Блогът на bojo12345 :: Балканската война (продължение)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.07.2015 08:43 - Балканската война (продължение)

Автор: bojo12345 Категория: Политика

Прочетен: 2028 Коментари: 0 Гласове:

Бойни действия (декември 1912 - март 1913 г.) В Епир и Албания
районът на шкодра
След отказа на Гърция да се присъедини към Чаталджанското примирие, нейните войски продължават настъпателните действия в Епир, но дълго време нямат успех. Първите два щурма на Янинската крепост (в началото на декември 1912 и на 7-9 януари 1913 г.) са отбити от гарнизона. Третият щурм (на 21 февруари 1913 г.) завършва с решителна гръцка победа, която изважда от строя 26-хилядна османска войска. По-голямата част от гарнизона начело с Есад паша се предава. След падането на Янина гърците завладяват цял Епир.[125]

Примирието от 20 ноември 1912 г. не се спазва и в Северна Албания. След превземането на град Елбасан, в началото на декември Сърбия спира настъплението на войските си на река Шкумбини с намерението да анексира териториите на север от нея. Областта на юг от реката остава под контрола на остатъците от османската Вардарска армия (корпуса на Джавид паша), която се оттегля в Южна Албания след поражението при Битоля. В окупираните албански земи се развива силно четническо движение против сърбите. През март сръбските войски прекосяват Шкумбини в преследване на албански чети. Макар и подсилен с няколко хиляди бойци от янинския гарнизон, Джавид паша е разбит и отстъпва град Берат (30 март).[126]

Черногорските сили, обсаждащи Шкодра, са подсилени от сръбски войски, но двата опита за овладяване на крепостта (на 25-27 януари и на 18-19 февруари 1913 г.) се провалят.[127]

Веднага след примирието от 1 април Сърбия изтегля войските си от Албания под заплахата от война с Австро-Унгария, която се опасява, че сръбски излаз на Адриатическо море ще застраши морските ѝ комуникации. Черногорските войски продължават обсадата на Шкодра и на 10 април влизат в крепостта, изоставена от турско-албанския гарнизон, но скоро са принудени от Великите сили да я напуснат.[128][129]

В Източна Тракия
С прекратяването на лондонските преговори за мир младотурското правителство разчита на частичен обрат във войната, който да позволи на Османската империя да задържи контрола си върху Одрин и областта му. По време на примирието то струпва значителни войски на укрепените позиции край Чаталджа (при Цариград) и Булаир (на провлака на Галиполския полуостров). Планът на новия османски главнокомандващ, Ахмед Изет паша, за деблокиране на Одрин предвижда тройна атака. Основният удар трябва да бъде нанесен при Булаир от Галиполската армия. Той трябва да бъде подпомогнат с десант на брега на Мраморно море в тила на българските защитници. Чаталджанската армия получава за задача да нанесе втория спомагателен удар.[130]

Българска тежка артилерия на позиции

В очакване на османската контраофанзива българското командване подготвя укрепени позиции за 1-ва и 3-та армия при Чаталджа и по бреговете на Черно и Мраморно море. При Одрин 2-ра армия е подсилена с две дивизии и обсадна артилерия от Сърбия. За опазване на тила на трите армии, в средата на декември 1912 г. е създена Четвърта армия начело с генерал Стилиян Ковачев. В състава ѝ влизат двете пехотни дивизии, които през първата фаза на войната действат в Източна Македония и Родопите – 7-ма Рилска и 2-ра Тракийска дивизия, а също Македоно-одринското опълчение, Конната дивизия и Сборната конна бригада.[131]

На 26 януари 1913 г. османските войски преминават в настъпление от Галиполи. Едновременно с това край Шаркьой е стоварен 8-хиляден турски десант. В решителната битка при Булаир Галиполската армия е разгромена от 7-ма Рилска дивизия. Два дни по-късно османският 10-ти корпус (Хуршид паша) се оттегля по море от плацдарма, зает при Шаркьой (Бой при Шаркьой). Българската брегова охрана отблъсква още няколко по-малки десанта в Източна Тракия. Османското настъпление при Чаталджа започва три дни преди офанзивата при Булаир (на 23 януари).[132] След боеве с променлив успех, в началото на февруари българските войски се оттеглят планомерно с 10-20 км на запад от Чаталджа до предварително подготвените укрепени позиции.[133]

Територии под контрола на воюващите страни към края на април 1913 г. и линията Мидия–Енос, определена с мирния договор за новата османска граница[134]

На 11-13 март 1913 г. българо-сръбските войски щурмуват и превземат Одринската крепост.

шукри паша (През 1998г. в Одрин е открит мемориал, а две години по-късно – и музей в памет на Балканската война със статуя на Шукри паша)
Комендантът Шукри паша се предава в плен с 60-хилядната си армия.[135] Едновременно с щурма на Одрин, 1-ва и 3-та българска армия настъпват срещу Чаталджа и отблъскват турците от териториите, завзети през януари, обратно на укрепената им позиция.[136] На 31 март воюващите страни сключват примирие, което влиза в сила от следващия ден, 1 април.[137]

Нагоре