Като най-близък съсед на Империята, България успяла да усвои и да развие по свой начин тези културни традиции. Особено се чувства това след приемането на християнството през IХ век. Не случайно времето на царете Симеон I и Петър е наречено “златен век” на българската култура. Особено голяма е дейността на Охридската книжовна школа и на школата в столицата Преслав.
Византия и България поддържат едно огнище на културата в християнския свят, което успява да дочака времето, когато останалите европейски страни ще са готови да поемат щафетата.

Солунските братя

Кой не е чувал за светите братя Кирил и Методий ? Кой не знае за това, че са създали нашата азбука ? Едва ли ще се намери такъв човек в България! Но затова пък далеч не всеки знае, че техният принос в световната култура е много по-голям от изобретяването на една азбука.

По онова време в християнския свят господства учението на “триезичниците”, според които Христовото учение може да се проповядва само на три езика: еврейски, гръцки и латински. Следователно, само на тези езици може да се пише и твори. Защитавайки правото на славяните да имат свой език и своя азбука, братята Кирил и Методий влизат в ожесточен спор със защитниците на “триезичната ерес”. През 867 год. подобен диспут се провежда във Венеция. От декември 867 год. братята са в Рим, където се пренася борбата. През февруари 869 там умира св.Кирил. Подозира се, че той е отровен от своите идеологически противници. Св.Методий дочаква победата - убеден от аргументите на братята, папата признава правото на всеки народ да слави бога на своя език. Между другите народи право на свой език и литература получават и французи, англичани, немци, испанци. За своите заслуги светите братя Кирил и Методий бяха провъзгласени от папа Йоан - Павел II за светци, закрилници на Обединена Европа.

Биографията на св. св. Кирил и Методий е, общо взето позната, но бих искал да спомена едно твърдение, което се появи в печата [100]. Известно е, че избягалият в Цариград български хан Телериг бил посрещнат дружелюбно. Той приел християнската вяра под името Теофилакт и бил обявен за патриций. Новият патриций дори се сродил с кръстника си - император Лъв IV Хазарски, който го оженил за една братовчедка на императрицата. Първородният син на Телериг от този брак бил кръстен на императора - Лъв. В статията си Атанас Янков твърди, че точно този Лъв е бащата на Кирил и Методий. В такъв случай излиза, че светите братя са българи не само по майчина, а и по бащина линия ! Смятам, че подобно становище е прекалено важно за нас, за да остава без внимание от страна на нашите историци.

Богомилите

Събитие разтърсило из основи средновековна Европа, е появата на учението на богомилите. Това учение не е изцяло наше изобретение. То се базира на идеите на ранното християнство - равенство между всички хора, обща собственост върху средствата за производство, разпределение на добитите блага според потребностите на отделните личности. Първите християнски общини били устроени на тези принципи. Това предопределило бързото разпространение на християнството - главно след робите и бедните. Точно заради тези идеи първите християни били преследвани от римските императори. Но от края на II век водачите на християнските общини - презвитери и епископи започнали да се грижат повече за личните си интереси и да трупат богатство. Те определено предпочитали сговор с властта вместо противопоставяне. И ето че в християнското учение започнали да преобладават тезите за божественият произход на всяка власт, за греховността на неподчинението - така християнството станало идеологически изгодно за властващите и през IV век е обявено за официална религия на Римската империя.

Не всички християни се примирявали с политиката на богатите епископи. Раждали се нови учения, издигащи отново идеите на ранното християнство за равенство и справедливост. Те били обявявани от официалната църква, ползваща се от закрилата на властта, за ереси. Такава ерес е павликянството, което възниква в Армения през VI - VII век и оттам се разпространява в Мала Азия, която по това време е част от Византия. Властите в империята се стремят да изолират павликяните от останалото население и от VIII век започват да изселват заловените еретици на Балканския полуостров. Но там преселниците създават свое ново огнище в Пловдив - един от най-големите градове на Империята. От първата половина на IХ век градът бива включен в пределите на Българската държава. При покръстването на българите покрай официалното християнско учение се разпространява и павликянството. То става основа на богомилското учение, което се разпространява от центъра на павликяните - Пловдив. Според Сръбския синодик от 1221 год. “Във Филипопол и околностите му възникна ереста богомилска”[101].

Българските богомили отиват по-далеч от другите “еретически” учения. Например за кръщението те отбелязват, че то не е нищо друго освен вода и масло. Причастието за тях било само хляб и вино, а не плът и кръв от тялото на Христос. Храмовете наричали прости сгради, за мощите на светците казвали, че са само кости на мъртъвци подобно на костите на умрели животни. Богомилите отричали и кръста. Не е логично, казвали те, бог да почита вещ, с която е бил измъчван и убит сина му. За чудесата на Христос твърдели, че са само приказки и басни и в действителност не са ставали. Не приемали и мита за възкресението. Противно на официалната църква, признавали на жените равни права с тези на мъжете. Едно учение, което граничи с чист атеизъм.

Още през Х век, при цар Петър богомилството се разпространява из цяла България. Богомилите създали мощна организация начело на която стоял поп Богомил, а след смъртта му - неговият ученик Михаил. През ХI - ХII век се създават голям брой богомилски общини не само в България, а и в във Византия, Сърбия и Босна, където идеите за социална справедливост намерили добър прием. Тези общини били организирани по подобие на общините на първите християни - на принципите на равенството и общото имущество. В Босна богомилството станало дори официална държавна религия. Последователи на българските богомили се появили из цяла Европа: във Италия те се наричали катари, във Франция - албигойци, в Русия - стриголници. Самото име България станало символ на учението. На много места еретиците били наричани “българи” независимо от националността им. При това богомилските и павликянски водачи от България и Византия се ползвали с авторитет на Запад. Те пътували из Европа и давали напътствия на своите последователи и разрешавали спорове между тях. Например през ХII век в Италия проповядвал българският богомил Петър [102].

Учението на богомилите донася в Европа СЪМНЕНИЕТО, което е движещата сила на ТЪРСЕНЕТО, раждащо ОПИТА и ПОЗНАНИЕТО. Техните идеи, в които на първо място е човека, а не догмата станали основа на ХУМАНИЗМА.

Поздравления за постинга!
Да ,във Франция, освен катари/ чисти/ ,богомилите са наричани и Бу/о/ гри, ще рече Българи Да , името им се свързва с България!

Хубав ден!

Франция е приела с отворени обятия нашите богомили и е платила с кръв за учението и дейността им. Но така става, когато чувстваш и подкрепяш истината.
Поздрави на теб и Бургас!