„Левски никого не обижда, съ всѣкиго е внимателенъ, тактиченъ, уважава човѣка и пази достойнството му. Но когато се отнася въпросътъ до предателство, до подлость, до бѣгане отъ отговорность предъ светата народна работа, тогава Левски не слуша само гласътъ на сърдцето си, а преди всичко устава на могѫщата комитетска организация и нейния революционенъ моралъ. Въ тази развихрена борба той нѣма свои страсти, свои лични удоволствия. Въ играта между живота и смъртьта, между робството и свободата, той забравя себе си….“

 По   време на пребиваването му в Първата българска легия в Белград,  веднъж сръбският княз отива на посещение при легионерите и ги пита относно целта на тяхното военно обучение, Раковски, не желаейки да открива истинските  намерения (относно подготовката за борба срещу поробителите и освобождение на България), дипломатично отговорил, че те нямат никаква друга цел, освен частна – да помогнат сами на себе си, да потренират.
„Изверг!“ – извикал в този миг Левски и стрелял по Раковски в присъствието на сръбския княз, което според З. Стоянов говори за „… чистосърдечието му и непривикването му да се лигави предъ високитѣ особи“. Е, заради тази своя дързост Левски лежал затворен в Белградската тъмница.“

„Аз не искам да се зачерня пред българския народ и да ме обвинява потомството!“

“ Ще се боря до последната минута на живота си!“

 „Никому не се надявайте. Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство“ 

                                          https://danielabel.org/