Пази се от хора като Тодоров-Балан27, професор-литератор; той е масон и действа по околни пътища, когато има да атакува някого.

Той ме обвини, когато се празнуваше стогодишнината на българската книга, че “не съм засичал българската книга”. От професорите да се пазиш, ако те са силни и положи телни в науката, особено ако проявяват една гордост съвместима с техните познания. Такива бяха Шишманов, Милетич28, Райков29; такива са Арнаудов30, Цанков31, Мишайков32, Петков33, Генов34, Стоянов35, Стайнов36 и тем подобни. Има между професорите блюдолизци и способни да се огъват за почести и пари, като Методий Попов37, но и от тях се пази, защото от тях няма гордост, а горделивост и тия хора са непостоянни в чувствата си.

Вторият случай гдето ме е доближавал писател, това е Стоян Заимов38. Но тоя човек отдавна закачил на гвоздей литературата, защото аз го направих мое шило да пробива дебелата кожа на русите и по тоя начин да ги разположи към мен с паметниците в Плевен, София и Шипка по Освободителната война39.

Третият случай допуснах до мен Димитър Йоцов, човек много интелигентен, но страшно горд и много жесток в своите критики. Аз съжелявам, че тъй често го виждах, защото се убедих, че той играеше ролята на лекар, който наблюдава своя пациент и следи процеса на болестта му. той е опасен психолог и убеден съм, че неговата двойствена роля и привидното му приятелско разположение са имали за цел да узнае колкото се може повече слабите страни на династията. Няма да ме учуди един ден да науча, че той е в първите редове на революцията и на републиканците. Пази се от него.

Такива хора са най-опасни за установените наредби в страната и за престола. Мислителите, историците и философите в България може би не правят открито политика, но те са по-опасни от политиканите, защото ги снабдяват с аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата.

Политиканите нямат време да се задълбочават в познания; те живеят от трохите на мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се затворят, нито да се избесят. Това е едно голямо нещастие за царете особено когато са скудоумни.

Ония хора, които са затворени в кабинетите си и се занимават с отвлечени теории или с експерименти в лабораториите си, са хора неустрашими и тях е мъчно да обуздаеш. Единственото оръжие спрямо тях е мълчанието.

На публично място ти трябва да се преструваш, че ги незабелязваш, че не подозираш даже съществуването им, защото ако обърнеш на тях внимание, то значи да ги посочиш на народа или на водачите му и тогава последните ще се всмукват повече в техните говори и писания....Ти не можеш нищо да направиш срещу тия хора, ако не искаш историята да те нарече убиец: инквизиторските времена минаха; най-отвратителното средство против такива опасни хора си остава пак отровата, не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават.

Ти трябва мълчеливо и упорито да присъстваш на тяхната работа, да търпиш тяхната опасна работа, когато те градят нови митове и сочат пътя към тях. Когато не можеш да парализираш дейността им, преструвай се, че вървиш редом с тях, от време на време приближи ги към себе си, за да ги смачкаш и компрометираш.
Някои от тия хора добре би било, ако не можеш да унищожиш, да им дадеш тлъсти служби; поне някои от тях ще си нахлуят сами юздата.

Безкористието не е народна добродетел в България. Няма в тая страна истински приятели на чистата наука, които да не работят за парични облаги. Българските учени са методици и те знаят цената на своята наука. Да не ти се вижда чудно, че професори са почнали да пишат читанки за отделенията и учебници за прогимназията; това те правят от “научен интерес”, за да не попадне сюжетът им в некомпетентни ръце.

Имаш щастие да царуваш над един народ, който не познава силата и значението на науката, на идеите и техническото им приложение. Тоя български народ още вярва, че мисълта не е стока, а той иска стока да произвежда; меркантилния му дух, в първобитно състояние наистина, е още доминирующ в живота му и това не изпущай от предвид.

ІV. Малко разсъждения



Ти трябва да упражняваш над простолюдието твоето царско влияние; простолюдието е наивно и се води лесно; но може да те обикне поради добродетели и пороците, които то мисли, че са му общи с теб.

Твоята власт над народа ще зависи от впечатленията и представата, които той има за твоята личност. Ако се държиш далеч от народа, той ще почне да мисли, че ти притежаваш такива качества, които ще му внушат убеждението, че ти си мъдър, просветен и в всичко обаятелен.

Не забраявй обаче, че ти трябва да държиш нишките на цензурата и колоните на вестниците, които да изтъкват ежедневно твоето превъзходство и да подбират фотографически снимки и епизоди, кои да те представят в внушителна външност и царско достойноство.

Народът ще се очарова от теб, от твоите думи, които рядко трябва да се чуват, от твоята походка, която трябва да бъде отмерена, от облеклото ти, което трябва да бъде изискано. Твоите дела нямат нищо общо с народа; той не се занимава с тях; интересуват най-много политиканите, към които трябва да си много внимателен, когато са в опозиция и заприличат на гладни псета.

Много пъти съм ти говорил как трябва да проявиш царската си милост, как трябва да я изразиш външно. Сега ще ти кажа какви различия трябва да правиш между народното болшенство, масата, тълпата и какво трябва да показваш пред хората от различните условия и съсловия.

Ти трябва да разделиш народа на България на две категории, неравни по численост, но еднакви по важност. Първата категория е съставена от хора, които са подчинени на същата фикция като теб, че работят уж да осигурят щастието за всички.

Тая категория хора е най-приближената до престола. Това е бюрокрацията. некадърна иначе да изкарва прехраната си, тя е навикнала да взима голям пай от хляба, спечелен от втората категория, която е почти целия народ.

Народът не знае неща или се прави, че ги незнае, обаче политиканите, особено когато са в опозиция, и вестникарите, когато нямат юзда, па и учените, когато се чувстват горди, се мъчат често да бунтуват народа, да му доказват абсурдната теория на многолюдната бюрокрация, да докажат на народа, че е експлоатиран и че той, народът, полага черни мъки и труд, за да храни тия, които го презират толкоз повече, колкото той се отнася по-глупаво и по-търпеливо към тях.

Гламавщината на хората от втората категория е безкрайна. Тая категория се състои от всички ония, които с ръцете си или с умът си се мъчат да си изкарат препитанието, но същевременно те създават богатството; разкоша и състоянието на другите, а за себе си запазват само ония трохи, които първата категория благоволява да им остави.

Втората категория от своите възлюбени поданици е тоже полезна, защото е торът на държавната нива; за да е охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото.

Трябва да се стараеш да си в добри отношения с хората от първата категория, защото се кълнат в твое име и имат нужда от твоето покровителство. Ти си техният върховен началник и живееш като тях от една фикция. Ти си олицетворение на тази фикция, защото въплъщаваш до висша степен божественото на тяхната житейска религия, която те наричат службица.

С една реч първата категория трябва да подчини втората, защото първата иска от народа той да вярва, че тя се грижи за неговото щастие, че тя е единствената, която знае какво трябва на народа, за неговото благо, защото народът е вечно малолетен и неспособен да различи кое за него е добро и кое съсипателно.

Приспиван от векове с тая басня, да не ти се вижда странно, че ти ще намериш по периферията на тоя народ такива подлеци, които ще ти предадат твоите най-върли неприятели, щом ги усетиш, че почват да разколебават неговата вяра в привилегированата класа на чиновниците и в теб. Разбира се, трябва винаги с внимание и мъдрост да приемаш услугите на рефрактери41 от втората категория; предателите не избират жертвите си; днес са между техните съмишленици, утре с тия, на които се услужва.

"страшно умен".
Ами защо са го прогонили навремето, когато е трябвало да употреби ума си...доколкото го е притежавал. Когато е заповядал нашата по - слаба армия да атакува съюзниците, и те са я разгромили. И той е бил СВАЛЕН, детрониран И прогонен безславно за заслугите си към България.
ИМА ПОГОВОРКА "ОТ УМА СИ ТЕГЛИ", ТА И ТОЙ.

Бил е и останал жив цар, оставил е короната на сина си, а съветите му са бисери и може би днес също са актуални? А иначе всеки тегли от своя ум - българите - също!