10 април 1978


Изстрелян е космическият кораб "Союз-33" с екипаж Николай Рукавишников и първия български космонавт Георги Иванов.

През 1977 на военните летци от девет випуска (от 1964 до 1972) на училището в Долна Митрополия се предлага да кандидатстват за подготовка за космонавти по програмата "Интеркосмос" от 1967. Кандидатите са много, но тъй като строгите тестове отсяват повечето, са допуснати и летци от предишни випуски. За тестове в Москва заминават четирима кандидати: Георги Йовчев, Георги Какалов, Иван Наков и Александър Александров. Георги Йовчев, който е способен, амбициозен и е син на член на ЦК на БКП, има проблеми с вестибуларния апарат. След неговото отпадане българска партийно-правителствена комисия трябва да направи окончателния избор. Избран е Георги Какалов от Ловеч. (Фамилията на избрания космонавт е сменена на Иванов - въпреки съпротивата на самия Какалов - по руско настояване, тъй като звучи неприлично на руски). Дубльор е Александър Александров.

Корабът "Союз-33" трябва да се скачи със станцията "Салют-6", но 3 км. преди нея един от двигателите на кораба спира. След 12-часово изчакване от космическия център съобщават решението си скачването да се отмени. Космонавтите включват резервния двигател, за да намалят скоростта, да навлязат в плътните слоеве на атмосферата и да започнат приземяване. След определеното време двигателят не се изключва автоматично и се налага Рукавишников да го изключи ръчно. Корабът започва приземяване по балистичен спуск с огромно претоварване от 9-10 единици в продължение на 2 минути и половина, при което космонавтите се борят да не загубят съзнание. Научната програма от 28 експеримента, за която са създадени български системи и прибори, не е изпълнена, но двамата космонавти успяват със самообладанието си да се завърнат на Земята. В българските вестници излизат предварително подготвени репортажи за историческото скачване и се налага тиражът им да бъде иззет от РЕП.
 
Моят коментар:

Тази истина бе удобна за тогавашната управляваща партия - БКП. Но има много бивши военни летци, които знаят истината за подбора на българския космонавт. Ако не беше загинал синът на тогавашният министър на отбраната Чавдар Джуров - той щеше да е първият български космонавт. Нека днешните млади хора знаят и нещо повече за онези години на еднопартийна и тоталитарна система.
В Москва за тестове са пращани две групи летци. В първата е Г.Иванов, протеже на бай Добри. В тази група има летец от Хасковското летище Узунджово - Любомир Хубенов, гарант за когото е бил ген.полковник В.Палин - завеждащ отдел военен на ЦК на БКП. При решаване кои да отидат на подготовка  за космонавти в Москва, силният в политбюро П.Кубадински  пита къде е неговият човек А.Александров. Тогава се праща нова четворка и след завръщането й се определя човека на бай Пенчо. Мои съученици от  Хасково  бяха  Л.Хубенов и Т.Полянков, двамата летци  в база Узунджово. Л.Хубенов бе щурман  на авиобаза, един от най- опитните военни пилоти. Тодор Полянков по-късно стана командир на авиобазата ( той загуби сина си летец, при катастрофа край Панагюрище).
  Две седмици преди да лети Георги Какалов, научих името му - голямата пратийна тайна се  знаеше от военните и техни приятели- като мен. Само не знаеха, че ще му сменят фамилията за благозвучие за пред руските другари.
  Който и да е военен пилот, преминал тази селекция от тестове у нас,  от двете четворки в Москва е с много по-добри данни от който и да е цивилен кандидат за космонавт.
  Кой от тях да лети се е решило на базата не на по-добри показатели при тестовете , а от партийния гръб.Тогава всички летци бяха партийни членове, задължително условие! А днес кой от тях е останал комунист -  социалист не е от значение!
  Независимо от партийните задкулисни нагласи, едно е хубавото е,че България стана една от първите тогава страни , която имаше роден космонавт и с което напълно заслужено можем да се гордеем!

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Анастасия Какалова и Иван Иванов Какалов (електротехник). Родната му къща е в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).

Българска гордост!

В Долна Митрополия е бил инструктор на един от моите съученици,обучавал ги е да летят.

Чудо щеше да е, ако тогава нямаше намеса на висшия партиен елит
Всичко се решаваше от партийния гръб....
Днес нещата също се решават, но от богатия портфейл.Плащаш си и заставаш на
избираемо место в листата.Избират те и не си рискуваш живота като тогавашните космонавти . Възстановяваш си многократно вложените парици!
С тези нови "космонавти" в парламента мажем само да се срамуваме!!!