Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2017 10:15 - кой кой е в ЕП ?
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 594 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Ежемесечните пленарни заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, Франция, а извънредните и допълнителни заседания - в Брюксел, Белгия. Европарламентът има офиси и в Люксембуването на парламента и депутатите от едно място на друго по няколко пъти в годината.
  Макар че обичайно Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз, тъй като в нея са седалищата на изпълнителните му органи - Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз..../https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0 %BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82/
копирано от :  http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=830&aid=18739,
нека видим срама на европейския съюзен елит:

   Конгоанският срам на белгийската монархия
Мирослав Атанасов

Богатството на крал Леополд ІІ е натрупано върху костите на 10 милиона жертви в африканската колония

Брюксел не е само столица на Европа, но и на белгийската монархия. Кралският дворец е сред най-внушителните и красиви сгради в града. Забележителни са и паметниците на крал Леополд II, известен в Белгия като Краля строител. Малцина обаче днес се замислят каква история стои зад този блясък, откъде са богатствата на кралската фамилия, как са придобити, какво минало се таи в тях...

Отговорите няма да откриете в Брюксел. Там дори осведомените предпочитат да мълчат, защото иначе трябва да говорят за кръв, измама, човешка алчност. Все грозни неща, които трудно се съчетават с „европейските ценности". Ключът към премълчаното е на около 6000 км южно от Европа, в сърцето на Африка. В Конго.

Виновникът

Леополд II, вторият крал на белгийците, е роден на 9 април 1835 г. и е част от рода Сакс Кобургготски. Пълното му име е Леополд Луи Филип Мари Виктор. Син е на първия монарх на Белгия - крал Леополд I, и втората му съпруга Луиза, дъщеря на френския крал Луи Филип. Леополд II е братовчед на британската кралица Виктория и на българския цар Фердинанд I.
Леополд не бил добър ученик, но проявява специален интерес към географията. Често изучава карти на света и е особено впечатлен от факта, че великите сили на Европа са навсякъде из земното кълбо чрез колониите си, откъдето точат богатства. Така се поражда и амбицията му да търси колония за Белгия, която да направи младата му държава богата и велика както нейните съседи.

Старият крал жени сина си престолонаследник на 18-годишна възраст за принцеса Мари Хенриета от Австро-Унгарската империя. В техния брак няма любов и щастие. Те изгубват сина си, когато е 9-годишен - от пневмония. Имат и още 3 дъщери.

Младият Леополд пътува из света, за да разшири мирогледа си и да потърси възможности за осъществяване на колонизаторския си план. Той посещава Турция, Палестина, Италия, Гърция, Египет, Балканите, Цейлон, Индия, Бирма, Сингапур, Суматра. Воаяжът е прекъснат поради заболяване на бащата, крал Леополд I, който умира на 10 декември 1865 г. Седмица по-късно младият Леополд II сяда на трона.

Дълги години преследващият младежката си мечта крал прави опити да убеди белгийския парламент да го упълномощи, за да търси колониално владение за страната. Но среща многократни откази. Белгия е малка държава. Тя не може да си позволи да завладее и администрира колония. Няма военноморски сили, разполага със съвсем малко търговски кораби. Освен това не й трябва конфликт с великите сили, какъвто би последвал при заявяване на имперски амбиции. Леополд недоволства от това ограничено според него мислене, отсичайки: "Малка страна, малки хора!"

Измамата

Кралят решава да действа самостоятелно и да си намери своя лична колония. Започва международни пазарлъци. Опитва се да купи езеро до Нил и части от Борнео, изследва земи в Южна Америка и Китай, а и тихоокеански острови като Фиджи и Формоса. Леополд хвърля око на Нова Гвинея, Френски Индокитай, Тимор и два турски острова.

Преговорите му с испанската корона за Филипините се провалят. Със завист вижда как британците навлизат в Нигерия, французите в Сенегал, португалците в Ангола и Мозамбик... Африка става примамлива и за Леополд, но за разлика от другите велики сили, които разчитат на морската си мощ, той се взира към по-труднодостъпната вътрешност на Черния континент. Запознат с работата на изследователи като Хенри Мортън Стенли и Върни Ловет Камерън, кралят е наясно, че в Африка има несметни богатства, а реките й правят възможен износа дори и от отдалечени от крайбрежието зони.

През 1876 г. Леополд II свиква Брюкселската географска конференция и лично приветства 24-те чуждестранни гости. Там той се обявява за необходимостта от навлизане във вътрешността на Африка по чисто хуманитарни причини - да се образова местното население, да се извършват научни изследвания, да се правят лечебни центрове, да се откриват християнски мисии, да се изкоренява търговията с роби, която арабите продължават официално да практикуват в източната част на континента, дълго след като европейците са я прекратили в западната. Точно с последната цел оправдава и предложението си за изграждане на "мирни" бази.

В Брюксел е учредена Международната африканска асоциация, която избира за председател Леополд. Публично той не говори за колониално владение, но в частни разговори споделя, че е харесал за себе си Конго. "Трябва да си осигурим нашето парче от тази удивителна африканска торта", споделя монархът пред доверени хора.

През 1878 г. Х.М. Стенли пристига в Брюксел, където Леополд с вълнение го посреща. Те уговарят таен план, за да установят трайно присъствието на краля в Конго. Стенли е нает за годишна сума, равна на днешните 300 000 щатски долара. С хората си той построява път от 320 км по поречието на река Конго, като прави станции, където да може да се установи не само научно, но и военно присъствие. После Стенли и хората му се захващат да убедят над 400 вождове на племена в речния басейн на Конго да продадат земята си на крал Леополд II и да обещаят, че ще му осигурят работна ръка. Това става с дребни подаръци, лъжи и манипулации. Вождовете са накарани да повярват например, че белият човек контролира слънцето. Те не могат да четат и не осъзнават какво точно подписват. Документите са нужни на белгийския крал, за да убеди великите сили в законното си право над Конго. Всичко това става под паравана на друга хуманитарна организация - Международна асоциация на Конго.

След ловък лобизъм през април 1884 г. САЩ стават първата държава, която признава суверенитета на Леополд II над Конго. Следват още 7 европейски държави, преди и самата Белгия да го направи през февруари 1885 г. По същото време завършва Берлинската конференция за Конго, която узаконява анексирането на Африка от европейците. Тя е свикана от Леополд, но белгийският крал не присъства лично, макар да носи основната отговорност за колонизацията на Черния континент. Берлинската конференция дава право на шест европейски държави да окупират африкански земи, а Леополд успява да вземе лично за себе си най-тлъстата и богата концесия - Конго. Скоро това става персоналната робска плантация на Леополд II с размери 2 300 000 кв. км. Хуманитарната асоциация вече не му е нужна, той я разпуска и на 1 юли 1885 г. обявява основаването на

Независима държава Конго (L"Etat Independant du Congo).
Африканският холокост

През първите години имението на Леополд не дава желаните от него дивиденти. Той изнася слонова кост оттам, но това е крайно недостатъчно, за да покрие разходите по управлението на огромното кралско владение, нито за да погаси сериозните дългове, натрупани от белгийския монарх за сдобиването с толкова много земя. Онова, което обръща нещата в полза на краля, но се оказва пагубно за местното население, е изобретяването на пневматичната гума от Джон Дънлоп в Ирландия през 1890 г. Изведнъж скача търсенето на каучука като важна суровина за разрастващата се велосипедна и автомобилна индустрия. Хвръква и световната му цена. Отглеждането на култивирани каучукови дървета отнема от 7 до 12 години, докато се стигне до производство на ценната течност, но в Долината на Конго - втората по големина тропическа гора в света, има изключително много диви каучукови лози. Леополд е без никаква световна конкуренция и спокойно може да установи монопол над тази доходоносна търговия в следващите години на т.нар. каучуков бум.

Мисионерите се учудват, че училищата и болниците не са приоритет в Свободната държава Конго, а само печалбата. Леополд де факто превръща Конго в огромен концентрационен лагер, като заробва местното население да вади каучук за него.

Кралят регулира режима чрез т.нар. обществена власт начело с генерал-губернатор. За управление на районите в Конго са изпратени няколко хиляди белгийски офицери. Местни наемници от канибалско племе са натоварени, за да вършат черната работа на краля. Официално целта им е да изкоренят арабската търговия с роби, но те са използвани предимно за да държат в подчинение местното население. Кралят е мозъкът на всички тези действия. Въпреки че никога не стъпва в Конго, той води ежедневна кореспонденция, за да дава указанията си.

Мъжете събирачи на каучук имат квота - трябва да доставят около 4 кг на всеки 2 седмици. А ето как става самото събиране. Работникът се покатерва на дървото, събира с ръка каучуковата смола и я лепи по гърдите си като латекс. Отлепя я, след като слезе. Дотогава тя е засъхнала и упражнението е доста болезнено. Много работници умират, падайки от високите каучукови дървета.

Наказанието за недостигната квота каучук е смърт или в най-добрия случай отрязана ръка. Това е толкова масово наказание, че събраните отрязани ръце стават „обменна валута" в Свободната държава Конго... Ако някое племе не може да си докара квотата каучук и трябва да плати с отрязани ръце, то понякога се бие с друго племе, за да не осакатява своите хора, а да набави от чуждите човешки крайници за „отчет"...

Сред каучуковите работници върлуват глад и болести, те не успяват да засадят обичайните си земеделски култури и начинът им на живот е съсипан. Бунтовете не са рядкост, но участниците в тях са избивани безмилостно, а родните им села - опожарявани. Така управлението на Леополд II, при което са унищожени около 10 милиона души в Конго, довежда до една от най-тежките хуманитарни кризи в историята.

Разобличаването на краля

Мисионери и активисти започват световна кампания за човешки права срещу Леополд. Дълги години светът не разбира за зверствата и издевателствата в Конго, но накрая режимът бива изобличен чрез разкази, богат снимков материал, публикации, речи и информиране на световната общественост. Сред авторите, писали за Леополдовите престъпления, са Джордж Вашингтон Уилямс, Марк Твен, Артър Конан Дойл, Джоузеф Конрад.

Особено активен в кампанията е британският журналист Едмънд Д. Морел. Той е потресен, виждайки как корабите от Конго идват пълни с каучук и слонова кост, а се връщат с оръжия и войска. Морел си дава сметка, че за каучука се плаща с робски труд и издевателства над местното население. Въпреки че крал Леополд се опитва да го подкупи с големи суми, британецът е непреклонен. Той започва да издава вестник "Уест Африкан Мейл," в който яростно атакува Леополд. Заедно с Роджър Кейсмънт основава Асоциация за реформи в Конго, която изисква управлението на краля там да се прекрати.

Леополд сам назначава съдебна комисия, която да отиде в Конго и да разследва ситуацията. Макар членовете й да са негови подставени лица, дори те са изумени от това, което виждат там, и правят доклад, доказващ обвиненията срещу режима. След решението на съда кралският генерал-губернатор в Конго се самоубива.

Президентът на САЩ Теодор Рузвелт държи речи срещу режима в Конго и отказва позволение на Леополд на посети Америка през 1908 г. През същата година Великобритания заплашва да предприеме военноморска блокада в Атлантическия океан срещу делтата на Конго, за да спре износа на каучук и касапницата.

Неудържимият международен натиск кара Белгия да отнеме личното имение на краля и да го преименува на Белгийско Конго. Кралят го продава на държавата си за много голяма сума, но преди това прекарва седмица в изгаряне на целия си личен архив от последните 24 години, защото не иска да се знае какви пари е направил там и колко милиони хора е погубил през това време. Според някои изчисления Леополд бил натрупал от Конго 220 милиона франка, което прави над 1 милиард щатски долара в днешни пари. Във Великобритания се чуват гласове Леополд II да бъде съден в новосъздадения трибунал в Хага и обесен за престъпленията си. Но кралят умира от болест в леглото си една година след като е предал Конго на Белгия. Собственият му народ го освирква на държавното погребение през 1909 г.
Белгия продължава да експлоатира и да ограбва Конго още 52 години, добивайки там злато, диаманти и други ценни суровини. Крал Балдуин присъства на обявяването на независимостта на Конго в град Леополдвил (по-късно преименуван на Киншаса) на 30 юни 1960 г. В речта си прославя своя "гениален" предшественик крал Леополд II. Емблемата на конгоанската независимост Патрис Лумумба пък говори в словото си за страданията на своя народ през колониалния период. Казва и жестоката истина за белгийския крал. За това Лумумба плаща с живота си. Само няколко месеца по-късно Белгия организира покушение срещу него. Той е арестуван, заведен в гората, завързан за дърво, застрелян, нарязан на парчета и изгорен в сярна киселина. През 2002 г. белгийското правителство се извинява на семейството на Лумумба за жестоката му смърт. Но за милионите убити и осакатени от Леополд все още не се е чуло извинение от Брюксел.

Днешна Белгия се прави, че такива неща никога не са се случвали. В музея на Централна Африка край Брюксел не може да се научи истината, този холокост е скрит, както и наличната документация за него, до която желаещите да се запознаят с нея учени не са допускани.

От над десетилетие и половина този почти забравен въпрос отново се припомня на човечеството. Приносът е на няколко важни книги, хвърлящи светлина върху тъжната история. Например световният бестселър от 1998 г. - King Leopold"s Ghost („Призракът на крал Леополд") на Адам Хотчайлд. На свой ред на 24 май 2006 г. британският парламент вкарва законопроект, осъждащ режима на Леополд II като "геноцид". Но той не получава нужната подкрепа в Камарата на общините и не му дават ход.

На 25 май 2014 г., в Деня на Африка, международна инициативна група стартира в Пекин глобална кампания по въпроса с декларация и петиция до световните сили да бъде осъден режимът на Леополд ІІ и Белгия да се извини на Демократична република Конго. Кампанията стигна и до България през юли т.г., като част от нея наред с петицията, внесена и до българските институции, стана протестно шествие до Посолството на Кралство Белгия. През август кампанията се разгърна в Централна Африка - на международна конференция в Руанда и Бурунди. Догодина, когато се навършват 130 години от началото на описваните трагични събития, предстоят мирни обществени действия по въпроса във Вашингтон, Киншаса и Брюксел.

Кръвта на Конго вика

Една от забележителностите на Брюксел днес е Триумфалната арка в Парка на петдесетгодиш- нината (Parc du Cinquantenaire), издигната през 1880 г. от крал Леополд ІІ в чест на 50-годишнината от независимостта на Белгия. Кралят строи впечатляващия комплекс със свои лични средства, но не обявява това публично, защото народът му би се почудил и попитал откъде е взел толкова средства. Те идват оттам, откъдето идва и цялото голямо богатство на малка Белгия. От напоените с кръв каучукови гори на Конго...
През последните 15 години светът стана свидетел на повече от 10 милиона загинали в Източно Конго. И до ден днешен тази толкова богата на ресурси държава остава една от най-бедните по хуманитарния индекс. Сърцето на Африка продължава да кърви...




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2402403
Постинги: 1713
Коментари: 3645
Гласове: 16081
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930