Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2021 23:02 - Викове на Мълчание - 3
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1970 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 02.06.2021 19:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image            "... Човек успява да опознае само онова, което разбере, а и за друго Няма нито Усет, нито Време! Малцина притежяват Фантазия и малцина успяват наистина да я Управляват. Именно: ДА Я УПРАВЛЯВАТ! Това "сечиво" на нашия мозъка наричаме - ТВОРЕСКА ЕНЕРГИЯ, граничи с БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО. Винаги желаем да го ИМИТИРАМЕ, да се докоснем за малко и така да влезем вътре, макар и само, до предверието на ВЕЧНОСТТА! Човекът с ФАНТАЗИЯ, със сигурност, е Призван да стане Проводник между КОСМИЧЕСКОТО СЪТВОРЕНИЕ И ЧОВЕШКОТО СЪЗИДАНИЕ. Произведеното от него оставя трайни следи, които са Неподвластни на Времето! Артефактите идват, из дълбоките недрата на всички предходни епохи. Незнайно, но те са Оцелели и достигат до нас?! И да, това е Истинското Съкровище на нашата Цивилизация! Паметниците на Културата представени в музейни експонати се превръщат и в ШЕДЬОВРИ НА ЕПОХАТА И НА ИЗКУСТВОТО. Те са и неповторимите Доказателството, че: НЯКОЙ Е БИЛ ТУК, НА ЗЕМЯТА! А ЧРЕЗ ТРУДА СИ Е СЪЗДАЛ, ОНОВА, ЗНАЧИМОТО И СМИСЛЕНОТО, КОЕТО СЕ Е ПРЕВРЪНАЛО ПО - ВЕЛИКО И ОТ ПРОСТИЧКО БИТИЕ!" 
          Отпи от изтиналото кафе. Въздъхна издълбоко. И се заслуша отново в лекцията: "Археолозите често споделят: "Не е за Вярване, но Древните, които наричаме ПРИМИТИВНИ, са могли да създадат Съвършени Предмети: Съдове, Наките, Храмове и то само с голи Ръце, и с примитивни Сечива?" Да си представим, че се намираме в някоя антична пещера. А там, сред отблясъците на Огъня, един уморен Войн хваща парче Въглен е дръзнал да ни разкаже, в рисунки, своито обикновено Житие. Нека, да се поразходим нататък, а и да прескочим до една друга Пещера. Тази в ЛАСКО, Франция, която е под Егидата на ЮНЕСКО и е Класифицирана за един от образците на Античноста. Какво ли можем да откриваме? Галерии, в които са се запазили, в прилично състояние, повече от 2000 Рисунки?! А всичките са датирани, достигат до нас, след повече от 17 хиляди години! Създателят им, дали е мислил, че: ТЕЗИ НЕГОВИ ТВОРЧЕСКИ ЗАНИМАНИЯ ЩЕ БЪДАТ "ВИДЯНИ" ОТ НАС? ЕДВА ЛИ? Е, Фактът остава, а той още живее. Да, тук е сред нас! КАК РИСУНКИТЕ СА "УСПЕЛИ ДА ОЦЕЛЕЯТ" след: Житейски бури, Непредвидими стихии и Природни феномени? КОЯ Е СИЛАТА ПРОВЕЛА ТОЗИ ЖЕСТОК КАСТИНГ? ВРЕМЕТО!? КОЯ Е СИЛАТА, КОЯТО Е РЕШИЛА: КАКВО ДА СЕ ЗАПАЗИ? КАКВО ДА СЕ ЗАЛИЧИ? А ПОСЛЕ ГИ Е РАЗПРЪСНАЛА, НАВСЯКЪДЕ ИЗ СВЕТА? ЗНАЕ ЛИ НЯКОЙ? ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ! ЗАЩОТО АЗ НЕ ЗНАМ? Ами, ТОГАВА, С КАКВО ПРАВО, НИЕ ТВЪРДИМ: ЧУДЕСАТА НА СВЕТА СА САМО СЕДЕМ? И, ЗАЩО ОТ ВИСОТАТА НА НАШАТА СВРЪХТЕХНОЛОГИЧНАТА ЕРА, ТЕЗИ НАХОДКИ СА ЕДИНСТВЕНО ОБРАЗЦИ ОТ ЗАБРАВЕНА, ДРЕВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ?"
          Натисна на пауза... Знае на изуст всичките лекции на доц. Красимира Илиева. А и му е, все по - трудно, да, едва Успява да се Състредоточи в Ученето! Ходенето на Занятия, Срещата с Колегите и Преподавателите, Лисват мууу... Страшно! "Спомням си, имахме упражнение. Да, точно на 9 март, а това е преди цяла една Година? Ужас! Всички си тръгнаха набързо. Позабавих се. И бяхме сами в Залата. Изчаках малко и точно, преди да си тръгна, тя ме заговори: "Колега, позволете, да ви кажя нещо! Разбира се... Първо, ви пожелавам, да се Концентрирате върху Необходимото и да завършите успешно Образованието си. Благодаря ви, сърдечно! Интелигентните и Талантливите Хора губят Безценно Време, често Разпиляват Усилията си... Нима? Знам го, от личен опит, а и друга Заблуда си имам. Мога да я споделя! И тя е? Смятах, че е НУЖНО ДА ИМАМ ДОСТАТЪЧНО СРЕДСТВА, ЗА ДА ГИ ИНВЕСТИРАМ ПОСЛЕ В ЗНАНИЯ! Тъкмо обратното е... Наистина? Повярвайте ми! Затова помислите и после решете: Не би ли било Добре, да се включите и вие, в курса ми за ОЦЕНИТЕЛИ? Сега? Курсът е Целенасочен, Кратък, Анализират се и се Оценяват ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО. ВЕЧЕ ИМА ПРИЛОЖЕНИЯ В ИМОТНИТЕ СДЕЛКИ! Признавам, добрите ми Доходи не идват вече от Научната и Преподавателската работа на КУЛТУРОЛОГ, а от този Сертификат на Експерт - Оценител. Може би сте Права! Обмислете го спокойно! Приемете настоящето единствено като ПОЛЕЗНО ИНФО!" Той го прие като ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ. Запозна се подробно с Програмата. Попълни Документите. Плати Таксата. Дочака отговорът: "Можем, да ви включим, във втора група, тази през септември, защото тази през май, първата е запълнена!" Ок! Ами става: Минавам ДЪРЖАВНИТЕ, приключвам СТАЖА, Защитавам Проекта и Дипломната... И съм: Готов за Пазара на Труда! Чудеснооо... Да, но не стана точно така!?... Последва Първо Разместване на Сесията, Първи Локдаун. А в Първато занятие, в онлайн връзка, двамата асистенти казаха: "Поздрави и Пожелания за Успешен Финал на ОБУЧЕНИЕТО ви, от Шефа на Катедрата, доц. Илиева. Тя реши да се оттегли Временно! Ами, СТАЖЪТ? - гракнахме ние в хор. ЧУЙТЕ НИ ПОНЕ, а! Вярно е, че на два пъти, се отлага, но не и по Наша Вина! Кой можеше да Гадае, в тази Обстановката... Кога? Как? Кой да го... Минахме Първият ЛОКДАУН, очакват ни Втори, Трети и... Знае ли някой Колко са?... ДОКОГА ТАКА? КОГА ЩЕ ЗАВЪРШИМ? КОЙ МОЖЕ ДА НИ КАЖЕ? Спокойнооо... ДОКОГА? ЯВНО ЩЕ ЗАВЪРШИМ СЪС СЕГАШНИЯ, ПЪРВИ КУРС? ДОБРЕЕЕ.. НЕКА КАЖЕМ ТАКА: ТОПКИТЕ СЕ РАЗБЪРКВАТ, ИГРАТА ПРОДЪЛЖЯВА И... И КАКВО СЛЕДВА? ЗНАЕТЕ ЛИ? НЯКОЙ ДРУГ ВЕЛИК СПЕЦИАЛИСТ? НИЕ НЕ... АЗ ЗНАМ! АМИ ДАВАЙ ТОГАВА! ОЧАКВАТ НИ ЛОКДАУН СЛЕД ЛОКДАУН. А ПОСЛЕ? НОВ СВЕТОВЕН РЕД!" Всички бурно се ИЗСМЯХМЕ. Е, това леко разведри нагорещелите се страсти! Има два вариянта: Първият, да го Отложим отново... А Втория? Да завършите без този финален Стажа. Да, бее...  Подвикванията ни не стихнаха за дълго. Някои дори се изключиха. Обаче разочарованието си остана. "Как е Възможно, един Уважяван себе си Университет да съкрати Програмата и да отмени Стажът? И да побърза да си раздаде Дипломите?" 
           Прие го повече от драматично. Тогава и Поли си замина за Пловдив. А думите й останаха да му крещят в ушите: "Не мога... Искам да се намеря! Загубих се, в тази връзка! Как и защо Човек може да се "ЗАГУБИ" на 32? Не разбирам, ама НИЩО!" Захвана се ЗДРАВО за ОБУЧЕНИЕТО... А тогава Майка му, с поведението си, окончателно го довърши и обърка. Замина, в някакъв си манастир, а и сключи, там, тайно вторият си брак. Нямаше и две години от Смърта на Баща му!? Запозна се с Асен. Какво да каже, освен: Той е много далеко, от Първия мъж на тази ЖЕНАТА, КОЯТО Е НЕГОВА РОДНА МАЙКА! Дълго ходи огрижен. Все се питаше: Какво може да Свързва Двама? И ЕВРИКА, изведнъж го откри, някак късно! ТОВА Е РАЗБИРА СЕ, СТРАХЪТ ОТ САМОТАТА И НУЖДАТА ОТ СЕКСА!
         Нещата се ПОДРЕДИХА. Така и тяхната връзка му се разясни. Поли? Да! А с нея имаха редовен и нормален Секс. Обичаха само общо 5 неща: Да си приготвят Храната, Да карат Колелета, Да слушат Джаз, Да гледат умни Филми и другото? Май НИЩО ДРУГО! Една събота, реши да направи палачинки, от онези диетичните. И това е малка ГЛЕЗОТИЙКА. Да, като мил жест за Жената, която успя да го превърже като Куче към себе си. Жената, за която се грижише 5 години. Жената, с която, току - що, се бяха любели... Тя дойде в кухнята и заяви: "Вземам белият кафез с Чочи, Грозилчо и двата тъмносини сака, моят любим, розов куфар... Подарявам ти бялата Орхидея, гледаш по -добре, от мен Цветя, а и трите жълти Рибки. Твои са! Е, нали ги обичаш? Ами... Това е... Знаеш, къде да ме намериш! Нашите Страшно те Харесват! ГЛУПОСТИ, ТОВА Е ТЪПОТИЯ? Защо? Изобщо защо си Тръгваш? Не те разбирам! Уж, сме Заедно! Уж, се си справяме с тази тъпа ОБСТАНОВКА! Добре... Сега с много Хора е така, казват че става и с другите така... Ето на, пиши го, тук, в твоето любимо списанието "ЖУРНАЛ ЗА ЖЕНАТА"! Хайде, де! Нали сме си... ЗАЕДНО СМЕ?! НЕ СМЕ САМИ! Е, ТРУДНО Е НА ВСИЧКИ, НО И СКОРО ЗАВЪРШВАМЕ... ЕЙ, НЕ МЕ ЛИ ВИЖДАШ ВЕЧЕ?"... Не!? Тя не отрони и дума. Подкара плахо червената си кола. Потегли колебливо и бавно. И си тръгна. Защо? Не знаеше и не разбираше! За няколко Седмици, той ИЗГУБИ СЕБЕ СИ: Денят изчезна, Нощта не идваше, ама изобщо нищо не беше на място...
           Рибките! Умори ги като, че ли от глад. Орхидеята и тя се Спаружи, същинска изгоряла свещ. ОБЪРКАНАТА МУ РЕАЛНОСТ УСПЯ ДА ГО УПЛАШИ! Е, забеляза го, ала май беше къснооо... ПРОБУДИ СЕ ОТ ДЪЛБОКАТА СИ НАРКОЗА. И НАПИСА НА ЕДНО ЛИСТЧЕ, на вратата на хладилника: УЧЕНЕ, ВИДЕОИГРИ, ПОРНО И УЧЕНЕ"... 
          Лекциите на доцент Илиева силно го успокояват. Забелязал го е и преди, а и винаги я е харесвал. Сега дори го възбуждат. Иво и Радо ще го спукат от подигравки, ако разберат! "Какво ми става? Не си падам по Зрели Жени пък били те ДОБРЕ ПОДДЪРЖАНИ! Е и!? ТЯ ПРОСТО Е РАЗЛИЧНА: с този нейн дискретен Чар, с този нейн Финес. Тя изобщо не е за масовото Око, а само за окото на Специалиста! ЗАЩОТО ТЯ Е НЕГОВАТА ЖЕНА - ШЕДЬОВЪР: Образована, Емоционална, Извисена, а и с Обрани жестове, с Премерен Изказ, Тихото Говорене. Ах, а тези нейни Пропорции на Лицето, а и на Тялото! Толкова са... Да, колкото и трябва да бъдат! Съвършени са... Симетричните черти на Лицето, които хармонират чудесно с Меката и Чуплива тъмноруса Коса. С добре очертаните Устни с тези нежни, розовите нюанси на червилата й, с дългите Клепки, които сякаш хвърлят сянка, над изключително Неопределения Цвят на Очите! Успя да ги зърне, веднъж, на естествена Светлина. Беше преди последната им сесия. РАЗБРА ВЕДНАГА, ЧЕ ТОВА Е НЕПОВТОРИМИЯТ Й ЧАР. ТОЧНО ОТ ТЯХ ИДВА, ОТ НЕРЕАЛНО ГОЛЕМИТЕ, С БАДЕМОВИДНА ФОРМА ОЧИ: Нито Светли, нито Тъмни, а кристално ИЗУМРУДЕНИ и с едва забележими КАФЕНИ и нишки и ивички... Загуби се в тях - НАПЪЛНО! Той изчезна, обърка се в разговора им, потъна, там, някъде навътре... Защото тези очи навлязоха надълбоко в него. Ах, тези Очи!? Те го Омагьосаха. ИЗГЛЕЖДАТ МУ ДА СА ДОШЛИ КАТО ЧЕ ЛИ ОТ ПРИКАЗКИТЕ. ДА, РАЗПОЗНА ГИ. ТОЧНО ОТТАМ СА ДОШЛИ. ТОВА СА ОЧИТЕ на ДОБРИТЕ ФЕИ! Хипнотизират и Отнасят... И отплаваш за някакава друга РЕАЛНОСТ... А само ги съзерцаваш, някъде си посред: Небе - Синеещо, Езеро - кадифено, Горичка - живозелена! Погледът му винаги е привлечен от Артистичните Бижута, Ферията на Шаловете, Безупречният Стил на Облеклото. И от Парфюма, с онези непознати, опияняващи нотки на Екзотични Цветя..."
          И той грабна водна чаша. Жадно си наля Уиски. Добави вода и пусна две ледчета. Не го иска чисто, за да си довърши резюмето. Блажено отпи от напитка. Реши да й се похвали. Нали се записа в курса. Нека да драсне едно кратко съобщение. Програмата не сработи веднага. Отпи дълга глътка. Тя го затопли. Отпусна го още... Стана му забавно. Редовете започнаха да му се объркват. И преди още да зачете, гърлото започна да му пари: ???... "IN MEMORIA... Департаментът на... съобщава ТЪЖНАТА вест, че след кратко боледуване... НЕЕЕ! Изрева... ТОВА НЕ Е ИСТИНААА... Изрева така зверски и толкова силно, че цял се разтрепери. Източват се, пред очите му някакви дълги страници... И погледът му се замъгли: "Всеотдаен Колега, Обичан Преподавател, Желан Лектор, Любяща Съпруга и Майка... Неее? Живееше близо, до Университета Сама!? А веднъж я изпратиха с Рачо" ... Отказа се да го дочете. Чашата му се изплъзна. Изтърколи се. И се сгромоляса на пода. Острите иглички, от фини стъкълца, направо се забиха в пръстите на краката му. Нищо не усети! А после, ето как топлата струйка кръв намокри чорапите, мина и през чехлите. Нещо лепкаво го знакова на място. Физическа Болка? Още не я Изпитва? Е, не веднага! Разстресе го Силно една, друга - Душевна Болка, Силна... НАИСТИНА ПО - СИЛНА ОТ ТАЗИ, КОГАТО ПОЧИНА БАЩА МУ! ПО - СИЛНА Е ОТ ТАЗИ, КОГАТО СИ ТРЪГНА ПРИЯТЕЛКАТА МУ! И МНОГО ПО - СИЛНА! ДА, ПО - СИЛНА, АМА МНОГО ПО - СИЛНА.... ТЯ Е ПО - СИЛНА ОТ ВСИЧКИ ТЯХ ВЗЕТИ ЗАЕДНО! ЗАЩООО!?... 

     



Гласувай:
5


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237764
Постинги: 175
Коментари: 66
Гласове: 199
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031