Блогът на bojo12345 :: Балканската война (продължение)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.10.2014 20:20 - Балканската война (продължение)

Автор: bojo12345 Категория: Лични дневници

Прочетен: 2272 Коментари: 0 Гласове:

Блокада на българското Черноморие
държавен военноморски флаг на България от 1879 година

Въпреки че българският флот представлява по-малко от половин процент от българската армия през 1912, военните моряци участват активно в сраженията по море и суша. Изградена е първата в историята на България минно-артилерийска позиция във Варненския залив. Във Варненския залив е поставено минно заграждение от около 240 френски ударни мини "Сотер и Харле". В Бургаския залив не са поставени мини, но и двата залива са обявени за минирани, което кара турските кораби да бъдат предпазливи в действията си и пред двата града.[41]

Торпедоносецът „Дръзки“

битката при варна:
На 8 ноември главният щаб на флота във Варна получава доклад, че два товарни кораба отпътуват от Констанца за турската столица. Бреговата охрана потвърждава наличието на турски военни кораби в зоната на нос Калиакра и се получава заповед корабите да бъдат потопени или пленени. В 22:30 часа̀ миноносците „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ под общото командване на капитан II ранг Димитър Добрев потеглят срещу конвоя. В 00:30 ч. те забелязват голям кораб на 32 мили от Варна, който по тяхно мнение е крайцерът „Хамидие“. В 00:40 ч. от флагманът „Летящи“ дава сигнал за атака и пет минути по-късно изстрелва торпедата си от дистанция 500-600 м. От този момент нататък турците отвръщат с интензивен огън. „Смели“ и „Строги“ също се опитват да торпилират врага, но не успяват. „Смели“ е ударен от снаряд и ситуацията става критична, когато турски антиторпедни кораби идват в подкрепа на „Хамидие“, но моряците от българските кораби все пак успяват да се справят с повредите. Командваният от мичман (старшина) Георги Купов торпедоносец „Дръзки“ спечелва битката, той е последният кораб, който стреля по противниковия крайцер и го уцелва в носа. „Хамидие“ получава пробойна (с площ 10 мІ) и не потъва само защото морето остава спокойно при отстъплението към Босфора. Турците губят 8 убити, а 30 са ранени. След кратък артилерийски обстрел „Дръзки“ се връща обратно към мястото за сбор. На сутринта българските миноносци се прибират във Варна. От страна на България има ранен само един офицер от кораба „Смели“.

Турска ескадра налага блокада на Варна на 4 октомври 1912 г., задържайки товарни кораби на път за пристанището. На 6-8 октомври градът и военните съоръжения край него са подложени на артилерийски обстрел откъм морето. За да отвърне на бомбардировките, българското командване премества на крайбрежието тежка артилерия от Шумен. На 8 октомври е обстреляна Каварна, а на 18 октомври – и Бургас. Едновременно с тези действия турският флот прикрива доставките на оръжие от Германия през румънското пристанище Кюстенджа.

Българските торпедоносци водят непрекъсната дозорна служба с цел прехващане на доставките от Кюстенджа, които се подпомагат и с разузнавателни данни. Такива данни подсказват за нов превоз на въоръжение на 7 ноември с египетските кораби "Акдениз" и "Къзълирмак", прикривани от турска военна ескадра. Отряд от четири български торпедоносци "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" под командата на кап. II ранг Димитър Добрев излиза през нощта на 7 срещу 8 ноември за да прехване конвоя от Кюстенджа. Но те само намират охраняващата турска ескадра и атакуват флагмана ѝ крайцера Хамидие. Всички торпедоносци стрелят в Хамидие, но успешен е само изстрелът от торпедото на торпедоносеца Дръзки. Хамидие е тежко повреден и е спасен само благодарение на намесата на съпровождащите турски кораби. След тази битка блокадата на българското Черноморие е вдигната. Към 18 ноември турският флот се насочва към Дарданелите и след безуспешните усилия да пробие гръцките заграждения западно от пролива се съсредоточава за поддръжка на сухопътните операции на турската армия в Източна Тракия.

Нагоре