.
.
.

ГЛАВА VI

Още за състоянието на Англия при царуването на кралица Ана. Какво представлява един пръв министър в царските дворове на Европа

Моят господар все още не можеше да разбере, какви са подбудите, които могат да подтикват това адвокатско племе само да се обърква, безпокои и трепе, като се съюзява да подкрепя несправедливостта, само и само за да напакости на себеподобните си животни; също така му беше непонятно какво съм имал пред вид, когато съм казал, че го правят срещу възнаграждение. При което много се затрудних да му опиша как се използуват парите, от какви материали се правят, както и стойността на металите; как когато един яху има голям запас от това скъпоценно вещество, той може да купи каквото си намисли — най-хубавото облекло, най-внушителните къщи, обширни земи, най-скъпата храна и напитки — и да си избира най-красивите жени. Ето защо, тъй като само парите са в състояние да извършват всички тези подвизи, нашите яхуси искат да имат все повече и повече, за да ги харчат или пестят, както им се прище според естествената им склонност било към разточителство, било към скъперничество. Казах му, че богатите се ползуват от плодовете на труда на бедните и че съотношението на бедните към богатите е хиляда към един. Че повечето хора у нас, са принудени да живеят мизерно, като се трудят всеки ден срещу ниска надница, за да могат неколцина да живеят охолно. Говорих надълго на тази тема с още много подробности в същия дух, но негова светлост все не разбираше, защото изхождаше от предположението, че всички животни имат право на свой дял от онова, което ражда земята, и особено онези, които управляват останалите; следователно той ме помоли да му кажа какви са тези скъпи храни и защо някои от нас ги желаят. Тогава му изброих различни храни, за които се сетих, и му разправих за различните начини на приготовление, което не може да стане, без да се пращат кораби до всички краища на света, както за напитки, така и за сосове и безброй други полезни неща. Уверих го, че цялото наше земно кълбо трябва поне три пъти да се обиколи, преди една от нашите женски яхуси от по-първа ръка да може да закуси или да й се намери чаша, от която да пие. Той каза, че една страна, която не може да набави храна за собствените си обитатели, трябва наистина да е за окайване. Но главно се учудваше как е възможно в такива обширни, земи, каквито описах, съвсем да няма прясна вода, та хората да са принудени да пращат кораби отвъд морето за питие. Отвърнах, че Англия (скъпото ми родно място), според пресмятанията произвежда три пъти повече храна, отколкото населението може да консумира, както и питиета, извлечени от зърнени храни или изстискани от плодовете на известни дървета, от които стават отлични напитки; и същото съотношение важи за всички други неща, които правят живота по-лек и удобен. Но за да се подхранват склонността към лукс и невъздържание на мъжете и суетността на жените, изпращаме по-голяма част от необходимите нам неща в други страни, откъдето в замяна донасяме неща, които пораждат болести, лудост и пороци, и ги продаваме в нашата страна. Оттук следва по необходимост, че огромен брой от хората ни са принудени да си изкарват прехраната, като просят, грабят, крадат, мамят, сводничат, лъжесвидетелствуват, ласкаят, дават подкупи, подправят документи, играят комар, лъжат, раболепничат, тормозят хората, гласуват, писателствуват, гадаят по звездите, отравят, развратничат, лицемерят, клеветничат, разпространяват ереси и се отдават на други подобни занимания;

помъчих се да му обясня всяка от горните думи.

Казах му, че виното се внася у нас от чужди страни не поради липса на вода и други напитки, а защото е такава течност, която ни развеселява, като притъпява сетивата ни; отклонява всякакви тъжни мисли, поражда в мозъка налудничави, чудати фантазии, събужда надеждите ни и пропъжда страха; за известно време прекъсва действието на разума и ни лишава от възможността да използуваме краката си, докато заспим дълбоко; макар и да трябва да признаем, че винаги след пиянство се събуждаме унили и ни се гади; това питие ни докарва куп болести, които съсипват живота ни и го скъсяват.

Но освен всичко това повечето хора у нас се издържат, като доставят на богатите, както и един на друг предмети от първа необходимост, както и неща, които правят живота по-лек и приятен. Например, когато съм си у дома и съм облечен както се полага, по тялото си имам неща, които са работени от стотина занаятчии; по сградата и мебелите в дома ми са работили още толкова; а пет пъти по-голям брой са работили, за да разкрасят жена ми.

Щях да му кажа за друг вид хора, които си изкарват прехраната, като гледат болните; понеже при няколко случая бях съобщил на негова светлост, че мнозина от екипажа ми са умрели от болести. Но да го накарам да разбере какво искам да кажа, се оказа извънредно трудно. Той лесно можел да си представи, че един хоинъм губи сили и му става тежко няколко дни преди да умре; или че може при някоя злополука да си нарани крака. Но считал за невъзможно природата, която върти всичко безпогрешно, да допусне в тялото ни да се появят болки; и пожела да узнае причината за едно толкова необяснимо зло. Казах му, че се храним с хиляди неща, които въздействуват върху ни по различни начини, противопоказни един на друг;

че ядем, когато не сме гладни, и пием, без да сме подтикнати от жажда; че седим по цели нощи и пием силни питиета, без да хапнем нищо; което ни предразполага към леност, предизвиква възпаления в тялото ни и ускорява или пречи на храносмилането. Че женски яхуси-проститутки придобиват една болест, която причинява загниване на костите у онези, които попадат в прегръдките им; че тази и много други болести се предават от баща на син; така че извънредно много хора се появяват на бял свят вече засегнати от трудни за лечение болести; че би било безпредметно да му давам списък на всички болести, присъщи на човешкото тяло, защото те не са по-малко от пет-шестстотин, засягащи всеки крайник и всяка става; накратко казано, всяка част, външна и вътрешна, си има предназначени за нея болести. За лекуването им сред нас има хора, обучени да церят болните или да се преструват, че ги церят. И понеже разбирам що-годе от медицина, от благодарност към негова светлост ще му разкрия цялата тайна и начина, по който лекарите действуват.

Основният им принцип е, че всички болести се дължат на „пресищане“; от което заключават, че се налага основно прочистване на тялото било през естествения канал или нагоре през устата. Следващата им задача е от билки, минерали, смоли, масла, черупки, соли, сокове, водорасли, изпражнения, кори от дървета, змии, различни видове жаби, паяци, плътта и космите на мъртвец, птици, говеда и риби да съставят най-гнусната, гадна и отвратителна смес, която изобщо могат да измислят: стомахът незабавно я отхвърля с отвращение — и това те наричат „повръщане“. Или пък от същия склад с някои други отровни добавки ни заповядват да вземем чрез горния или долния отвор (според настроението на лекаря) лекарство, което е еднакво досадно и отвратително за червата, което лекарство, като отпуска стомаха, изтласква надолу всичко; а това се нарича „разслабително“ или „клизма“. Тъй като природата (както твърдят лекарите) е предназначила горния преден отвор само за вкарване на твърда храна и течности, а долния заден отвор за изхвърляне и предвид мнението на тези изобретателни майстори, че при всички болести установеният от природата ред е нарушен, следва, че за да се възстанови той, върху тялото трябва да се приложи точно обратният подход, като се разменят функциите на всеки отвор и се вкарват насилствено твърди и течни вещества през ануса, а изпразването става чрез устата.

Но освен към истински болести ние сме предразположени към много други чисто въображаеми, за които лекарите са измислили въображаеми церове; тези болести си имат съответни названия, както и подходящите за тях лекарства; от тези болести страдат предимно и постоянно нашите женски яхуси.

Лекарското племе притежава едно извънредно ценно качество — умението да предсказва; и рядко греши: при истинските болести, когато те добият действително злокачествена форма, лекарите обикновено предричат смърт и това е напълно в тяхна власт; докато оздравяването не зависи от тях. Ето защо, появят ли се някакви неочаквани признаци на подобрение, след като те са произнесли присъдата си, за да не ги обвинят, че са лъжепророци, лекарите умеят да доказват на света своята проницателност с една навременна смъртоносна доза.

Лекарите са също така от особено голяма полза на съпрузи и съпруги, чиито другари в живота са им омръзнали; на първородни синове, на важни министри и често на владетели.

При случай по-преди бях разговарял с господаря си за естеството на управлението изобщо и в частност за собствената ни отлична конституция, на която заслужено се възхищава и за която ни завижда целият свят. И понеже случайно бях споменал думата министър, след известно време той ми заповяда да го осведомя какъв вид яху имам предвид, като си служа с това название.

Казах му, че „първият“ или „главният министър“, когото възнамерявах да опиша, е създание, напълно лишено от радости и скърби, любов и омраза, състрадание и гняв; или поне не изпитва никакви други чувства освен едно необуздано желание за богатство, власт и титли; че си служи с думите за всякакви други цели, освен да покаже какво мисли; че никога не казва истината, освен когато намерението му е да я представи като лъжа; нито пък казва лъжа, освен ако има за цел да я изобрази като истина;

/.../
Понеже тези министри разполагат с всички служби, те се задържат на власт, като подкупват мнозинството от членовете на сената или върховния съвет; и накрая, посредством закона за министерски имунитет (който му описах) те не дават никому сметка за делата си и се оттеглят от обществения живот, отрупани с плячката, заграбена от народа.

/.../

Най-смирено изразих на негова светлост признателността си за доброто мнение, което му бе угодно да си състави за мен; но същевременно ги уверих, че съм от скромно потекло, син на прости, честни родители, които са имали възможност да ми дадат единствено сносно образование; че неговата представа за благородниците е съвсем различна от онова, което представлява аристокрацията у нас; че нашите млади благородници от детинство израстват в охолство и безделие; че щом поотраснат, те похабяват силите си и хващат отвратителни болести, общувайки с развратни жени; и когато почти пропилеят богатството си, оженват се за някоя жена, която мразят и презират, жена от скромен произход, с неприятна външност и лошо здраве, само заради парите й. Че от такива бракове обикновено се раждат скрофулозни, рахитични и уродливи деца; в резултат на което семейството рядко просъществува повече от три поколения, освен ако съпругата има грижата да си набави някой здрав баща измежду съседите или слугите, та да подобри и продължи рода. Че истинските белези на благородна кръв са слабо, болнаво тяло, мършаво лице и нездрав цвят на кожата; и че да има як, здрав вид, е позор за един аристократ, тъй като обществото заключава, че истинският му баща е бил коняр или кочияш. Умствените му недостатъци съответствуват на телесните и са съчетание от злоба, тъпота, невежество, прищевки, сладострастие и високомерие.

Без съгласието на това знатно съсловие никой закон не може да се издава или променя; и тези благородници също така се произнасят по дела, засягащи имотите ни, без да имаме право на обжалване.

Д. Суифт – "Пътешествията на Гъливър"

https://chitanka.info/text/471/35#textstart
 

"всички болести се дължат на "пресищане.
Точно така е. Западът изгуби мярата на нещата – ояде се, разглези се, изврати се, изгуби представа за действителността.

Тъй като тези благородни хоинъми са по природа склонни към всички добродетели и нямат понятие, нито дори представа за пороците у едно разумно същество, главната им максима е да развиват разума и всецяло да се ръководят от него. По това кое е разумно, у тях не се спори както у нас, където хората могат с приемливи доводи да поддържат различни становища по един въпрос;

техният разум веднага ти се налага убедително; както би трябвало да става, когато не е примесен, помрачен или обезобразен от страсти и личен интерес. Спомням си колко безкрайно трудно ми беше, докато накарам господаря ми да разбере какво значи думата „мнение“ или как може даден въпрос да бъде спорен; защото разумът ни учи да потвърждаваме или да отричаме единствено когато сме сигурни; а извън рамките на познанията си не можем да правим нито едното, нито другото. Така че полемиките, препирните, споровете, категоричността при неверни или съмнителни твърдения са злини, непознати у хоинъмите, По същия начин, когато му обяснявах различните ни теории в естествознанието, той се удивляваше, че едно същество с претенции за разум може да има високо мнение за себе си единствено по чуждите догадки, и то за неща, за които дори да имаме сигурни познания, те ни са съвсем безполезни. По този въпрос той бе напълно съгласен с мисълта на Сократ, както ни я предава Платон; споменавам това като най-високата чест, която мога да отдам на този цар на философите. Често съм си мислил какви опустошения би предизвикало такова учение в европейските библиотеки; колко пътища към славата биха били преградени тогава в научния свят.

Приятелството и доброжелателството са двете главни добродетели на хоинъмите; и те не се срещат само у няколко души, а включват целия род. Защото отношението към странника, дошъл от най-далечни краища, не се различава от това към най-близкия съсед и където и да отива, чужденецът се чувствува като у дома си. Хоинъмите извънредно много спазват приличието и учтивостта, но нямат никаква представа за церемониалност. Те не изпитват обич към жребчетата и кобилчетата си; грижите, които полагат за възпитанието им, се основават изцяло на предписанията на разума. Забелязах, че няма разлика в обичта, която господарят ми проявяваше към малките на съседа си и към своите. Те приемат, че природата ги учи да обичат целия вид и именно само разумът прави разлика между хората, когато е налице по-висша степен на добродетел.