Ромас Каланта (на литовски Romas Kalanta) е студент, смятан за национален герой на Литва и за него са написани няколко книги. Той се самозапалва на публично място на 14 май 1972 г. в знак на протест срещу потисничеството от страна на съветското правителство към литовския език, култура и народ.




Ромас Каланта (22 февруари 1953 г. в Alytus - 15 май, 1972 г. в Каунас) е литовски гимназист, известна с публичното му самозапалване, с което  протестира против  наложения  съветски режим в Литва. Смъртта му   предизвика най-големите  следвоенни бунтове в Литва  и вдъхновява  подобни самостоятелни действия.  Само през 1972 г., още 13 души са извършили самоубийство чрез самозапалване.
  Каланта се превръща  в символ на съпротивата на Литва през 1970 и 1980 .  През 2000 г., той е посмъртно награден с орден на Кръста на Vytis .



  Kaланта е религиозен, а в училищно есе, той посочва, че  би искал да стане католически свещеник, което му причини някои неприятности с властите( естествено в годините на пълен атеизъм).  Той посещава  вечерно училище и работи във фабрика. Младежът свири на китара и рисува, ходи с  дълга коса и симпатизира на хипитата . Тези симпатии  по-късно са били използвани от Съветите за дискредитиране на младежа сред по-възрастното население.

По обяд на май 14, 1972 г., Каланта излива  3 литра  бензин върху себе си и се самозапалва  на площада  пред градския  Музикален театър , където през 1940 г. Сеймът  обявява създаването на литовска ССР  и петиция  до Съветския съюз, за да признае  Литва като една от съветските социалистически републики. 

Той е починал около 14 часа по-късно в болница.  Преди самоубийството си, Kaланта пише кратка бележка на една пейка.  Съдържанието й  става известно едва след обявяване на независимостта през 1990 г. и отварянето на тайните архиви на КГБ . В бележката се чете , че "вина има само  режимът  за моята смърт" (литовски: Дел Мано mirties kaltinkite Тик santvarką).  Не са намерени други бележки ,  обясняващи  по-подробно  какво предизвика самоубийството .

След неговата смърт са разпространени слухове,  че няколко от съучениците му са формирали  патриотична  група и че  се провежда  томбола, за да се определи кои от тях ще трябва да извършват мисията .  официалната съветска пропаганда твърди , че Kaланта е душевно болен.




Съветското правителство се опитва да покрие случая, но  свидетелите разпространявата новината за самоубийството от уста на уста.  На 18 май, съветските власти бързат да погребат Kaлантa, за  да се предотврати публичност. 
На следващия ден, около 3000 души маршируват  по Alėja Laisves , от която са били арестувани .  New York Times  съобщава за множество наранявания и един смъртен случай сред съветските войски. Арестуваните са повече от половината  под 20-годишна възраст и около една четвърт принадлежаща на младежкия клон на Комунистическата партия .  За да се избегне допълнително политизирането, арестуваните са обвинени в хулиганство.  50 души  са  глобени, а 10 - изправени пред наказателното преследване.  В крайна сметка, осем души са  осъдени на 1-2 години  затвор.  Демонстрации има разпространени и в други градове, където 108 души са били арестувани.



   Възбуда се усеща през цялата 1972 г. и 1973 г., като в КГБ са регистрирани 3-4 по-различни антисъветски инциденти В  Литва са регистрирани  13 други самоубийства чрез самозапалване през 1972 г., включително 24- годишният Stonys V. в Varena на май 29, 60-годишният А. Andriuškevičius в Каунас на 3 юни, 62-годишният Zališauskas на 10 юни, 40-годишният Juozapas Baracevičius в Šiauliai на 22 юни.



Мемориалът на националния герой на Литва

en.wikipedia.org/wiki/Romas_Kalanta

Навсякъде са диваци и варвари!

Не знаех, чи е лотовците си имат свой Ян Палах.

Бяхме чували само за Ян Палах и чешките събития. Не знаех досега , че и в Литва е имало вълнения.
Поздрави за постинга! Смелост винаги е нужна.

През онези тъмночервени времена в целия соцлагер изразяването на протест против системата носеше риск за живота на изразилият недоволство.На всичко
отгоре и след това неговите близки до девето коляно бяха наказвани.
Свидетел бях как в бившата ГДР ,източногерманци се стахуваха да гледат телевизионни програми на ГФР.Бях на спортен лагер и ние българите без да знаем пуснахме западен канал - веднага до един немците напуснаха залата.Никой
не знаеше кой може да бъде изпят на щази и след това аут от националния обор.
В Берлин успоредно на бетонната стена на 30 метра бе издигната втора от телена мрежа. В зоната между двете стени къщите не бяха населени.Преди издигане на телената ограда имало уговорено прехвърляне на източно берлинчани в западния сектор по пожарникарска стълба от къща в източния сектор към западния.В полунощ стълбата се подава от западната зграда към прозорец от другата страна на стената.Източноберлинчани почват да преминават към западния сектор.Забелязани от съветските окупатори , откриват огън с автомати и картечници.Тези кадри ги има заснети и по телевизията на ГФР.
И по нашата граница още има останки от телените заграждения с Гърция и Турция.Нашите гранични войски също стреляха и граничарите получаваха дмашни отпуски за заловени нарушители!

И аз не знаех.

Само трябва да знаем и да бъдем като тях.
Хубава вечер и пак се отбивай.