Всички короновани особи от миналото досега са смятали и казвали, че властта им е дадена от Бог и никой не може да им я отнеме.

Но през близките столетия (изключвайки Източната и Западна римски империи по разбираеми причини), събитията показват и ни доказват, че тази власт не винаги им помага да се задържат на трона си. Когато говорим за гилотината, веднага си спомняме злочестата съдба на френската кралица Мария Антоанета и Луи XVI . Но един бегъл прочит на историята говори, че обезглавени преди френската кралска двойка са няколко английски крале. Така научаваме, че през 15 - 17 в. са детронирани двама крале – Чарлз I и Джеймс II, поради деспотични деяния.


Чарлс I (1600 – 1649)         е крал на Англия
 от 1625 г. до 1649 година, когато е екзекутиран. През 1649 г. Чарлз е съден за държавна измяна и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите (специалният трибунал се е състоял от 135 съдии, от които само 68 са участвали в заседанията). На 30 януари 1649 г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.


Чарлз II (1630 – 1685 г.) е крал на Англия и Ирландия от династията Стюарт.


  Най-голямото му извънбрачно дете – протестантът Джеймс Скот, първи херцог Монмаут, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз.



Джеймс I Стюарт  
    Син на кралицата на Шотландия Мария Стюарт и вторият ѝ съпруг Хенри Стюарт,   е крал на Шотландия от 1406 до смъртта си. Фактически обаче управлява страната от 1427 г., тъй като от 1406 до 1427 е заложник в Англия. След осовбождаването си Джеймс I се опитва да централизира властта в Шотландия и да създаде силна кралска власт, поради което е убит от недоволни шотландски барони.


Конвентът (висш законодателен и изпълнителен орган по време на Великата Френска революция и Първата френска република) отменя монархията и обявява създаването на Френска република, а през януари 1793 г. осъжда на смърт краля на Франция Луи XVI.

След въстанието на 10 август 1792 Луи XVI е поставен под силна стража в Тампл. Още при първите заседания на Конвента мненията за съдбата му не съвпадат и дискусиите стават все по-остри. Монтанярите искат смъртна присъда, като го обвиняват в „заговор срещу свободата и сигурността на отечеството“. Жирондин-ците се противопоставят и всячески отлагат вземането на решение. Те настояват кралят да бъде изгонен в чужбина или просто да бъде оставен на свобода, без да разполага с някакви различни права. На 20 ноември 1792 обаче в двореца Тюйлери е открит таен сейф с документи, които доказват извън всякакво съмнение опитите на краля да възвърне властта си и дават повод той да бъде обвинен в държавна измяна.

Депутатите от Конвента си възлагат съдебни функции и съдебният процес започва на 10 декември. Луи XVI е определен като враг и „узурпатор“, чужд на нацията. Проведени са два разпита в присъствието на негови адвокати. Гласуването за вината му започва на 14 януари 1793 и я признава единодушно. Председателят на Конвента, Верньо, обявява резултата от гласуването така: „От името на френския народ Националният Конвент обявява Луи Капет за виновен в злоумишлени действия против свободата на нацията и общата сигурност на държавата.“

Гласуването за присъдата започва на 16 януари и продължава до сутринта на следващия ден. От присъстващите 721 депутати, 387 гласуват за смъртно наказание. По заповед на Конвента цялата Национална гвардия на Париж е поставена на стража по пътя към ешафода. Сутринта на 21 януари Луи XVI е обезглавен на площада на Революцията. През лятото на 1791 г. прави опит за бягство, а през лятото на 1792 г. е отстранен от властта и арестуван (10 август 1792). Екзекуцията му слага край на абсолютната монархия във Франция.





Също е наричан неофициално „Луи льо Дерние“ (Луи Последния), подиграва-телна форма на традиционните прозвища на френските крале.

„От името на френския народ Националният Конвент обявява Луи Капет за виновен в злоумишлени действия против свободата на нацията и общата сигурност на държавата.“



Сигурно могат да се намерят още исторически сведения, но тези са достатъчни, за да знаем, че няма вечни крале и винаги някоя глава може да бъде отделена от тялото си, ако забрави могъществото на Бог.
( Използвани са данни от Уикипедия)

Хъм, и аз я имам и съм я чел ... дори и "между редовете" - както се казва?
В същата имаме една много интересна "второстепенна" фигура(литературен образ) на вездесъщите "ломбарди", в лицето на Толомей - които задължително се появяват - когато ще се сменя, било крал било папа?

Подобна е ситуацията и в Свещената римска империя на германския народ - където без участието на "ломбардската" фамилия "Фугер(означаващо "богаташ" - п.м.) - казват никой не можел да бъде избран за "курфюрст"?

Божо - ти какво мислиш?

някой неудобен или неприятен владетел да бъде елегантно отстранен. Литература - много, и художествена, и научна. Важното е какво ни казва историята - това, което не виждаме или не искаме да видим?
Поздрави!