Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2019 13:07 - Преди 65 години САЩ натискат Тито да ни обяви война
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 1157 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Мирът между България и Югославия на косъм след армейски маневри в западната ни съседка през зимата на 1951 г.


Конфликтът между Югославия и СССР след резолюцията на Информбюро през 1948 г. изправя Стария континент пред напрегната политическа обстановка. Враждебните отношения между Белград и Москва за нула време карат и останалите социалистически държави да видят в Йосип Броз Тито главния враг на новите народни демокрации.

Не остава назад и България и БКП. На първомайската манифестация в София през 1948 г., минути преди колоните да тръгнат към площада, сътрудници на ГК на БКП свалят от редиците портретите на Тито и плакатите за „братска Югославия”. Манифестантите са изненадани, от нареждането, че не трябва вече да скандират популярния речитатив „Сталин-Тито-Димитров”, който е набит отдавна в много глави. Само седмица след това



image

Една от последните срещи на Тито и Георги Димитров на софийската централна гара

  с пълна сила избухва враждата между Кремъл и югомаршала.



На 27 юни същата година пленум на ЦК обсъжда резолюцията на Коминформбюро, която слага разделителната линия между Югославия и останалите соцстрани. Отношенията с Белград се обтягат – Сталин остро заклеймява Тито като „враг на социализма и слуга на империализма”. На Запад първоначално се чудят как да разбират разрива между СССР и Югославия. Някои смятат, че това е „комунистически номер”, с който Тито иска да се залепи към плана Маршал и да прибере някой и друг милион от САЩ. Други виждат в това даже „дългата ръка на Москва” – че след като Югославия закупи западно въоръжение и стигне до стратегическите тайни на НАТО, ще ги предаде на Кремъл.

Но конфликтът с всеки изминал месец се задълбочава. Пропагандната кампания срещу Белград тече с пълна сила. И нашия печат (подобно на съветския), се пълни



с многобройни статии и карикатури срещу предателите на социализма



от западната ни съседка. Образът на Йосип Броз Тито трайно влиза в съзнанието на българските читатели – карикатуристите го рисуват с кървава брадвичка в ръка, дебел и разплут като Гьоринг в маршалския си мундир и с неизменната хитлеристка свастика на ръкава. Не закъсняват и икономическите санкции срещу Югославия от страна на СССР. Тито веднага получава кредити от западни банки.

В разгара на кавгата със Сталин с влак през Югославия на път за Прага минава българският премиер Георги Димитров. На белградската гара във вагона му се качва Милован Джилас, дясна ръка на Тито по идеологическите въпроси. Димитров изслушва разказа на Джилас за обвиненията на Сталин към ЮКП и на раздяла му стиска ръката и прошепва: „Не отстъпвайте!” Така поне твърди Джилас в спомените си.

През 1950-1951 г. Югославия и стратегически започва да се сближава със Запада. По време на тайно посещение в Лондон Джилас съобщава, че страните сателити на Съветския съюз се готвят да нападнат Югославия – първи нейните граници трябва да прекосят Румъния и България. Шефът на югославския Генерален щаб Коча Попович вече крои планове как да защити страната си. Югославия може да изкара на бойното поле 38 дивизии, а се очаква срещу нея да нахлуят 85 дивизии от Румъния, България, Албания и СССР. Според стратезите от западната ни съседка Белград би паднал само 20 дни след подобна инвазия. Югославия веднага се сеща, че може да получи закрила от НАТО.

САЩ също не остават назад в раздухването на огъня – фитилът пуши в центъра на комунистическа Европа



и това не трябва да се изпуска.



На специално съвещание на Държавния департамент се взима решение – „ако Съветският съюз зедно със сателитните си държави нападне Югославия, ще използваме ядрено оръжие против обекти в СССР и може би в сателитните държави”. Напрежението нараства още повече, защото няколко совалки на американски политици и генерали в Белград, открито ръчкат Тито да търси и въоръжен конфликт със съседите си. На 12 март 1951 г. US-президентът Труман одобрява голяма оръжейна сделка за Югославия. Понеже не получава оръжието само заради сините си очи, малко преди това Тито поема ангажимент (пазен години наред в абсолютна тайна), че ако Сталин нападне някоя западна страна, Югославия ще се намеси на страната на НАТО. В алианса са настроени малко по-миролюбиво от американците – и Франция, и Великобритание не искат и да чуят за нова война, заради „комунистическа Югославия”.

По време на цялата тази геополитическа дандания и задкулисни ходове, на българо-югославската граница нещата не са никак спокойни. Почти всекидневно се стреля от двете страни на границата – с леко стрелково оръжие, а понякога дори и с минохвъргачки. По цялото протежение на граничната бразда през цялата 1950 и първата половина на 1951 г. са разположени войскови поделения на българската и югославската армия. Нашето военно разузнаване още в началото на кризата (от 1948 г.) е разположило



своите три оперативни разузнавателни пункта –



във Видин, в Сливница (по-късно в София) и в Дупница. Там се съсредоточават най-добрите военни разузнавачи под командването на шефа на отдела за оперативно разузнаване полковник (по-късно генерал-майор) Александър Карастоянов. Първоначално агентурната дейност срещу западната ни съседка започва с използването на българи, които имат роднини зад граничната бразда. Включени са в шпионажа и бивши партизани, които през войната са воювали под командването на Тито – те са особено активни в района на сръбските градове Пирот, Зайчар, Ниш, Сурдулица, Вране..,

Осъществяват се много операции по прехвърлянето на български агенти в Югославия – някои от тях са задържани, някои са убити при престрелки на границата. По същия начин отговарят и специалните служби на Югославия – УДБА и армейското разузнаване на западните ни съседи.

През зимата на 1951 г. агенти на българското военно разузнаване донасят, че в района на Ниш и Вране се дислоцират големи войскови поделения –



включително артилерия и танкове.



В белградския печат излизат кратки информации за започващи военни маневри в същия регион.

Нашият Генерален щаб отговаря с подобни действия – веднага от казармите в София, Радомир, Кюстендил и Дупница към границата се насочват големи подразделения с бойна техника. Участници в извеждането на войската разказват днес, че на рубежа срещу границата с Югославия са разположени не по-малко от 15 хиляди български войници о офицери. Нашите части заемат позиции, също подкрепени от два артилерийски полка, два минохвъргачни баталиона, и подсилени части от софийската танкова бригада.

В продължение на две седмици войските на България и Югославия стоят почти безмълвно от двете страни на границата. Времето е ужасно студено – февруарските температури са паднали почти на минус 10-12 градуса. Войниците на двете страни мръзнат в планините, стискайки до болка ледените приклади на пушките си.



До първия изстрел така и не се стига.



След 15 дни някой свири отбой – не става ясно дали първо това става в Белград или в София. Войските се оттеглят от границата – фитилът на предстоящия военен конфликт е угасен. Напрежението между съседните страни остава още две години – до 5 март 1953 г., когато умира Сталин. След смъртта на кремълския сатрап в Москва започват да гледат на Тито с други очи. Идва времето на Хрушчов и неговото „размразяване”…



Валентин БОЯДЖИЕВ

Вестник „Златна възраст”



Депеша до Сталин: 2 югославски дивизии са до българската граница!



В началото на 1949 г. българският премиер Георги Димитров в шифрограма се оплаква до Кремъл, че подозрително близко до българската граница се разполагат югославски военни части. В традициите на коминтерновската конспирация съобщението е изпратено до Дружков (Йосиф Сталин) и Алексеев (Вячеслав Молотов):

„Москва – срочно. Смятам за нужно да сведа до вас, че югославското командване е извело 16-та пехотна дивизия от град Щип и я е съсредоточило в района на Царево село, Пехчево и Берово на 5 километра от нашата македонска граница. 42-а пехотна дивизия от град Струмица също е изведена до нашата граница. Двете дивизии са от военновремения състав на югославската армия. На конгреса на ЮКП се издигна лозунгът за присъединяването на Пиринския край. Не е изключена авантюра от страна на югославските националисти. Ще предприемем някои предпазни мерки. Георги Димитров.”

http://w
ww.nabore.bg/statia/usa-natiskat-tito-da-ni-obyavi-voina-2172-14


Тагове:   България,   сащ,   димитров,   Тито,   сфрю,


Гласувай:
7



1. kvg55 - bojo12345,
22.08.2019 15:41
Сближаването с Югославия - една грешка на Георги Димитров.
цитирай
2. bojo12345 - kvg55 , на световните господари не се е харесвала идеята за балканска федерация.
23.08.2019 19:56
Затова се включват всички възможни средства. Дори има една идея, която много българи споделят тогава - че смъртта на Димитров е именно защото той урежда южнославянска държава зад гърба на "големите" съветски другари.
Може и да се научи истината по този въпрос?
Хубава вечер!
цитирай
3. get - До 2. bojo12345 - Балканската федерация НЕ Е МОЖЕЛА ДА СЕ СЛУЧИ - БЕЗ "ДОБРОТО" ОТ СТАЛИН?
25.08.2019 17:40
bojo12345 написа:
Затова се включват всички възможни средства. Дори има една идея, която много българи споделят тогава - че смъртта на Димитров е именно защото той урежда южнославянска държава зад гърба на "големите" съветски другари.
Може и да се научи истината по този въпрос?
Хубава вечер!


Но? Сталин използва Съществуващата оше от времена на НАЧАЛО НА 20-ТИ ВЕК ИДЕЯ ... за тясно КОРИСТНИ И В ИНТЕРЕС ИЗВЛИЧАНЕ ДИВИДЕНТИ ОТ СССР - ЦЕЛИ, вече след Втора световна война?
Докато е било в угода на ХЕГЕМОНИСТИЧНО-СВЕТОВНИТЕ ЦЕЛИ НА СТАЛИНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ - Балканската федерация е срещала подкрепа ... вече в по-късен етап след 1949 г. и предвид твърде самостоятелната политика на югославяните - тя пречи?
Във връзка с което - можете да прочете по въпроса в книгата на М. Джилас "Беседы со Сталиным" - в която той казва:

"Когато една действително голяма делегация от висши югославски – Тито, Ранкович, Кидрич, Нешкович – беше през пролетта на 1946 г. в Москва, отношенията между двете групи ръководители изглеждаха, повече от сърдечни. Сталин пригръщаше Тито, говорейки за неговата роля в европейски мащаб и ГРУБО УНИЖАВАШЕ БЪЛГАРИТЕ и Димитров.
Но скоро след това, възникнаха противоречия и разногласията по повод на акционерните компании.
Прикрити търкания вървяха постоянно. Невидими за некомунистическият свят, те се разпалваха на закритите събрания на партийните събрания, на комитетите, като примерно вербовките от съветските тайни служби, които те, без изобщо да се считат извършваха и не се възприемаше, като засягащи държавният и партиен апарат.
Те се разгаряха и в сферата на идеологията, най-вече заради съветското пренебрежение по отношение на югославската революция. ... повече по въпроса вижте на Адрес:

https://www.e-reading.club/book.php?book=1003763

или в Дневник на Георги Димитров? ... или в книгата "Процеса срещу Трайчо Костов ..."?
цитирай
4. bojo12345 - get, от Коминтерна и др.Димитров какво да се очаква?
26.08.2019 20:45
Сталин си е играел с всички - като котка с мишки. Дори и сега не може да се вярва на историческите издания, просто защото не се дава всичко в оригинал.
Поздрави!
цитирай
5. barin - Здравей, Божо. Никой нямаше да п...
27.08.2019 07:24
Здравей, Божо. Никой нямаше да ппозволи голяма държава на Балканския полуостров, особено с участието на България. Години наред" Великите сили" правеха така, че България да не е основната държава в региона. Затова имаше Югославия и Румъния с голяма територия.
Поздрави!
цитирай
6. bojo12345 - Напълно си прав, barin. Откакто сме се завърнали на територията си, все има чужди мераци за нея.
27.08.2019 22:09
Затова и постоянно воюваме и имат претенции към земята ни, докато съвсем я редуцират. Все пак и в тази война има задкулисни действия.
Лека вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628851
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031