Най-старият календар на земята беше намерен в Русия и изгубен при странни обстоятелства на 19 ноември ...или как крият неудобните находки. Този артефакт е способен радикално да промени цялата история на човечеството, но малко хора знаят за това. И сега той е напълно изгубен при мистериозни обстоятелства.   Здравейте приятели. Знаете ли, че най-древният календар на планетата е намерен тук, в Русия. Освен това възрастта му е най-малко 17 000 години, някой считат 18 000 и дори 20 000 и го намериха в Сибир. Което в общи линии е извън всякакво обвързване с официалната версия на историята.
    Ако потърсим в мрежата най-стария календар, ще се натъкнем на предложение за такъв да се счита древноегипетският календар от 5000 г. пр. н. е., шумерските календари и всичко според стандарта от този род. Защо не виждаме нищо в същата Уикипедия за календара, открит в Източен Сибир?   А през 1972 г. в селището Ачинск докторът на историческите науки, археологът Виталий Епифанович Ларичев открива странен предмет от бивник на мамут. Беше малка пръчка, осеяна с резби. 1065 дупки, подредени в спирали, бяха умело изпълнен модел.        образ Въпреки това, подробно проучване на местоположението на дупките показа, че те съответстват на някакъв модел. Тази пръчка се оказа много точен лунно-слънчев календар, направен много преди създаването на календарите на шумерската, индийската и египетската цивилизации. Тоест някои цивилизации в Източен Сибир са достигнали такова ниво на развитие много по-рано от тези, които се смятат за най-древни и високоразвити за времето си.        изображение от сайта на вестник City A В допълнение, тази територия по времето, което календарът датира или, както се наричаше "Ачинският жезъл", на теория, трябваше да бъде покрита от ледник. Как в такива трудни климатични условия може да се развие някаква цивилизация, която не само успя да оцелее, но и да се занимава с астрономия?   Така беше открит най-уникалният, може би дори революционен артефакт. Дълги години Ларичев го изучава, говори за него, изнася лекции. Твърди се, че артефактът е бил съхраняван в неговия сейф в новосибирския клон на Академията на науките. И ако сега поискате местоположението на жезъла в търсачката, то ще бъде посочено точно.   Едва сега, от интервю с директора на Ачинския краеведски музей, публикувано на уебсайта на achmag (онлайн издание на Ачинск), научаваме, че през 2011 г. той е поискала да прехвърли експоната в музея и е получила отговор от академик Ларичев, че жезъла все още се изучава, но той е готов да предостави копие. Скоро ученият се разболя и, без да има време да предаде и може би дори да направи копие, почина през 2014 г.        образ След смъртта му бе отворен сейфът, в който се предполагаше, че е пазен жезъла. Но артефактът не е открит там. На официални искания за връщане на експоната в музея не са получени отговори от Академията.   Редакторите на вестника също се опитаха да разберат дали Ачинската палка се съхранява в Академията и получиха отговор, че не е във фондовете. А от коментарите в сайта на изданието излиза, че Ларичев може да има само манекен в сейфа си. Самият артефакт е пренесен в Ленинград почти веднага след откриването.   Дори повече или по-малко приемливи снимки на оригинала няма никъде. Има скици, има книга на Ларичев за жезъла „Мъдростта на змията“, но как всъщност е изглеждала пръчката сега, може само да се предполага.        образ Има също мнение, че не само фазите на Луната са били изобразени на Ачинския прът, но и фазите на друг, мъртъв спътник на Земята - Леля. Което беше и причината за скриването на артефакта. Така че сега не знаем. Както, може би, и други тайни, които бяха отпечатани върху жезъла. Тайны Прошлого  

   

    от сайта газеты Город А

   

     

Тайны Прошлого