Блогът на bojo12345 :: Балканската война (продължение)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.01.2014 18:47 - Балканската война (продължение)

Автор: bojo12345 Категория: Политика

Прочетен: 1834 Коментари: 0 Гласове:

Гърция
Гърция е смятана за ключов елемент от Балканския съюз, поради сравнително силния си военноморски флот. Българо-гръцката военна конвенция от 22 септември 1912 г. отрежда на гръцкия флот (в състав: един модерен тежък кръстосвач, три остарели броненосеца, четиринайсет ескадрени миноносеца и други кораби, начело с адмирал Павлос Кунтуриотис) задачата да възпрепятства превоза на османски войски на Балканите през Егейско море.[51]

Константинос I
Гръцките сухопътни сили образуват две армии. Тесалийската армия (около 100 000 бойци начело с престолонаследника Константинос) е струпана около Лариса за офанзива в Южна Македония с главна цел – Солун. Епирската армия (13 000 войници начело с генерал Константинос Сапундзакис) е предназначена за настъпление в Епир и Южна Албания.[52] Двете съединения разполагат общо с около 250 оръдия.[24][53] До края на войната числеността на гръцките войски достига 215 000 души.[54] Четири самолета са придадени към Тесалийската армия, а в хода на бойните действия флотата се сдобива с разузнавателен хидроплан.[55]

Мобилизация и планове на Османската империя
В момента, в който съюзниците свикват войските си, част от османските сили вече са мобилизирани за войната срещу Италия. На 10 и 12 септември е разпоредена частична мобилизация на запасняци от Тракия, Македония, Косово и Албания, а на 18 септември е обявена обща мобилизация.[56] На 5 октомври, когато България и Гърция нападат, в Лозана е сключен мирен договор с Италия[57], което позволява на Османската империя да съсредоточи усилията си против балканските съюзници.

В плановете на османското командване се разчита на успех при обща численост на воюващата османска армия от 750 000 души. Поради лоша организация и проблеми в транспорта (недостиг на персонал в железниците и на товарни животни) обаче мобилизацията и съсредоточаването на войските напредва значително по-бавно, отколкото в България, Сърбия и Гърция.[58] До началото на бойните действия османците успяват да съберат 430 000 войници[59] с 930 оръдия (според някои източници – само 300 000 войници[60]). Впоследствие силите им нарастват до 570 000 войници и 4 000 оръдия.[24]

Османският план за война срещу балканските съюзници предвижда: 1) съсредоточаване на главните сили на север срещу българите и сърбите в Тракия и Македония, и 2) сдържащи операции срещу Гърция и Черна гора, за които са отделени по-слаби прикриващи части.

абдулах паша
Известен е като османският командир в Лозенградската операция през 1912 г., в Люлебургаско-Бунархисарската операция и Обсадата на Одрин през 1913 г., където неговата армия търпи поражения от българските войски.

Срещу българите в Тракия е изправена Източната армия начело с Абдулах паша. Към 4 октомври тя наброява едва 128 000 вместо предвидените по план 342 000.[61] В състава ѝ влизат непопълнените съединения на I, II, III, IV и XVII корпус, войски от Одринския укрепен район (шест дивизии и допълнителни части), самостоятелна конна дивизия и Кърджалийският отряд. До завършване на съсредоточаването северозападно от Виза Източната армия трябва да удържи Одринската крепост. Кърджалийският отряд (съставен от две дивизии и един полк) заема поречието на Арда, като прегражда пътя на българите към Егейско море и по този начин защитава сухопътните комуникации между Цариград и Македония. Българските войски, настъпващи между Тунджа и Странджа, трябва да бъдат подмамени да настъпят в дълбочина и да бъдат обкръжени с концентрични удари по фланговете.[58] В случай на благоприятно стечение на обстоятелствата османското командване предвижда настъпление в Царство България по двата бряга на Марица, завземане на Хасково и Търново Сеймен (Симеоновград), и изтласкване на българските армии на север, към Стара планина.[62] То обаче подценява размера на българските сили в Тракия и остава в неведение за разположението и задачата на 3-та българска армия, която настъпва срещу Лозенград.[58]

Срещу сръбско-българското настъпление в Македония е съсредоточена Вардарската армия начело със Зеки паша. Предвиждайки основния удар на сърбите откъм Враня, той събира главните си сили (V, VI и VII корпус – общо около 58 000 души) за насрещен удар от района между Щип и Куманово. Струмският корпус (28 000[63]) трябва да нанесе спомагателен удар от Кресненския пролом по 2-ра съюзническа армия и така да подсигури десния фланг на османците в боевете около Куманово и Враня.[64]

За защита откъм Гърция са определени Янинският корпус (22 000 души на Есат паша за отбрана на Епир и Южна Албания) и VIII корпус (29 000 души на Хасан Тахсин паша, прегражда планинските проходи между Тесалия и Солун).[65] За прикритие на Северна Албания от черногорците в Шкодренската крепост са съсредоточени 25 000 войници.[63]:

Всички османски сили западно от Места образуват Западната армия под общото командване на Али Риза паша.[66]

Османският флот се състои от три броненосеца, два крайцера, една броненосна корвета, три миноносни крайцера, осем ескадрени миноносеца, единадесет миноносеца и четиринадесет канонерски лодки.[40] Задачата на тези сили е да осигурят османските комуникации по Черно, Мраморно и Егейско море.

В началото на войната Османската империя разполага с десет самолета. Два от тях са базирани край Солун, а другите осем – в Йешилкьой.[67]

Нагоре