите на т.н. историци не може да се намери.
:)))
Поздрави и хубав ден!
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!