Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2013 01:18 - след Чехословакия
Автор: bojo12345 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2221 Коментари: 4 Гласове:
13




17 март 1969

На съвещание в Будапеща Политическият консултативен съвет на Варшавския договор извършва институционална реформа, подготяна от средата на 60-те, но блокирана от опитите на Полша, Чехословакия и Румъния да постигнат равнопоставеност в ръководството на Варшавския договор. Срещу по-голямо участие на източноевропейците в колективните органи на Варшавския договор (върху които напълно запазва контрола си) Съветският съюз постига по-тясна военна интеграция. Съставите на Обединеното командване и Щаба са увеличени с повече несъветски офицери, но броят им е около една пета от този на съветските. Заместници на главнокомандващия ОВС стават началник щабовете (заместник-министри на отбраната) на източноевропейските армии. Създадени са Комитет на министрите на отбраната, Военен съвет и Технически комитет.

14-19 май 1969
Български войски заедно със съветски, румънски и унгарски войски участват в съвместно учение на Варшавския договор на територията на Съветския съюз.

5-17 юни 1969
В Москва се провежда съвещание на 75 комунистически партии. На 17 юни Тодор Живков посещава центъра за подготовка на космонавти в секретното Звездно градче край Москва. На тържествения обяд с космонавтите заявява: "България искаше да стане 16-а република на Съветския съюз, но някои хора извън нашата страна смятат, че сега международната обстановка е неподходяща да се обсъжда този въпрос."

15 юни 1969
Закрита премиера на пиесата на Георги Марков "Аз бях той". Пиесата е спряна, а същия ден Георги Марков, който има изходна виза за посещение при брат си в Италия, напуска страната.

8 октомври 1969
Бунт на политически затворници в Старозагорския затвор. Осем души, въоръжени с дъски, железни пръти и шила, се изправят срещу 80 въоръжени с автомати милиционери. Ударени са в гръб от криминалните затворници. Един от бунтовниците - Петко Чобанов, е убит при потушаването на бунта, трима са осъдени на смърт, трима - на 20 години затвор, един - на 4 години.

3-4 декември 1969
Съвещание на партийните и държавни ръководители на страните от соцлагера в Москва.

12 януари 1970
Писмо на Тодор Живков с указания за Съюза на българските писатели: "За класово-партийна линия в литературата и изкуството".

24-25 февруари 1970
Среща в София на представители на страните от социалистическия лагер по въпросите на пропагандната и идеологическата работа.

5 март 1970
Писмо с указания на Тодор Живков до Студията за хроникални и документални филми: "За боева, страстна, вълнуваща кинодокументалистика".

27-28 април 1970
Пленум на ЦК на БКП обсъжда трета по ред концентрация на селското стопанство, "на промишлена основа" чрез въвеждане на промишлени технологии и методи на управление. Идея за обединяване на земеделски стопанства на отраслов принцип - бъдещите аграрно-промишлени комплекси, АПК.

15 май 1970
На среща с ръководството на Съюза на българските художници Тодор Живков изнася реч: "Българското изкуство - с болките, с идеалите, с въжделенията на народа".

29 май 1970
Посещение на Тодор Живков в СССР.

10 юни 1970
Решение на Политбюро на ЦК на БКП да се организира отново младежко бригадирско движение.

юни-юли 1970
"Литературни понеделници" - редовни срещи на Тодор Живков със Съюза на българските писатели.

17 юли 1970
Решение на ЦК на БКП за "класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българите с мохамеданска вяра". Според компартията българите мохамедани попадат под влиянието на ислямския фундаментализъм и се турчеят и затова са нужни мерки за "пълно избистряне на съзнанието им". За първи път с официален документ е наредена смяната на имената "при пълна доброволност и убеденост".

3 август 1970
Пленум на Окръжния комитет на БКП в Смолян обсъжда решението за смяна на имената. Следват пленуми на общинските партийни ръководства, където решението е сведено до знание на партийния актив и незабавно приведено в действие. "Възстановяването на историческата истина" става на ритуални събори с художествена програма и речи и със смяна на имената на големи групи хора, като документите са приготвени предварително. Първият събор е проведен в с. Изгрев, община Неделино, с военна музика от Смолян и сваляне на фереджетата на жените.

20 август 1970
Заседание в Москва на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор, който обсъжда предстоящото Общоевропейско съвещание за сигурност.

октомври 1970
Държавна сигурност прави опит да отвлече писателя емигрант Димитър Инкьов, който осмива комунистическия режим и Тодор Живков в предаванията на радио "Свободна Европа" под псевдонима Велко Верин и е поставен от ДС в челната тройка на "най-опасните врагове по линия на идеологическата пропаганда и диверсия срещу НРБ". Негов приятел от България му определя среща в хотел в Австрия, на 8 км от границата с Унгария. Службата за сигурност на "Свободна Европа" установява, че там го очакват шест души и тир с българска регистрация и преговаря с австрийските власти за ареста на българските агенти, но австрийците отказват с мотив, че са неутрална държава.

16-24 ноември 1970
В София се провежда Втора национална конференция на Съюза на българските писатели. Писателите гласуват протестна телеграма до Нобеловия комитет, присъдил наградата за литература на Александър Солженицин. Против гласува Благой Димитров. Марко Ганчев, Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев гласуват "въздържал се".

7 март 1971
Умира патриарх Кирил. За наместник-председател на Св. Синод е определен митрополит Максим, който по устав трябва да организира избора на новия патриарх и да поиска съгласието на правителството за провеждането на епархийски избори за членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор. Митрополит Максим не поисква такова съгласие. Вместо това по негово предложение на 1 април 1971 Св. Синод взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на Църковно-народния събор, а в събора да участват членовете на Църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил (техният 4-годишен мандат е изтекъл преди 16 години).

8 март 1971
Политбюро на ЦК на БКП взима решение "А" №145 да бъде издигната и поддържана кандидатурата на Ловчанския митрополит Максим за нов патриарх. На председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючюков е възложено да осигури избора.

30 март 1971
По решение на ЦК на БКП започва "всенародно обсъждане" на проекта за конституция. За по малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 милиона граждани, направили 14 000 предложения към текста на конституцията.

20-25 април 1971
Десети конгрес на БКП приема програма за "изграждането на развито социалистическо общество". При него се осъществява "скок в производителните сили чрез използване постиженията на научно-техническата революция", собствеността се превръща в "единна общонародна", държавата на диктатурата на пролетариата прераства в "общонародна", но комунистическата партия остава "ръководна и направляваща сила". Приети са директиви за шестия петгодишен план (1971-1975): използване на научните и технически постижения за осигуряване на икономически растеж; продължаване на ускорената индустриализация и специално на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Тодор Живков е преизбран за първи секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро.

16 май 1971
На референдум с 99,66% от гласовете при участие на 99,70% от имащите право на глас е одобрена тоталитарната конституция на "победилия социализъм". Народна република България е социалистическа държава, а БКП е "ръководна сила на обществото и държавата". Някои от основните принципи на политическата система са: eдинcтвo на властта, демократически централизъм, социалистически интернационализъм. Едно от основните задължения на държавата е "да развива дружбата и сътрудничеството със Съветския съюз и другите социалистически страни".

Обществените организации са натоварени да организират населението в социалистическото строителство, да съдействат на държавата и да изпълняват някои възложени им държавни функции. Икономическата система на НРБ е социалистическа и е "част от световната социалистическа икономическа система". Формите на сoбcтвeнocт са: дъpжaвнa, кooпepaтивнa, нa oбщecтвeните оpгaнизaции (трите форми се сближават, "за да прерастнат в единна общонародна собственост") и личнa собственост (за частна собственост, собственост на частни физически и юридически лица конституцията не говори).

Личната собственост е ограничена до имотите и вещите, задоволяващи личните и семейните потребности, и дребни средства за производство в домакинството или спомагателното стопанство. Средствата за производство и ресурсите са държавни, кооперациите и обществените организации могат да притежават средства за производство в определени от закона случаи.

Стопанската дейност се извършва от държавата и от кооперациите и обществените организации. Гpaждaнитe мoгaт дa упpaжнявaт с личен или семеен труд ограничена от закона земеделска, занаятчийска или друга стопанска дeйнocт. Външната търговия е изключително право на държавата. Вписаните граждански и религиозни права са придружени със забраната да се използват срещу "социалистическия строй".

В новата конституция вече не се говори за "национални малцинства", а за "граждани от небългарски произход". Между основните задължения на съда са: зaщитaта на уcтaнoвeния oбщecтвeн и дъpжaвeн cтpoй, на социалистическата coбcтвeнocт, на интересите нa социалистическите opгaнизaции; възпитаването на гpaждaнитe "в дуx нa пpeдaнocт към poдинaтa и дeлoтo нa coциaлизмa". Създаден е нов висш държавен орган - Държавен съвет, който съединява законодателната и изпълнителната власт, на практика подменя Народното събрание и ръководи Министерския съвет. Държавният съвет е висш орган на Народното събрание, има законодателна инициатива, определя законодателната дейност на НС, дава тълкувания на законите, с укази изменя законите и дава насоки на изпълнителната власт. Контролира министерския съвет, министерствата, ведомствата без ранг на министерства и прокуратурата. Назначава висшия команден състав на армията и осъществява общо ръководство върху отбраната и сигурността, общо ръководство върху вътрешната и външната политика и общо ръководство и контрол върху работата на местните органи на държавната власт - народните съвети. Председателят на Държавния съвет на практика е държавен глава.

27 юни 1971
Избори за народно събрание.
ОФ получава 99,90% от гласовете.
така беше....




Гласувай:
13
0



1. bven - Много събития са се случили за две години:)))
27.05.2013 20:25
И то какви - все важни и за българите, и за ССС , и за целия свят! Особено гласуването на референдум с 99,66% - тома си беше чиста измислица, след като имаше хора, които не гласуваха. А за туристическите маршрути на първия тогава - имаше и виц - за Тошо Туриста.
Хубаво е, че си решил да дадеш тази кратка справка на нас и на тези след нас, Божо. Информацията е много добра!
цитирай
2. анонимен - "До тук добре"
27.05.2013 22:27
казал падащия от десетия етаж като стигнал до петия ...: )

А как ще е след "идващата сряда" - голямият ден на ИСТИНАТА ???
цитирай
3. bojo12345 - На 1:bven- При еднопартийната и тоталитарна система...
31.05.2013 05:56
още преди изборите се знаеше победителят,останалото бе само протоколна
нагласа на крайният резултат.
Днес Днес измамата е подплатена с финансови ресурси,идващи от партийните каси.Старите по-големи партии ползват и държавна субсидия,многократно по-голяма партийният им членски внос.Системата създадена от БКП облагодетелства и БСП ,и НДСВ и ГЕРБ.Днес купуването на гласове е спорт без правила!
цитирай
4. bojo12345 - На 2: andreshkq -" До тук зле"
31.05.2013 06:08
От началото на "прехода" победителите ставаха от богати по- богати, загубилите
. избирателите , от бедни по-бедни. Ако тази разлика е сравним с падане от десетия етаж , скоро ще видим на кой етаж ще кажем "до тук добре" Дано не ни се наложи да се качим някой друг етаж нагоре преди да скачаме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2177980
Постинги: 1591
Коментари: 3341
Гласове: 15273
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930