Какво е чувството,
когато сте сами,

а някой в вкъщи присъства?

Края на следобеда.

Наоколо – движения:

загадъчен ветрец в затворена стая.

Въздухът се мести.
Издухан нагоре,
събира в паяжина залеза.

Любовна люлка

Лампата – ранна луна,

сменя цветовете на стените:

от помпейско червено –

през пурпур, до дрезгаво синьо.

Сънувана действителност

В този час –

едно нежно докосване:
на любим ли,
може би вятър,
или от приземило се случайно перце?
.

Ангел.

Долетял просто за да постоим.

И послушаме заедно звуците на здрача.

Докато ъглите се напълнят с мрак.

И стаята стане нощ в нощта.

Двама – до зората:
очаквайки твоя изток.

 „Факел”