Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10 08:17 - Премълчаното в нашата история
Автор: bojo12345 Категория: Хоби   
Прочетен: 108 Коментари: 0 Гласове:
4



 

При превземането на крепостта Наварин Хаджи Христо попаднал в плен. Ибрахим паша, който най-вероятно го е познавал отпреди, на всяка цена искал да го вземе на служба при себе си. Но Хаджи Христо отклонявал всички негови предложения. Щом се измъкнал на свобода, веднага се включил отново в борбата. След превземането на Триполица бил назначен за комендант на града. По-късно участвал в превземането на Навплион и станал комендант и на този град.
След войната повечето българи, известни вече на турците като бунтовници, не можели да се върнат по родните си места и останали в Гърция. Други вече нямали при кого да отидат. Всички те се включили в изграждането на новата държава. Синът на споменатия по-горе Анастас Българин станал виден гръцки политик под името Леонидас Вулгарис.


Хаджи Христо останал в Атина.Оженил се за пленена през войната туркиня, която покръстил. Бива избран за депутат в народното събрание на Гърция, където бил представител на българите, живеещи в Атина. Умрял през 1853 год., като оставил 6 деца - 4 дъщери и 2 сина.
 
Участник в гръцкото освободително движение станал и известният Капитан Петко войвода. През 1864 год. той бил поканен от гръцкия комитет за повдигане на въстание на о-в Крит [117] и станал слушател във военното училище в Атина. През следващата 1865 год. бил изпратен от комитета да проучи настроенията на населението в Македония и при възможност да го организира за въстание едновременно с критяните. Петко войвода обикалял два и половина месеца като апостол, но се върнал с доклад, че македонците още не са узрели за въоръжена борба срещу поробителя. След тази неуспешна мисия той заминал в Италия при Гарибалди. През пролетта на 1866 год. избухнало Критското въстание. С помощта на Гарибалди била сформирана дружина от 220 бойци в помощ на въстаниците. Начело били поставени Петко войвода и сподвижника на Гарибалди Фридрих. През Атина дружината пристигнала на о-в Крит, където минала под командата на Коронеа. На Петко войвода бил даден по-малък самостоятелен отряд, с който той действал в планината Шилик. Последвали много тежки сражения с турците, в които Петко войвода се прославил като един от най-безстрашните борци. Той бил произведен в чин капитан от въстаническата армия. Но силите на турците превъзхождали многократно тези на въстаниците. През 1868 год. било подписано примирие, с което се възстановявала турската власт на острова. Според условията на примирието въстаниците трябвало да преминат обезоръжени между две редици турски войници. Само Петко войвода отказал да изпълни това условие и с 18 души отплавал за Александрия, от където през Марсилия се върнал в Атина. Там той организирал чета, с която продължил борбата в Беломорска Тракия. В Атина капитан Петко Кирков се обърнал за помощ към гръцкия министър Димитрис Вулгарис. Преведено на български, името на министъра е Димитър Българина.

                                     Българите по света

Най-черният период от българската история - омразното турско робство - прогони от Родината огромен брой българи. Според В.Трайков [118] само във Влашко и Молдова през турското робство преминават около 1 милион наши сънародници. “История на България” на БАН дава следните данни: От средата на ХVI век до началото на ХVIII век от България са се изселили към 680 000 души. През ХVIII век и до 1812 год. бегълците са 250 000 души. Само след руско-турската война от 1828-29 год. страната са напуснали над 100 000 души.

И след Освобождението положението на повечето българи не е особено добро. Затова и емиграцията продължава. Всички тези хора не са изчезнали безследно. Те са живели, трудили са се и са допринасяли за развитието на другите страни по света. Дори откъслечните сведения, с които разполагам, позволяват да се направи извода, че този принос не е никак малък. С особена сила важи това за съседните държави. Специално е отбелязано “ историята, че “българските заселници със своята политическа активност и стопанска дейност, със своята грамот-ност и образованост допринасяли много за укрепване съпротивителните сили на тези държави” [119]. Всеизвестно е, че тези които се решават да напуснат бащиния си дом за да тръгнат в неизвестното са обикновено най-предприемчи-вите, най-смелите и най-способните от хората.

Избягалите от турците през ХIV век българи основали много от най - известните манастири във Влашко и Молдова - Нямцу, Драгомирна, Путна и др. Вече писахме за дейността на великите учени и книжовници Киприан, Г.Цамблак и К.Костенечки. Техните имена ще останат завинаги във СВЕТОВНАТА история.

През 1612 год. в Чипровци се ражда Петър Парчевич. Като католик по вероизповедание той следва в Рим, където става доктор по каноническо право и теология. От 1644 год. се връща в България, за да работи в Марцианополската /Преславска/ архиепископия. Парчевич остава в историята с огромната дипломатическа дейност, която развива от 1647 г. Целия си живот той посвещава на борбата за обединение на християн-ските държави срещу османските нашественици. В продължение на много години Парчевич обикаля Европа - Италия, Австрийската империя, Балканските държави, Украйна ... Негова е заслугата за помиряването на Полша със украинския атаман Богдан Хмелницки. За тази си мисия Парчевич получава от австрийския император Фердинанд III благородническа титла и званието “императорски съветник” през януари 1657 год. Малко преди това - през 1656 год. бива провъзгласен за Марцианополски архиепископ. Наистина, след време той трябвало да се раздели с титлата архиепископ, понеже бил обвинен, че заради политическата си дейност изоставил църковната работа. Затова пък през 1668 год. наследникът на Фердинанд - император Леополд I със специален декрет го обявява за барон. Барон Парчевич умира в Рим по време на една от дипломатическите си мисии на 23 август 1674 год. Вече след смъртта му турците претърпяват незапомнен до тогава разгром от обединените армии на Австрия, Полша, Русия и Венеция. За пръв път Османската империя трябва да се примири с големи териториални загуби. За това дело има несъмнена заслуга и дипломатическата совалка на барон Парчевич.

По време на настъплението на австрийската армия българите масово въстанали, с което облекчили задачата й. След разгрома на Чипровското въстание през 1688 год. неговите ръководители Георги Пеячевич и Богдан Маринов избягали в Австрийската империя. Б.Маринов постъпил на служба в армията и стигнал до чин полковник. Заселил се със семейството и роднините си в Петроварадин, където и умрял.

Георги Пеячевич бил роден към 1655 год. в Чипровци. Още преди Чипровското въстание събира чети с които помага на австрийците да превземат Оршова. След въстанието продължава да служи в австрийската армия. Отличил се в битката при Сента /1697 год./. Настанил се със семейството си в Осиек, където до края на ХVIII век има българска колония. През 1708 год. носил тайни писма до австрийския посланик в Цариград. Със проявите си спечелил за себе си и за братята си редица привилегии, а през 1712 год. получил и титлата барон. По-късно Г.Пеячевич бил назначен за заместник-управител на Бачкия комитат. На този пост спечелил големи богатства. Брат му Марко Пеячевич през следващата война с Турция в 1716 - 1717 год. бил доставчик на фураж за цялата кавалерия. Г.Пеячевич умрял през 1725 год. Рода Пеячевич дал на света редица видни учени и администратори.

С нашата история са свързани имената на проф. Франц Клавер Пеячевич, написал “История на България” /завършена в 1799 г./ и граф Йозеф Пеячевич, в чийто архив има ценни за нашата история документи. Графовете Пеячевич са били между претендентите за княжеския престол след Освобождението.

От ХVIII век се оформят колониите на български търговци във Виена и в Нежин /Русия/. Във Виена започват да действат големите търговски къщи “Ненович” и “Радул Хаджи Михаел”. В Будапеща начело на списъка на търговската гилдия през 1719 год. е Станко Българин. През 80-те год. на ХVIII век отварят търговска кантора в Москва братята Христофор и Никифор Априлови. През 1799 год. те вземат при себе си 10-годишния си брат Васил - известният по-късно български просветител. Към българската колония в Брашов се присъединили в началото на ХIХ век доста търговци от Сливен, избягали от нападенията на кърджалиите. По същото време в Букурещ има цяла “улица на габровците”. През 1817 год. дошлият от Габрово Димитър Мустаков купил Стария дворец на влашките князе и изградил там нови магазини и стопански сгради.

През 1800 год. в Котел се родил Петър Берон - син на заможния Хаджи Беро. П.Берон следвал медицина в Хайделберг и Мюнхен. През 1831 год. започнал лекарска практика във Влашко, но скоро я изоставил, за да се захване с търговия. От търговията Петър Берон натрупал голямо състояние, което му позволило да се отдаде на науката. Той заминал отново за Европа където написал и издал на немски, френски и английски език големи книги по геология, минералогия, астрономия, физико-химия, космография и философия. Общо трудовете му съдържали над 8 000 страници.

Първият управител на Аляска

Докато западноевропейските народи проникват в Америка от изток, прекосявайки Атлантическия океан, руснаците откриват Новия свят, заобикаляйки нашата планета от другата страна - през Сибир.
През 1696 - 1699 год. В.Атласов присъединява към Русия полуостров Камчатка. В 1719 - 1721 год. биват открити Курилските острови. През 1728 год. В.Беринг прекосява пролива, разделящ Азия от Америка. На 21 август 1732 год. руска експедиция, водена от М.Гвоздев, стъпва за пръв път на Американския континент.
През 1741 год. В.Беринг и А.Чириков изследват Алеутските острови и южните брегове на Аляска. А когато през 1744 год. сержанта Басов и ловеца Санников докарват от остров Беринг огромен товар от над 5000 броя ценни кожи, интересът към “Източния океан” и земите в него нараства много. Постепенно руските ловци откриват и опознават Алеутските острови и Аляска.
В 1775 год. в Охотск - административния център на руския Далечен Изток - пристига Георгий Шелихов. Той организира и поставя на промишлена основа добива на кожи. През октомври 1784 Шелихов основава селище на остров Кодак, което става за 20 години център на Руска Америка. Пръв помощник на Шелихов е българинът от Македония Евстрат Иванович Деларов [120]. Той взема най-активно участие в изследването на Аляска и островите около нея. През 1786 год. той води експедиция за изследване на Алеутските острови. През следващите 4 години той управлява руските селища в Америка с център на о-в Кодак. Така един българин става първият европейски управител на Аляска. От Кодак Деларов организира няколко ловни и изследователски експедиции, но не се задоволява само с това. Той лично плава, командвайки корабите из залива Аляска и край Алеутската верига. Деларов открива остров Унга - най-големият от Островите на Шумагин. Като оценка на неговите заслуги един от архипелазите на алеутската верига е наречен от руснаците “Острови на Деларов”.

Авторът на идеята за ООН

Инж.Никола Димков бил преуспял промишленик в Цариград, но това не го задоволява. Той е един от тези, които смятат, че могат да променят света. Или поне могат да опитат да го променят. В края на 1916 и началото на 1917 година той написва книгата “Звезда на съгласието” с подзаглавие “Постоянен световен съвет”. Книгата е смел, но обоснован проект за създаване на световна организация за мир. Димков превежда книгата си на различни езици и я изпраща на много държавни глави и правителствa [121].
Според биографите на Димков, президентът на САЩ Томас Уилсън, който е инициатора за създаване на Обществото на народите, също е разполагал и с проекта на инж.Димков [122]. Обикновено се цитира историографа на Уилсън - Бекер, според който “нито една идея не принадлежеше на самия президент - всички бяха заимствувани от другите, но все пак президентът беше работил много по създаването на устава и целият свят свързваше Обществото на народите с името на Уилсън.”

Никола Димков е роден през 1858 год. в село Горно Броди близо до град Сер. Той бил третото от 7-те деца на Кипра и Димко Халембакови. Завършил с отличие Пловдивската гимназия, получил стипендия и учил технически науки в Париж. Установява се в Цариград, където намира време да изучава философия и да разсъждава за устройството на човешкото общество. Димков се занимавал активно и с българските дела, поради което бил избран за съветник на Екзарх Йосиф, чието седалище до 1915 год. било в Цариград.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 2022110
Постинги: 1476
Коментари: 3017
Гласове: 14333
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031